Р Е
Ш Е Н
И Е
№235
гр. Добрич, 11.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тринадесети септември година
2017
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 321 по
описа за 2017 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на А.Й.Т. и Ж.И. ***,
чрез упълномощените им адвокати, срещу решение №435/12.05.2017г. по
гр.д.№3821/2017г. на Добричкия районен съд, с което на основание чл. 128 ал.1 СК са определени мерки на лични
отношения между Ж.И.П. и нейната внучка -
Ж.И.Т., а именно: две седмици през лятото и три дни по време на
пролетната ваканция.
В жалбата на А.Й.Т.
се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че е в интерес на детето
да се определи режим за лични отношения между него и баба му Ж.И.П.. Изводът
бил несъобразен с конкретната обстановка - личните отношения между бабата и
внучето можело да продължат да се осъществяват в режима на лични отношения на
детето с бащата, както и поради лоша преценка на обстоятелствата и недобро
здраве бабата не можела да се грижи адекватно за детето. Не било съобразено
още, че така, както били постановени, мерките за лични отношения между бабата и
детето ограничавали възможностите на детето да бъде с майка си. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на молбата, по повод която е образувано
производството.
В жалбата на Ж.И.П. се възразява срещу
постановения от първоинстанционния съд режим като твърде ограничен. ИзлоЖ. са
доводи в подкрепа на становище, че с оглед интереса на детето и конкретната
обстановка е възможно личните отношения на детето и бабата да се осъществяват
по-широко и съответно на поисканото с молбата на П..
Жалбите са редовни,
подадени в срок и са допустими.
Всяка от страните е
представила отговор, в който оспорва жалбата на другата страна като
неоснователна с настояване за оставянето й без уваЖ.е.
Съдът
обсъди съобраЖ.ята на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Ж.И.Т.
е родена на ***г. от родители А.Й.Т. и И.П.Т.. С влязло в сила решение
№578/13.05.2016г. по гр.д.№693/2016г. на ДРС бракът между родителите е
прекратен; родителските права по отношение на детето са предоставени за
упражняване на майката, при която е постановено и местоживеенето на детето, и е
определен режим на лични отношения на детето с бащата – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване в дома на бащата, тридесет дни през лятото, разпределени на два пъти
по петнадесет дни, когато майката не е в платен годишен отпуск, и по три дни от
всяка от ученическите ваканции.
Молителката
Ж.И.П. е баба на детето Ж. по бащина линия. Молбата й по чл.128 ал.1 от СК, по
повод която е образувано производството, е мотивирана с това, че майката
ограничава контактите между детето и баба му. Между детето и баба му имало
изградена връзка и прекъсването й не било в интерес на детето. Молителката била
емоционално привързана към внучката си и, тъй като синът на молителката живеел
в отделно жилище, времето за контакт между детето и баба му в рамките на режима
на лични отношения на детето с баща му било твърде ограничено. Иска да бъде
определен режим на лични отношения с внучката й, както следва: всеки първи и
трети петъчен ден с преспиване, всяка сряда от 16.00 часа до 19.00 часа и една
седмица през лятото.
Бащата
И.П.Т. поддържа становище за основателност на молбата по съобраЖ.я, че детето
би имало полза да контактува с баба си.
Майката
А.Й.Т. се противопоставя да се постанови самостоятелен режим на лични отношения
на детето с баба му. Поддържа, че бабата не е в състояние да се грижи и да
отговори на нуждите на детето, докато то е при нея, че всъщност тя не се
интересува от него и по никакъв начин не би му била полезна.
Спорът
преди всичко е за правото на молителката да получи мерки за лични отношения с
внучката си Ж., като спорът следва да се разреши изключително с оглед
интересите на детето. По въпроса за необходимостта на децата да контактуват със
своите баба и дядо, и значението на този контакт, който е качествено различен
от контакта между родители и деца, за правилното емоционално, умствено,
нравствено и психично израстване на децата в първоинстанционното решение са
излоЖ. подробни съобраЖ.я, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Касае
се за принципно полоЖ.е, от което, разбира се, са възможни и изключения, но
настоящият случай не е такъв.
Обратно
поддържаното от майката А.Й.Т. е подкрепено с твърдяни множество факти от
ежедневието, които обаче са недоказани. Ангажираните
от майката свидетелки дават показания в подкрепа на твърдяното от нея, че
бабата дала на детето семки; веднъж, като било оставено на грижите й и се
разболяло, не го завела на лекар, а го лекувала по свое усмотрение; оставяла го
на грижите на своя баща и прадядо на детето. Противоречието между твърдяното от
майката и данните в гласните доказателства /според майката – семките били
дадени, когато детето било на около две годинки, според свидетелката – семките
били намерени в количката на четиримесечното бебе/, и свидетелстването не по
преки впечатления, а по разказаното им от майката, не дава основание тези
свидетелски показания да се възприемат и въз основа на тях да се формират
изводи, съобразно твърдяното от майката. Не могат да се възприемат и
твърденията, че бабата не знае каква храна да приготви на детето, че, след като
е било при нея се връща неизмито, непреоблечено и с неизрязани нокти.
Свидетелите на майката не изнасят такива свои впечатления, напротив –
твърденията се опровергават от данните за добрата пряка грижа, която бабата
дава на детето, когато е при нея, съдържащи се в показанията на нейните
свидетели. Отделно че, твърденията са и житейски необосновани. При безспорно
редките и краткотрайно контакти с детето естествено е бабата да не е запозната
в дълбочина с хранителните и вкусовите му навици и да не намира за необходимо
точно в тези моменти да му реже ноктите. Следва да се посочи, че, противно на
твърдяното от майката, контаките на детето с бабата са редки и краткотрайни не
по причина на незаинтересованост от страна на бабата. Последната признава, че
се въздържа да иска от майката да й разреши на говори и да се среща с детето,
за да се избегнат допълнителни проблеми и докато се разреши настоящият спор.
Поведението е обяснимо, като се има предвид очевидното и явно изразено
несъгласие от страна на майката бабата и детето да контактуват помежду си;
обяснимо е и с оглед несъмнено отрицателното отношение на майката спрямо
бабата, предпоставено от убеждението, че последната е причина за раздялата със
съпруга й /бащата на детето/. Т.е. лошите отношения между майката и бабата,
както и между родителите на детето /бащата упражнил домашно насилие/, а не
незаинтересоваността на бабата е причина за редките й срещи с детето и за
въздържанието й да контактува с майката, за да иска информация или срещи с
него. Самият факт на сега подадената молба е израз на заинтересованост от
страна на бабата и не следва да се възприема, като способ за удължаване на
времето за лични отношения на бащата с детето, както необосновано се поддържа
от майката.
От
изложеното следва, че твърдяните от майката на детето факти, показващи занижена
грижа, лоша преценка, незаинтересованост и като цяло невъзможност на бабата да
отговори адекватно на нуждите на детето, не са налице. Не съществува и
обстоятелство, което обективно да я поставя в такава невъзможност. Наистина
бабата страда от диабет. Тя обаче е жизнена, грижи се за себе си и за своя баща
/гласните доказателства/ и заболяването й не е от такъв вид и степен, че да й
отнема възможността за кратки периоди от време да се грижи и за внучката си.
Изводът е включително при отчитане на необходимостта от лечение в болнично
заведение понякога, в което време очевидно контакти между бабата и детето няма
да се провеждат.
В
обобщение на изложеното може да се посочи, че по делото не се установява причина,
която да изключва полезността и необходимостта на детето да контактува с баба
си. Възможно е поради редките контакти помежду им, следствие раздялата на
родителите и лошо сложилите се отношения в семейството, връзката на детето с
молителката да е накърнена. Това обаче също е причина да се осигури и регулира
възможността за контакти помежду им, а не причина такава възможност да бъде
отказана.
Горното
може да бъде постигнато с нарочно определен режим за лични отношения на детето с бабата, а не в рамките на този за
лични отношения с бащата. Последният не може се квалифицира като широк; той е
стандартен и продължителността му не е достатъчна, за да осигури пълноценен
контакт на детето с бащата и с бабата по отделно, особено при полоЖ.е, че
двамата не живеят в едно жилище /изричното изявление в съдебно заседание не е
оспорено/.
Необходимостта
да се определи отделен режим за лични отношения на детето с бабата следва да
бъде съобразена и с необходимостта от стабилност и без прекомерни промени в
ежедневието на детето, както и с необходимостта то да прекарва достатъчно време
и с майка си.
От
тази гледна точка, според въззивния съд, удачно е личните отношения на детето с
бабата да се осъществяват в петъците преди личните отношения с бащата; от 17.00
часа в петък с преспиване в дома на бабата. По този начин детето естествено ще
прекарва две денонощия с тази част от семейството си. Възможно е на практика
общото време на режима на лични отношения с бабата и на този с бащата да бъде
проведено съвместно в едното от двете жилища /и, както счита майката, да се
удължи времето на бащата с детето/. Това обаче е само една възможност, която не
е задължително наистина да се осъществи, а дори и да се осъществи, то не е
укоримо и не злепоставя интереса на детето.
Други
контакти между детето и бабата през месеца не следва да се регламентират. Няма
пречка при наличие на добра воля и обща заинтересованост за детето от страна на
възрастните такива да се осъществяват, но понастоящем не следва да бъдат
задължително постановени. Възрастта на детето изисква стабилност и спокойствие
и изключва исканото от молителката – всяка сряда за по няколко часа детето да
бъде водено между детската градина, дома на баба си и дома на майка си.
Възрастта
на детето изключва на този етап релевантността на ученическите ваканции в
ежедневието му. Поради това, а и, защото ваканциите в течение на учебната
година са твърде кратки и времето в тях детето следва прекара с родителите си,
режим за лични отношения с бабата не следва да се определя.
Летният
период от м.юни до края на м.август обаче е достатъчно продължителен и дава
възможност детето да прекара с баща си два пъти по петнадесет дни /определеният
режим на лични отношения с бащата/ и, без да се засяга прекомерно и излишно
времето с майката, да прекара една седмица и с бабата.
От
изложеното се установява, че правилно първоинстанциионният съд е приел, че са
налице предпоставките по чл.128 ал.1 от СК да бъде определен режим на лични
отношения на детето Ж. с баба й Ж.И.П.. Същият обаче е определен неправилно и
при недостатъчно съобразяване най-добрия интерес на детето с оглед неговата
възраст, ежедневие, режима на личните му отношения с бащата и необходимото
време да бъде с майка си. Поради това решението следва да бъде отменено и да се
постанови друго, с което режимът на лични отношения между детето и бабата се
определи съответно на гореизложеното.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №435/12.05.2017г. по гр.д.№3821/2017г. на Добричкия районен съд, като
вместо него
ОПРЕДЕЛЯ
мерки за лични отношения между Ж.И.П. с ЕГН ********** *** и нейната внучка Ж.И.Т.
с ЕГН **********, с родители А.Й.Т. с ЕГН ********** *** и И.П.Т. с ЕГН **********
***, както следва:
-
всеки първи и трети петъчен ден в месеца - от 17.00 часа в петък до 9.00 часа в
събота, с преспиване в дома на бабата и
-
една седмица през лятото в периода юни – август, когато майката не е в платен
годишен отпуск и не се осъществява определеният режим на лични отношения с
бащата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на стрните при
условията на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.