Р Е Ш Е Н И
Е
№..............
гр. София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати, провело се на двадесет и осми август през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря
Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д.№ 1308 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба на „М.“ ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*********, с която е
поискано откриване производство по несъстоятелност спрямо дружеството, заради
наличие състояние на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност свръхзадълженост.
В молбата са изложени твърдения, че при извършване на
търговската си дейност дружеството е натрупало публично-правни задължения към
държавата, които са такива за начислен корпоративен данък, ДДС, ДДФЛ, като
общия размер на необслужените задължения от тази категория към датата –
08.07.2019 г. възлиза на сумата от 1 384 327,35 лв. Наред с тези си задължения,
„М.“ ЕООД било адресат и на такива към частно-правни кредитори /негови
доставчици/ и техния размер пак към споменатата дата бил равен на сумата от 7 753 588,83 лв. Подчертава се, че с
оглед актуалното му имуществено и
финансово състояние дружеството не може да обслужи натрупаните и визирани
по-горе парични дългове. Декларира, че не притежава парични средства по банкови
сметки или пък касова наличност, и не само това, то не разполагало с каквито и
да е било ликвидни и продаваеми активи, които да конвертира в пари за да плати
на кредиторите му. Успоредно с това изтъква, че не реализирало и приходи от
своята пазарна дейност, което означавало, че финансовите му затруднения не са
преходни, а напротив те са трайни и непреодолими, което разкрива състояние на
неплатежоспособност. Изтъква се, че началната дата на това състояние е
08.07.2019 г. и тя трябва да се приеме за релевантна ако се постанови решение
за откриване на производство по несъстоятелност. Добавя се и твърдението, че „М.“
ЕООД отговора на признаците за свръхзадължен търговец, защото не разполага с
имущество, което да му позволи да покрие натрупаните от него краткосрочни парични
задължения. И по отношение на това състояние разбирането на молителя е, че е
възникнало от 08.07.2019 г. Иска се постановяване на решение по смисъла на чл.
632, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството се открие производство по
несъстоятелност, поради наличие на неплатежоспособност имаща начална дата –
08.07.2019 г., респективно свръхзадълженост имаща начална дата – 08.07.2019 г.,
а така също да се допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки по чл. 632, ал. 1, т. 4 ТЗ, длъжникът - „М.“ ЕООД да
бъде обявен в несъстоятелност и производството водено срещу него бъде спряно
заради липса на средства, с които да се покрият първоначалните разноски нужни
за неговата издръжка.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно
наличие на изискуемо задължение :
От приобщената по делото след служебно изискване
справка за общите задължения, които „М.“ ЕООД има към фиска се установява, че
към датата - 05.08.2019 г.общият размер на изискуемите и незаплатени от
молителя – длъжник публични вземания на Държавата възлиза на
1 391 553,10 лв., от които – 928 941,73 лв. са главници и 462 611,37
лв. са начислени лихви за забава. Главните вземания произтичат от начислени
данъци и осигурителни вноски, вследствие на извършено от самото дружество – „М.“
ЕООД деклариране по реда на ЗДДС, ЗКПО,
ЗКПОК, ЗДДФЛ и КСО, а така също и вследствие на издадени ревизионни актове от 31.10.2013
г. и от 23.12.2015 г.
Упоменатите два РА от 31.10.2013 г. и от 23.12.2015 г.,
както и разпечатки от подадени в електронен формат годишни данъчни декларации
по смисъла на чл. 92 ЗКПО в периода от 2016 г. до 2018 г. вкл. също са приобщени
за доказателства по делото.
В свое писмо от 09.08.2019 г. ТД на НАП – София уведомява
съдът, че спрямо дружество – „М.“ ЕООД са
наложени обезпечителни мерки върху
имуществото му по реда на ДОПК, което е станало с издадено на 10.05.2013
г. постановление от публичен изпълнител
на основание чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 4 ДОПК.
По инициатива на молителя за обслужване целите на
производството са ангажирани : аналитична ведомост по сметка 411 „Клиенти“ и
401 „Доставчици“ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; оборотна
ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Списък на кредитори на „М.“
ЕООД изработен на базата на аналитична ведомост за периода от 01.10.2014 г. до
31.12.2016 г., Списък на кредиторите на „М.“ ЕООД по представени счетоводни
данни, както и опис и оценка на активите и пасивите на „М.“ ЕООД.
Според представена по делото Декларация от 18.03.2019
г., законния представител на „М.“ ЕООД на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
е декларирал, че през 2018 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на
параграф 1, т. 30 от ДР на ЗСч.
Налична е изготвена на 31.07.2019 г. от служител на
съда справка във връзка с информацията поместена в регистрите водени при АВ, от
която се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и
имотен регистър няма данни, че по отношение на дружеството „М.“ ЕООД са били
извършвани вписвания, отбелязвания и заличавания. Обхвата на справката касае
всички Служби по вписванията функциониращи в Р. България.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 02.08.2019 г. за отбелязвания по
отношение на „М.“ ЕООД, от която е видно, че относно този правен субект в АИС
не фигурират данни за регистрирани на
негово име пътни превозни средства.
От изслушаното и след това прието без възражения на молителя
заключение по назначената СФИЕ, че относно
подложения на анализ търговец -„М.” ЕООД за периода от 2014 г. до момента на
изготвяне на същото се наблюдава
ситуация при която краткотрайните активи заемат основен дял в състава на
активите, а именно към края на 2014 г. те са на стойност от 274 хил. лв. и през
следващите години прогресират до нива от 1 024 хил. лв. в края на 2015 г.;
7 796 хил. лв. в края на 2016 г., 7 846 хил. лв. в края на 2017 г. и
7 805 хил. лв. в края на 2018 г. Структурата на пасивите показва липса на
дългосрочни задължения в пределите на целия анализиран период. С най-висок дял
в краткосрочните задължения се отличават задълженията към доставчици, следвани
от такива към осигурителни предприятия и персонал, получени аванси и данъчни
задължения. В абсолютни стойности през годините задълженията с краткосрочен
характер имат следните стойности : в края на 2014 г. - 260 хил. лв.; в края на
2015 г. - 1 025 хил. лв.; в края на 2016
г. – 7 779 хил. лв.; в края на 2017 г. – 7 849 хил. лв.; и в края на
2018 г. – 7 789 хил. лв. В експертното заключение присъства и анализ на
събираемостта, с която се отличават вземанията на „М.“ ЕООД от негови клиенти,
като по отношение на вземането с адресат ДЗЗД ВИ ПИ е посочено, че е
необслужено в период от четири години; по отношение на вземането от ОМ София ПР
в размер на сумата от 1 296 хил. лв. е изразено мнение за несъбираемост;
по отношение на вземането от ПП Трейд ООД в размер на сумата от
7 692 510,90 лв. е изразено мнение за несъбираемост; съответно по
отношение на вземанията с адресати – Х.Й.ООД, М. Й.Д., К.ЕООД, Р. ЕООД, С.П.ЕООД,
Л.С.ЕООД, Г.А.ЕООД и Б.Ф.ЕООД, чието възникване датира в периода от м.08 до
м.12 2017 г. и възлизащи на сумата от 57 595,68 лв. е прието, че са от
категорията на събираемите. Базирайки се на установеното финансово положение на
предприятието на ответника през релевантния период, вещото лице е предложило
два варианта на нива на показатели на ликвидност и финансова автономност, а
именно : при първия изчисленията на вещото лице са базирани изключително върху
оповестените от самия длъжник в счетоводните му баланси данни, в т.ч. е
съобразен пълния размер на вземанията към други предприятия и лица, без отчитане,
дали те са събираеми или не; при алтернативния втори вариант, изчисленията на
експерта вече почиват на установените по делото финансови показатели на
предприятието на длъжника, но при отчитане на определена категория вземания към
предприятия, за които е направено заключение за несъбираемост. С оглед на тази
диференциация, при първия вариант измерителите за ликвидност разкриват макар и
леко колеблива способност на дружеството да покрива краткосрочните си
задължения с балансово отразените му
краткотрайни активи /за 2014 г. – КОЛ е 1,0538; за 2015 г. – КОЛ е
0,999; за 2016 г. – КОЛ е 0,9996; за
2017 г. – КОЛ е 0,9996; за 2018 г. – КОЛ бележи стойност от 1,0022/. Съгласно
алтернативния втори вариант индикаторите за ликвидност илюстрират неспособност
на търговеца да погасява текущите си задължения, посредством притежаваните от
него краткотрайни активи към годините завършването на 2016г., 2017г. и 2018 г.
/ за 2016 г. – КОЛ е 0,0131; за 2017 г.
– КОЛ е 0,0194; за 2018 г. – КОЛ бележи стойност от 0,0145/. Що се касае до
спомагателните показатели за финансова автономност, експерта констатира ниво
под общовъзприетите референтни
стойности, като при втория вариант, дори се касае за състояние на
декапитализацяи на длъжника. Отбелязано е, че анализа на финансовите потоци
показва, че реалното преустановяване на стопанската дейност при ищеца е след
приключване на 2017 г. Обърнато е внимание и на това, че предоставената от НАП
информация в справка за наличие на публични задължения в размери отразени в
същата към датата – 08.07.2019 г. не е съобразявана при формиране на отговорите
по поставените в заключението въпроси, като изрично е посочено, че отчитането
на това допълнително финансово бреме неминуемо води до допълнително влошаване
на измерителите за ликвидност и финансова автономност.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Първоначалният отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената молба за
откриване на производство по несъстоятелност е фокусиран върху това, дали
дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения към държавата и
общините, които да са възникнали във връзка с упражняваната от същото търговска
дейност, съответно задължения към други частно-правни субекти, които да
произтичат от встъпването в правоотношения по търговски сделки. Анализът на
приобщения по делото доказателствен материал еднозначно потвърждава твърдението
на длъжника, че е станал адресат на редица парични задължения, както към свои
доставчици, така и към държавата. Възникването на тези му задължения е
последица от упражняваната от негова страна търговска дейност. Балансовите
записи показват, че актуалния размер на дълговете на „М.“ ЕООД към доставчици в
края на 2018 г. е равен на 7 754 хил. лв., респективно необслужените
публично–правни задължения към 08.07.2019 г. са на нива от
1 384 327,35 лв. По делото няма данни последните задължения да са
били разсрочени по установения в ДОПК ред. Още по-малко е осъществено
доказване, че очертаните търговски и публично-правни задължения са били
обслужени чрез плащане от техния адресат в полза на кредиторите. В обобщение е
необходимо да се посочи, че в рамките на проведеното съдебно дирене, вкл. и по
служебна инициатива на съда се установява, че „М.” ЕООД има качеството на
длъжник по парични задължения попадащи в приложеното поле на чл. 608, ал. 1, т.
1 и т. 2 ТЗ, които не са погасени на падежа им, а и след това, респективно
продължават да съществуват и към настоящия момент.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на
плащането по изискуеми парични задължения се наблюдава, като спрямо вземания,
чиито титуляри са доставчици на различни по вид стоки и услуги, така и публични
вземания имащи за свои източник издадени ревизионни актове или на основание
осъществено деклариране самия търговец. Всички тези вземания разкриващи се от
приложените по делото доказателства и финансовия анализ направен от вещото лице
имат различен падеж на изпълнение, като размерите им са динамична величина през
изследваните години. Видът и мащабите на натрупваните през годините краткосрочни
по своето естество парични задължения формират убеждение у сезираният съд, че
подложеният на финансово-икономически анализ търговец не разполага с достатъчно
по своите параметри бързоликвидно имущество /парични средства в каса или в
банкова сметка ***/, с което да е в състояние позволяващо му да покрие
задълженията си с настъпил падеж. Тъкмо обратното, през годините попадащи в периода на анализ, търговецът е разчитал да
формира краткотрайните си активи изключително на краткосрочните вземания, които
има към трети лица. Преобладаващата част от тези му вземания, обаче не могат да
се квалифицират, като събираеми /пари на път/, защото липсата им в счетоводните
баланси на съответните трети задължени лица поставя под въпрос тяхното
съществуване и безспорност. При това положение настоящия съдебен състав изцяло
кредитира вторият вариант на заключението на СФИЕ отнасящ се до нивата на
измерителите за ликвидност, тъй като същият най-точно показва актуалната през
годините ликвидна способност на длъжника да обслужва краткосрочните си
задължения. Според този вариант негативните показатели измерващи ликвидността
на предприятието се локализират, считано от края на 2016 г. и бележат системно
влошаващи се нива през следващите подложени на изследване 2017 и 2018 години.
Няма основание за извод, че тази тенденция е обърната през 2019 г. с оглед
отсъствието на каквито и да е било данни за редуциране на дълга, респективно за
наличие на някакви приходи, които да се третират като евентуален източник на
краткотрайни активи. Изведената обективна невъзможност на търговеца да обслужва
негови текущи задължения не може да се квалифицира, като такава с временен
характер, защото по делото не съществуват данни, от които да е възможна
аргументация за генериране на предстоящи приходни потоци, които да са в обеми
достатъчни за покриване на изискуемите задължения, или постъпване на актив
–стоки, суровини и прочие материалния запаси, както и на предстоящо възникване
на вземания, или парични постъпления. Напротив дружеството се намира във фаза
на своето съществуване, при която е преустановило развиването на присъщата му
търговска дейност, като е декларирало този факт пред НАП. То е декапитализирано
и е изгубило своята жизнеспособност да осъществява типичната за всеки търговец
стопанска дейност. Обремененото му финансово състояние води единствено до
натрупване на допълнителни парични задължения и ограничава възможността на
кредиторите му да получат удовлетворение на паричните си вземания. Мотивиран от
тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско
дружество – „М.“ ЕООД е основателна и трябва да се уважи.
Относно
началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва
да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида,
посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този
извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви
момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се
обвърже с момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на
финансова невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения.
Най-ранния такъв момент е датата – 31.12.2016 г., когато се констатира освен,
че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги
изпълни. Това именно е първият момент, в
който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността –
спиране на плащанията и обективна невъзможност за разплащане на изискуеми
дългове. Тази именно дата следва да се определи за начална на
неплатежоспособността.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са
налице налични парични средства за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност.
В указания с определение от 28.08.2019 г. срок не е
внесена определената сума от 7 000 лв. за покриване на началните разноски
във връзка с издръжката на производството. Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „М.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността
- 31.12.2016 г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на „М.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност „М.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „М.” ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „М.” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност открито спрямо „М.” ЕООД, ЕИК*********, в
рамките на образуваното търг. дело №
1308/2019 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА, на
основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на длъжника „М.” ЕООД, ЕИК*********,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
УКАЗВА, на
основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване
на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, като
се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ, а така също да се впише в
книгата на съдебните актове водена по смисъла на чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: