ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
Варна, 29.01.2025 г.
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в закрито заседание в състав:
| Председател: | КРАСИМИР КИПРОВ |
| Членове: | ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА РАЛИЦА АНДОНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ частно канд № 20247050703101 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба на П. Ц. П., против определение № 1518 / 18.11.2024 г. по НАХД № 625/2024 г. по описа на РС - Варна, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същият, срещу постановеното по делото решение № 1200/15.10.2024 год.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.210, ал.2 от АПК, частния жалбоподател претендира незаконосъобразност на обжалваното определение.
Иска се отмяна или обезсилване на обжалваното определение.
Препис от частната жалба е връчен на ОДМВР- Варна на 11.12.2024 г., но в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение. Частната жалба е съобщена на 17.12.2024 г. на Л. И. П. /Н./ , като на 19.12.2024 г. е представено от упълномощения от нея адвокат А. заявление-отговор , с което се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от З-на за адвокатурата.
Обжалваното определение е съобщено на П. на 23.11.2024 г. , а частната жалба е подадена на 2.12.2024 г. /в първия работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден – събота, 30.11.2024 г./, поради което 7-дневния срок по чл. 230 от АПК е спазен , съответно жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество , съдът намира частната жалба за неоснователна, предвид следното :
ВРС е оставил без разглеждане касационната жалба на П. срещу въззивното решение приемайки, че същата е недопустима съгласно чл. 213а, ал.2 вр. с чл. 215, т.1 от АПК – подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство.
С решението , срещу което от П. е подадена касационна жалба е отменен издаденият от ОДМВР-Варна ЕФ серия К № 6835579, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.4, вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП е била наложена на Л. И. П. / Н./ глоба в размер [рег. номер]. Участници в проведеното пред ВРС въззивно по своя характер производство са били жалбоподателят Л. П. /Н./ в качеството й на наказано лице и наказващият орган ОДМВР-Варна. Независимо от изложените от частния жалбоподател П. данни за съсобственост върху МПС, с което е било извършеното адм. нарушение предмет на обжалвания ЕФ, същият не е страна в материалното административно-наказателно правоотношение /съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност е лична/ , съответно не е страна и в процесуалното правоотношение – съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП , собственикът може да бъде страна само когато е наказан, каквито не са фактите по отношение на П.. От друга страна, П. не притежава и останалите регламентирани в разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН процесуални качества – освен, че не е нарушител, той не е пострадал имащ право на обезщетение, не е извършвано разпореждане или отнемане в полза на държавата на съсобствения между него и Л. П. /Н./ автомобил, с който е извършено адм. нарушение, поради което правилно ВРС е отказал да допусне участието му в съдебното производство. В тази връзка и противно на изложените в частната жалба доводи, постановеното по въззивното дело съдебно решение няма сила по отношение на П. П., съответно то не се явява неблагоприятно за него поради факта, че е отменена наложената на Л. П. /Н./ глоба, т.е. по отношение на него липсват предпоставките за право на касационно оспорване по чл.210, ал.2 от АПК. Съобразно тези обстоятелства, при правилно приложение на чл.213а, ал.2 вр. с чл. 215, т.1 от АПК ВРС е оставил без разглеждане подадената от П. недопустима касационна жалба.
В този смисъл, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като изцяло законосъобразен съдебен акт, при което частния жалбоподател дължи на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на упълномощения от Л. П. / Н./ адвокат А. Д. А. заплащане на адвокатско възнаграждение , чийто размер съгласно пар.1 от ДР във вр. с чл.18, ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определен в половин размер от този присъден във въззивното производство , а именно 215,00 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В С. определение № 1518/18.11.2024 г. по НАХД № 20243110200625/2024 г. по описа на РС - Варна.
ОСЪЖДА П. Ц. П., [ЕГН] да заплати на адвокат А. Д. А. от АК-Варна , [улица], ет.4, оф.1 адвокатско възнаграждение в размер на 215,00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |