РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Перник, 18.04.2023 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Антония Алексова КАНД №
35 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез
процесуалния представител К.Ц.И. против Решение № 675 от 12.12.2022 година,
постановено по АНД № 819 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № ПК-29-ДНСК-66 от 27.04.2022 година,
издадено от арх. Д.А.П.на длъжност заместник началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, с което на „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от Д.У.на основание
чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1,
т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, за това, че в качеството си на строител е нарушил разпоредбите на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ е осъществил състава на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Касаторът счита, че
решението е незаконосъобразно и при неговото постановяване е допуснато
нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател, това е
обосновало извода на районния съд за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като е мотивирало първоинстанционния съд да приеме,
че в АУАН и НП не е посочена датата, на която е извършено нарушението.
Представени са доводи и за смесване на понятието „възложител“ и „строител“ по
смисъла на чл. 161, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, което е довело до
необоснован правен извод. Счита, че неправилно районния съд не е обсъдил в
цялост доказателствата по делото. Моли съда да отмени оспореното съдебно
решение, респективно да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
жабата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор на касационна жалба,
с което посочва, че същата е недопустима и неоснователна.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт К.И., която
поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде
уважена и съответствие с това обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща процесуален
представител.
В проведеното
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, като предлага
същото да бъде оставено в сила.
Административен съд
– Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и
доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира
следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество касационната жалба е основателна.
След извършена
проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира,
че решението на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото
обаче е неправилно, а основанията за това са следните:
В хода на
настоящото производство е установено, че на 18.11.2021 година, работна група от
инспектори при РДНСК Перник извършва проверка на място на строеж: „Ремонт и
възстановяване на язовирна стена М., ПИ ****, с. М., община Перник и
съоръженията към нея“ и на 29.11.2021 година проверка на писмени документи,
представени в РДНСК Перник. При проверката проверяващите органи са
констатирали, че е изпълнена земно – насипна язовирна стена със заскален воден
откос с едър трошен камък сух земно – насипен откос с насип от камък в петата
на сухия откос. В северната част на язовирната стена е ситуиран стоманобетонен
преливник с оформена стоманобетонна входна част, енергогасител и стоманобетонов
канал. Поставена е лата на входа на преливника откъм водния откос. Язовирната
стена има стоманобетонов основен изпускател с една тръба, с входна шахта с
монтирана предпазна решетка и изходна шахта – стоманобетонова с две камери и
след нея успокоително легло със стоманобетонови крила и заскаляване след
енергогасителя. На входа и изхода на изпускателя има водомерни лати. Короната
на стената е оформена с настилка с широчина 4м, а по дължината на короната има
пиезометри. В чашката на язовира е констатирано че се наблюдава голямо
количество вода. Тези констатации са обективирани в П-816/21-1/18.11.2021
година на РДНСК Перник.
Въз основа на
констатациите, отразени в констативния протокол е съставен на „****“ ЕАД, ЕИК: ****
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 29 от 21.12.2021, в който
главен инспектор в РДНСК Перник е писал подробно констатираното при извършената
проверка нарушение, което е приел, с действията си „****“ ЕАД е извършило
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с което виновно е
нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. АУАН е връчен на представител на
дружеството на 28.01.2022 година, като срещу него в законоустановения срок е
депозирано Възражение с вх. №11-816-21-00-173/03.02.2022 година.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено Наказателно постановление № ПК-29-ДНСК-66 от 27.04.2022 година от
арх. Д.А.П.на длъжност заместник началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/, с което на „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.
****, представлявано от Д.У.на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка
с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за това, че в качеството си
на строител е нарушил разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137,
ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е осъществил състава на
чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Срещу така издаденото
наказателно постановление е депозирана жалба пред Районен съд Перник.
С Решение № 675 от
12.12.2022 година, постановено по АНД № 819 по описа за 2022 година на Районен
съд Перник, наказателното постановление е отменено. Извършвайки цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните
доказателства, в това число както гласни, така и писмени, съдът е приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на императивните разпоредби, предвидени в ЗАНН и в частност тези на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, свързани със съдържанието. Посочва се, че нито в АУАН,
нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена
датата и мястото на извършване на нарушението, а също така липсва и описание на
обстоятелствата при които същото е осъществено. Посочва се, че е налице и
нарушение във връзка със субекта, защото не ставало ясно по какъв начин същият
е бил определен и дали е бил санкциониран правилния субект. Приел е, че АУАН е
НП са издадени от компетентен орган.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства, не са и
направени доказателствени искания.
Съобразно разпоредбата
на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно
наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Съобразно чл. 220
от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства.
На първо място,
настоящият касационен състав, счита за неправилни направените от страна на
първоинстанционния съд изводи досежно допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП, изразяващо
се в нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, свързани с липсата
на посочена дата на извършване на нарушението. Действително датата на
извършване на нарушението е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране
правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на
съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност и по
тази причина тя следва да бъде посочена безпротиворечиво както в АУАН, така и в
НП, като се изисква същата да бъде определена правилно от страна на административнонаказващия
орган. В настоящият случай и в АУАН и в НП е посочен периодът на извършване на
нарушението, който започва от датата, на която е подписан протокол за започване
на ремонтно – възстановителни работи и предаване на строителната площадка от
собственика и възложителя на изпълнителя и откриване на строителната площадка,
като това е именно датата 20.12.2019 година като нарушението продължава до
датата на извършване на проверка от страна на служители при РДНСК Перник, на
която дата същото е установено, а именно 18.11.2021 година. Този период, през
който е извършено нарушението е посочен на стр. 2 от съставения АУАН /лист 44
от АНД № 819/2022/ и изрично посочени на стр. 2 от НП /лист 56 от АНД № 819/2022/.
Предвид изложеното изискването за посочване на дата, респективно период на
извършване на нарушението е спазено от страна на наказващия орган, което прави
направеният от страна на първоинстанционния съд неправилен, респективно доводът
на касаторът основателен.
На следващо място
неправилни са изводите на районния съд относно факта, че актосъставителят и
административнонаказващия орган не са обосновали извода си за субекта на
нарушението. Съобразно разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ началникът
на Дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен
търговец на извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета
категория, включително незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 в размер на
5 000 до 50 000 лева. В настоящият случай
административнонаказателната отговорност на ответникът по касационната жалба е
ангажирана в качеството му на строител на строеж „Ремонт и възстановяване на
язовирна стена на язовир „М.“ и съоръженията към нея“. Строителят по смисъла на
чл. 163, ал. 1 от ЗУТ е физическо лице или юридическо лице, включващо в състава
си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което
по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие със
строителните книжа. По делото е представен Договор от 16.01.2019 година,
сключен между „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, в качеството на
възложител и „****“ ЕАД, в качеството на изпълнител, с който последният се е
задължил да извърши ремонт и реконструкция на язовирната стена и съоръженията
към нея на яз. М., община Перник, област Перник, които включват дейности по
проектиране и изпълнение на строително – монтажни работи. Именно позовавайки се
на този договор, административнонаказващият орган е определил и качеството „строител“
на наказаното лице, съответстващо на легалната дефиниция дадена в чл. 163, ал. 1
от ЗУТ.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон, а съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В конкретния случай по
делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че такива проекти и
разрешение за строеж са били представени. Поради което настоящият състава
възприема становището на АНО, че е в случая, за да започнат СМР, е следвало да
са издадени съответните строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж и че извършваните от дружеството т.е. СМР на процесния
обект са били без такива книжа и в този смисъл съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строежа е незаконен.
Следва да се
отбележи и че включването на процесния язовир в одобреният с Решение № 495 от 18.07.2018
година на МС списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва
да се извърши основен ремонт или реконструкция /приложено по преписката/,
според настоящия състав на съда не дава основание да се приеме, че е налице
бедствена и аварийна ситуация по смисъла на ЗЗБ и ЗУТ, която да обоснове
приложението на чл.148, ал.6 от ЗУТ, тъй като по делото не се установява да е имало
бедствена или аварийна ситуация, която да е довела до разрушаване на язовирната
стена и съоръженията към нея.
Въз основа на
изложеното настоящият касационен състав приема касационната жалба за
основателна. Решенето, постановено от първоинстанционния съд е неправилно и
като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление, като законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и направената претенция от страна на процесуалния представител на
касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 4, във
връзка с ал. 3 от ЗАНН. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден
да заплати сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1
от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 675 от 12.12.2022 година, постановено по АНД №
819 по описа за 2022 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПК-29-ДНСК-66 от 27.04.2022
година, издадено от арх. Д.А.П.на длъжност заместник – началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, с което на „****“ ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от Д.У.на основание
чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1,
т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, за това, че в качеството си на строител е нарушил разпоредбите на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ е осъществил състава на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като
законосъобразно.
ОСЖЪДА „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, представлявано от Д.У.да заплати на Дирекция
за национален строителен контрол съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/