Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр.Тополовград,
28.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
при секретаря: А.А.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и съответно искане на основание
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът
И.Г.Т. твърди в исковата молба, че с
нотариален акт № *************г. на съдия по вписванията при РС Тополовград С.Г.,
ответницата Ч. е призната за собственик на имот с адрес: с.******, общ.Т.,
обл.Х. ул.“*****“ № *, представляващ дворно място с площ от 1215 кв.м/хиляда
двеста и петнадесет кв.м./, представляващо урегулиран поземлен имот с
планоснимачен № IV-22/римско четири, арабско двадесет и две/ в
квартал 7/седем/ по ПУП на населеното място, заедно с построените в този имот:
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м./осемдесет кв.м./ и
второстепенна сграда със застроена площ от 35 кв.м./тридесет и пет кв.м./ при
граници и съседи на имота: УПИ III-23- Д.Х.К., УПИ IХ-24- Д.Х.К., ПИ-21 Г.П.Н., УПИ V-20- Н.В.С.и от една страна улица.
В исковата молба се
твърди, че ответницата няма как да е придобила по давност описания имот, защото
той никога не е бил владян от нея. Ищецът твърди, че този имот е собственост на
родителите му Г.Х.Т. – негов баща, починал на 09.05.1988 г. и от майка му ,
която е починала на 29.07.2009 г. Те са построили къщата, а ищеца лично е
построил второстепенните постройки със собствени средства, като е извършил и
цялостна подмяна на дограмата, външната мазилка на къщата и през цялото време
след смъртта на родителите си владее и ползва дворното място и живее в имота от
както се е родил и до настоящия момент.
Поради което претендира
да бъде постановено решение с което да се признае за установено на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, че по отношение на ответницата той е собственик на
описания имот въз основа на наследяване и давностно владение и да бъде отменен
на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият нот. акт № ********** г. на съдия
по вписванията при РС Тополовград С.Г..
Предявеният иск е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и съответно искане на основание чл.537,
ал.2 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба в който е направила признание на исковете,
като изрично заявява, че действително не е придобила по давност процесния имот,
че в този имот винаги е живял ищецът, неин вуйчо и действително той е
собственик на имота въз основа на наследяване и придобивна давност. Също така в
писмения отговор изрично посочва, че не оспорва и искането за отмяна на
нотариалния акт.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
В
съдебно заседание на 26.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца е
поискал постановяване на решение при признание на иска на основание чл.237,
ал.1 от ГПК. Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване решение при признание на иска
срещу ответницата, визирани в чл.237 от ГПК, а именно: същата е била редовно
призована за съдебното заседание, подала е писмен отговор на исковата молба, в
който признава исковете и своята
отговорност в него на основание чл.237
ал.1 от ГПК, както и с оглед представените доказателства с исковата молба,
исковете не противоречат на закона и добрите нрави, нито пък е признато право,
с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу нея ще следва
да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважат предявените
искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
Предвид
изхода на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, но в съдебно заседание пълномощникът на ищеца изрично заявява, че нямат
искане за присъждане на разноските, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
По
изложените съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата Р.Х.Ч. ***, че ищецът И.Г.Т. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК въз основа на наследяване
и давностно владение на имот с административен адрес: с.******, общ.Т., ул.”*******”
№ *, представляващ дворно място с площ от 1215 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот с планоснимачен № ІV-22, в квартал 7 по ПУП на населеното място,
заедно с построените в този имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от
80 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 35 кв.м., при граници и
съседи на имота: УПИ ІІІ-23 – Д.Х.К., УПИ ІХ-24 – Д.Х.К., ПИ – 21 Г.П.Н., УПИ
V-20 – Н.В.С. и от една страна улица
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **************
г. на съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, с който ответницата е
призната за собственик на имот с административен адрес: с.******, общ.Т., ул.”*******”
№ *, представляващ дворно място с площ от 1215 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот с планоснимачен № ІV-22, в квартал 7 по ПУП на населеното място,
заедно с построените в този имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от
80 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 35 кв.м., при граници и
съседи на имота: УПИ ІІІ-23 – Д.Х.К., УПИ ІХ-24 – Д.Х.К., ПИ – 21 Г.П.Н., УПИ
V-20 – Н.В. С. и от една страна улица, при извършена обстоятелствена проверка.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: