Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1432 07.10.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно
наказателно административен характер дело № 2070 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ – Бургас, срещу решение № 12 от 08.07.2021 г.,
постановено по НАХД № 87/2021 по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено
наказателно постановление № 8/04.03.2021 г., издадено от Директора на
РИОСВ-Бургас, с което на „Агровин“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Сунгурларе, ж.к. Шато Сунгурларе, местност Кайка дере, представлявано
от управителя М.В.П., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите
(ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат фактите по
установяване на нарушението. Сочи се, че същото е доказано, а именно
неизпълнение на условие по издадено на „Агровин“ ООД разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – не
било осигурено изследване на отпадните води от акредитирана лаборатория,
съгласно плана за собствен мониторинг и разрешително за ползване на воден
обект. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба не възразява
да бъде даден ход на делото и поддържа искането за отмяна на съдебния акт и
потвърждаване на НП.
Ответникът по касация, редовно
призован с представлява от управителя. В писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага
съображения, според които първоинстанционното решение е правилно и иска същото
да бъде оставено в сила.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Карнобат е отменил наказателно постановление № 8/04.03.2021 г. на директора на
РИОСВ – Бургас, с което на „Агровин“ ООД, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от
ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ на е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
За да постанови решението,
съдът е приел, че в процесния случай не бил налице нито един от елементите на
състава нарушението. Според съда „Агровин“ ООД притежавал разрешение за ползване
на воден обект „Кайка дере“ за заустване на отпадъчни води за експлоатация на
съществуващ обект винарна „Шато Сунгурларе“. Допускането на отклонение в
изпълнението на едно или друго от условията по разрешителното не представлявало
отклонение от предвидените условия, а неизпълнение на тези условия – да
извършва собствен мониторинг, поради което следвало да се приложи санкционната
норма на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ. С приложението на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ било нарушено правото на защита на
дружеството.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От доказателствата
по делото се установява, че в
полза на „Агровин“ ООД било издадено разрешително № 1 33740141/01.02.2013 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
(л.29 от АНД № 87/2021 г. на БРС), същото е със срок на действие до 01.02.2023
г. В т.3 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и
програмите за мониторинг” е предвидено, че титулярът на разрешителното е
задължен да осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория,
съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за ползване на воден
обект. Срок за изпълнение – постоянен.
На 09.02.2021 г., срещу „Агровин“
ООД бил съставен АУАН за това, че на 01.02.2021
г. няма извършен собствен мониторинг на отпадъчните води от обект „Винарна Шато
Сунгурларе“, за второ шестмесечие на 2020 г. Така не било изпълнено условието от
разрешителното „да се осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана
лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за ползване
на воден обект“, нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. В АУАН е посочено, че в
РИОСВ – Бургас са постъпили резултати от извършен собствен мониторинг на
отпадъчни води за обект „Винарна Шато Сунгурларе” за първо шестмесечие на 2020
г., но за второто шестмесечие на 2020 г. дружеството не е извършило такъв мониторинг.
Тези факти били възприети от наказващия
орган, който издал процесното наказателно постановление, с което наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.200, ал.1,
т.2 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Правилно районният съд е
преценил, че в случая се касае за неправилна правна квалификация на
неизпълнение на задължения към Държавата от страна на жалбоподателя. От
фактическа страна е посочено, че жалбоподателят не е извършил собствен
мониторинг на отпадъчните води от обект „Винарна Шато Сунгурларе“, за второ
шестмесечие на 2020 г., което е описано като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11
от ЗВ, която разпоредба задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни,
да изпълняват условията в издадените им разрешителни по Закона за опазване на
околната среда. Посочената разпоредба е обща и въвежда задължението за
изпълняване на условията в разрешителните, докато специалната разпоредба на чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗВ задължава лицата, на които са предоставени права за
водовземане или ползване на водни обекти, да провеждат собствен мониторинг
съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в
издадените разрешителни за: 1. Количеството и качеството на водите. В чл. 56,
ал. 1, т. 14 от Закона за водите е предвидено, че разрешителното за водовземане
по чл. 44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 съдържат
задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към
местата за мониторинг и програмата за мониторинг. В този смисъл неправилно е
посочена общата разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, както и неправилно е
посочена и административно-наказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ,
вместо специалната на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ. Изпълнителното деяние, посочено
в акта за нарушение и наказателното постановление се осъществява чрез
бездействие и се изразява в неизвършване на собствен мониторинг на количеството
и/или качеството на водите, в този смисъл кореспондира с нарушение на чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗВ и се наказва при осъществяване на фактическия състав на чл.200,
ал.1, т.29 от ЗВ.
По изложените
съображения обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, а
решението на Районен съд – Карнобат правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 08.07.2021 г., постановено по НАХД № 87/2021 г. по
описа на Районен съд – Карнобат.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.