Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.3018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 9110
по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ.
Ищцата Т.Н.Ч. е
предявила против „ З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ******** иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и
страдания от
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 11.11.2015 г. в размер на
сумата от 60 000 лв., както и сумата от 1180 лв. – обезщетение за имуществени
вреди за направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на деликта до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Твърди,че е
пострадала при ПТП настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген”,
марка „Бора“, с д.к. № ********Х.С.Ш.. За горния автомобил е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник адв.Н.Д. предявения иск и претендира присъждане
на разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ответникът „ З.К.О. - К.Б.” КЧТ, ЕИК ******** оспорва
иска по основание и по размер. Евентуално
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
поради това, че е нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, както и
на чл. 5 от ЗДвП. Наред с това се излага, че пострадалата е излязла внезапно на
пътното платно без да се съобрази с движението на л.а. „Фолксваген“, рег. № Н
2620 ВК. С оглед на това ответникът счита, че е налице случайно деяние или
съпричиняване на вредоносния резултат в размер над 20 %. На следващо място
оспорва и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради
недоказаност и неоснователност на същата, както и по размер, а също така
оспорва и претенцията за лихва.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения
по делото протокол за ПТП № 1610314 от
11.11.2015 г. и от заключението на вещото лице по възложената
автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и професионално се
установява, че на на 11.11.2015 г. около 17.30 часа в гр. Шумен ,на бул.“Велики
Преслав“, на кръстовище с комплекс „Херсон“ до бл. № 8 е настъпило ПТП, при което движещия се на
заден ход лек автомобил „Фолксваген”, марка „Бора“, с д.к. № ********управляван
от Х.С.Ш. по ул.Княз Борис І е блъснал пешеходката Т.Н.Ч.,която в този момент
пресичала булеварда на пешеходна пътека.
По делото е обявено за безспорно, че за лек
автомобил „Фолксваген”, марка „Бора“, с д.к. № ********е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество валидна към 11.11.2015
год.
От
заключението на вещото лице по АТЕ се установява още, че пешеходецът-възрастна
жена на 76 години се е движила по пешеходната пътека в посока отдясно наляво
спрямо движението на автомобила и водачът е могъл да я забележи,тъй като преди
удара тя е изминала по пешеходната пътека 10-12 м.
От заключението
на вещото лице по възложената съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема
като обективно и професионално,се установява, че в следствие удара ищцата Т.Н.Ч.
е получила закрита многофрагментна фрактура на лявата лъчева кост в областта на
китковата става. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в МБАЛ
гр.Шумен и на 14.11.2015 г. пострадалата е била оперирана- открито наместване
на бедрената кост и стабилзиране на фрактурата с открито наместване на костните
фрагменти и стабилзирането им с „Т“-образна метална плака и винтове. Счупената
лъчева кост е зараснала за срок до 40 дни, след което ищцата е започнала
назначената физиотерапия и рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен
период е приключил за срок от 3 месеца. Най-интензивни болки е търпяла през първите 2 месеца след злополуката ,но
спорадични такива са се запазили и понастоящем,а са налице и неудобства
свързани с ограничен обем на движенията,поради металната остеосинтеза,която при
възрастни хора не се изважда..
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД според която следва да са налице следните предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, причинна връзка между тях и вина ,която
се презумира.
От доказателствата по делото се установява, че
произшествието е настъпило по вина на Х.С.Ш., управлявал лек автомобил „Фолксваген”, марка „Бора“, с
д.к. № *******, който при движение на заден ход блъснал ищцата, докато тя
пресичала улицата на пешеходна пътека и с това й причинил телесни увреждания-нарушение
на чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП- да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и на чл.119,ал.1 ЗДвП , според който при
приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Водачът е предприел маневрата в непосредствена близост и върху
пешеходна пътека без да се убеди,че това е безопасно спрямо останалите
участници в движението -в нарушение на чл.40,ал.1 и 2 ЗДвП.
Съдът
намира,че направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно,
доколкото не се събраха доказателства последната да е извършила някое от нарушенията
при пресичане на пътя на пешеходна пътека визирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП,нито пък под въздействието на алкохолно опиване да е допринесла по какъвто
и на е начин за настъпването на ПТП-то.
Установено
е,че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
За да се
ангажира отговорността на ответното дружество по чл. 226,ал.1 КЗ, е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение при него за процесния автомобил,като факта на
налично такова е установен и не е спорен по делото.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката.
Пострадалата Т.Н.Ч. е приета за лечение в болница, последвала е хирургическа
интервенция,след което лечението е продължило в домашни условия около три
месеца. следва да се отчете високата
възраст на ищцата в момента на увреждането – 76- години,което макар да не е
повлияло на срока необходим за зарастване на фрактурата,като цяло е допринесъл
за по-мъчителния оздравителен и възстановителен процес,както и за това,че
стабилизиращата синтеза не е извадена от ръката й.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен в
размер на 15 000 лв. ,която сума ответникът следва да заплати на ищцата,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2015
г.
до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед претърпените от ищцата телесни увреждания,болки и страдания и
тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта
и социално-икономическите условия на живот в страната. При определянето на този
размер съдът отчита и факта,че твърдените от ищцата болки и страдания се
подкрепят единствено от изводите на СМЕ и логичните предположения за болки при
счупване на китката,но не и от други доказателства.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 60 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
заплащане на имуществени вреди е доказана и съответно основателна в пълния й
размер от 1180 лв.-разходи направени от ищцата за закупуване на анатомична
заключваща плака за радус лява и дясна 316 L,поради
което следва да се уважи изцяло.
Съобразно
този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника разноски за експертизи в общ размер от 450 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. съобразно разпоредбата на
чл.78,ал.8 ГПК.
Ответникът
следва да заплати съобразно уважената
част от иска адвокатско възнаграждение на адв.Н.Д. по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 980 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 лв. и
разноски за експертизи от бюджета в размер на 88 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********,
гр. *******да заплати на Т.Н.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Н.Д.,
със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ сумата от 15 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при
пътнотранспортно произшествие на 11.11.2015 год. в гр.Шумен и 1180 лв.
обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане , ведно със законната
лихва върху тези суми от 11.11.2015 год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер до предявения такъв от 60 000 лв. за неимуществените вреди като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.„О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ******** да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 лв. и разноски за
експертизи от бюджета в размер на 88 лв.
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********да заплати на З.К.„О.
– К.Б.” КЧТ, ЕИК ******** разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 700 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: