Определение по дело №260/2020 на Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л № 293

 

гр. Пловдив, 25 юни 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                     Председател: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                                   Членове: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                            ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Добринка Калчева, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 260 по описа за 2020 година.

           

          С разпореждане № 563 от 22.06.2020 г. на съдията-докладчик на основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е разпоредено на Началника на ареста в гр. П. да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в - гр. П. с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.

 

          На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира обвиняемият Д.Л.Т..

В съдебната зала се явява служебният защитник на обвиняемия - адв. Н.М., назначен на досъдебното производство.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият Т.: Да се гледа делото.

 

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се делото с прочитане на частната жалба на обвиняемия Д.Л.Т., депозирана чрез служебния му защитник – адв. Н.М., против протоколно определение № 636/17.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1090/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което спрямо обвиняемия Д.Л.Т. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № *г. по описа на РУ на МВР К.. Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Т..

 

Адв. М.: Поддържам жалбата.

 

Обвиняемият Т.: Също поддържам жалбата на защитника ми.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв. М.: Нямам искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Обвиняемият Т.: Не възразявам този състав да разгледа делото.

Също няма да соча доказателства.

 

С  оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание,  намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на същото по същество, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение като неоснователна жалбата на обвиняемия и да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд, което намирам за правилно и законосъобразно.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния казус са налице кумулативно дадените три предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК.

 Правилно е взета най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия. Той е с предявено обвинение за извършено престъпление, за което се предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. Безспорно с това е изпълнена първата предпоставка.

На второ място, считам, че няма каквото и да е съмнение, макар и на този ранен етап на разследването, че е налице обоснованото предположение, че Т. е извършил вмененото му престъпление - държане на наркотични вещества. Същото се установява от събраните доказателства. Разпитани са 7 свидетели, част от които са лица, които твърдят, че са закупували наркотични вещества от обвиняемия и преди това. Налице са и разпити на полицейски служители, които имат наблюдение именно върху тази престъпна дейност на обвиняемия. Налице са и веществени доказателства - везна с дактилоскопна следа, открита на нея, от обвиняемия. Тези и другите събрани доказателства считам, че не остават съмнение относно обоснованото предположение.  

На трето място моля да приемете и се съгласите с окръжния съд, че ако не бъде задържан Т. е налице реална опасност той да извърши и друго престъпление. Тази опасност се извежда от съдебното му минало, което е силно обременено и е ясен показател за това, че е склонен да извършва престъпление. Налице е и законовата презумпция, с оглед повдигнатото му обвинение за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, а именно по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, която в случая считам, че не се оборва по никакъв начин от събраните доказателства, а напротив.

Моля предвид тези съображения и мотивите на първоинстанционния съд да потвърдите обжалваното определение.

 

Адв. М.: Моля да не се съобразите с искането на представителя на Пловдивска апелативна прокуратура за потвърждаване на първоинстанционното определение по следните съображения.

Делото от факстическа и правна страна считам, че е изяснено. По него са извършени почти всички възможни следствени действия. Разпитани са 7 свидетеля по делото, на които подзащитният ми Т. няма как да повлияе, съответно няма как от тук нататък да полвияе на рпазследването. Ето защо считам, че целите на разследването могат да се постигнат и с по-лека мярка за неотклонение, поради което моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата ни.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

 

          Обвиняемият Д.Л.Т.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Няма какво да добавя.

 

Съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

Дава последна дума на обвиняемия.

Обвиняемият Д.Л.Т.: Моля да ми определите по-лека мярка за неотклонение. Няма какво друго да добавя.

         

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.      

Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Н.М., служебен защитник на Д.Л.Т., обвиняем по досъдебно производство № *. по описа на РУ гр.К. при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно определение № 636/17.06.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 1090/2020г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо  обвиняемия.

В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Т.. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.  

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Обвиняемият Т. се присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.  

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Т..  

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и Б от НК, с предмет 86,61 гр. амфетамини на стойност 2598,30 лв., за което е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства, физико-химическата експертиза.

На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и глоба.

Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, нейният предмет, като количество, стойност и  разфасовки, другите веществени доказателства /везна/, въззивният съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемият Т. да извърши престъпление. Той е безработен и си набавя доходи чрез продажба на наркотични вещества. Осъждан е два пъти, за престъпления по чл.354а и чл.343б, ал.3 от НК.  Срещу него се води друго наказателно производство за деяние по чл.354а от НК, образувано на 01.04.2020г., което се явява лоши характеристични данни.  С оглед съдебното му минало тази опасност и се презюмира на основание чл.63, ал.2, т.1 и 2 от НПК, тъй като не се оборва от доказателства по делото.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице опасност от укриване с оглед постоянния адрес на обвиняемия  и липсата на данни да се е укривал.

          Доводите на защитата за признание на вината, съдействие на органите на разследване, наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства не водят до оборване на горните  изводи. Те биха имали значение в друга фаза на наказателното производство при евентуална индивидуализация на наказанието.

С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия Т..

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 636/17.06.2020 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 1090/2020 г. по описа на същия съд, с което спрямо Д.Л.Т., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № *. по описа на РУ гр. К. при ОД на МВР гр. П., е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

            Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 10:18 часа.

                                               

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

 

                                                                            

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                    

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: