МОТИВИ към ПРИСЪДА №26-13/29.12.2020г., постановена по НОХД
№283/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Е.С.С. ***
повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено от него престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК - за това, че на 14.03.2020г.
в гр.Димитровград, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- кожено
яке, портмоне, 5 бр. секретни ключове и сумата от 250 лв., всичко на обща
стойност 308,50лв., от владението на З.Б.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за доказано по
несъмнен и категоричен начин, като били събрани достатъчно
доказателства за извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него- във
вида и по начина, описан в обвинителния акт. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
налагане на наказание „лишаване от свобода”, като се приложи разпоредбата на
чл.55 от НК, като размерът на предвиденото наказание бъде определен на 1 година,
което следва подсъдимия да изтърпи ефективно.
Подсъдимия Е.С. заявява, че разбира в какво е обвинен, заявява,
че не се признава за виновен, дава обяснения, в които прави частично признание
и описание на фактическата обстановка. Заявява също, че е взел якето
предполагайки, че е оставено за хора, които нямат възможност, но не бил отнемал
пари от същото. Съжалява за стореното, моли за справедлива присъда.
Служебно назначеният защитник счита,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начина, а частта от
него, която е безспорно установена носела характера на маловажност на деянието.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за присъда в
минимален размер като по отношение на парите- описани като отнети от
подсъдимия, следвало да има оправдателен диспозитив.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимия,
приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите З.А. и С.С. били
ангажирани за извършване на ремонтни дейности по ламперията под стрехите на
сградата на ***- гр.Димитровград. На 14.03.2020г. двамата отишли около 08:00ч.
сутринта на обекта и започнали работа, като закачили якетата си на оградата на
двора от вътрешната страна- на място от оградата, където били под наблюдението
им докато работят. В процеса на работата се преместили за по-малко от 30 минути
на страна от сградата, от където нямали видимост към якетата си. След като
свършили работа около 17:00 - 17:30ч., слезли долу, като св.С.С. си взел
якето-окачено на оградата, където го бил оставил, а св.З.А. установил, че неговото
яке липсва. В същото яке св.З.А. имал портмоне с пари, лични документи и връзка
с 5 бр. секретни ключове.
Малко по-рано същия ден през същото място минал подс.С.,
който видял окачените якета, влязъл в двора на училището, взел якето на св.З.А.
и си излязъл с него. Проверил го и установил, че вътре има портмоне и ключове,
а по-късно изоставил якето на близко заведение.
За случилото се св.З.А. подал жалба в полицията, като по
случая започнал работа св.Х.Х.-***. Същият прегледал записите за
видеонаблюдение, намиращи се в двора на училището, като на тях се виждало лице,
което влиза в двора на училището, отива до вътрешната част на вътрешна ограда,
откача от нея и взема под дясната си ръка яке, след което излиза обратно, отива
извън двора и се спира и започва до рови по якето, след което продължава по
пътя. Св. Х. разпознал на записа служебно известния му и криминално проявен за
кражби Е.С., като открил същия и провел беседа с него, споделил за отнетото яке
и дори завел полицейския служител до мястото, където го оставил- близко
заведение, но якето вече го нямало там. Отрекъл да е вземал пари от това яке.
След около 10 дни, св.З.А. видял в интернет сайт от гр.Димитровград,
че е публикувано съобщение за намерена връзка с ключове, които си ги разпознал,
срещнал се с непозната жена и същата му ги върнала.
Видно от заключението на извършената
по досъдебното производство видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, заснетото на камерите за видеонаблюдение лице е възможно да е подс.Е.С.С..
Видно от заключението на извършената
по досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на якето е 45
лв., на портмонето - 3,50 лв., а на 5бр. секретни ключове - 10 лв.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от показанията на св.Х.Х., св.З.А. (включително и от
прочетените на същия свидетел показания по реда на чл.283, ал.5 от НК), от
обясненията на подсъдимия, които доказателства съдът прие и кредитира по начин
и в обем- описан по-долу, както и от заключенията на двете назначени експертизи,
както и от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали от
досъдебното производство – имащи значение за изясняване на обективната истина
по делото.
Безспорно е, че на въпросната
дата свидетелите З.А. и С.С. са извършвали строително-ремонтни работи по
ламперията под стрехата на сградата на ***“-гр.Димитровград. Установено и
доказано е също така, че якето на свидетеля З.А., което той окачил от
вътрешната страна на оградата на училището, е било отнето ведно с намиращите се
в него вещи. Това обстоятелство се доказа от показанията на св.Х.Х., както и на
самия З.А.. И двамата заявяват в показанията си, че якето на А. е било закачено
на оградата и в края на работния ден вече го е нямало там. Още повече, с
описаната връзка ключове, която се намирала в якето, е била върната от
неизвестно лице 10 дни по-късно. За кражбата на якето е бил подаден официален
сигнал до полицията, със съзнанието за риска от подаване на нереални сигнали от
страна на пострадалия, извършена е и проверка и разследване, при което не са
били налице съмнения за неистинността на подадения от св.А. сигнал. Видно от
показанията на св.А., е имало макар и непродължителен период от време, през
което оставените на оградата якета не са им били под надзора, доколкото
извършвали дейности по друга страна на сградата, от която нямали видимост към
оградата. Което съвпада с възможността якето на св.А. да бъде отнето без да
бъде забелязан извършителя от двамата работещи на обекта. Поради което и Съдът
не изразява съмнения в това установено обстоятелство.
На следващо място, иззет е и е прегледан чрез съответните
процесуални способи видеозапис, изготвени са и фотоснимки от видеозаписа, видно
от които на процесната дата лице влиза в двора на училището, в което работят
свидетелите А. и С., отива до вътрешната част на ограда, откача от нея и взема
под дясната си ръка яке, след което излиза обратно. В случая съдът възприе и
кредитира заключението на назначената видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, според чието заключение заснетото на
камерите за видеонаблюдение лице е възможно да е подс.Е.С.С.. Това заключение е
обективно и безпристрастно дадено, още повече- налице е подкрепа и от други
доказателства по делото- а именно показанията на св.Х., който заявява, че като
полицейски служител служебно познава подсъдимия С. и е убеден, че лицето от
процесния видеозапис е той. Не на последно място е налице и признание на това
обстоятелство в обясненията на подсъдимия. Поради което Съдът намира за
безспорно установено и доказано, че лицето на видеозаписа от 14.03.2020г. е
именно подсъдимия Е.С., а видно от приложеният снимков материал от видеозаписа,
ясно се вижда как същия влиза в двора на училището и взема дреха- закачена от
вътрешния край на оградата. Всъщност за тези обстоятелства не се и спори от
страните, като оспорването от страна на подсъдимия е, че не е отнемал пари,
нито други вещи от това яке.
В тази връзка Съдът намира следното- след като безспорно
се установи отнемането на якето на св.А. от подс.С., следва да се установи
какви вещи е имало в якето. Безспорно тук следва да се проследят показанията на
собственика им- св.З.А.. Според неговите показания, в якето му е имало портмоне
с пари и документи, както и ключове. В с.з. свидетелят твърди, че е имал около
200-250лв. В прочетените по реда на чл.283, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК
показания- дадени пред органа на досъдебното производство на 16.04.2020г.,
свидетелят е заявил пред разследващия полицай, че сумата в портмонето му е била
250лв. При съпоставка на тези показания с останалите доказателства по делото,
може да се отбележи следното: - наблюдава се колебливост и несигурност в
показанията на св.А. за сумата, която е имал в портмонето си, което е наложило
повторният му разпит пред органа на досъдебното производство и то точно по този
въпрос. Всъщност прочетените показания на този свидетел от досъдебното
производство и то допълнителните такива за уточняване на сумата, са
единствените, при които тази сума е посочена конкретно. В останалите
доказателства по делото не се открива такава конкретност и категоричност, като дори
и в показанията на самия свидетел А. в съдебното производство е налице
изказване на ориентировъчна сума. Дори в протокола за устно заявено съобщение
за извършено престъпление от същата процесна дата- 14.03.2020г. (приобщен към
доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК), З.А. като заявител е
посочил, че са му отнети „мъжко кожено
яке с намиращи се в него портмоне, лична карта, 5 броя отключи за врати и
сумата от около 250 лева“.
Следва да се отбележи, че в прочетените показания по
досъдебното производство, където единствено се сочи точна сума, липсва
по-конкретно описание за това от къде и в каква връзка свидетеля посочва именно
тази сума. Извън тези показания обаче, са налице достатъчно съмнения за
конкретния размер на сумата. А доколкото една осъдителна присъда не може да
почива на предположения и съмнения, както и не може да бъде осъден извършител
за кражба на пари като цяло, без точна установена и доказана сума, Съдът намери
обвинението в тази му част за недоказано, поради което и оправда подсъдимия в
тази част от обвинението.
В останалата част Съдът намери обвинението за установено
и доказано по безспорен начин. Още в самото начало пострадалият А. е заявил в
устното съобщение за извършено престъпление, за което е съставен описания
по-горе протокол от същата дата, че са му били отнети як, портмоне с пари и
лични документи, както и ключове.
Това описание на отнетите вещи фигурира още от
заявлението същият ден пред полицията и във всички останали доказателства,
включително и в показанията на полицейския служител Х.- извършил проверка по
случая. Във възприетите и кредитирани като цяло показания на пострадалия А.
дори се споменава, че след 10 дни са били върнати ключовете от якето му- чрез
интернет сайт. Т.е. така описаните вещи са били реални, съществуващи, ползвани
от св.А. и съответно отнети му на процесната дата. В случая не са налице
основания за изразяване на съмнения в небезпристрастност или заинтересованост
на св.А. от пресъздаване на несъществуващи обстоятелства или описание на отнети
вещи, с които той не е разполагал. Както е видно, налице е една
последователност още от самото начало на описанието на отнетите вещи. В тази
връзка дори обясненията на подсъдимия в съдебно заседание потвърждават тези
обстоятелство, доколкото подс.С. заявява, че след като е взел якето, е усетил,
че е тежко от едната му страна и видял, че има в него връзка ключове и портфейл,
като отрича в портфейла да е имало пари.
Предвид възприетите и кредитирани показания на св.Х. и на
св.А., подкрепени от писмените
доказателства- приети по реда на чл.283 от НПК, Съдът намира за безспорно
установено извършеното престъпление кражба и участието на подс.С. в него като
извършител. Всъщност неговите обяснения в съдебното производство се явяват
изцяло в унисон с останалите събрани доказателства, изключая съобщените мотиви
за отнемане на якето- а именно предположението че било оставено близо до
контейнер за отпадъци (какъвто не се установява по снимките по делото) и
предположението, че е оставено за лица, които не могат да си позволят да си
закупят- за ползване. Такова твърдение освен, че за първи път се представя едва
в съдебно заседание, не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства, изглежда
и житейски нелогично, доколкото не е оставено върху или до контейнер за смет, а
е закачено на ограда наред с друго яке. Ето защо, с изключение на тази част от
обясненията на подсъдимия, Съдът възприе и кредитира останалата част от
неговите обяснения- като съответстващи и непротиворечиви на останалите събрани
доказателства.
С така
установената фактическа обстановка, съдът намери, че безспорно се установи
извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и участието на подсъдимия Е.С.С.
в него- като извършител, а именно, че на 14.03.2020г. в гр.Димитровград, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – кожено яке, портмоне и
5бр. секретни ключове- всички вещи на обща стойност 58,50 лева, от владението
на З.Б.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Поради недоказаност на конкретната сума пари, които са били отнети, Съдът
призна за подс.Е.С. за невинен и го оправда по частта от обвинението, касаещо
кражба на сумата от 250 лева.
Престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив, тъй като видно от приложената справка за съдимост, подс.Е.С. е многократно осъждан за
кражби. С влязло в сила на 29.01.2019г. споразумение по НОХД №33/2019г. на PC –
Димитровград, за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е
бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което е
изтърпял ефективно в Затвора - Стара Загора на 25.04.2019г.
С влязло в сила на 03.07.2019г.
споразумение по НОХД №297/2019г. на PC- Димитровград, за извършено от него
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, е бил осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, а с влязло в сила на 03.07.2019г. споразумение по
НОХД №310/2019г. на PC-Димитровград, за извършено престъпление по чл.194 от НК,
е осъден също на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Тези две
наказания са били групирани в едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, което общо наказание е изтърпял в Затвора- Стара Загора на
20.09.2019г. Всички така посочени наказания
квалифицират настоящото извършено престъпление като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимия. Той е съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че отнемайки без знанието и съгласието на
собственика на яке с намиращи се в него вещи, извършва противоправно деяние,
което е престъпление.
В случая не може да се приеме, че
деянието представлява маловажен случай, доколкото въпреки ниската стойност на
отнетите вещи, за които е признат за виновен в противозаконното им отнемане, не
следва да се подминава факта, че това престъпление е извършено при условията на
опасен рецидив, през деня, на обществено място, където може да бъде видян не
само от охранителни камери. Всички тези обстоятелства изключват маловажността
на деянието.
Подсъдимият Е.С.С. е роден на ***г.
в гр.Перник, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по настоящото дело, е предвидено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 2 до 10 години. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на
отнетите вещи- значително под една минимална работна заплата, съдействието на
полицейските органи, донякъде и самопризнанията на подсъдимия. Поради
извършване на престъплението при условията на опасен рецидив обаче, спрямо
подсъдимият не може да бъде приложен по-благоприятен текст от закона- свързан с
ниската стойност на отнетата вещ. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие недобрите характеристични данни, наличието на други осъждания-
невзети предвид при квалификация на деянието като извършено при условията на
опасен рецидив.
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която е висока и немалката такава на дееца, с оглед
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като намери, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, част от които свързани с
разкриване на самото престъпление, без което съдействие на органите на реда би
могло и да не се достигне до настоящият резултат. С оглед и постигане целите на
наказанието, Съдът намери, че дори и минималният предвиден в закона размер на
предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежък спрямо
извършеното престъпление.
За адекватен размер на наказанието съобразно степента на
обществена опасност на самото престъпление и на дееца, твърде ниската стойност
на отнетите вещи, Съдът прецени, че адекватен се явява минималния възможен а именно- 3 месеца. Така Съдът
определи размера на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” на 3(три)
месеца, което постанови подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг” режим.
Именно този размер на наказанието Съдът намери за
адекватен спрямо извършеното престъпление и адекватен за поправянето на дееца.
Предвид наличието на основанията за приспадане от така
наложеното наказание, Съдът на основание чл.59 от НК приспадна от така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подс.Е.С. е бил задържан
със Заповед по ЗМВР 254/66 от 14.03.2020г. и с Постановление на прокурора, като
зачете 1 ден задържане за изтърпян 1 ден от наказанието „Лишаване от свобода“.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото, ще се постигне и целта
на наказанието- подсъдимият да бъде поправен.
След като го призна за виновен и му наложи предвиденото в
закона наказание, съдът постанови подсъдимият да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски - в размер на 219,95 лева (двеста и деветнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки)- произтичаща от възнаграждение на вещи лица,
извършили съответните експертизи по досъдебното производство, която сума
постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково; - 45 (четиридесет и пет) лева-
произтичаща от възнаграждение на вещи лица, извършили съответните експертизи по
съдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка на Районен
Съд-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
