№ 6159
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110152811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. Г. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез адв. М. срещу„...” ЕООД,
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., представлявано от
.... и ..., в качеството им на управители, чрез процесуалния представител юрк.
Г.а за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ... от 26.02.2018 г., поради наличие на пороци в
същия на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК, а именно
противоречие със закона, заобикаляне на закона и наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, обективно съединен в
условията на евентуалност с иск за прогласяване на нищожността на клауза в
чл. 5 от процесния договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение поръчителство в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил Договор за
потребителски кредит № ... от 26.02.2018 г. по реда на ЗПФУР с ответника, по
силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя заем в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата сума в срок от 12
месеца. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66 %, като
по този начин привидно са спазени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Налице е твърдение, че в договора е било уговорено наличие на
обезпечение на кредита в полза на ответното дружество, което обезпечение
следвало да бъде реализирано чрез поръчителство, предоставено от „Ferratum
bank“, представляващо свързано с кредитодателя дружество. В тази връзка
твърди, че в съдържанието на процесния договор не е бил посочен размерът
на възнаграждението за предоставяне на гаранция, но след усвояване на
заемната сума от страна на ищеца в настоящото производство, явяващ се
1
кредитополучател по договора, последният установил, че е била начислена
такса за обезпечение с поръчителство в размер на 1 250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева.
Ищецът счита сключения между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит за недействителен, тъй като в съдържанието на същия
не е било изрично упоменато, че кредитополучателят дължи парични вноски
по последващия договор за поръчителство, нито е било посочено в Общите
условия, че сключването на договор за предоставяне на гаранция от страна на
ищеца следва да представлява задължително условие за получаване на кредит.
Твърди, че в настоящия случай е налице липса на съгласие за сключването на
договор за поръчителство от страна на ищеца, тъй като последният не е
подписал договора.
На следващо място, ищецът счита процесните договори за нищожни на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради обстоятелството, че и в двата
случая не е била спазена предвидената от закона форма.
В допълнение, твърди, че в договора за предоставяне на потребителски
кредит липсва яснота по отношение на начина на изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР). В тази връзка, ищецът заявява, че на
кредитополучателя не е била предоставена възможност от страна на ответното
дружество, в качеството му на кредитодател, за сключване на договора за
кредит, без да бъде предоставен поръчител в полза на ответника, за което
последният е начислил допълнително парично възнаграждение. Твърди, че
посредством посоченото допълнително плащане са били покрити разходи във
връзка със задължението за предоставяне на договорната сума, поради което
същите следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че в процесния договор е бил
посочен грешен ГПР, като предвидената сума за гаранция по предоставяне на
поръчител, представляваща разход във връзка с предоставянето на кредита, не
е включена в изчисляването на общата стойност на лихвения процент, в
резултат на което е била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Твърди, че действителният размер на ГПР по процесния
договор, заедно с включените разходи за предоставяне на гаранция по
договора за поръчителство, е в размер, надвишаващ 70%.
Поради това, ищецът счита клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне
на потребителски кредит за нищожна като неравноправна по смисъла на
чл.143, т.9 З3П и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4,
чл.19, ал.1 и 4 ЗПК, тъй като същата не позволява на кредитополучателя да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
С оглед гореизложеното, ищецът обективира искане да бъде признато за
установено по отношение на сключения между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит, че в същият са налице множество
пороци, обуславящи неговата недействителност, поради което процесният
2
договор следва да бъде прогласен за нищожен.
В условията на евентуалност, в случай че се отхвърли главният иск,
ищецът прави искане да бъде обявена нищожността на клаузата на чл. 5 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ... от 26.02.2018 г.,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.
Обективирано е искане на основание чл. 190 от ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи копия от процесния договор, както и от
евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, с
оглед установяване на всички компоненти, които следва да бъдат включени
общата стойност на ГПР във връзка със сключения между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит.
Налице е искане от страна на ищеца да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред Българска народна банка, с код по
Булстат: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, пл.
„...“ №1, въз основа на което ищецът да се снабди с информация относно
сключените между страните в настоящото производство сделки, както и
движението по тях.
Формулирано е особено искане за постановяване на неприсъствено
решение, в случай че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК.
Претендира сторените в настоящото производство разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „...” ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
..., представлявано от .... и ..., в качеството им на управители, чрез
процесуалния представител юрк. Г.а, с който отговор същият заявява, че
оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Не оспорва релевираното в исковата молба обстоятелство, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 26.02.2018 г., по
силата на който ищецът, в качеството си на кредитополучател, е получил в
заем сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева от ответника, в качеството
му на кредитодател, съобразно посочените условия в договора. Заявява, че с
посочената от ищеца договорна клауза на чл. 5 от процесния договор е
уговорено между страните, че ищецът е длъжен да върне получените парични
средства, ведно с възнаградителна лихва, както и обезпечаване на
задължението чрез поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта).
В тази връзка, ответникът оспорва обективираното в исковата молба
твърдение, че процесната клауза от сключения между страните договор е
нищожна, тъй като кредитополучателят е могъл сам да избере обезпечението
към своето задължение, респективно сключването на договор за гаранция не
представлява задължително условие за отпускане на заемната сума.
Счита, че ищцовата претенция не е предявена срещу надлежна страна,
поради обстоятелството, че договорът за гаранция представлява отделно
3
облигационно правоотношение, възникнало между ищеца и Мултитуюд Банк,
което е самостоятелно юридическо лице, представляващо банкова институция,
регистрирана в Малта, предоставящо услуги на територията на Република
България. Твърди, че ищецът сам е избрал посоченото дружество за поръчител
в електронния формуляр, като същият е подал заявление за кредит, след като е
бил информиран за дължимите такси. В тази връзка, ищецът е получил
преддоговорна информация посредством електронната си поща, в която
изрично е било посочено, че ответникът изисква предоставяне на обезпечение,
а именно поръчителство, с оглед сключване на договор за предоставяне на
потребителски кредит с ищеца. Освен това, ответникът твърди, че
кредитополучателят е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително
договор за гаранция, след което същият е потвърдил доброволно желанието си
да сключи процесния договор.
Твърди, че договорът за гаранция представлява незадължителна
възмездна услуга, предоставена от трето лице, поради което реализираните по
отношение на нея допълнителни разходи не следва да бъдат включени в
общата стойност на ГПР. Заявява, че ответното дружество е предоставило на
ищеца необходимата информация за ГПР, както и условията по процесния
договор, като ищецът е имал време да избере подходящо обезпечение, наред с
право на отказ в 14-дневен срок от сключването на договора с ответника, което
ищецът не е упражнил.
Формулирано е искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове за нищожност на процесния
Договор за потребителски кредит № ... от 26.02.2018 г., евентуално съединен с
иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от този договор,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение
поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр.2 и 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване с годни доказателства наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника във връзка с
Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. с посоченото в исковата молба
съдържание, както и да установи твърдените основания за нищожност
предвид изложените в исковата молба твърдения, респективно на клаузата за
предоставяне на обезпечение поръчителство в полза на ответника. В тежест на
ответника е да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи
възражения, включително, че същият е изпълнил задължението си да
представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, както и че
4
сключената сделка между страните е валидна.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Между страните не са налице безспорни обстоятелства, които да бъдат
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните.
С оглед разпределената доказателствена тежест между страните, съдът
намира за неоснователно формулираното в исковата молба искане на
основание чл. 190 от ГПК за задължаване на ответното дружество да
представи копия от процесния Договор за потребителски кредит № ... от
26.02.2018 г., както и от договор за допълнителна услуга във връзка с
предоставяне на обезпечение в полза на ответника, погасителен план и СЕФ,
доколкото ищецът заявява, че е страна по процесния договор за кредит,
респективно по договора за предоставяне на поръчителство, същият следва да
разполага с горепосочените документи, а и в негова доказателствената тежест
е да установи наличието на облигационно правоотношение с посоченото в
исковата молба съдържание.
На следващо място съдът намира за неоснователно искането на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Българска народна
банка, въз основа на което да се снабди с информация относно сключените
между страните в настоящото производство сделки, както и движението по
тях, тъй като за ищеца не е налице законова пречка да се снабди с желаната
информация, доколкото последният е страна по тях.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на
ответника да представи копия от процесния Договор за потребителски кредит
№ ... от 26.02.2018 г., договор за допълнителна услуга, погасителен план и
СЕФ, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
Българска народна банка, въз основа на което да се снабди с информация
относно сключените между страните в настоящото производство сделки,
както и движението по тях.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията
5
си в исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, а
вещото лице след внесен депозит, заедно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6