Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр.
Велико Търново, 25.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П.И.и
участието на прокурора от ВТОП В.К., разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10199/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от директора на
Дирекция "Обслужване" в ТД при НАП - гр. Велико Търново против
Решение № 231/10.05.2023 г. по нахд № 296/2023 г. на
ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 687821-F691062/23.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“
в ТД при НАП - Велико Търново, с което на И.А.И. с ЕГН **********,***, за
административно нарушение на чл. 125, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗДДС, на
основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция от 500 лева.
В касационната жалба
решението се оспорва като недопустимо, защото съдът е приел, че жалбата до ВТРС
е подадена от И.И., действащ като ЕТ и същият е участвал по делото като ЕТ,
докато според мотивите на съда, лицето не е санкционирано в качеството му на ЕТ,
а като ФЛ и за това е следвало съдът да конституира И. именно като ФЛ –
жалбоподател по делото. Алтернативно, решението се оспорва и като неправилно с
мотива, че ЕТ е субект идентичен с ФЛ и за това неправилно съдът не е отчел, че
действително е санкционирано ФЛ за извършваната от него дейност като ЕТ. На
края е посочено, че не са налице и никакви обстоятелства, които изключват обществената
опасност на деянието, нито същото е маловажно.
Ответникът по
касация – И.А.И., не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 687821-F691062/23.01.2023 г.,
издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД при НАП В. Търново, с което
на И.А.И., ЕГН: **********,***, за административно нарушение на чл. 125, ал. 1
във вр. с ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179у ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 500 (петстотин) лева. За да постанови този правен резултат,
съдът е приел, че е наложена имуществена санкция на физическото лице И.А.И. с ЕГН:
********** и адрес ***, което е недопустимо, доколкото посоченото наказание се
следва само за ЕТ и ЮЛ. Съдът е изложил мотиви, че неправилно е индивидуализиран
субекта на констатираното административно нарушение. Според съда, по същество,
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон при посочване на
субекта на административно нарушение. Налице е неизпълнение на задължение от ЕТ
„И.А.И.“ с ЕИК: *********, в качеството на лице, регистрирано по ЗДДС, което по
принцип е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ЕТ, а не на
ФЛ. Въззивният съд е намерил нарушението и за малозначително с мотива, че бездействието
в законоустановения срок на И. е явно незначително, доколкото се касае за
забавяне подаването на нулеви декларации по ЗДДС.
Настоящият
касационен съдът намира така постановеното решение за правилно. По делото не е
спорно, че И.А.И. е регистрирано лице по ЗДДС, в качеството му на ЕТ „И.А.И.".
Именно посочения субект – И.А.И., действащ като ЕТ „И.А.И.“ с ЕИК: 020954147ФЛ,
има задължение да подава месечни справки – декларации по ЗДСС, като не е спорно,
че то не е изпълнило вмененото от закона задължение да подаде СД по ЗДДС за
отчетен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. в законоустановения срок до
14.11.2022г. включително в ТД на НАП Велико Търново.
За това нарушение,
извършено от И.А.И., действащ като ЕТ принципно се следва отговорността по чл. 125,
ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС и чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Посочената отговорност
се реализира чрез налагане на имуществена санкция на ЕТ. Санкцията като административнонаказателна
такава се налага само на ЮЛ и ЕТ по силата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо
легитимен субект на санкцията принципно е само ЕТ, в конкретния случай И.А.И.,
действащ като ЕТ „И.А.И.“ с ЕИК: 020954147ФЛ, който следва да се
индивидуализира със съответните му търговскоправни белези, които определят търговското
му качество като ЕТ – фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление. В диспозитива
на процесното НП липсва каквато и да е индиция за това, че наложената санкция
на И.И. се следва за търговската му дейност и в това му качество. Напротив –
лицето е индивидуализирано единствено като ФЛ с ЕГН (а не ЕИК като ЕТ), години
и адрес. След като това е така, правилно въззивният съд е преценил, че е ангажирана
отговорност на лице, което нито има задължение да подава декларации по ЗДДС,
нито има възможност да бъде наказано с имуществена санкция, която е неприложима
за ФЛ.
Неоснователни са
възраженията за недопустимост на решението. Решението би било недопустимо при
допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, които са
ограничили правата на защита на касатора. Ето защо е лишено от логика възражението,
бранещо чужди процесуални права – на санкционираното лице, от страна на
касатора, който е наказващият орган. Освен това, в случая правилно съдът е
приел, че ЕТ не е различен правен субект от ФЛ и процесуалната дееспособност на
ЕТ се осъществява от самото ФЛ. Тези въпроси са изцяло процесуални и нямат
отношение към въпроса на наказателно отговорното лице и следващото му се
наказание/имуществена санкция, които въпроси касаят правилното приложение на материалния
закон и погрешно касаторът смесва тези понятия, обосновавайки недопустимостта
на оспорваното решение.
Оплакванията, така
както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото
не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото на касатора не се следват претендираните разноски за касационното производство.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/10.05.2023 г. по нахд № 296/2023
г. на ВТРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.