Номер 124729.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100502580 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД срещу
решение № 3308/21.07.2020 г., постановено по гр.дело № 470/2020 г. по описа
на РС – Варна, в частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да
заплати на „Цетранс“ ЕООД разликата над сумата от 8607,90 лв. до
присъдения размер от 10300,70 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди вследствие на ПТП от 19.04.2019 г.,
настъпило по вина на водача на товарен автомобил марка «Скания» с рег. №
***, обхванат от действието на застраховка «Гражданска отговорност» по
застрахователна полица, издадена от ответника, ведно със законната лихва от
исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 432 от КЗ.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е
неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Въззивникът не оспорва установените по делото факти. Оспорва установения
от съда размер на вредата. Поддържа, че общата стойност на необходимите
разходи отстраняване на щетите по ремаркето следва да се определи по
1
средни пазарни цени за труд в сервизи които не притежават европейски
сертификат за качество. В случая тази стойност според заключението на
вещото лице е 10 807,20 лева и същата е достатъчна за репариране на вредите.
Заключава, че сред приспадане на заплатеното извънсъдебно обезщетение в
размер на 2 199,30 лева искът е основателен до размер на 8 607,90 лева, а за
разликата до 10300,70 лв. следва да се отхвърли. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Цетранс“ ЕООД чрез адв.
И.В. е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага
доводи за валидност и правилност на първоинстанционното решение с
подробна аргументация по инвокираните с жалбата оплаквания. Моли
решението на ВРС да бъде потвърдено с присъждане на разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от „ЦЕТРАНС“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за
заплащане на сумата от 10300,70 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собственото на ищеца полуремарке „Фрьоф ТХ 34 ЦС“ с рег. № ***,
вследствие на ПТП от 19.04.2019 г., настъпило по вина на водача на товарен
автомобил марка «Скания» с рег. № ***, управляван от М.М. и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица, издадена
от ответника със срок на валидност от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите
от настъпилото на 19.04.2019 г. ПТП в размер на 1190,20 лв. Излага, че
2
сумата необходима за възстановяване на полуремаркето възлизала на 15000
лв. Увредените части били оригинални и следвало да се подменят с такива.
Получената сума не покривала щетите на увредения автомобил. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Намира претендирания от
ищеца размер за завишен, като излага подробни съображения. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Фактическата обстановка, установена от районния съд, не се
оспорва от жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства се установява факта на
настъпило на 19.04.2019 г. по пътя Велико Търново - Варна ПТП между
товарен автомобил марка «Скания» с рег. № *** и полуремарке „Фрьоф ТХ
34 ЦС“ с рег. № ***, при което са констатирани щети на ремаркето – брезент,
врата, таван. Не е спорно, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие е налице сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на валидност от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г. като при
ответника е заведена щета № 0410-720-0007/2019 г. и са описани увредените
детайли. Не е спорно обстоятелството, че ответникът е заплатил сумата от
2199,30 лева като застрахователно обезщетение за полуремарке „Фрьоф“
ТХ34ЦС, с ДК № ***.
По делото е прието заключението на допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
От заключението подробно се установява механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и причинените на ремаркето вреди.
Според заключението, общата стойност за възстановяване на щетите,
определена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на
произшествието, като се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи непритежаващи
европейски сертификат за качества ISO 9001.2008, е в размер на 12 500 лв.
3
което включва резервни части, труд и материали. Според вещото лице,
сумата, необходима за ремонт на увредените части по алтернативни
доставчици и по средни пазарни цени на труд като се направи справка в поне
три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество, е в
размер на 10 807.20 лв. Установява се, че стойността на разходите за
необходимия ремонт в размер на 12 500 лв. не надвишават 70 на сто от
действителната стойност на полуремаркето, т.е. не е налице тотална щета.
При горната фактическа установеност, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
съдът приема от правна страна следното:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на
дължимото обезщетение за заплащане стойността на труда, необходим за
ремонта на увреденото имущество – полуремарке „Фрьоф“.
По отношение оплакването за неправилно определен размер на
застрахователното обезщетение в частта на разходите за труд, необходими за
извършване на ремонта, съдът намира следното:
Видно от заключението на вещото лице средната цена за труд в
официален сервиз на марката, в сервизи, сертифицирани по ISO, и в сервизи,
които не притежават сертификат за качество, възлиза на 28,50 лева на
нормочас. Районният съд е кредитирал заключението на вещото лице в
частта, в която е посочена средната цена за труд в сертифицирани сервизи и в
такива, които не притежават европейски сертификат за качество.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че обезщетението следва
да се определи единствено на база средните цени за труд, предлагани от
сервизи, които не притежават сертификат за качество. Въззивният съд не
намира основание за ограничаване на възможността автомобилът да се
ремонтира в свободно избран от потребителя автосервиз. Обратното би било
в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, според
която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява
злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава
потребителя. Следователно обезщетението следва да се определи на база
4
средната пазарна цена на ремонта без каквито и да било дискриминационни
ограничения по отношение на стопанските субекти, в т.ч. и по отношение на
възможността им да се конкурират не само на база на предлаганите цени, но и
на база предлаганото качество на извършваните от тях услуги.
Приетата по делото експертна оценка включва всички възможни
варианти на пазарни цени, от които следва да се вземе средната пазарна цена
на ремонта и тя е в размер на 12 500 лева, от които цената на труда е 4 195,20
лева, както е посочено в т. 2 от заключението. Посочената в т. 7 от
заключението цена за труд в общ размер 2 502,40 лева не е средна пазарна
цена, тъй като е определена единствено на база цени предлагани от сервизи,
които не притежават европейски сертификат за качество. Тези сервизи, обаче,
формират само един сегмент от пазара на авторемонтните услуги, поради
което е недопустимо за база при определяне на обезщетението да служат
единствено предлаганите от тях цени.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на ВРС ще бъде потвърдено в обжалваната част. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна ще се
присъдят съдебно-деловодни разноски за производството пред ВОС в размер
на 350,00 лева от общо претендирана сума в размер на 700,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Редуцирането на заплатеното адвокатско
възнаграждение до минимума съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС съдът
извършва на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК по своевременно направено
възражение от процесуалния представител на въззивника с оглед на
обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3308/21.07.2020 г., постановено по
гр.дело № 470/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД е осъдено да заплати на „Цетранс“ ЕООД разликата над
сумата от 8607,90 лв. до присъдения размер от 10300,70 лв., представляваща
5
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на ПТП от
19.04.2019 г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил марка
«Скания» с рег. № ***, обхванат от действието на застраховка «Гражданска
отговорност» по застрахователна полица, издадена от ответника, ведно със
законната лихва от исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432 от КЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ №7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белослав, ул.
„Рила“ №9А, сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща
сторени по делото разноски пред Варненския окръжен съд, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6