№ 267
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900671 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 във вр. с чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ.
Образувано е по молба от длъжник „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Петко Ю. Т.“ № 17, партер,
представлявано от управителя М.И.Д., за откриване на производство по несъстоятелност на
търговското дружество, поради неплатежоспособност, съответно, свръхзадълженост.
В молбата се излага, че „СОД Беркут“ ЕООД се е занимавало с частна охранителна
дейност, но в следствие на отнемането на лиценза му за охрана, е изпаднало в
неплатежоспособност и свръхзадълженост и не разполага с налични ликвидни средства,
поради което е поискано започване на производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ. От
31.10.2022 г. дружеството било прекратило дейността си. Сочи се начална дата на
неплатежоспособността 01.12.2023 г. След 30.09.2022 г. дружеството нямало нает персонал.
Дружеството имало публични задължения (към държавата), за събиране на които било
образувано ИД № *********/2023г. по описа на НАП - Варна. Предвид отнемането на
лиценза за охрана за дружеството било невъзможно да организира дейност, от която да
реализира доходи и да погаси задълженията си, поради което счита, че следва да бъде
открито производство по несъстоятелност. Заявява се, че поради липса на налични ликвидни
средства няма възможност за заплащане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелност, поради което моли съдът да определи сума, която да бъде предплатена по
реда на чл. 629б, ал. 1 от ТЗ. В случай че разноските не бъдат предплатени, се отправя
искане за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на дружеството в
несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
1
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане.
С молбата като основание за изпадане в неплатежоспособност се сочи
невъзможността да изпълнява задълженията си към кредитори предвид липсата на активи и
трайно преустановено упражняване на търговска дейност.
Молителят е представил списък с кредиторите на „СОД Беркут“ ЕООД, от който е
видно, че към датата на подаване на молбата – 27.11.2024 г., дружеството дължи по
търговски сделки към доставчици общо 12 568,07 лева. Съгласно представения с уточняваща
молба опис, най-старото задължение към доставчиците е от 05.02.2021 г. Задълженията към
НАП са в общ размер 123 132,35 лв., в това число 80 696,04 лева главница и 42 436,31 лева
лихви. Следва да се приеме, че посочените публичноправни задължения са свързани с
търговската дейност на длъжника, тъй като се касае за плащания свързани с осигуровки,
данък върху дохода, корпоративен данък и ДДС. „СОД Беркут“ ЕООД няма задължения към
работници и служители, като задълженията са в голямата си част към НАП, а в по-малък
размер към физически и юридически лица.
Видно от представената информация от ТД на НАП – Варна, към дата 07.02.2025 г.
няма наложени мерки върху имуществото на длъжника, т.к. същото било реализирано чрез
тръжни процедури и мерките са отменени.
От извършената от съда служебна справка в търговския регистър по партидата на
„СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, е видно, че търговецът е вписан в регистъра през
2018 г. като ГФО до 2023 г. вкл. са обявени в ТР.
По делото е прието заключение на вещо лице по назначена СИЕ, което съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от длъжника. Въз основа
на счетоводните данни вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост по години, считано от 2018 г. до датата на изготвяне на
заключението. Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността
на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато
изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено
финансово и икономическо състояние на дружеството. Констатациите на експертизата
установяват, че по счетоводни данни коефициентът за обща ликвидност е, както следва:
1.2831 за 2021 г., 1.0244 за 2022 г., 1.0323 за 2023 г., 1.1944 за 2024 г. и 1.1944 за 2025 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните
краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-
0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че по счетоводни данни този коефициент в случая е със
следните стойности: 0.9096 за 2021 г., 0.4715 за 2022 г., 0.4839 за 2023 г., 0.5648 за 2024 г. и
0.5648 за 2025 г. Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи
и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-
0,4/>0,2. През изследвания период по счетоводни данни коефициентът за незабавна
ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0.3494
за 2021 г., 0.2520 за 2022 г., 0.2661 за 2023 г., 0.3056 за 2024 г. и 0.3056 за 2025 г. Видно е, че
по счетоводни данни всички коефициенти за ликвидност с изключение на коефициента за
бърза ликвидност са в рамките на референтните стойности. Коефициентът за бърза
ликвидност от 2022 г. насетне е малко под референтната стойност но се повишава.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата
независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща
дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има
препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост
2
показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост
от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова
автономност на дружеството: 0.4819 за 2021 г., 0.2927 за 2022 г., 0.2984 за 2023 г., 0.2037 за
2024 г. и 0.2037 за 2025 г. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: 2.0750 за 2021 г., 3.4167 за 2022 г., 3.3514 за 2023 г., 4.9091 за 2024 г. и 4.9091 за 2025
г. На база на тези изчисления вещото лице е достигнало до извод, че по счетоводни данни
„СОД-Беркут“ ЕООД е било в добро финансово състояние.
Посочено е от вещото лице, че счетоводните операции съответстват на първичните
счетоводни документи при молителя, като изготвените отчети отговарят на наличните в
предприятието първични счетоводни документи. Същевременно, вещото лице е установило
несъответствие в счетоводните записвания по отношение на притежавани активи (в
частност МПС, складови наличности) и пасиви (публичноправни задължения) и е
извършило съответните корекции. Така към 30.04.2025 г. преизчислените данни за активи и
задължения са общо активи 120 х.лв. и общо задължения 139 х.лв. Краткотрайните активи
към 30.4.2025 г. включват: незавършено производство 58 х.лв., вземания от клиенти 27 х.лв.
и пари в касата 25 х.лв. В т. 5 от заключението са представени водените по счетоводна
сметка 411 вземания от клиенти в общ размер на 27 514.69 лева, като данните са по отделни
контрагенти и фактури.
След направено служебно преобразуване на стойностите на активите и задълженията
на база проверка в счетоводството, както и от данните на НАП, експертизата е установила,
че към 30.04.2025 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.8633, коефициентът на бърза
ликвидност е 0.4460, коефициентът на незабавна ликвидност е 0.1799, коефициентът на
абсолютна ликвидност е 0.1799, коеф. финансова автономност е -0.1367 и коеф. на
задлъжнялост е -7.3158.
Съгласно таблицата в т. 6 периодът на събиране на вземанията от клиенти в дни за
2021, 2022 и 2023 г., съответно е 8, 126 и 6793 дни. Към 31.12.2024 г. и към датата на
изготвяне на заключението всички вземания са с падеж повече от 365 дни. Към настоящия
момент „СОД Беркут“ ЕООД не извършва търговска дейност, като по счетоводни данни
последният период през който молителят е извършвал дейност е през 2022 г.
По счетоводни данни за периода от 2018 г. до 2024 г. „СОД Беркут“ ЕООД е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения. Според заключението най-ранната
дата, от която молителят не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения, е
20.02.2025 г. По преоценени данни към 30.04.2025 г., както и към 20.02.2025 г. според
вещото лице молителят е и свръхзадължен, т.е. задълженията му са на по-висока стойност от
активите му.
„СОД Беркут“ ЕООД не разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване
на задълженията му. Дружеството няма приходи от основна дейност считано от м. юли 2022
г., което предвид обстоятелството, че „СОД Беркут“ ЕООД е свръхзадължено води до извод,
че финансовите затруднения на молителя са с траен и необратим характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е
подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
3
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност
на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско
дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни
предпоставки – сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по
смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ. Съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – молителят „СОД
Беркут“ ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца
Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска
сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство
по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т. е. падежът му да е настъпил, за
което се прилагат общите правила на гражданското право.
Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл.
631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни /и именно те
са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
В случая съдът е сезиран от молителя „СОД Беркут“ ЕООД, който твърди, че има
непогасени публичноправни задължения и задължения от търговска дейност. От събраните
по делото доказателства се установява, че публичноправни задължения са за ДДС, данък
върху доходите, ДОО, ЗО, поради което съдът приема, че същите са свързани с търговската
дейност на молителя.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на
задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по годишните
финансови отчети на ответното дружество и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че до 2024 г., коефициентите на обща, бърза и абсолютна
ликвидност са в референтните стойности. Към 30.04.2025 г. след изготвен от вещото лице
алтернативен баланс се установява, че коефициентите на обща, бърза, незабавна и
4
абсолютна ликвидност са под референтните стойности поради корекция на стойността на
притежаваните активи. Съдът приема извършената от вещото лице корекция, тъй като
единствено счетоводното записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад
същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно
финансово-икономическо състояние на търговеца. При този алтернативен вариант е налице
сериозно влошаване на коефициентите на ликвидност на ответното дружество, същото не
може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения и е силно
зависимо от кредиторите си. При това положение съдът намира, че молителят „СОД Беркут“
ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като предвид обстоятелството, че
дружеството не извършва търговска дейност от 2022 г. насам, това състояние има траен и
необратим характер.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на
трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ , с наличните си краткотрайни активи, се
определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния
момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на
неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и отчита финансово-икономическото състояние на
молителя, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни публичноправните си
задължения към 20.02.2025 г., тъй като към тази дата се установява, че състоянието на
неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения. Не може да се
приеме като начална дата на неплатежоспособността по установената презумпция на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ тази по най-старото задължение на ответника към доставчиците 05.02.2021 г. или
най-старото задължение към НАП във връзка с начислени лихви по задължение с падеж от
25.03.2020 г., доколкото не се установява по делото, че преди 2025 г. състоянието на
неплатежоспособност има траен и необратим характер. Също така коефициентите на
ликвидност са в референтните стойности за анализираните периоди към 31.12.2024 г.
съгласно заключението на експертизата. Вещото лице е категорично, че 20.02.2025 г. е най-
ранната дата, която може да се фиксира като такава, от която молителят не е бил в състояние
да покрива краткосрочните си задължения.
Молителят е въвел при условията на кумулативност и искане за откриване на
производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост. Неправилно в определението за
насрочване на първото по делото открито съдебно заседание е посочено, че искането е
заявено в условие на евенутуалност, поради което същото следва да се разгледа от съда.
Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ, съдържаща легална дефиниция на "свръхзадължеността",
едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да
покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под "имущество" по
смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на
дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент
на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса
на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите
към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да
5
не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото
на дружеството към този момент.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че към 30.04.2025 г., както и към 20.02.2025 г., общата балансова стойност на
всички активи на ответника не са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения (текущи и нетекущи) като задълженията превишават активите със сумата от 19
хил. лева. Съдът съобразява тези данни, с оглед характера на активите (с най-голям
относителен дял от всички активи е незавършено производство следвано от вземания).
Същевременно към посочените дати коефициентът на финансова автономност има
отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и силно зависимо от кредиторите
си. Под референтните стойности за този период е и коефициентът на задлъжнялост, който
също има отрицателна стойност. Налице е недостиг на имущество, което обосновава
състоянието на свръхзадълженост на ответното дружество.
По отношение на началната дата на свръхзадължеността следва да се приеме
20.02.2025 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства и при
изчисленото съотношение на активите и пасивите на молителя, че дружеството е
декапитализирано и не е можело с наличното си имущество да покрие всичките си
задължения към своите кредитори.
Доколкото началната дата на свърхзадължеността съвпада с установената по делото
начална дата на неплатежоспособността, то от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, следва да бъде производството по
несъстоятелност следва да бъде открито на двете кумулативно посочени в молбата
основания, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на
решението (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т. К.,
I Т. О.).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „СОД Беркут“ ЕООД
поради неплатежоспособност и свръхзадълженост при начална дата 20.02.2025 г.
От представените по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение
на вещото лице се установява, че по счетоводни данни „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК
*********, притежава имущество за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност.
Същевременно, видно от писмо вх. № 5544/25.02.2025 г. на Национална дирекция за
приходите (НАП) към 20.02.2025 г. няма наложени мерки върху имуществото на длъжника,
тъй като същото е реализирано чрез тръжни процедури и мерките са отменени.
Следователно, въпреки данните от счетоводството публичният изпълнител не е установил
нито касова наличност, нито материални запаси, нито вземания на длъжника, от които да
събере дължимите публични вземания, а установеното имущество на длъжника е
реализирано чрез тръжни процедури.
Ето защо, съдът е приел, че липсва налично бързо ликвидно имущество на длъжника,
което да е достатъчно за покриване на начални разноски за откриване на производство по
несъстоятелност, поради което с определение № 831/04.06.2025 г. са дадени указания на
молителя, както и на всяко заинтересовано лице, да предплатят разноските, необходими за
издръжка на производството по несъстоятелност в случай на евентуалното му откриване.
Определението на съда е обявено в ТР на 06.06.2025 г. В предоставения едноседмичен срок
определената от съда сума от 8 000 лв. не е предплатена.
При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал.1 от
6
ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде
спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал.1 от същия закон
търговецът – длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че
имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ,
следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на
производството по несъстоятелността. За това именно се налага да бъде постановена обща
възбрана и запор върху имуществото длъжника, влизащо в масата на несъстоятелността.
С оглед изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал. 6 от ГПК във вр.
с чл. 620, ал. 1 от ТЗ и чл. 77 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Варненски окръжен съд дължимата за производството държавна такса от 250 лева, както
и сумата от 400 лева, представляваща невнесени от молителя разноски за изплащане на
окончателно възнаграждение на вещото лице Р. Х. С..
По гореизложените съображения и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на „СОД Беркут“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, ул.
„Петко Ю. Т.“ № 17, партер, с начална дата 20.02.2025 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ по
отношение на „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Петко Ю. Т.“ № 17, партер, представлявано от М.И.Д..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „СОД Беркут“
ЕООД, ЕИК *********, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „СОД Беркут“
ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********.
ЛИШАВА длъжника „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, от право да управлява и
да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ЗАДЪЛЖАВА „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, при обявяване на фирмата си
да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.632, ал.1, изр.1-во, предл. посл. от ТЗ.
УКАЗВА на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, че производството по несъстоятелност може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по молба на длъжника
или на кредитор, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако
депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 8 000 (осем хиляди) лева.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 632, ал. 6 ТЗ длъжника „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Петко Ю. Т.“ № 17,
партер, представлявано от управителя М.И.Д., в едномесечен срок от вписването на
решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и
осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на
работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани
7
вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде
ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
След влизане в сила на решението да се уведомят НАП и НОИ за дадения срок на
длъжника.
ОСЪЖДА „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Петко Ю. Т.“ № 17, партер да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща дължима за
производството държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „СОД Беркут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Петко Ю. Т.“ № 17, партер да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
невнесени от молителя разноски за изплащане на окончателно възнаграждение на вещото
лице Р. Х. С. и постановява принудителното им събиране.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото
решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7- дневен
срок от вписването му в Търговския регистър при АВп, на основание чл.633, ал.1, във вр. с
чл.613а, ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.634 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634 в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8