Определение по дело №3772/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………. / 20.05.2019 г. , гр.Варна

 

 

Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание ,  в състав:

 

                             Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3772 по описа на ВРС за 2019 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба на Г.С.Г., ЕИК ********** с адрес: *** срещу „КОМФОРТ ПЛЮС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** 9000, р-н Одесос, ул.Пловдив №20, ап.6, представлявано от Николай Томов, за установяване вземане на ищеца от ответника за сума в размер от 3000,52 щ.д. (три хиляди щатски долара, петдесет и два цента), представляваща част от общо дължима сума от 14116,67 щ.д., представляваща вземане на Стефан Г. – наследодател на заявителя, спрямо длъжника по договор за заем от 19.11.2010г., анексиран на 18.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 7992/26.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 15178/2018г. по описа на ВРС-ХVІ състав.

За да прецени допустимостта на производството съдът е изискал служебно ч.гр.д.№ 15178/2018г. по описа на ВРС-ХVІ състав. Съдът констатира, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника , в срока по чл.414 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването , като довнесе дължимата държавна такса. Указано е , че заявителят следва да представи доказателство, че е предявил иска в посочения срок, в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Видно от изисканото ч.гр.д.№ 15178/2018г. по описа на ВРС-ХVІ състав , заявителят Г.С.Г. е редовно уведомен за указанията на съда за предявяване на иск, чрез процесуалния му представител адв.Виолета Герова на 28.12.2018г. В указания едномесечен срок, който изтича на 28.01.2019г.  не е представено доказателство за заведен иск. След изтичане на едномесечния срок за предявяване на иск, с разпореждане от 06.02.2019г. съдията-докладчик в заповедното производство е разпоредил ново връчване на указанията за иск в едномесечен срок от съобщението, което е връчено на 20.02.2019г., като исковата молба, която е предмет на настоящото производство е депозирана в съда на 08.03.2019г.

Съгласно задължителните разяснения в т.10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличие освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422 вр.чл.415 ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установения от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414 ГПК, и спазването на срока по чл.414 ГПК за подаването му пред заповедния съд. Преценката на съда в заповедното производство не обвързва исковия съд, който е длъжен сам да прецени допустимостта на сезиращия го иск. Или, съдът, пред който е предявен иск за съществуване на вземането, следи служебно за едновременното наличие предпоставките за допустимостта на иска по чл.422 ГПК: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение и 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415 ГПК. /р.183/2016г. по т.дело №2588/2015г. на Първо т.о.; опр.870/2016г. по т.дело №809/2016г. на второ т.о. и др./ 

След преценка на първите две предпоставки, съдът констатира, че ищецът – заявител в заповедното производство, е пропуснал предявяване на иска в срока по чл.415 ГПК, което прави разглеждането на исковата молба по реда на чл.422 ГПК, недопустимо. Съдът намира, че заявителят е редовно уведомен за задължението му за предявяваване на иск в едномесечен срок от съобщението, още на 28.12.2018г.  Едномесечният срок е изтекъл на 28.01.2019г., а исковата молба , която е предмет на настоящото дело, е депозирана на 08.03.2019г.. Вследствие на изложеното съдът намира, че исковата молба е депозирана извън преклузивния срок по чл.415 от ГПК.

 Исковият съд не е обвързан и не следва да извършва проверка относно преценката на заповедния съд за спазване на задължението по чл.415, ал.5 ГПК. Съдът намира, че доколкото заявителят веднъж вече е редовно уведомен за предявяване на иск , не е допустимо на заявителя да му бъде давана нова възможност , още повече , че преклузивният срок за предявяване на иска е вече изтекъл.

Доколкото съдът извършва първоначална преценка по допустимостта на иска, след което по редовността на исковата молба, следва производството да бъде прекратено , поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК , като подаден извън преклузивния срок по чл.415 ГПК. 

От друга страна, липсата на процесуална предпоставка за разглеждане на иска, прави безпредметно последващата преценка на съда за редовност на исковата молба, в това число за внасяне на дължимата държавна такса по иска по чл.422 ГПК.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено.

Съобразно тези изводи и на основание т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, исковият съд при това едновременно с прекратяване на производството, е компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение по арг. и от чл.415, ал.5 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

               О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3772/2019 год. по описа на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 7992/26.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15178/2018г. по описа на ВРС-ХVІ състав, по арг. на чл.415 ал.5 от ГПК.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

След влизане в сила на настоящото определение, да се върне ч.гр.д.№ 15178/2018г. по описа на ВРС-ХVІ състав, ведно с препис от постановеното определение.

 

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: