О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година 29.01.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 29.01. Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3447 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
гр.София против П.Е.П.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Й.М..
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба,
както и да се приложи ч.гр.д.№ 987/2019 г. по описа на Старозагорския районен
съд.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор за
студентски кредит № 1502250913983300 от 11.03.2015 г.; писма за предсрочна
изискуемост с изх. №№ ИЗХ-001-110980 и № ИЗХ-001-110981
известия за доставяне към тях; съобщение с указания за депозиране на иск от
23.05.2019 г. по ч.гр.д № 987/2019 г. на PC -
гр. Стара Загора; Справка по чл. 366 ГПК; заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 4973/19.02.2019 г.; Извлечение към
18.02.2019 г. от счетоводните книги на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД;
пълномощно на лицата подписали извлечението от счетоводните книги на Банката;
пълномощно на лицата подписали справката по чл. 366 от ГПК; Разпореждане № 100148/22.04.2019
г. на СРС, 163-ти състав по ЧГД № 69715/2018 г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№987/2019
г. по описа на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от
ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 04.03.2020 г. от 10,20 ч., за която дата
да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за
възнаграждението му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело
е образувано по искова молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, гр.София против П.Е.П.. Ищецът
твърди в исковата си молба, че след успешно проведено заповедно производство в
негова полза в качеството му на кредитор, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 594/20.02.2019г. по чл. 410 ГПК на Старозагорския
районен съд. Длъжникът П.Е.П. не бил намерен на постоянен и настоящ адрес, като
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът указал на
заявителя, че може да предяви вземането си. С
договор за студентски кредит № 1502250913983300 от 11.03.2015 г. "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД
отпуснало на
кредитополучателя П.Е.П., кредит в размер на 1325 лева с
цел заплащане на 5 (пет) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в
размер на 265 лева - чл. 1.1. от Договора. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 05.05.2021 г. (съгл. чл. 2.1. от Договора). Твърди, че изпълнил
като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да
предостави за временно и възмездно ползване паричната сума. Сочи, че в чл. 3.1
от Договора страните приемали за
установено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на Банката
фиксирана годишна лихва в размер на 7 % (седем процента). Лихвата се
начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно
за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината
(вкл. първия и без последния ден от този период). При забава в плащането на
дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на Банката лихва за забава в
размер на основния лихвен процент, увеличен с 10
(десет) пункта годишно, върху забавената сума (вноска или
част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения - чл. 3.2. от Договора. Кредитополучателят не дължал заплащане на
такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и
управлението на кредита - чл. 3.3. от Договора. Съгласно чл. 4.1. от Договора,
крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми (включващи
главница, лихва, евентуална лихва за забава) бил 05.05.2021 г. Сочи, че при
погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период 42
(четиридесет и два) месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.09.2018
г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължал плащане на
главницата и лихва по кредита. - чл. 4.2. и чл. 4.3. от Договора. По време на
гратисния период Банката начислявала лихва върху усвоената част на кредита.
Начислената лихва се капитализирала годишно - чл. 4.4. от Договора. След
изтичане на гратисния период било уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 32
(тридесет и две) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от
съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.05.2021 г. - чл. 4.8. от
Договора. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполагало
с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит бил
кредитна сделка. Договорът за банков кредит бил търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. От
чл. 3.1. от Договора било видно, че между страните е уговорена възнаградителна
договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в
размер на 7 % (седем процента) фиксирана годишна лихва. Постигнато било
неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяване на главницата по кредита (чл. 3.2. от Договора) -
основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената
сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Банката изпълнила всички свои задължения,
съгласно подписания Договор. На кредитополучателя била отпусната парична сума
за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни
законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя съгласно чл. 430 от ТЗ било
да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят изпаднал в забава
по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни
вноски с падежни дати: 05.10.2018; 05.11.2018; 05.12.2018;
05.01.2019
г. В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на
адресите, посочени в Договора,
били изпратени писма до кредитополучателя с изх. № ИЗХ-001-1 10980 и № ИЗХ-
001-110981. Видно от приложените известия за доставяне, писмата били достигнали
до всички известни на Банката адреси на кредитополучателя. Предсрочната
изискуемост на всички вземания (главница и лихви) на Банката по Договора за
кредит и анекса към него била осчетоводена на 28.01.2019 г. Страните по конкретния Договор от 11.03.2015 г., уговорили настъпването
на предсрочната изискуемост на вземането по чл. 6 при наличие на условия:
неизпълнение на условие по Договора (в случая неплащането на три последователни
погасителни вноски по кредита съгл. чл. 6.2. от Договора), като съгласно
българското законодателство било необходимо и волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на
Кредитополучателя. Съгласно чл. 9.3. от Договора страните уговорили материално правна фикция за получаване
на всички уведомления и изявления, които следвало да бъдат направени в писмена
форма, които се считали за
валидно получени
от
Кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или изпращане
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса му,
посочени в Договора, в случай че адресатът не е намерен на посочения адрес. Банката
положила изцяло дължимата грижа, видно и от приложените писма за
предсрочна изискуемост и известия за доставяне към тях. В чл. 5.1.2. от Договора страните
уговорили, че Кредитополучателят следва в едноседмичен срок да информира
Банката за промяна в постоянния и/или настоящия адрес, като по този начин
страните още веднъж въвели материално правна фикция за т.нар. фингирано връчване
на всички уведомления и др. и приели, че същите ще се считат за надлежно
връчени на адреса/ите посочен/и в Договора. По делото
нямало данни ответникът да е уведомявал за смяна на адрес
Банката. Моли съда да установи спрямо ответника П.Е.П. съществуването на
вземанията му, произтичащи от Договор за студентски кредит №
********* 3983300 от 11.03.2015 г., а именно: главница в
общ размер на 335.57 лева, от която просрочени главници за
периода от 05.10.2018г. до 05.01.2019 г. вкл. в размер на 38.62 лева, както и
предсрочно изискуема главница в размер на 296.95 лева към 28.01.2019 г.; редовна (възнаградителна) лихва в
общ размер на 8.83 лева, начислена за периода от 05.09.2018г.
до 27.01.2019г. вкл., от която просрочени редовни лихви в размер на 7.50 лева,
начислена за периода от 05.09.2018 г. до 05.01.2019г. вкл., както и начислена
редовна лихва върху предсрочно изискуема главница от 28.01.2019 г. в размер на
1.33 лева, начислена за периода от 05.01.2019 г. до 27.01.2019 г. вкл.; наказателна лихва общо
в размер на 2.64 лева, начислена за периода от 05.10.2018
г. до 17.02.2019г. включително, от която изискуема наказателна лихва върху
просрочени главници, начислена за периода от 05.10.2018г. до 17.02.2019г. вкл.
в размер на 0.91 лева, както и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислена за периода от 28.01.2019г. до 17.02.2019г. вкл. в
размер на 1.73 лева; заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Старозагорския
районен съд (19.02.2019 г.) до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност - в
случай че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК
бъдат отхвърлени напълно или частично като неоснователни досежно предсрочно
изискуемите по Договора суми, моли съда да осъди ответника
П.Е.П.
да
му заплати следните суми: просрочени главници в размер на 88.16 лева за
периода от 05.10.2018 г. до 05.06.2019 г. вкл.; предсрочно изискуема главница в
размер на 247.41 лева към 02.07.2019 г.; просрочени редовни
лихви в размер на 15.59 лева, начислени за периода от 05.09.2018
г. до 05.06.2019 г. вкл.; начислена редовна лихва в размер на 1.30 лева върху
предсрочно изискуема главница от 02.07.2019 г., начислена за периода от
05.06.2019г. до 01.07.2019г. вкл.; начислени наказателни лихви в размер на 3.60 лева върху
просрочени главници за периода от 05.10.2018 г. до 01.07.2019 г. включително;
законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане; Счита, че настоящата
искова молба служи като покана за изпълнение за сумите, за които ответникът
следвало да бъде поканен да заплати (главницата и лихви по кредита), от
който момент длъжникът изпадал в забава. Исковата му молба имала характер на
уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията му за главницата. Моли съда да осъди ответника
да му заплати всички направени по настоящото дело разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение Моли съда да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
По делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител – адв.Й.М., в който заявява,
че предявените искове са допустими, но оспорва изцяло като неоснователни както
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
така и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Също така оспорва изцяло всички
изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се основават
предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получил
посочената в исковата молба сума по отпуснатия му кредит, както и че не е
внесъл договорените погасителни вноски по кредита. Оспорва твърдението на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422,
вр. с 415 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 6645/2015г. описа на Старозагорския районен съд,
съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от незаплатено задължение по Договор за студентски кредит № 1502250913983300 от 11.03.2015
г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича
вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения
договор и изпълнението на задълженията си по него, респ. изпадане на
ответниците в забава по отношение на задължението му за връщане на сумата,
предмет на договора. Същите обстоятелства подлежат на доказване и по евентуално съединения с иска по чл.422,
вр. с 415 ГПК осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за реално изпълнение на
задълженията по Договор за студентски кредит № 1502250913983300 от 11.03.2015
г. за неустойка по същия
договор и за обезщетение за забавено плащане. Ответната страна следва да докаже
възражението си погасяване на ищцовите вземания поради изтекла погасителна
давност.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: