Р Е Ш Е Н И Е № 54
18 .06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Бургас, търговско отделение в съдебно заседание, проведено на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Казларова
Нели Събева
При секретар: Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Румяна Казларова въз.търг.дело № 208 по описа за БАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивна жалба на Т. С. Й. , в качеството й на Е. „Й“ ЕИК***, гр. Н., подадена чрез адв. В. против
решение № 20/21.06.2018 год. по търг. дело № 105/2017 год. по описа на Окръжен съд – С. в частта, в която е отхвърлен предявения иск за оспорване на изпълнението по изпълнителен лист от 12.05.2010 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 381/12.05.2010 год.- издадена по ЧГД № 329/2010 год. по описа на РС – Н. З. като неоснователен
И. се съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Е“ срещу „Б“ Е. иск за оспорване изпълнението по изпълнителен лист от 12.05.2010 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 381/12.05.2010 год. по чгр.дело № 329/2010 год. по описа на РС Н. З. , за разликата над 28 666.30 лв. до пълния размер от 40 951.85 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата - разликата над 28 666.30 лв., считано от 10.05.2010 год. до изплащане на вземането, както и 830.65 лв. разноски по изп. дело № 2* поради погасяване на задължението в посочената част.
Във въззивната жалба се твърди, че „Б“ Е. не е процесуалноправно легитимирана по издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело № 329/2010 год. по описа на РС –Нова З. , както и , че конституирането на ББР- АД по изп. дело № 503/2010 год. на ЧСИ П. Р. е довело до прекратяване на правото на принудително изпълнение в полза на „Б“ ЕАД. „Б“ Е. е предявила искане за плащане по банкова гаранция към „Б“ АД през м. юни 2010 год. и е извършено плащане от страна на „Б“ АД през юли 2010 год. Настъпила е суброгация в правата на удовлетворения кредитор – „Б“ Е. в лицето на ББР АД. След конституирането на „*“ АД като взискател по изпълнителното дело, същото е прекратено с постановление, тъй-като в продължение на две години не е поискано извършването на изпълнителни действия, което означава според въззивника, че от момента на плащането, извършено от „Б“ АД по банковата гаранция, правата на взискателя „Б“ Е. са отпаднали. Счита се, че суброгацията, която е настъпила и е констатирана от ЧСИ касае цялото задължение, а не само част от него. Счита се за неправилен извода на съда, че „Б“ Е. е останала взискател по изп.дело № 503/2010 год. за сумата, представляваща разликата над 28 666.30 лв. до пълния размер от 40 951.85 лв. главница.
Въпреки, че изп.дело № 503/2010 год. по описа на ЧСИ П. Р. е прекратено с взискател „*“ АД, която се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор, ново изпълнително дело срещу въззивника – едноличен търговец, със същото изпълнително основание – изпълнителен лист от 12.05.2010 год. въз основа на заповед за изпълнение № 381/12.05.2010 год. по ч.гр.дело № 329/2010 год. по описа на РС – нова З. е образувано, но не от „Б“ АД, а от „Б“ ЕАД. Неизвестно остава обстоятелството, как след връщане на изпълнителния лист в оригинал на „Б“ АД, по искане на „Б“ е образувано ИД № **2017 год. от ЧСИ Г. Г. Счита се, че „Б“ Е. не може да бъде надлежен взискател по този изпълнителен лист, тъй-като тя има качество на удовлетворен кредитор, след получаване плащане по гаранционното споразумение, а в нейните права се суброгира изцяло „Б“ АД. При това положение предприетите от ненадлежния взискател действия, по образуване на ново изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия не прекъсват течащата погасителна давност на изпълнителния лист. Давността на изпълнителното основание, издадено против въззивника е изтекла, поради това, че надлежния кредитор – ББР АД не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от 5 години, считано от датата на плащането на дълга през м. юли 2010 год.
Счита се, предявеният иск по чл. 439 ГПК за основателен. Изискването, въведено с ал. 2 на чл. 439 ГПК е изпълнено- предявеният иск се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е дадено изпълнително основание, а именно настъпила погасителна давност на изпълнителното основание. След като вземането е погасено по давност, то не подлежи на принудително изпълнение и в този смисъл, всички изпълнителни действия, предприети в производството по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ Г. Г. за удовлетворяване на това вземане са незаконосъобразни и не пораждат правно действие.
Излагат се и съображения за неправилните изводи на съда, по отношение на представеното по делото разпореждане от 22.04.2018 год. на ЧСИ Г. Г.
Моли се да се отмени решение № 20/21.06.2018 год. по търг. дело № 105/2017 год. по описа на СлОС, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска против „Б“ Е. , за оспорване изпълнението по изпълнителен лист от 12.05.2010 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 381/12.05.2010 год., издадена по ч.гр. дело № 329/2010 год. по описа на РС - Н. З. за разликата над 28 666.30 лв. до пълния размер от 40 951. 85 лв., ведно със законната лихва върху тази главница и разноски по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „ Б. “ АД гр. С., с който се моли да се остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и се потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното решение в атакуваната част.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства, в резултат на което е постановил своя съдебен акт. Решението е аргументирано и се излага становище по направените възражения във въззивната жалба, мотивиращи тяхната неоснователност.
Моли се да се постанови решение, с което се потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски за тази инстанция.
По делото е постъпила частна жалба от Т. Й. , в качеството й на Е. „ Й. –Х Т. Й. “, подадена чрез адв. Ш. против решение № 20/21.06.2018 год. по търг. дело № 105/2017 год., в частта в която съдът е възобновил и прекратил производството по делото, относно предявения иск против „Б“ Е. за сумата 28 666.30 лв., представляваща част от главницата от общо 40 951.85 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2010 год. до изплащането й, както и 830.65 лв. – разноски, взискател за която част е участващата по делото, като трето лице - помагач „Б. банка за развитие“ АД, поради погасяване на задълженията по изпълнителното основание по давност, като недопустим.
Постъпила е и частна жалба от „Б. банка за развитие“ АД, трето лице в процеса , с която се обжалва решение № 20 от 21.06.2018 год. по търг. дело № 105/2017 год. в частта му, в която съдът след възобновяване производството по делото го е прекратил по предявения иск против „Б“ за сумата от 28 666.30 лв., представляваща част от главницата от общо 40 951.85 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 28 666.30 лв., считано от 10.05.2010 год. до изплащането й, както и 830.30 лв.- разноски, като е прието, че взискател по описаната част е „*“ АД по изпълнително дело №***.
С определение № 280 от 04.10.2018 год. БАС се е произнесъл, като е оставил без уважение частните жалби. Против това определение е постъпила частна касационна жалба от адв. В. , в качеството й на процесуален представител на Е. „Й“, по повод на която е образувано кас.ч.търг. дело № 102/2019 год. С определение № 188 от 23.04.2019 год. ВКС се е произнесъл, не е допуснато касационно обжалване и делото е върнато на БАС за произнасяне по въззивната жалба, като по този начин решението в частта, в която е прекратено производството е потвърдено. Понастоящем се следва произнасяне по въззивната жалба на Е. „Й“ против решението, в частта , в която е отхвърлен предявения иск от едноличния търговец за оспорване изпълнението по изпълнителен лист от 12.10.2010 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №381/12.05.2010 год., издадено по ЧГД № 329/2010 год. по описа на РС- Н. З. , а именно за разликата над 28 666.30 лв. до пълния размер от главницата 40 951.85 лв., считано от 10.05.2010 год. до изплащането на вземането.
На основание изложените съображения и чл.267, ал.1, във връзка с чл.268, ал.1 ГПК, Апелативен съд Б. , е приел въззивната жалба на Е. „Й“ за допустима. След като съобрази доказателствата по делото, аргументите на страните, изложени във въззивната жалба и в отговора по нея, прецени, че същата е неоснователна по следните съображения.
Безспорно е установено по делото, че по договор за кредит от 13.08.2008 год. на Е. „Й“ е предоставен кредит в размер на 50 000 лв., за закупуване на транспортно средство и за оборотни средства. Кредитът е бил предоставен по реда на проекта „Г“ и е усвоен изцяло. Срокът за връщане на същия е уговорен до 13.08.2015 год., като е следвало да се погасява на месечни вноски. Поради нарушение на чл. 15 б“б“ от договора – непогасяване на задължението над 60 дни, считано от 25.05.2009 год., „Б“Е. е упражнила правото си, да поиска кредита да стане предсрочно изискуем. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение , по реда на чл. 417 ГПК. По образуваното ч.гр. дело № 329/2010 год. по описа на РС Н. З. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 40 951.85 лв. – главница, 512.47 лв. – договорна лихва за периода от 26.05.2009 год. до 10.05.2010 год., 68.28 лв. – лихва за забава от 19.04.2010 год. до 10.05.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата от 40 951.85 лв., считано от 10.05.2010 год. до изплащане на вземането. Въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист от 12.05.2010 год. е образувано изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ П. Р. По това изпълнително дело са предприети редица изпълнителни действия, като налагане на запори на банкови сметки, на възбрана върху ипотекиран имот, находящ се в с. К., запори върху транспортни средства, проведена е публична продан на ипотекирания имот. След неуспешна първа публична продан, са обявени още две, по които също не се е достигнало до продажба на имота. С молба от 27.06.2012 год. „Б“ Е. е поискала да се определени нова оценка на недвижимия имот, обект на принудително изпълнение и насрочване на нова публична продан по определената нова оценка. ЧСИ е определил нова оценка на имота в размер на 33 000 лв. Новата оценка е съобщена на „Б“ Е. и на длъжника на 01.08.2012 год.
Безспорно е, че кредитът е отпуснат на кредитополучателя Е. „Й“ по реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по проект „Г“ – чл.2 от договора за кредит. Съгласно чл. 7 от глава втора, раздел 1 от подписаното Г. споразумение между М. на труда и социалната политика, „Б. Б. за развитие“ АД и „Б“ Е. , отпуснатите кредити се гарантират при условията, посочени в П. 1, както следва – 70% от размера на главниците по отпуснатите кредити за съществуващ бизнес, чрез издаване на директни, безусловни и неотменяеми банкови гаранции. Въз основа на това гаранционно споразумение, „Б“АД е издала банкова гаранция с реф. № **/760/068 от 04.12.2008 год. След снабдяването й с изпълнителен лист, за вземането си от Е. „Й“ по договора за кредит, „Б“ Е. е депозирала искане до „Б. Б.“ АД и до Национален гаранционен фонд за плащане по банкова гаранция Реф. № **издадена на 04.12.2008 год. По делото е представено платежно нареждане от 12.07.2010 год., от което е видно, че „Б“ АД е платила на „Б“ АД сумата 28 666.30 лв., представляваща 70% от остатъчната стойност на главницата, дължима по процесния договор за кредит. На 10.12.2014 год.““ АД е поискала да бъде конституирана като взискател по изпълнително дело № 503/2010 год., поради суброгирането й в качеството на удовлетворен кредитор, в резултат на извършеното от нейна страна на плащането по банковата гаранция, в полза на „Б“ АД. На 30.12.2014 год. ЧСИ П. Р. е уведомила „Б“ АД, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия повече от две години, поради което следва прекратяване на делото, на основание чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК. На 14.01.2015 год. „Б“ АД и длъжника Е. „Й“ са уведомени за прекратяване на изпълнителното дело.
На 12.01.2017 год. е подадена молба от „Б“ АД да й бъде върнат изпълнителния лист, като на 23.01.2017 год. е подадена молба да не се връща, а да се образува изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. След предаване архива на ЧСИ Р. на ЧСИ Г. Г. , е разпоредено връщане на изпълнителния лист на 16.06.2017 год. На същата дата „Б“ Е. е поискала да се образува ново изпълнително дело срещу Е. „Й“, без да се посочва размера на задълженията на длъжника. Образувано е изпълнително дело под № 2* при ЧСИ Г. Г. На 27.06.2017 год., ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на цялото задължение, така, както е вписано в изпълнителния лист, издаден по ч.гр. дело №329/2010 год. по описа на РС- Н. З. На 12.04.2018 год. „Б“ АД е подала молба, с която е поискала да бъде конституирана като взискател за сумата 29 486.95 лв., поради суброгирането й в правата на удовлетворен кредитор, въз основа на плащане на част от задължението – 28 666.30 лв.- главница и 830.65 лв. – разноски, която молба е уважена. Първоинстанционният иск е приел, че за тази сума, предявеният иск от длъжника Е. „Й“, с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес, поради което е възобновила и съответно прекратила производството по делото. Против тази част на решението е подадена частна жалба, по която БАС се е произнесъл и съответно е потвърдил, прекратяването, като решението в тази част е влязло в сила, поради недопускане на касационно обжалване. В останалата част е отхвърлен иска като неоснователен, което е правилно и законосъобразно. Последното действие, което е извършено от ЧСИ Р. по изпълнително дело № 503/2010 год. –нова оценка на възбранения недвижим имот е съобщена на страните на 01.08.2012 год. На тази дата е настъпило и прекъсване на давността на основание чл. 116 б.“в“ ЗЗД, като на основание чл. 117 ЗЗД е започнала да тече нова давност, която преди изтичането й, на 27.06.2017 год. с подаване на молба от „Б“ АД за образуване на ново изпълнително дело е отново прекъсната. Предвид това, твърдението за погасяване по давност на задължението на длъжника по отношение на „Б“ АД е неоснователно.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че с конституирането на „Б“ АД като взискател по изп. дело № **/2010 год. на ЧСИ Р. е достигнато до прекратяване на правото на „Б“ Е. на принудително изпълнение за остатъка на задължението. Суброгирането на „Б“ АД в правото на удовлетворен кредитор по реда на чл. 74 ЗЗД е в рамките и в размера на платеното от него. За останалата част от задължението на длъжника, досегашният кредитор си запазва правото на принудително изпълнение, което може да бъде упражнено, докато съществува вземането му и докато разполага с валиден изпълнителен лист. Преценката на основателността на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК не би следвало да се свързва с действията на съдебния изпълнител, а само с конкретни новонастъпили факти, касаещи пряко на наличието на самото изпълняемо материално право. В конкретния случай такива факти не се навеждат, а не би могло да се черпят аргументи от действия на съдебния изпълнител, които в последствие така или иначе са поправени. Както бе посочено по-горе правото на „Б“ Е. на принудително изпълнение не е погасено по давност, предвид датата на последното изпълнително действие, извършено по изпълнително дело № 503/2010 год.,която 01.08.2012 год.
Не е основателно и твърдението на въззивника, че „ББР“ АД разполага с процесуална легитимация за целия размер на вземането по изпълнителния лист, издадена в полза на „Б“ Е. по ч.гр.дело № 329/2010 год., която е лишена от правото си на принудително изпълнение за остатъка от задължението, за което няма плащане. Суброгацията не винаги води задължително до замяна на един взискател с друг. В практиката се среща както такава пълна замяна, но и такава хипотеза за допълнително встъпване на нов взискател наред с първоначалния, което е станало и в конкретния случай.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част, следва да се потвърди, а въззивната жалба да остане без уважение. Предвид изхода на делото, в тежест на Т. С. Й. в качеството й на Е. „Й“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „П“ № * следва да се присъди заплащане на сумата 200 лв. в полза на „Б“ Е. , ЕИК***.
В. от гореизложеното Апелативен съд – Б.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/21.06.2018 год. по търг. дело № 105/2017 год. по описа на Окръжен съд – С. в обжалваната му част с въззивната жалба на Т. С. Й. в качеството й на Е. „Й“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „П“ № *.
ОСЪЖА Т. С. Й. в качеството й на Е. „Й“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „П“ № * да заплати сумата 200 лв./ двеста лв./ на „Б“ Е. , ЕИК***, гр. С., район О. , ул. „. № *, представлявана в съдебното производство от пълномощник – юриск. Д. Б.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: