О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №459
гр.Стара Загора, 01.11.2019г.
Старозагорският
административен съд,
VIІI състав, в закрито
заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 806 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от Ж.С.П., чрез адв.С.И.В., срещу Решение №401/30.09.2019г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителна мярка с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г. на главен публичен
изпълнител. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност
на издадените административни актове. Моли се съда същите да бъдат отменени.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ТД на НАП
– Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище сочи, че
правният интерес от оспорване на административните актове е отпаднал, тъй като
наложените обезпечителни мерки са отменени с Постановление за отмяна на
наложени обезпечителни мерки изх.№С190024-024-0036807/04.10.2019г. Моли съда да
прекрати образуваното съдебно производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената проверка относно
допустимостта на жалбата, съдът установи следното:
С Постановление за
налагане на обезпечителна мярка с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, издадено
по изпълнително дело №24150002102/2015г. по описа на същата дирекция, на жалбоподателят
Ж.С.П. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Обединена българска
банка за сумата от 331,93лв и Централна кооперативна банка за сумата от
331,93лв (л.26).
Постановлението е
оспорено пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение №401/30.09.2019г.
го е потвърдил и е изпратил преписката на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив за произнасяне по компетентност относно възражението за изтекла
погасителна давност (л.23). По делото няма данни, кога решението е съобщено от П..
На 16.10.2019г.
срещу Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив е заведена жалба при
административния орган с вх.№21208, подадена от П. (л.1).
Междувременно от
главен публичен изпълнител от ТД на НАП Пловдив е издадено Постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№С190024-024-0036807/04.10.2019г., с
което е отменен запора, наложен с Постановление за налагане на обезпечителна
мярка с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г. (л.17). С разпореждане за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК
изх.№С190024-035-0307359/04.10.2019г. на главен публичен изпълнител от ТД на
НАП Пловдив, е прекратено производството по изпълнително дело
№24150002102/2015г. (л.16). По делото няма данни постановленията за отмяна на
наложени обезпечителни мерки и за прекратяване на производството по изпълнителното
дело да са съобщени на Ж.П..
С правното
действие на Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки
изх.№С190024-024-0036807/04.10.2019г., с което е отменено Постановление за
налагане на обезпечителна мярка с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г.,
понастоящем имуществото на жалбоподателя П. не е обект на наложената с него
обезпечителна мярка. Настъпилите за това жалбоподателя отрицателни последици от
издаването на Постановление с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г., потвърдено
с оспореното Решение №401/30.09.2019г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, са
заличени с административната му отмяна по реда на чл.208, ал.1 от ДОПК. С
издаването на това постановление административният орган е оттеглил
първоначално издаденият административен акт, потвърден с оспореното в
настоящото производство Решение №401/30.09.2019г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив. С оглед на това жалбата на основание чл.159, т.3 от АПК следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че
производството следва да бъде прекратено, поради отпаднал правен интерес от
оспорването, т.е. на основание чл.159, т.4 от АПК. Съгласно този текст жалбата се оставя без разглеждане, а съдебното
производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес от
оспорването. Този правен интерес може да липсва още при подаване на жалбата, но
може да отпадне и в един по-късен момент. В разглеждания случай жалбата на
Николов е била допустима към момента на подаването й – 16.10.2019г., тъй като
по делото няма данни Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки изх.№С190024-024-0036807/04.10.2019г., с което е отменено Постановление
за налагане на обезпечителна мярка с изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г., да
е било съобщено на жалбоподателя.
Съгласно
чл.143, ал.2, вр. ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски за заплащане
на държавни такси и възнаграждението за един адвокат при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая обаче не се налице основания за присъждане на
поисканите разноски. Съгласно чл.80 ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, страната, поискала присъждане на
разноските, е задължена да представи техен списък до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Претенцията за разноски, включваща списък по
чл.80 ГПК, който я обосновава относно всички претендирани суми, може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото, а при приключването му в закрито съдебно заседание – до
постановяване на съответния акт на съда (аргумент от т.11 на ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК). В случая към жалбата е
представен договор за правна защита и съдействие с посочено договорено и
заплатено възнаграждение в размер на 500 лева, както и доказателства за
заплатена държавна такса, но до постановяване на настоящото определение в
закрито заседание отделен списък на разноските не е представен по делото.
Следователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се
явява неоснователно.
С оглед изложеното жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, производството по делото – прекратено, а искането за
присъждане на разноски – да бъде оставено без уважение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Ж.С.П., чрез адв.С.И.В.,
срещу Решение №401/30.09.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителна мярка с
изх.№С190024-022-0075971/27.08.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП, офис Стара Загора, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.С.П., за присъждане на направените по
делото разноски, като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №806/2019г. по описа на Административен съд
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: