Решение по дело №9260/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4544
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110209260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4544
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209260 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И. Н., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. София, ***, срещу електронен фиш Серия Г №
0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност на издадения
електронен фиш и се прави искане за отмяната му.
За проведеното на 08.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят „***“ ЕООД се
представлява от управителя Ненчовски, който в дадения ход по същество поддържа жалбата
и моли електронният фиш да бъде отменен.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 01.07.2020 г. лек автомобил „***“, ДК № *** бил собственост на „***“ ЕООД, с
управител С. И. Н..
На 01.07.2020 г. в 17:30 ч. автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство/система № SD2D0030 в гр. София, по ул. „***“, с посока на движение от бул. „***“
към ул. „***“. Мобилната система, с която било осъществено заснемането, била одобрена
съобразно нормативните изисквания, вписана в регистъра на одобрените типове средства за
използване под № 5133, с дата на издаване на удостоверението за одобрен тип 20.02.2018 г.,
1
със срок на валидност до 20.02.2028 г. След извършена справка в „Гаранционен фонд“ се
установило, че към посочената дата автомобилът нямал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид това бил издаден процесният
електронен фиш Серия Г № 0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл.
638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството-собственик на процесното МПС
била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: снимков материал
към електронен фиш Серия Г № 0019601; справка от „Гаранционен фонд“; справка относно
собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ***; заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.;
удостоверение за одобрен тип средство за използване № 18.02.5133 и допълнение №
18.07.5133.1.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за доказано безспорно
посредством справката от „Гаранционен фонд“, че към 01.07.2020 г. процесното МПС не е
имало валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите /каквото се установява и от представеното с жалбата аналогично
извлечение/. Собствеността върху МПС се изяснява посредством справката, ангажирана от
въззиваемата страна. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и допълнението към него се установява, че техническото средство-
мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш - „териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. Със заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Видно от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, същата изрично урежда отклонение от
общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи,
че чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш,
доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
При това положение следва, че електронния фиш е издаден въз основа на автоматизираното
техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да
текат релевантните относно давността срокове. Предвид това и съответно релевираното в
жалбата възражение е неоснователно и не следва да бъде споделено.
Що се отнася до възраженията в насока незаконосъобразност на електронния фиш
обаче, съдът ги прецени като основателни.
Видно от съдържанието на електронния фиш, липсва каквато и да е фактология
относно извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице „нарушение на Кодекса
на застраховането /КЗ/“, квалифицирано по чл. 483, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, в който смисъл е
налице правна квалификация на деянието, но не и описание /задължителен реквизит
съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Още повече, в процесната хипотеза се касае не за отсъствие
или неточно описание на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на
2
деянието, а за липсата на каквито и да било такива. Поради това за съда се явява обективно
невъзможно да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението
спрямо посочената в електронния фиш правна квалификация. Последното представлява
нарушение на изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за описание на нарушението, за което се
издава електронният фиш, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави
волята на наказващия орган неясна и препятства възможността на жалбоподателя, съда и
всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да е
нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В този смисъл правото на защита на санкционираното лице е нарушено, като
същевременно и съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, е съставомерно, и то по
цитираната разпоредба, респективно законосъобразно ли е определено наложеното
наказание.
Доводите в обратна насока, релевирирани от въззиваемата страна чрез процесуален
представител в писмени бележки вх. № 239453/07.11.2022 г. не могат да бъдат споделени,
доколкото съответствието на процесния електронен фиш с утвърдения образец не
преодолява констатираните нередовности в неговото съдържание, предвид липсата на
каквото и да било описание на изпълнителното деяние на нарушението, което се твърди да е
извършено.
Поради това съдът прецени, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен
като процесуално незаконосъобразен, въпреки наличието на обективни доказателства по
делото, че към посочената дата за процесното МПС не е имало валидно сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този извод
следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство
наказателното постановление, респективно електронният фиш, имат „обвинителна
функция“, предвид което следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на
нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние.
Извеждането на съответна воля на наказващия орган по тълкувателен път или въз основа
доказателствата по делото, е недопустимо.
С оглед горното, депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,
издаден срещу „***“ ЕООД, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1
КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3