Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1069 06.08.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1217 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба от М.Г. ***, против Решение № Ц 1040-02-23
от 08.06.2020г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № 021-00-3544-1 от 04.05.2020г. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във
връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица на лицето, за времето от 06.03.2020г. до 05.07.2020г. в размер на
9.00 лева дневно.
Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и
връщане административната преписка за ново произнасяне като се увеличи размера
на определеното дневно обезщетение, с оглед направеното писмено уточнение на
жалбата, както и заявеното лично от жалбоподателя в открито съдебно заседание
по делото, с негово участие.
Жалбоподателят представя заверени
копия на фишове за заплатата си, поместени на два листа, като счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде съобразен именно с получаваното от
него трудово възнаграждение, описано в тези документи, приети като писмени
доказателства по делото.
Ответната страна - Директор ТП на
НОИ -гр.Бургас се представлява от упълномощен юрисконсулт, която оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя административната
преписка, свързана с издаване на атакувания административен акт.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе
предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото
доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащ на оспорване пред съда административен акт, с който се засягат
неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, доколкото същият
претендира по-висок размер на отпуснатото обезщетение, респективно е налице
правен интерес от неговото обжалване, като е изчерпан реда за задължително
обжалване по административен ред. Следователно, са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със заявление № 021-00-3544 от 09.04.2020г.
до директора на ТП на НОИ гр.Бургас (л.15-16 от делото) жалбоподателят поискал да му бъде
отпуснато обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО, поради
прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството „ФЛАЙТ ЕЛ“ ЕООД,
където заемал длъжността „шофьор- лекотоварен автомобил“. Сочи се, че трудовото
правоотношение е прекратено наоснование чл.325, т.1 от КТ. Приложена е Заповед
№ 001 от 05.03.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение между
работодателя и М.Г., считано от 06.03.2020г. (л.17 от делото).
С Разпореждане № 021-00-3544-1 от
04.05.2020г., издадено на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и
чл.54б, ал.3 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ -
Бургас е отпуснал парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, за
времето от 06.03.2020г. до 05.07.2020г. в размер на 9.00 лева дневно (л.13 от делото).
Адресатът на това разпореждане го
получил на 14.05.2020. (л.4 от делото) и
го обжалвала по административен ред пред по-горестоящия орган – Директорът на
ТП на НОИ гр.Бургас, с жалба вх.№ Ц 1023-02-20 от 19.05.2020г. (л.17 от
делото).
С Решение № Ц 1040-02-23 от 08.06.2020г.
на директора на ТП на НОИ- Бургас е потвърдено оспореното от М.Г. разпореждане
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас (л.9-10 от
делото). Решението било връчено на
оспорващия с известие по пощата на 10.06.2020г.
Недоволен от постановеното
решение същият го оспорил пред съда, с жалба вх.№ 4930/25.06.2020г., която
обаче първо е входирана на 23.06.2020г. в регистратурата на ненадлежен съд-
Окръжен съд- гр.Бургас, след което е изпратена с писмо по компетентност на
административния съд и е образувано настоящото съдебно производство. При тези
данни оспорването е направено в преклузивния 14-дневен срок от връчване на
решението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът съобрази от правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решението на Директор ТП-НОИ-Бургас, с което е
потвърдено Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1,
чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето,
за посочения по-горе период, в размер на 9.00 лева дневно.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”б” от КСО, в съответствие с изискването
за писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значение на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретната
хипотеза.
При анализа на относимите факти и обстоятелства, съответно
на представените доказателства органът е достигнал до обосновани правни изводи,
в съответствие с материалните разпоредби на закона и неговата цел.
Това е така, поради следното:
Спорът в настоящото производство е размерът на
определеното от административния орган обезщетение за безработица, което да
бъде изплащано от НОИ на жалбоподателя М.Г.Г., във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
06.03.2020г. Жалбоподателят изразява несъгласие с така определения размер на
обезщетението и твърди, че е следвало да бъде в максимален размер, съобразно
размера на получаваното от него трудово възнаграждение и осигурителните му
вноски, като се позовава не представени в хода на съдебното производство
заверени копия на фишове за получено от него трудово възнаграждение и
по-конкретно четири броя заверени копия за получено трудово възнаграждение и
начислени осигурителни вноски за месеците: 01/20; 10/19; 10/18 и 10/17, по
време на изпълняване длъжността „шофьор- лекотоварен автомобил“ във фирмата
„Флайт Ел“.
По делото не е
спорно, че оспорващият има право да получи обезщетение за безработица, като
лице отговарящо на условията изброени в чл.54а от КСО. Не се спори и за срока,
в който следва да се получава това обезщетение, като не се възразява относно
определения период от 06.03.2020г. до 05.07.2020г. включително, съответстващ на
четири месеца.
С Разпореждане № 021-00-3544-1/04.05.2020г. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, потвърдено от оспореното в настоящото производство
Решение № Ц1040-02-23/08.06.2020г.
на директора на ТП на НОИ - Бургас е определен период за изплащане на
обезщетение за безработица на жалбоподателя, считано от 06.03.2020г. до 05.07.2010г.
включително, т.е. за срок от 4 месеца. Не само срокът, но и размерът на
определеното обезщетение в случаят са определени в съответствие с указаното в
нормата на чл.54б, ал.3 от КСО.
Според тази разпоредба „Безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325,
т.1 и 2 от Кодекса на труда…..
получават МИНИМАЛНИЯ РАЗМЕР на паричното обезщетение за безработица за срок
4 месеца“
В административната преписка се
съдържа копие на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между
жалбоподателя и последния му осигурител,
от което се установява действително, че причината за прекратяване на трудовия
договор е „по молба на лицето и по
взаимно съгласие на страните по ТПО“, като е посочено и правното основание-
чл.325, т.1 от КТ. Това обстоятелство е безспорно по делото и съответства и на
заявеното от самия жалбоподател, което е посочил в първото си заявление до
органите на НОИ, в което отново се сочи основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение с фирмата
„Флайт Ел“-
чл.325, т.1 от КТ.
Представените по делото
доказателства от страна на жалбоподателя, с оглед размера на получаваното от
него трудово възнаграждение от този осигурител, респективно осигурителните
вноски на лицето, определени въз основа на този размер, в случаят нямат
отношение към определеното от НОИ обезщетение, защото както вече бе посочено,
законодателят посочва, че размерът на това четиримесечно обезщетение е „минималният размер на парично обезщетение
за безработица“. Нормата е императивна и не предоставя преценка на
органите на НОИ да определят друг размер на това обезщетение, въз основа
доходите и ДОО на лицето, във връзка с правоотношението му с конкретния
осигурител. Хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО е специална по отношение на
общата хипотеза на чл.54б, ал.1 от КСО и изключва нейното приложение. В този
смисъл, размерът на последно получаваното възнаграждение, което е получавал
безработния е неотносим към размера на обезщетението. В случаят, законодателят
се позовава единствено на основанието за прекратяване на трудовия договор, а
безспорно по делото това основание е чл.325, т.1 от КТ, което е и сред
изчерпателно посочените хипотези в специалната норма на чл.54б, ал.3 от КСО.
Колкото до факта какъв е размера
на това минимално обезщетение, отговор на този въпрос се съдържа в друга норма
на закона- чл.54б, ал.2 от КСО. Съгласно този текст „Минималният и
максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване.“
Съгласно чл.11 от ЗБДОО за
2020г.- „дневният минимален размер на обезщетението за безработица“ е сумата
от 9.00 /девет/ лева.
Обобщено, обезщетението за
безработица е определено правилно от органите на НОИ, изцяло в съответствие с
изискванията на закона. Разбираемо е желанието на оспорващия да получи по-висок
размер на обезщетението, но административните органи не могат да нарушават
указаното в закона, още по-малко съдът може да им дава такива указания.
Предвид изложеното, съдът намира,
че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата с
искане за отмяната му и връщане на преписката с указания за определяне на
по-високо по размер обезщетение се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора разноски
не се дължат, тъй като не се претендират.
Мотивиран от изложеното, съгласно
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г. ***, против Решение № Ц 1040-02-23
от 08.06.2020г. на директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане № 021-00-3544-1 от 04.05.2020г. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във
връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица на лицето, за времето от 06.03.2020г. до 05.07.2020г. в размер на
9.00 лева дневно, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно указаното в
чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
СЪДИЯ: