Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав,
в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5337 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.В.Й. *** твърди, че на 12.11.2014 г. бил
определен за дежурен делегат на Българския футболен съюз /БФС/ на футболната
среща между футболен клуб „Мартен” и футболен клуб „Динамо 2011 г. –
с.Стамболово”. Самата среща започнала на 15.11.2014 г., от 14:00 часа, на
стадиона в гр.Мартен, обл.Русе. Ответникът Б.А.А. участвал в срещата в състава
на ФК „Мартен” под № 5. Ищецът се опитал да прекрати конфликта, възникнал между
братът на ответника –Б. А.А. и асистент-съдията Г.Т.К., при което бил нападнат
от ответника, който му нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Ударът попаднал в
областта на долната челюст на ищеца, при което последният паднал на земята,
където останал да лежи замаян. В резултат на удара получил кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, охлузване на брадата, които наранявания му
причинили болки и страдания. Поддържа, че претърпял и силен емоционален
дискомфорт поради унижението да бъде бит от футболист в присъствието на
публика. Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство, по
което срещу ответника бил внесен обвинителен акт. С влязла в сила присъда № 5/ 19.01.2016
г., постановена по НОХД № 2047/ 2015 г. по описа на РРС ответникът бил признат
за виновен в това, че 15.11.2014 г., в гр.Мартен, обл.Русе, причинил на ищеца,
в качеството му на представител на обществеността – делегат на Областен съвет
на БФС – Русе, при и по повод изпълнение на функцията му по ръководене на
футболна среща, проведена на същата дата между отборите на ФК „Мартен” и ФК
„Динамо 2011” – с.Стамболово, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.1, пр.2 и т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК бил
осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което, след извършено
групиране на наказанията, било отложено за срок от три години. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Претендира и
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Б.А.А. не
е депозирал писмен отговор без да е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание, за
първото от които ответникът бил лично призован на 08.12.2016 г. последният не се
явява и не изпраща представител.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК като с преписа от разпореждането по чл.131 от ГПК, връчено
лично на ответника на 17.10.2016 г., е указал на последния неблагоприятните
последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок и неявяването в
съдебно заседание. В проведеното първо съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмена молба, с която е поискал
срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.
Предвид представените доказателства съдът намира
предявения иск вероятно основателен.
Според чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд
по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е
деецът. По тази причина съдът намира, че ответникът е извършил описаното във
влязлата в сила присъда № 5/ 19.01.2016 г., постановена по НОХД № 2047/ 2015 г.
по описа на РРС, приложено към настоящото дело, противоправно деяние с неговите
обективни и субективни признаци. В рамките на настоящото производство следва да
бъде определен само размера на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца. Този размер, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определя по
справедливост. Както се подчертава и в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г.
на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства. Предвид причинените на ищеца
болки и страдания и с оглед нанесеното му от ответника публично унижение при
изпълнение на служебните му задължения, съдът намира, че искът, в заявения
размер, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед
основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
лихвата, която се дължи от датата на деликта – чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че са
налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6
вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, е и дължимата за производството държавна такса в
размер на 120 лева, която сума следва да бъде заплатена по сметка на съда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.А.А., с ЕГН **********,***, да заплати на В.В.Й., с ЕГН
**********,***, сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 15.11.2014 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 560 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.А.А.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 120
лева – държавна такса за производството.
Настоящото неприсъствено решение, на осн. чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/