РЕШЕНИЕ
№1952 дата 15 ноември 2019
год. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 28
октомври 2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:…………………….
разгледа адм. дело № 2284 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.80, ал.3 от ЗДС.
Образувано
е по жалба на Р.Б.П. *** против Заповед № РД-09-30/12.09.2019г. на областния
управител на Област Бургас, с която, на основание чл.80 от ЗДС, е разпоредено
изземване от жалбоподателката на държания без правно основание недвижим имот,
представляващ жилище с полезна площ 57.54 кв.м, на първи етаж, състоящо се от
две стаи, салон и сервизни помещения, находящо се в гр.Бургас, ул. „Булаир“№
5Б, ет.1, за което е съставен акт за държавна собственост № 7063/9.12.2013г.
Жалбоподателката
П. оспорва заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на материалния
закон, като възразява, че не са налице установените в чл.80, ал.1 от ЗДС
предпоставки за изземване на имота. Счита, че неправомерно е прекратено действието на споразумителен протокол №
5/27.03.2007г., подписан от нея и от областния управител на Област Бургас и
неправилно се претендира, че тя държи имота без правно основание. Иска се
отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
– областен управител на Област Бургас се представлява от юрисконсулт, който
оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището за наличие на
предвидените в чл.80 от ЗДС предпоставки за изземване на имота.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от
закона срок.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Установява
се по делото, че със споразумителен протокол от 27.03.2007г. страните по делото
са се договорили жалбоподателката, като държател на имота, чието изземване е
разпоредено с оспорената заповед, да го
ползва за жилищни нужди и да го опазва, срещу заплащане на месечно обезщетение
в размер на 53,50лева. Към датата на подписването на споразумителния протокол,
за имота
е съставен акт за частна държавна собственост № 2550/2002г., а
впоследствие и акт за частна държавна собственост № 7063/9.12.2013г.
С писмо изх.№ 94-00-948/16.05.2019г.
на областния управител, жалбоподателката е
уведомена, че сградата, в която се намира ползваното от нея процесно
жилище, е негодна за нормална експлоатация поради лошото ѝ техническо
състояние, което е установено при оглед, извършен в нейно присъствие през
м.04.2019г. от комисия, назначена от областния управител. Жалбоподателката е
информирана, че тъй като това създава непосредствена опасност от инциденти, се
налага предприемане на действия по разпореждане или предоставяне на обектите в
сградата за управление на държавно ведомство с цел осигуряване на финансов
ресурс за реализиране на основен ремонт и реконструкция. Предвид това и на
основание чл.8 от подписания между страните по делото споразумителен протокол,
с писмото е отправено предизвестие до жалбоподателката П. да освободи заетия от
нея имот в 1-месечен срок.
Въз основа на констатациите на
служителите от Областната администрация за влошеното техническо състояние на
сградата е изпратено и уведомление до
кмета на Община Бургас за провеждане на процедура по чл.196 и сл.от ЗУТ. В
резултат е издадена Заповед № 2106/26.07.2019г. на кмета на общината, с която е
наредено на областния управител в определен срок да извърши техническо
обследване на строежа, да внесе инвестиционен проект за поправяне и
заздравяване на сградата.
До жалбоподателката е отправено ново
писмо изх.№ 91-94-46/2.07.2019г. на
областния управител, в което е изложено становище за неоснователност на
подадените от нея възражения по повод уведомлението за освобождаване на
процесния имот и е удължен срокът за предаване на жилището с още един месец.
Тъй като тя не е предала доброволно
имота в указания срок и предвид отпадналото основание за неговото държане, е
открито производство за неговото принудително изземване по реда на чл.80 от ЗДС, за което жалбоподателката е уведомена с писмо № 94-00-1739/22.08.2019г. на
областния управител. Подадено е ново възражение с вх.№ 91-94-75/30.08.2019г., в
което жалбоподателката изложила твърдения, че за имота е сключен договор за
наем, както и че не й е известно сградата, в която се намира жилището, да е
освидетелствана по реда на чл.195 и сл.от ЗУТ като негодна за обитаване.
Процесният имот не е бил предаден
доброволно в определения с писмото за откриване на производството 14 дневен
срок, поради което областният управител издал процесната Заповед №
РД-09-30/12.09.2019г., в мотивите на която посочил, че имотът представлява
частна държавна собственост, актуван с АДС № 7063/09.12.2013г. и същият се
държи без правно основание(на отпаднало основание) от жалбоподателката Р.П..
Заповедта е законосъобразна.
Издадена е в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен административен орган, при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
Спорът по делото касае наличието на
основание за изземването на имота по реда на чл.80, ал.1 от ЗДС. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее
или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от
който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз
основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на
ведомство. Анализът на правната норма сочи, че материалноправните предпоставки
за изземване на имот – държавна собственост по този ред, които следва да са
налице в условията на кумулативност са – имотът да е държавна собственост и той
да се владее или държи без правно основание – приложимата хипотеза, на която се
е позовал административният орган. Наличието на първата предпоставка се
установява по безспорен начин от представения с административната преписка акт
за частна държавна собственост № 7063/9.12.2013г. Налице е и втората предпоставка – имотът се
държи без правно основание от жалбоподателката. Този извод се налага с оглед
отправеното до нея предизвестие за освобождаване на имота на основание постигнатата
договорка между страните по т.8 в споразумителния протокол, че собственикът на
имота си запазва правото да си върне обратно държането на имота, когато прецени
за необходимо, след като отправи седмодневно писмено предизвестие до другата
страна. Отправеното до жалбоподателката предизвестие е едномесечно, като то е
увеличено с още един месец и след изтичането на тези срокове за нея вече липсва
основание да държи имота, доколкото се счита за вече прекратено действието на
споразумителния протокол. Упражняването на правото на собственика по чл.8 от
Споразумителния протокол да си върне обратно държането на имота не е поставено
в зависимост от изпълнението на каквито и да е условия.
На основание изложените мотиви,
жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.П. *** против Заповед № РД-09-30/12.09.2019г. на областния управител на Област Бургас, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: