Р Е Ш
Е Н И Е № 2021
гр. Бургас, 20 декември 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осми декември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар КРИСТИНА ЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 616 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „М Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Долно
Езерово, местност Герен Бунар 1613, представлявано от Нели Методиева Борисова
против Ревизионен акт № Р-02000220001554-091-001/20.11.2020г., издаден от
началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, потвърден с Решение №
37/19.02.2021г. на Директор Дирекция „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” гр. Бургас, с който на дружеството са
определени задължения за ДДС за периода 01.01.2020г. - 31.01.2020г. в размер на
3 088,80 лева - главница и лихва в
размер на 270,75 лева; 01.02.2020г. - 29.02.2020г. в размер на 5 220,40 лева - главница и лихва в размер на 398,45
лева.
Жалбоподателят
иска отмяна на ревизионния акт. Оспорва констатациите на ревизиращия орган
относно реалността на процесните доставки. Излага подробни доводи в тази
насока. Счита, че при извършване на ревизията не са взети предвид представените
от ревизираното дружество доказателства.
В
съдебно заседание, чрез процесуалният си представител адвокат В., поддържа
жалбата. Подробно аргументира тезата си в писмени бележки.
Ответникът
по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ж., намира оспорването за
неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 779 лева.
І. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на акта, в срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК .
ІІ.ФАКТИТЕ:
През ревизирания период „М Сървисис“ ЕООД
извършва основна дейност – търговия на едро с пакетирани захарни и шоколадови
изделия на територията на България. Дружеството упражнява дейност в два обекта
под наем: склад в гр.Бургас, ул. „Одрин" 112, впоследствие преместен в
склад, находящ се в ж.к. Долно Езерово, местност „Кара Бунар“ и склад в
гр.Варна, ЗПЗ, ул. "Атанас Москов" 14, в двора на фирма „Чайка
Пак". Не разполага със собствени недвижими имоти, моторни превозни
средства, налични дълготрайни материални активи и вземания от трети лица, според
представените справки (л.112-114). Според договор за наем от 17.06.2019г.,
дружеството осъществява дейност чрез МПС под наем, както следва: товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ – 4 броя; товарен автомобил „Форд Транзит“ – 3
броя; лек автомобил „Опел вектра“ – 1 брой; лек автомобил „Форд фиеста“ – 7
броя; лек автомобил „Тойота айго“ – 3 броя и 1 брой електрокар.
„М Сървисис“ ЕООД е регистрирано по реда на
ЗДДС, считано от 05.06.2019г. по избор,
по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС.
С
оспорения ревизионен акт на дружеството са определени задължения за ДДС за
данъчните периоди от 01.01.2020г. до 29.02.2020г. в резултат на непризнато
право на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/24.01.2020г., с
предмет доставка на шоколадови бонбони Pralines 140g и фактура № **********/19.02.2020г., с
предмет доставка на чипс, издадени от “Ренесанс Трейдинг“ ЕООД.
В хода
на ревизионното производство от доставчика “Ренесанс Трейдинг“ ЕООД са изискани
доказателства за реалността на декларираните доставки на стоки, чрез извършване
на насрещна проверка.При проверката е установено следното:
Дружеството
е регистрирано по ЗДДС на 29.12.2017г., като на същото е издаден Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 220992001193830/18.03.2020 г., който е връчен по реда
на чл.32 от ДОПК.
По
отношение на дружеството е изготвено Искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
П-22221220056118-040-001/01.04.2020г. (л.365).
Извършени
са две посещения на адреса за кореспонденция, при които не е открит управителя
на дружеството, негов представител или пълномощник за получаване на съобщения.
Тези обстоятелства са документирани с протокол № 1621343/14.05.2020г.(л.364) и
№ 1621350 /22.05.2020 г. (л.363)
Изготвено
е съобщение по реда на чл.32 от ДОПК № П-22221220056118-С32-001/26.05.2020г.
(л.362). Същото е поставено на определеното за целта място, публикувано е в
Интернет и е изпратено на декларирания от дружеството електронен адрес. До изтичане на
определения срок не са представени документи и обяснения от „Ренесанс трейдинг“
ЕООД, които да обосноват реалното извършване на доставките на стоки на „М
Сървисис“ ЕООД. За извършената насрещна проверка е съставен Протокол №
22221220056118-141-001/19.06.2020г. (л.360), в който е посочено, че след
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че
„Ренесанс трейдинг“ ЕООД е отразило в дневник продажби и СД за м.01.2020г.
фактура № **********/24.01.2020г. и м.02.2020г. фактура №
**********/19.02.2020г., с получател „М Сървисис“ ЕООД. Според протокола, за
периода на доставките по спорните фактури
дружеството има назначени 12 лица на трудов договор, на длъжности:
работник строителство, кофражист, главен счетоводител, технически секретар, а в
подадените уведомления по чл.62 от КТ е декларирана икономическа дейност на
лицето: „Строителство на жилищни и нежилищни сгради”.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в
протокол за извършена насрещна проверка № П-22221220056118-141-001/19.06.2020г.
(л.360)
ИПДПОЗЛ
№ П-22221220145827-040-001/01.09.2020г. (л.157) е изготвено и до Мая Николова
Митова – Костадинова, в качеството ѝ на управител на „Ренесанс Трейдинг“ ЕООД, с което е изискана информация издадени ли са от дружеството фактури № **********/24.01.2020г. и № **********/19.02.2020г., респ. да се
представят доказателства, удостоверяващи реалността на доставките на стоки.
Извършени
са две посещения на постоянния адрес на лицето, при които същото не е открито
за получаване на съобщения. Тези обстоятелства са документирани с протокол №
1616965/08.09.2020г.(л.156) и № 1616967/16.09.2020 г. (л.155).
С
искане за извършване на действия от други контролни органи (л.154) е поискано
съдействие от Трето РУ - СДВР да бъде предоставена информация за лицето Мая
Николова Митова – Костадинова и да бъдат предприети действия за установяване на
контакт с нея. След извършено посещение на постоянния адрес на Костадинова, от
органите на МВР било установено, че същата живее в чужбина и не може да бъде
открита на посочения постоянен/настоящ адрес и мобилен телефон.
Резултатите
от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена насрещна
проверка № П-22221220145827-141-001/27.10.2020г. (л.151).
Във
връзка с извършвана насрещна проверка на „М станция“ ЕООД до дружеството е
изготвено ИПДПОЗЛ № П-22221320125257-040-001/22.07.2020г. (л.220), с което е
изискана информация дали дружеството е получател на доставки от „Ренесанс
трейдинг“ ЕООД по фактура № **********/19.02.2020г., респ. да се представят доказателства,
удостоверяващи реалността на доставките на стоки.
По
това искане, от представляващия дружество са представени писмени обяснения
(л.219), в които е посочено, че дейността на дружеството е търговия на едро с
пакетирани захарни и шоколадови изделия, осъществявана на територията на
България. Зареждат обекти с бързооборотни хранителни стоки и търсят
най-изгодните цени. По този критерий е избран и доставчикът на дружеството
"Ренесанс Трейдинг" ЕООД. Съгласно обясненията, изисканата фактура №**********/19.02.2020г.
не фигурира в счетоводните документи, регистри и ДДС дневници на "М
Станция" ЕООД, с оглед на което не могат да предоставят въпросната
фактура, доколкото при дружеството няма постъпвала такава. Посочено е, че няма
осъществявана доставка на стоки по цитирания номер на фактура, съответно няма и
направени разплащания по такъв документ. Счетоводната отчетност на дружеството
се води по договор за счетоводно обслужване с "МК фактор" ЕООД, който
приложено е представен.
След
справка в ИС на НАП,органът по приходите установява, че в дневник покупки за
период м.02-м.06.2020г. не е отразена доставка по ф-ра № 99/19.02.2020 г.,
издадена от „Ренесанс Трейдинг“ ЕООД.
Резултатите
от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена насрещна
проверка № П-22221320125257-141-001/12.08.2020г. (л.216).
В хода на ревизията е извършена проверка по
делегация от служители в ТД на НАП гр.Варна, при която е установено, че
ревизираното дружество осъществява дейността си в обект, находящ се в гр.Варна
ул.„Атанас Москов“ № 14, Западна промишлена зова. Установено е, че в обекта се
съхраняват и извършват продажби на едро със захарни изделия. В обекта има
въведено ФУ и при проверката е издаден междинен финансов отчет. Представен е
договор за наем на склад с наемодател „Чайка Пак" ООД от 07.06.2019 г., от
който е видно, че наетият склад е с площ 500кв. м. По време на проверката в
склада се съхраняват захарни изделия. При проверката в обекта са установени 4
лица. За извършената проверка е съставен Протокол № 1322412/08.09.2020г.
(л.124) и Протокол за извършена проверка по делегация №
П-02000220145791-081-001/23.09.2020г. (л.123).
С Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ - № Р-02000220001554-040- 001/31.03.2020г. (л.247) от
ревизираното лице са изискани всички първични документи, платежни документи –
касови и банкови, за ревизирания период, книга на дневните финансови отчети на
фискалното устройство, касови бележки за сторно операции за ревизирания период,
инвентарна книга за активите ведно с амортизационен план, както и всички
договори по ЗЗД и други свързани с осъществяваната дейност.
По това искане, от
представляващия ревизираното дружество са представени писмени обяснения
(л.162), съгласно които дейността на дружеството е търговия на едро с
пакетирани захарни и шоколадови изделия. Зареждат обекти с бързооборотни
хранителни стоки и търсят най-изгодните цени. По този критерий са избрани
доставчиците "Ренесанс Трейдинг" ЕООД и „Милениум трейд консулт"
ЕООД, с които ревизираното лице няма сключени договори. Посочено е, че
първичните счетоводни документи на дружеството се съхраняват в складовете на
същото, където могат да бъдат проверени в оригинал. Твърди се, че дружеството
няма налични ДМА, съответно няма и
протоколи за липси и брак. Счетоводната отчетност на дружеството се води по
договор за счетоводно обслужване с „МК фактор“ ЕООД. Към обясненията са
приложени доказателства по опис (л.159).
До дружеството повторно е
изпратено ИПДПОЗЛ № Р-02000220001554-040-002/17.07.2020г. (л.225), с което са
изискани договори и анекси към тях, сключени с „Ренесанс Трейдинг" ЕООД и
„Милениум Трейд Консулт" ЕООД през периода 01.01.2020г. - 29.02.2020г.;
фактури за получени доставки от „Ренесанс Трейдинг" ЕООД и „Милениум Трейд
Консулт" ЕООД през периода 01.01.2020г. - 29.02.2020г.; документи за
извършени разплащания между страните; документи за извършен транспорт на
стоките; счетоводни справки на сч. сметка 411- Клиенти, партида „М
Сървисис" ЕООД за периода 01.01.2020г. - 29.02.2020г.; оборотни ведомости
и аналитична главна книга за периода 01.01.2020г. -29.02.2020г.;
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други документи, във връзка с
доставките, счетоводни справки /хронологични и аналитични/ на сч. сметка 304 –
Стоки; документи за произход на стоките /материалите/, доставени на „М
Сървисис" ЕООД; счетоводни справки /хронологични и аналитични/ на сч.
сметка 401 - Доставчици. Изискани са и писмени обяснения относно
осъществяването на контакт с контрагентите на дружеството, предварителната
информация, с която разполага дружеството относно доставчиците, по какъв начин
са избрани доставчиците, метод на водене на търговската кореспонденция.
По това искане, от
представляващия ревизираното дружество са представени писмени обяснения
(л.161), съгласно които управителят на фирмата - Нели Борисова е лицето,
осъществяващо контакти с доставчици. С контрагентите се комуникира основно чрез
електронна поща и телефонни разговори, като с „Милениум Трейд Консулт"
ЕООД, водените преговори по осъществените сделки са с управителя Милена
Георгиева, а с „Ренесанс Трейдинг" ЕООД – с управителя Мая Костадинова. Посочено
е, че всички уговорки относно сроковете и предаването на стоките са предмет на
договорките между страните, като детайлите по осъществяването на отделните
сделки, представляват търговска тайна респ. е забранено разпространението им
извън фирмата. Твърди се, че дружеството не е разполагало с предварителна
информация, а предприетите мерки от ревизираното лице се изразяват в проверка
регистрирано ли е съответното дружество по надлежния ред в Агенция по
вписванията (Търговски регистър) - актуалното състояние на дружеството към
момента на сделките и актуална ли е ДДС регистрацията чрез справка в
електронните данни на НАП.
Отделно е посочено, че
дейността на „М Сървисис" ЕООД се финансира със средства от текущата
дейност. По тази причина, като новообразувано предприятие /предходната
календарна година/ се е наложило набиране на оборотни средства от търговската
дейност, да се извършват разплащания към доставчици на части, с отложен падеж.
Разплащанията с контрагенти се извършват както в брой, така и по банков път,
освен от собствената банкова сметка ***, който е с фирма "МК Фактор"
ЕООД. Посочено е, че разплащанията с „Милениум Трейд Консулт" ЕООД и „Ренесанс
Трейдинг" ЕООД по осъществените търговски сделки са извършвани само по
банков път, като са направени разплащания по почти всички от представените
фактури, съответно в хронологичен ред, според датата на издаване и настъпване
падежът за плащане. Към контрагента „Ренесанс Трейдинг" ЕООД останалите
разчети за плащане по последната фактура са в размер на 163,10 лв. Към контрагента „Милениум Трейд
Консулт" ЕООД през проверявания период са разплащани задължения по стари
фактури, както и почти цялата стойност на фактура №27/08.01.2020г., като остава
за плащане ф-ра № 29/07.02.2020г.
Твърди се, че дружеството
не разполага с МПС, собственост на фирмата. Има наети транспортни средства, с
които осъществява доставките до и от контрагентите си. За транспортиране на
стоките се използват и услугите на външни фирми като "Спиди" АД по
договор. Счетоводната отчетност на дружеството се води по договор за счетоводно
обслужване с "МК фактор" ЕООД.
Към обясненията са
приложени доказателства по опис (л.160).
На 01.09.2020г. е
извършена проверка на място в търговския обект, където е регистрирано ФУ –
ЕКАФП на дружеството - гр.Бургас, ул. „Одрин“ № 112. Установено е, че обектът е
складова база, в която са разположени автосервизи, магазини за авточасти,
мебели и др., като в халето, за което е посочено, че се продават захарни
изделия се помещава фирма „Мартонис“ ЕООД и ревизираното дружество не е познато
на посочения адрес. За извършената проверка е съставен протокол №
0952066/01.09.2020г. (л.135).
Въз основа на
изложените факти ревизиращият
оран прави извод, че процесните фактури не отразяват реално осъществени
доставки, като обосновава този извод със следните факти:
При направена справка в
ПП СУП - регистър трудови договори се установява, че за периода на процесните
доставки „Ренесанс Трейдинг“ ЕООД има назначени 12 лица на трудов договор, на
длъжности: работник строителство, кофражист, главен счетоводител, технически
секретар. В подадените уведомления по чл.62 от КТ е декларирана икономическа
дейност на лицето: „Строителство на жилищни и нежилищни сгради".
При извършената насрещна
проверка не е открито лице, представител на фирмата, на посочения адрес за
кореспонденция и не е връчено ИПДПО. В хода на ревизията не е открит управителя
на дружеството - Мая Николова Митова -Костадинова. Лицето не е открито на
декларирания адрес за кореспонденция и не е представило документи доказващи
наличие на данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС .
Ревизиращият орган счита,
че не са налице безспорни данни за осчетоводяване на доставките и съпътстващи доставките
разходи, тъй като доставчиците не са представили изисканите документи и
обяснения, както и доказателства за редовно водено счетоводство, респ. при
ревизията не може да се установи наличие на доставка на стоки, физическото им
предаване и наличието на необходимите документи, доказващи осъществяването на
тези действия, както и свързаните с това необходим финансов и
материално-технически ресурс. Приема, че издадените от „Ренесанс Трейдинг"
ЕООД фактури сами по себе си не са доказателство за настъпване на данъчно
събитие, доколкото нямат прехвърлително действие, с оглед на което липсват
доказателства, които да удостоверяват, че доставчикът е прехвърлил право на
собственост.
С оглед изложеното,
ревизиращият оран прави извод, че доказателствата, събрани в хода на ревизията
сочат, че се касае единствено и само за документално оформяне при липса на
реално осъществена доставка на стоки, респ. не е възникнало задължение за
издаване на фактури и начисляване на данък и начисленият данък се явява
неправомерно начислен по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Поради това, на основание
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от същия закон, във връзка с чл.6
от ЗДДС, чл. 68, ал. 1 и чл.71, т.1 от ЗДДС, отказва право на данъчен кредит на „М сървисис" ЕООД в общ размер на
8 309, 20 лева по фактурите, издадени от „Ренесанс Трейдинг" ЕООД за
данъчни периоди от 01.01.2020г. до 29.02.2020г.
В хода на съдебното
производство e допусната и приета без
възражения съдебно-счетоводна експертиза.
Според
заключението на вещото лице, счетоводството на жалбоподателя е редовно и
съответстващо на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, с изключение на
осчетоводяванията, свързани с процесните две фактури от „Ренесанс трейдинг“
ЕООД, предвид липсата на документална обоснованост относно фактическото
движение на процесните стоки. Вещото лице посочва, че не може да даде
заключение за редовността на счетоводството на доставчика „Ренесанс Трейдинг“
ЕООД поради неустановен контакт със същия. За плащания по процесните фактури,
експертизата намира осчетоводявания само при жалбоподателя, в качеството му на
получател, но поради неустановен контакт с доставчика, не може да установи
наличието на заведена аналитична разплащателна партида за „М Сървисис“ ЕООД. По
същата причина, вещото лице не може да установи закупуването на процесните
стоки, осчетоводяването им в счетоводството на доставчика, както и
осчетоводяването на последващите процесни доставки към жалбоподателя. В
експертизата е посочено, че в счетоводството на жалбоподателя, за процесните
доставки са направени следните счетоводни записвания:
·
за фактура №94/24.01.2020 г. с данъчна основа 15 444,00 лв., ДДС 3088,80
лв. и предмет на доставката - Pralines 140 g (шоколадови бонбони):
Дебит
с/ка 304000 стоки 15 444,00 лв.
Дебит
с/ка 4531 начислен ДДС покупки 3 088,80 лв.
Кредит
с/ка 401000 18 532,80 лв.
·
За фактура №99/19.02.2020 г. с данъчна основа 26 102,00 лв., ДДС 5
220,40 лв. и предмет на доставката - Чипс (чипс малък):
Дебит
с/ка 304000 стоки 26 102,00 лв.
Дебит
с/ка 4531 начислен ДДС покупки 5 220,40 лв.
Кредит
с/ка 401000 31 322,40 лв.
На
следващо място, в експертизата се сочи, че продажби на стоки, с наименования
като процесните, са извършвани в процесните и в следващи периоди, за което са
представени копия на фактури от посочените диапазони. Според вещото лице,
предоставената информация отразява плащания по издаваните от жалбоподателя
фактури, в т.ч. и по фактури, с които са закупувани и стоки като процесните. Извършваните
осчетоводявания във връзка с осъществяваните от жалбоподателя продажби, са
както следва: дебит с/ка 411000 (клиенти) Кредит с/ка 453200 (начислен ДДС)
702000 (приходи от продажби на стоки). А по отношение на плащанията
осчетоводяванията са: дебит с/ка 501000 (каса) или 498000 (други дебитори)
Кредит с/ка 411000 (клиенти).
Вещото
лице посочва, че за изписване на стойност и количество от партидите на
процесните стоки, са представени счетоводни справки, без да е посочено въз
основа на какви документи, а и не са приложени такива, въз основа на които са
формирани месечните размери на стойност и количество.
Заключението
на експерта е, че въз основа на представените документи, не може да обоснове
извод за действителни последващи доставки със стоки, идентични с процесните.
В
съдебно заседание вещото лице прави предположение, че протоколи за получаване
на стоки, които са му представени от гр.Варна под формата на незаверени копия,
за целите на експертизата (непредставени по делото), не са подписани от двете
собственички на двете дружества – доставчик и получател, тъй като е установил,
че подписите под учредителния акт за регистрацията на доставчика, този по
договора за счетоводното обслужване и подписът, положен под протоколите,
изпратени на вещото лице, видимо се различават.
По
отношение на осчетоводяването, вещото лице посочва, че никъде в сметка 304 няма
аналитичност за конкретния вид изделие - в оборотната ведомост и като
доставчици и при изписване.
ІІІ. ПРАВОТО:
Със Заповед № РД-3/02.01.2020г. директорът на ТД на НАП Бургас, на осн. чл.11, ал.3 от Закона за НАП, за
периода 01.01.2020г. - 30.06.2020г., оправомощил да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции
за извършване на проверки следните органи от ТД на НАП Бургас: Елена
Капитанова –
заместник-директор дирекция
"Контрол"; Тодор Тодоров - началник отдел "Ревизии"; Василка Радева - началник на сектор
"Ревизии", Радостина Тодорова - началник
на сектор "Ревизии", Надя Желева - началник на сектор
"Ревизии", Мария Минчева-Бораджиева - началник на сектор
"Ревизии", Галя Петкова - началник на сектор "Ревизии" и Димитър Василев - началник на сектор "Ревизии" (л. 15). В заповедта изрично е указано, че за всички
случаи на отсъствие, да се считат за оправомощени служителите, записани в
съответната точка по възлагането – посочените служители взаимно се заместват. Изрично е посочено, че Галя Петкова се замества от Лидия Димитрова
– главен инспектор по приходите. Сходна заповед е издадена и за периода
01.07.2020-31.12.2020г. (л.17)
Ревизионното производство е
образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000220001554-020-001 от 17.03.2020г. (л.368), изменена със заповед за
изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-02000220001554-020-002 от
02.09.2020г. (л.130), спирано със Заповед №
Р-02000220001554-023-001/02.04.2020г. (л.234 от делото), издадени от началник
на сектор при ТД на НАП Бургас. Производството е възобновено със Заповед №
Р-02000220001554-143-001/03.07.2020г. (л.229 от делото), издадена от главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас.
Ревизията обхваща установяване
на задълженията за ДДС за периода 01.01.2020г. – 29.02.2020г.
ЗВР са издадени от компетентен
орган в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113,
ал.1 и чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113,
ал.2 от ДОПК.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
е съставен ревизионен доклад № Р-02000220001554-092-001 от 05.10.2020г. (л.82),
който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити. Констатациите в
ревизионния доклад са оспорени от дружеството с възражение от 27.10.2020г.
(л.38).
Ревизионното производство е
завършено с издаването на ревизионен акт № -02000220001554-091-001/20.11.2020г.
(л.24) от началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК, като възраженията на ревизираното дружество са подробно обсъдени и същите
са възприети за неоснователни.
Същият е оспорен от
жалбоподателя пред директора на дирекция “ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, който
се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, потвърждаващо определените с
ревизионния акт задължения за данъци (л.11).
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства
и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената
от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт, са посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е
извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с
данък върху добавената стойност за спорния период. Изложил е подробни мотиви в
обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от
ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт.
С оглед изложеното, съдът счита,
че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това
основание.
Възраженията на жалбоподателя за
неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките
или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този
закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана с
понятието „доставка“ по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две
регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен
кредит се обуславя както от наличието на редовно издадени фактури, така и от
това, дали доставчикът е извършил счетоводно отразените доставки на стоки или
услуги.
Това
право възниква при наличие на осъществен сложен фактически състав. Първият и
основен елемент на този състав е извършването на доставка или услуга. Реалното
й наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и
включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за
съответния период. Наред с това, е необходимо да се установи обективността на
извършените доставки.
Фактурата
удостоверява само сключване на определена сделка и извършване на стопанска
операция между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки,
посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в
тежест на жалбоподателя е да докаже реалното извършване на същите.
Непротиворечиви
доказателства за осъществяване на този положителен факт липсват.
Предмет
на доставките, осъществени от „Ренесанс трейдинг“ ЕООД и „М сървисис“ ЕООД са
родово определени вещи- шоколадови бонбони Pralines 140g и чипс.
При
договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните,
а при липса на такова - когато бъдат предадени /чл.24, ал.2 от 33Д/. Ако няма
уговорено друго, предаването на родово- определени вещи се извършва в
седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитор,
превозвач и др. /аргумент чл.68, 6."в" от 33Д/. От този момент
стоките са индивидуализирани и собствеността преминава върху купувача. Правото
на собственост върху родово-определени вещи (каквито са спорните стоки) се
прехвърля с тяхното отделяне от рода, чрез физическото им предаване или друго
индивидуализиране. Това би могло да стане единствено при доказване на
предаването на стоките в собствен склад, чрез изброяване, изтегляне, измерване,
натоварване на транспортно средство и т.н.. Следователно, само при
индивидуализацията на родово - определените дължими вещи се прехвърля правото
на собственост върху тях, респективно настъпва данъчното събитие.
В
случая предаване на вещите не е доказано. По делото не са представени приемо-
предавателни протоколи и транспортни документи, удостоверяващи превозването на
стоките до складове на дружеството- жалбоподател.
На
първо място, съдът отбелязва, че по отношение на доставчика „Ренесанс трейдинг“
ЕООД са извършени насрещни проверки, като са изискани всички документи,
удостоверяващи осъществяването на сделките. Такива не са представени.
На
следващо място, задължение на жалбоподателя е да представи всички
доказателства, които според естеството на доставката следва да се намират при
него и да удостоверят реалното й извършване.
В
случая са представени единствено процесните фактури, които сами по себе си
нямат прехвърлително действие. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че
транспортът е бил извършван от доставчика му, то с оглед естеството на стоките
при него следвало да се намират приемо- предавателни протоколи, както и
доказателства, удостоверяващи заприходяването на стоката при получаването й в
съответните складове, каквито документи не са представени..
Отделно
от това, по отношение на „Ренесанс трейдинг“ ЕООД следва да се отбележи и
факта, че не е било намерено на декларирания адрес за кореспонденция и не е
представило доказателства в хода на ревизионното производство. Това
обстоятелство само по себе си не предпоставя извод, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделките с които обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената
стойност, са част от данъчна измама, но този факт, ценен наред с другите
доказани факти, е допълнителен аргумент
в подкрепа на тезата, че може да бъде направено най- малко обосновано
предположение, че данъчно задълженото лице е знаело, че сделките с които
обосновава правото на приспадане, са част от данъчна измама. В този смисъл е
Определение на Съда (десети състав) от
15 юли
В тази
връзка съдът отбелязва и решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/2013г с,
в което Съдът посочва,че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува
в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка
върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато,
въпреки че услугата (респ. стоката) е била доставена, се установява, че тя не е
била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали
и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им
документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от
посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две
условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа
на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява,
че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Тук
следва да се има предвид, че в националното данъчно законодателство липсва
легална дефиниция на понятието „ данъчна измама”, както и че последното не е
идентично по съдържане със същото понятие по см. на НК.
В
конкретния казус, наличните доказателства сочат на съмнение не само по
отношение на правомерността на поведението на доставчика, но и на това на
жалбоподателя.
Последният,
при получаване на стоката е имал възможността да изиска копия от транспортните
документи, придружаващи стоката, но не го е сторил. Нещо повече, той не е
положил никаква грижа да документира извършването на доставките в собственото
си счетоводство.
Наред
с това по делото е доказано, че за периода на доставките по спорните
фактури доставчикът „Ренесанс трейдинг“
ЕООД има назначени 12 лица на трудов договор, на длъжности: работник
строителство, кофражист, главен счетоводител, технически секретар, а в
подадените уведомления по чл.62 от КТ е декларирана икономическа дейност на
лицето:„Строителство на жилищни и нежилищни сгради”. Тези факти, наред с
липсата на данни за счетоводно отразяване на сделките при доставчика и липсата
на каквито и да е документи, удостоверяващи транспортиране на стоката изключват
възможността да се направи извод за осъществени реални доставки от „Ренесанс
трейдинг“ ЕООД.
Не
предпоставя такъв извод и факта, че сумите по процесните фактури са платени от
жалбоподателя по банков път. Както вече бе отбелязано по делото липсват каквито
и да е доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките шоколадови
бонбони Pralines 140g и чипс.
Вещото
лице е категорично, че счетоводството на жалбоподателя е редовно и
съответстващо на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, с изключение на
осчетоводяванията, свързани с процесните две фактури от „Ренесанс трейдинг“
ЕООД, предвид липсата на документална обоснованост относно фактическото
движение на процесните стоки.
Няма
доказателства и за реализиране на хипотезата на чл.69, ал.1, т.1 от ДОПК.
Според тази норма, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Липсата
на аналичтична отчетност на воденото от жалбоподателя счетоводство и факта, че
за изписване на стойност и количество от партидите на процесните стоки, са
представени счетоводни справки, без да е посочено въз основа на какви
документи, а и не са приложени такива, въз основа на които са формирани
месечните размери на стойност и количество, не могат да обосноват извод за
действителни последващи доставки със стоки, идентични с процесните.
При
това положение, посочените и от СЕС условия, изключващи признаване на правото
на данъчен кредит по процесните фактури, като се има предвид начина, по който
са били осъществявани сделките и обстоятелството, че единствените документи,
удостоверяващи сделките са издадените от „Ренесанс трейдинг“ ЕООД, фактури, са
налице.
Поради
изложеното, съдът намира, че при правилно приложение на закона на ревизираното
лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от
„Ренесанс трейдинг“ ЕООД, фактури.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на
ответника, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски-
юрисконсултско възнаграждение в размер на 778 лева, определени по реда на чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба №
1/9.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас,
четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от „М Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Долно
Езерово, местност Герен Бунар 1613, представлявано от Нели Методиева Борисова
против Ревизионен акт № Р-02000220001554-091-001/20.11.2020г., издаден от
началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, потвърден с Решение №
37/19.02.2021г. на Директор Дирекция „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” гр. Бургас, с който на дружеството са
определени задължения за ДДС за периода 01.01.2020г. - 31.01.2020г. в размер на
3 088,80 лева - главница и лихва в
размер на 270,75 лева; 01.02.2020г. - 29.02.2020г. в размер на 5 220,40 лева - главница и лихва в размер на 398,45
лева.
ОСЪЖДА „М Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Долно
Езерово, местност Герен Бунар 1613, представлявано от Нели Методиева Борисова
да заплати на Национална агенция по приходите гр.София, сума в размер на 778 (седемстотин седемдесет и осем) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: