№ 85
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.15, ал.2 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Пимк билд“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ №36,
ЕИК *********, представлявано от управителя А.И.Й., чрез
пълномощника му по делото адв. Д. Д., против Определение №3403 от
27.09.2022г., постановено по гр.д.№132/2022г. по описа на Районен съд-
Асеновград, 4-ти гр.с., в частта му, с която е оставено без уважение
възражението на дружеството за неподведомственост на делото на съда. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и прекратяване на делото поради
неподведомственост на спора на съдилищата предвид наличието на
арбитражна клауза.
Ответната страна по частната жалба- Ф. Е. Х. от гр.
............................................., ЕГН **********, чрез пълномощника й по
делото адв. П.И., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
1
срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Ф. Е. Х.
против „Пимк билд“ ЕООД иск за връщане на сумата 19558,30 лв.-
заплатено капаро по предварителен договор за покупко- продажба и
строителство на недвижим имот от 31.10.2019г. С отговора на исковата
молба ответното дружество е направило възражение за
неподведомственост на спора на съда поради наличието на арбитражна
клауза в сключения между страните договор. С обжалваното определение
съдът е оставил възражението без уважение, като е изложил съображения,
че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
Закона за защита на потребителите.
Така постановеното определение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Видно от приложените по делото писмени доказателства сумата,
чието връщане ищцата претендира с исковата молба, е била заплатена от
нея на ответника в качеството й на купувач като капаро по сключен между
страните предварителен договор за покупко- продажба и строителство на
недвижим имот от 31.10.2019г. Съгласно чл.20 от договора всички
спорове, породени от него, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд
при Асоциация за развитие на правото- гр. Пловдив. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че въпреки наличието в договора на
посочената арбитражна клауза, спорът е подведомствен на съда. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите, не може да бъде решен от арбитражен съд.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §13, т.1 от ДР на Закона за
защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Съгласно практиката на Съда на Европейския
съюз качеството „потребител“ следва да се преценява във всеки конкретен
2
случай в зависимост от особеностите на съответния договор, като се
отчитат естеството и целта на договора и обстоятелството, че правото на
ЕС има за цел да защитава потребителите като по-слабата страна в
правоотношението. По въпроса дали страната, която е купувач и
възложител по договор за покупко- продажба и строителство на
недвижим имот, има качеството на „потребител“ е формирана
противоречива съдебна практика. В цитираното в частната жалба Решение
№60067 от 17.06.2021г. по т.д.№2365/2020г. на ВКС, II т.о., както и в
служебно известните на настоящия състав на съда Решение № 60072 от
30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., I т. о., както и други решения в
същия смисъл, е застъпено становището, че комплексният характер на
договора, в който е предвидено общо облигационно задължения за
купувача- възложител за заплащане както на цената на вещното право,
така и на цената на строителната услуга, изключва качеството на
физическото лице на „потребител“, тъй като уговорените строителни
услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по
предварителния договор за продажба. Обратното е прието в Определение
№ 60602 от 27.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 510/2021 г., IV г. о., съгласно
което основен предмет на комплексния договор за покупко- продажба и
строителство на недвижим имот е строителството на имота, което
представлява „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП. Според
настоящия състав на съда в случая ищцата има качеството на
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Възложеното от нея строителство на имота представлява
„услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, която не е
предназначена за търговска или професионална дейност /първата хипотеза
на §13, т.1/, което обстоятелство обосновава прилагане по отношение на
нея като по- слабата страна в правоотношението на разпоредбите за защита
на потребителите. Изключването в процесния случай на потребителската
защита поради комплексния характер на сключения договор, който има за
предмет и продажба на недвижим имот, би противоречало на правото на
ЕС и на практиката на Съда на ЕС. От друга страна, доколкото като
страна по договора ищцата е действала извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, то е налице и втората хипотеза на §13, т.1
от ДР на ЗЗП, обосноваваща приемането на качеството „потребител“.
3
Обстоятелството, че съгласно легалното определение, дадено в §13, т.13
от ДР на ЗЗП „стока“ може да бъде само движима вещ, не изключва
договорите за продажба на недвижими имоти от обхвата на ЗЗП-
същите са изрично предвидени в разпоредбата на чл.68б, ал.2 и ал.3 от
ЗЗП. Предвид горното и доколкото ищцата има качеството
„потребител“, то съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК
възникналият между нея и ответното дружество спор, свързан с
изпълнението на сключения между тях договор, не може да бъде
разрешаван от арбитражен съд. Ето защо възражението на ответника за
неподведомственост на спора на съда е неоснователно и правилно е било
оставено без уважение.
Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3403 от 27.09.2022г., постановено
по гр.д.№132/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, 4-ти гр.с., в
частта му, с която е оставено без уважение възражението на „Пимк
билд“ ЕООД за неподведомственост на делото на съда поради наличието
на арбитражна клауза в сключения между страните договор.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4