№ 14118
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110150240 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр. чл.44 вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът ИНТЕРНЕШНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД (с предишна
фирма Бързи кредити ООД) моли съда на осн. чл.422, ал.1 от ГПК,вр. чл.535
ТЗ, вр. чл.44 вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да признае за установено, че ответникът
Т. Т. П. е задължен да му плати сумата от 4632,38 лв., претендирана като
задължение по запис на заповед от 10.8.2014 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 18.3.2016 г., до изплащане на
сумата. Ищецът с уточнителна молба е въвел допълнителни твърдения по
повод каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният
запис на заповед като обезпечение за изпълнението на задълженията по
договор за потребителски кредит от 18.7.2014 г.
Ответникът Т. Т. П. не представя отговор на исковата молба. Подал е
възражение по чл.414 ГПК
Софийският районен съд, капо прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр. чл.44 вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
1
Искът по чл.422, ал.1 ГПК е предшестван от заявление по чл.417 ГПК,
по което е издадена заповед за изпълнение, и ответник е възразил по реда на
чл.414 ГПК. Това обуславя интересът на ищеца да предяви настоящия
установителен иск.
От приложения към делото в оригинал документ е видно, че
представлява запис на заповед от 18.7.2014 г. с падеж на 10.8.2014 г. за сумата
от 8480,00 лв. и издател – ответникът Т. Т. П. и поемател ищецът
Интернешънъл Саламанка Капитал ООД (с предишна фирма Бързи кредити
ООД). От външна страна записът на заповед съдържа необходимите
реквизити по чл.535 ТЗ.
Не се спори по делото и се установява от твърденията на ищеца от
приетия по делото договор за потребителски кредит от 18.7.2014 г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000,00 лв. за срок от
36 месеца срещу насрещното задължение на ответника да върне същата
заедно с възнаградителна лихва, като годишният процент на разходите се
равнява на 235 %. Не се спори също и е видно от отбелязванията върху гърба
на записа на заповед, че ответникът е платил на ищеца сумата от 3847,00 лв.
през периода 10.8.2014 – 11.1.2016 г.
Спорният пункт се свежда до това дали съдът следва служебно да
извърши преценка за валидността на договора за потребителски кредит
предвид отсъствието на изрично възражение на ответника срещу въведените с
него нищожни клаузи.
Отговорът на този казус се свежда до начинът, по който следва да се
приложи задължителната съдебна практика в две тълкувателни решения –
т.17 на Тълкувателно решение №4 от 18.6.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се разяснява предметът на иска по чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с каузалното правоотношение по повод на запис на заповед, която
е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, което дава отговор на правния въпрос за дали съдът е длъжен
служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за
решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за
нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за
нищожност.
2
С Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020
г., ОСГТК се приема, че:
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Ето защо, предвид обстоятелството, че от представения от ищеца
договор е видно, че същият противоречи на добрите нрави в частта относно
определения размер на предвидената възнаградителна лихва, съдът приема,
че следва служебно да констатира наличието на неравноправни, нищожни
клаузи, които противоречат на добрите нрави.
В процесния случай договорът, който е източник на вземането на ищеца,
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПКр
предвижда 271 % годишен процент на разходите. Същият е сключен на
18.7.2014 г. – преди влизане в сила на разпоредбата по чл.19, ал.5 ЗПКр.
Според този нов текст, приет със ЗИД ЗПКр - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г., годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните
са разполагали с възможността по чл.9 ЗЗД свободно да определят
съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави.
Съгласно решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на
ВКС противоречаща на добрите нрави е уговорка, която предвижда
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
По време на действие на процесния договор размерът на законната лихва е
10.00 % (основният лихвен процент на БНБ + 10 пункта), т. е. уговорената
3
възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва.
Аргумент в подкрепа на този извод са и приетите в чл.19, ал.5 ЗПКр, в сила от
23.07.2014 г., съгласно който годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Ето защо, въпреки че това изменение няма обратно действие и не
се прилага за договори за потребителски кредити, които го предшестват,
същото би следвало да служи като ориентир относно размера на
възнаградителната лихва, надхвърлящ границите на добрите нрави,
респективно водещ до нищожност на клаузата.
Неоснователни са възраженията на ищеца, свързани с отричането на
каузалното правоотношение като предмет на делото.
С т.17 от тълкувателно решение №4 от 18.6.2014 г. по тълк.д. №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС се дават разяснения относно разпределението на
доказателствената тежест по отношение на исковете по чл.422, ал.1 ГПК,
основанието на които е запис на заповед, когато същият е издаден като
обезпечение на изпълнението на свързано с него каузално правоотношение. С
нето ясно се посочва, че в производството по установителния иск, предявен
по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед.
Няма колизия между цитираните тълкувателни решения. Предвид
новият, от гледище на Тълкувателно решение 4/2013 г., текст на чл.7 от ГПК,
предвиждащ служебно съдът да извършва проверка за неравноправни клаузи
при потребителските спорове, Точка 17 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се приеме, че
ограничава предметът на служебната проверка до възраженията на длъжника,
4
за които Тълкувателно решение № Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022
г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК сочи, че не следва да се проверяват
служебно, а само по възражение на страната.
В настоящия казус, съдът предвид противоречието с добрите нрави на
източника за задължението – потребителския договор, по отношение на
предвидената прекомерна възнаградителна лихва, която надхвърля повече
шест пъти приемливия размер на тази лихва, следва да се приеме, че съдът е
длъжен служебно да се произнесе и да признае за недействителен договора по
отношение на този пункт.
Извършените от ищеца плащания в общ размер на 3847,68 лв. по
договора за потребителски кредит от 18.7.2014 г. покриват изцяло
задължението му за главница от 2000,00 лв. и възнаградителна лихва до
лимита по чл.19, ал.5 ЗПКр за периода на договора за кредит, която за трите
години не може да е по-висока от петкратния размер на законната лихва. по
него, поради което е погасил и задължението по обезпечаващия изпълнението
му запис на заповед от 18.7.2014 г., издаден за обезпечаване изпълнението на
задължението по договора за кредит.
Ето защо, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските по делото: Ответникът не е доказал да е направил
разноски по делото.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ИНТЕРНЕШНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД
с ЕИК200604885 (с предишна фирма Бързи кредити ООД) за признаване осн.
чл.422, ал.1 ГПК ответникът Т. Т. П. и ЕГН ********** да е задължен да му
плати чл.535 ТЗ, вр. чл.44 вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 4632,38 лв.,
претендирана като задължение по запис на заповед от 10.8.2014 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№15354/16 г. на СРС – 18.3.2016 г., до изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
5
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6