Мотиви

към присъда №  260056/21.10.2020 год.  по НОХД №  2783 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти  състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 164/2017 год. по описа на 05 РУП – Варна срещу подсъдимия В.Д.И. с ЕГН ********** ***, затова, че за периода от есента на 2015 г. до октомври месец 2016 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М.Р.И. - на 14 години, родена на *** г., като употребил за това сила  -   престъпление чл.150, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и

затова, че на 20.02.2017 г. и 21.03.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години, а именно М.Р.И. на 16 години, родена на *** г., без нейно съгласие, като я принудил към това със сила  - престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК

 

В хода на разпоредителното заседание пострадалата М.Р.И.  е конституирана като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея граждански иск за причинените и неимуществени вреди в размер  на 25 000 лева.

Подс.И. не се признава за виновен, твърди, че познава пострадалата от много отдавна като много приветливо момиче, силно развита и женствена. Като мъж, харесващ девойки се опитвал да привлече вниманието и. След като получил вниманието и, започнали да се виждат всеки ден. Твърди, че  не е виждал нищо лошо да се среща с пострадалата, да и отдава ласките и чувствата си; че са го привличали сексуалните отношения с нея. В личната си защита е категоричен, че не е извършвал нищо спрямо личността на И., което да я нарани, не я е удрял, напсувал или нагрубил, че винаги се е отнасял галантно с нея.В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият е осъществил от една страна съставът на чл.150 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и  също така състава на чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК . Предлага на съда да наложи на подсъдимия  ефективни наказания „лишаване от свобода“, около и малко под средния размер за двете деяния, при общ режим на изтърпяване. Налице са условията на чл.23 от НК за групиране на двете наказания, като се наложи по-тежкото от тях. Разноските по делото следва да се възложат в тежест на подсъдимия и в полза на Държавата по сметки на ОД МВР Варна и РС Варна.

Адв.С., повереник на гражданския ищец и частен обвинител И. изцяло се присъединява към изложеното от РП Варна. Поддържа и становището на прокуратурата по отношение вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия.Моли да бъде уважен предявения граждански иск в пълния му размер.

Защитникът на подс. И., адв.Л., ВАК счита, че от материалите по делото не се установява подзащитния му да е осъществил деянията, предмет на обвинителния акт. Излага конкретни съображения и мотиви в тази насока и моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Според обвинителния акт пострадалата св. М.Р.И. е родена на ***год.. През 2014 год. живеела в баща си в с.Приселци, обл.Варна. Познавала подс.И., тъй като учила в един клас със синът му в училището в с.Приселци. Подс. И. имал магазин за плодове и зеленчуци, намиращ се в близост до училището, като когато И. посещавала магазина, И. и давал нещо сладко или плод, като и казвал, че го прави защото била хубава. През 2015 год. И. била в седми клас. Една вечер, подсъдимия я поканил в офиса си, който се намирал в магазина. Докато И. седяла на дивана, подсъдимия събул  панталона си, извадил половия си член и маструбирал пред нея. Тя се стреснала и избягала. След този случай , тъй като било през лятната ваканция  И. и подсъдимия не се виждали. През есента на 2015 год. когато започнала новата учебната година, И. започнал отново да привиква пострадалата в магазина, да я черпи с плодове и да и казва, че я харесва, че е хубава, че има хубаво тяло, питал я дали има приятел и дали прави секс. Един ден И. се прибирала от училище, валяло дъжд и отново И. я накарал да влезе в офиса му, започнал да я прегръща,опитвал се да я целува, свалил панталона си, извадил половия си член, започнал да го опипва, след това и го дал в ръцете, като искал от нея да го пипа. И. се дърпала и сваляла ръцете си, но И. и казал, че ако не го направи , ще каже на баща й. Това накарало св. И. да се съгласява да опипва половия член на  И.. Описаните срещи продължили дълго време като имало и периоди на прекъсване.

През 2016 год. св.И. ***. Подс. И. започнал да кара пострадалата с автомобила си до града. От месец септември до месец октомври, тъй като имало доста време преди началото на учебните часове по инициатива на подсъдимия започнали да  посещават сауната на хотел „Аква“. В хотела се регистрирал само подсъдимия. Отново И. настоявал пострадалата да пипа половия му член. Когато пострадалата преминала първа смяна двамата почнали да се виждат рядко, но винаги когато се срещали , посещавали сауната или на хотел „Аква“ или на „Бюти Академи“.

През есента на 2016г., пострадалата била вече в десети клас. На неустановена дата, месец октомври след училище пострадалата и подсъдимия се били разбрали да отидат на сауна, като И. трябвало да вземе и своя приятелка  - св. К.М.К.. Преди да посетят сауната, И. купил вино и шоколад. След като се съблекли в съблекалнята, И. сложил аромати в сауната, налял вино, тя и К. пили. И. седнал между И. и К. и започнал да ги опипва  по бедрата, гърдите,опитал се да целува К.. Докато пострадалата И. била извън сауната, подсъдимия се опитал да извърши блудствени действия със св.К., която се уплашила, започнала да крещи името на И., която влязла в сауната и преустановила действията на И., вследствие на което той поискал от нея да „ го изпразни“, което и направила.

На 20.02.2017г, подс. И. завел св. М. И. в х-л „Интернационал" в к.к. „Златни пясъци", гр. Варна. Двамата отишли в парната баня на хотела, където И. я притиснал, легнал върху нея и й държал със сила ръцете над главата. Въпреки нейното нежелание и съпротива,  И. проникнал с члена си в нея, като осъществил с нея пълноценен полов акт. Тъй като св. И. казала, че я боли И. прекъснал акта.

На 21.03.2017г. св. И. се качила в автомобила на И., който я отвел този път в хотел „Брилянс", гр. Варна. Там те се настанили в хотелска стая, като отново се регистрирал само подсъдимия. В стаята И. съблякъл св. И., двамата се изкъпали, след което И. осъществил полов акт със свидетелката, като държал ръцете й и я притискал с тяло, въпреки нейното несъгласие и съпротива. После И. принудил И. със сила и към орален секс. След този случай двамата спрели да се виждат. Няколко месеца по-късно св. И. разказала на баща си - св. Р.И.П.. Последният я завел в Четвърто РУ - ОД МВР - Варна, а оттам ги изпратили в Пето РУ - ОД МВР - Варна, като започнала проверка, а по-късно било образувано досъдебно производство.

От заключението на приложената по делото комплексна съдебно -психиатрична и психологична експертиза, е видно, че св. М.И. не страда от психично заболяване. По време на изследването не са налице анамнестични и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство, както и за употреба на алкохол и психоактивни вещества.

Към момента на извършване на деянието спрямо нея от 2014г. до месец март 2017 г. св. И. не е била в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствена недоразвитост и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психическото състояние на св. И. й позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.

По време на психиатричното и психологичното освидетелстване при М.И. не са регистрирани признаци на разстройство на паметта като отслабване, амнезия и др.

В ежедневни ситуации М.И. може да се изяви като общителен и видимо спокоен човек. Създава впечатление на зряла и разсъдлива, но в ситуации на фрустрация е все още нестабилна и импулсивна, с остатъчните характеристики на тинейджърското поведение.

Самоконтролът не се е стабилизирал и не я защитава ефективно в социума. Поведението й е себезащитно, но не е убедително.

В теоретичен план локусът на контрола е преходен /от авторитета за нея в момента - бащата/ т.е. външен, към вътрешен /самоконтрол /.

 Разсъжденията й в този смисъл са съответни на календарната й възраст, но на практика, същата показва преимуществено вътрешен локус на контрола, който към настоящия момент е недостатъчно зрял и защищаващ я успешно в социума.

Не се установява наличие на психична травма вследствие преживяното.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно отчасти от обясненията на подсъдими И., дадени в съдебно заседание; от показанията на пострадалата М.И. и на св. К.М.К.,  дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Р.И.П., Е.С.К., М.В.К., С.К.П., Д.В.Ш., а също и от заключенията на назначените съдебно-психиатрична и психологична експертизи,  както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Анализ на свидетелските показания:

Показанията на пострадалата М.И. са с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка, тъй като актовете на блудство и изнасилване се базират на нейните показания.

Състава на съда подложи на внимателна проверка показанията на пострадалата, като съобрази, че както блудствените действия, така и актовете на  изнасилването не са публични актове и рядко има странични необвързани наблюдатели, а деецът и пострадалата са сами  /  Решение № 100 от 24.03.2010г. по н.д. № 720/2009г., ІІ н.о. на ВКС/.

От показанията на св. М.Р.И. , дадени устно и непосредствено пред съда, както и от прочетените такива по реда на чл.281 от НПК, дадени в хода на ДП на 03.10.2017 г.  се установява безспорно авторството на деянията, местата, времето, начина и обстоятелствата, при които са извършени. В показанията си свидетелката, след първоначалните затруднения да говори, пресъздава основните моменти от престъпленията, разказва за отношенията си с подсъдимия, както и че е съзнавала, че случващото се е нередно и се е срамувала. Изяснява, че се е страхувала подсъдимия да не разкаже за случващото се на баща и, поради което се е примирявала с извършваните от  подсъдимия спрямо нея блудствени действия.

Състава на съда намира, че не са налице основания за съмнения в достоверността на дадените от И. показания. Показанията на пострадалата са искрени и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. Непълнотите в показанията на пострадалата , според състава на съда се дължат на различните обстоятелства, при които са били извършвани отделните блудствените действия спрямо нея. Първо те са били извършвани в дълъг период от време и не може да се иска абсолютно детайлизирано, в най- малката подробност  всяко едно отделно блудствено действие да бъде описано. Блудствените действия са започнали когато пострадалата е била на 14 години, възраст, в която е липсвал достатъчен  житейски и социален опит, както и  осведоменост относно половите отношения / следва да се съобрази и обстоятелството, че пострадалата е отглеждана само от баща си, който се е грижил и за другите и две сестри/.

Показанията на пострадалата следва да бъдат кредитирани и защото се подкрепят частично от тези на св. К.М.К., която описва среща между нея, подс.И. и пострадалата в спа-център „Бюти Академи”, намиращ се в близост до Техникума по туризъм, където пострадалата и св.К. са учили.  В показанията на св.К. се съдържа описание на модел на поведение и начин по който подс.И. е искал да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление .

Свидетелите С.П. и Деян Ш., от своя страна са възприели непосредственото физическото и емоционално състояние, в което се е намирала пострадалата след подаване на жалбата в полицията.

Според П., в началото на беседата пострадалата била видимо притеснена и не желаела да говори с никого за случилото се, тъй като се срамувала. Впоследствие споделила, че от 2-3 години се среща с мъж от с.Приселци, който имал магазин за плодове и зеленчуци, заговарял я, черпил я с плодове, докато започнал да я опипва. После почнал да я кара с колата си до гр.Варна, където тя учила, но вместо на училище  я водил в спа центрове, където я опипвал и я карал тя да го опипва.Разказала за случай и с нейна приятелка. На въпроса защо продължавала да се качва в колата му и да ходи с него пострадалата отговорила, че и било приятно вниманието му, че не е имала контакти с мъж, че искала да си общуват, казвала му, че не иска да прави нещата, които той е искал, но той казал, че каже на баща и. Заплашвал я, че повече няма да я погледне, тя искала да бъде в контакт с него, но не в този смисъл, в който той искал.Харесвало и да бъде обсипана с внимание, а не да го опипва и да му прави „свирки”. „Сексът” не бил по нейно желание.

От показанията на св.Ш. се установява, че към 2017 год. бил инспектор ДПС в 05 РУП Варна и присъствал, е не провел беседа с пострадалата, тъй като била притеснена, поради което  се наложило беседата да бъде проведена от колегата му св.П.. Потвърждава казаното от св.П., че пострадалата И. разказала за нежелани от нейна страна сексуални контакти с мъж, който я заплашил, че ще разкаже на баща и и тя се била съгласила на тези срещи.

Показанията на св.Р.П.,баща на пострадалата, описват емоционалното състояние на И. към  момента, в който случилото се между нея и подсъдимия му е станало известно. Свидетелят твърди, че е усетил, че има нещо, като при опита му да проведе разговор с дъщеря си, тя била подтисната, и дори първоначално  не е искала да назове името на подсъдимия, а го е написала в писмо.

Показанията на свидетелите Е.К. и М.К., не допринасят за разкриването на обективната истина, а частично пресъздават разказа на св.К., тяхна дъщеря.

Съдът подложи на внимателен анализ  и депозираните от подсъдимия обяснения, дадени в хода на съдебното следствие . Тези обяснения, освен защитна позиция на подсъдимия са и доказателство, което следва да бъде анализирано във връзка с останалите събрани по делото такива.

Преценявайки двояката природа на обясненията на подсъдимия – като доказателствено средство, но и важен способ за защита, съдът намира, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която описва отношенията си, срещите си и поведението си спрямо пострадалата.

 В обясненията си подсъдимият фактически  не оспорва  установената фактическа обстановка. В тях той последователно описва отношенията си с пострадалата и сексуалните си желания към нея. Подсъдимия заявява, че е  приемал за нормални отношенията си с пострадалата и е искал „да и отдаде ласките и чувствата си”,както и да има сексуални отношения с нея. Посочва, че познава пострадалата от много отдавна, като я описва като слънчево, приветливо момиче, със силно развита женственост. Твърди, че като мъж се опитал да привлече вниманието и, както и че получил от пострадалата същата симпатия. Посочва, че той и пострадалата били влюбени и започнали да се виждат по-често,особено когато пострадалата била втора смяна на училище.  Посочва, че ежедневно и редовно той и пострадалата са отделяли 30-40 минути да отидат на спа, където „ я докосвал и милвал, и тя свършвала”.Твърди, че отношенията му с пострадалата се влошили,тъй като пострадалата започнала да го ревнува, когато започнал връзка с друга жена. Твърди, че между него и пострадалата не е имало пълноценен сексуален акт, тъй като пострадалата се притеснявала.

Твърденията на подсъдимия, че извършените от него действия на полово удовлетворяване без  съвкупление с пострадалата и по-късно осъществените полови актове не са били принудителни, а резултат от взаимно привличане между него и пострадалата, съдът намира за защитна позиция, с цел да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, поради което в тази им част не ги кредитира.

От правна страна:

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна,че от обективна и субективна страна, подсъдимият В. Росенов И. е осъществил състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл. 150, ал.1, предл.2,вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.152,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1 от НК, поради следното:

Обект на двете престъпления са обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода при избор на полов партньор.

Субект и на двете престъпления е пълнолетно, вменяемо физическо лице – подсъдимия  Валнтин Д.И., роден на *** год. в гр.Сливен, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.

От обективна страна и двете престъпления са двуактни:

При престъплението по чл. 150, ал. 1 НК изпълнителното деяние включва : извършване на действие, способно да възбуди и/или да удовлетвори полово желание – от една страна и преодоляване на волята на пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила и/или заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез привеждането й в такова състояние.

В конкретния случай действията, извършени от подсъдимия, в които се е изразило изпълнителното деяние на престъпленията по чл.150,ал.1 от НК  са били към удовлетворяване на половите му желания чрез търкане и масажиране на половия му член с ръката от пострадалата.

 Престъпленията са осъществени  посредством упражняване на психическо въздействие върху волята на пострадалата в множество форми – убеждаване, предлагане на подаръци  и др. , отправяне на заплахи, затова, че ще разкаже на баща и за случващото се.

В тази насока са разясненията на вещите лица по комплексната СППЕ в съдебно заседание, че подсъдимия би могъл да оказва въздействие върху пострадалата, по начин, че последната би могла да му се подчинява посредством страха, както и  заключението на психологическото изследване по посочената по-горе експертиза , че пострадалата е била в т.нар. тинейджърска или пубертетна възраст, в която се извършва бурно хормонално развитие и се активират сексуалните влечения и инстинкти – потребност да получава внимание от противоположния пол, да бъде забелязвана и ухажвана.

Безспорно е установено, че пострадалата И. към момента на инкриминираните деяния е навършила 14 години и обстоятелството е съзнавано от подсъдимия, чийто син е бил в един клас  с пострадалата.

Престъплението по чл.152,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1 от НК също е двуактно – изпълнителното деяние се изразява в принуждаване на жертвата към съвкупление, чрез използване на сила или заплашване и осъществяване на самото съвкупление без нейното съгласие. Пострадалата И.,родена на *** год.,  към момента на извършване на деянията е била на 16 години /навършени/.В конкретния случай липсата на съгласие у пострадалата е преодоляна чрез физическо въздействие – хващане на ръцете, разтваряне на краката, насилствено събличане и др.. Липсата на съгласие се извежда от показанията на пострадалата, която е изразила несъгласието си за извършването на полов акт както вербално – с думи, така и поведенчески – като се дърпала и опитвала да събере краката си, което категорично е показало на подсъдимия, че И. не желае осъществяването на полов акт с него.

От субективна страна и двете престъпления са осъществени от подсъдимия при пряк умисъл, видно от неговите действия: съзнавал е обществената опасност на деянията, предвиждал е техните обществено опасни последици при осъществяването им, а именно, че са запретени, а поради това и наказуеми от закона, но е искал и целял настъпването им. И към двете престъпления подсъдимия е осъзнавал възрастта на пострадалата. Подсъдимия е по-възрастен от пострадалата, към  момента на деянията е бил пълнолетен и е използвал от една страна социалните си познания, от друга незнанието, доверието и страха на пострадалата с основна цел да удовлетвори половите си желания.

И двете престъпления са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК – деянията са повече от едно и всяко от тях е извършено през непродължителен период от време,при една и съща обстановка – при посещения на спа центрове и хотели в гр.Варна.

По направените възражения

Възражението на защитата, че пострадалата е имала възможност да вика за помощ или да се съпротивлява, но не го е сторила, защото била влюбена в подсъдимия,т.е., че е налице доброволно блудство, респ. полово сношение,състава на съда намира за неоснователно. Пострадалата е категорична в показанията си, че е встъпила в отношенията си с подсъдимия не доброволно, а мотивирана от представите и за настъпване на неблагоприятни последици, ако откаже блудствените действия или полов контакт с подсъдимия.  Експертите заявяват, че пострадалата години наред се е страхувала от подсъдимия, но едва когато вече е зряла личност и излиза от малолетието дава показания.Според клиничния психолог когато пострадалата е получила подкрепа от баща си, тогава тя е станала по-уверена и открита и тогава е получила увереност да разкаже за случилото се. Именно на това според състава на съда се дължи и късното заявява за деянията на И. пред полицията , а именно страха от заплахите на И. и липсата на увереност.

Направеното възражение , за това, че не съществува изобщо изнасилване, съдът счита, че също е неоснователно. Подсъдимия И. е направил всичко, зависещо от него, за да осъществи проникване във влагалището на пострадалата И. и е пристъпил към осъществяване на намеренията си, които е изпълнил. От доказателствения материал е видно, че пострадалата явно е демонстрирала нежеланието си да осъществява полов акт с подсъдимия с цялостното си поведение и отправените думи към него, опита за съпротива, молбите за преустановяване на действията му, плачът й и т.н. Тук следва да се отбележи и квалифициращото обстоятелство, че пострадалата е лице от женски пол, което към датата на извършване на деянието е било на 16 години / от показанията на И.,л.39 от ДП „… В. просто дойде и махна хавлията,просто я хвърли.Притисна ме като легна върху мен,аз през цялото време му казвах да спре и да не прави нищо, а той кой казваше „ спокойно нищо няма да правя”.В. продължаваше да ме притиска и лежи върху мен, аз се опитвах да се измъкна, но той ми беше хванал ръцете и ги държеше назад бутнати, за да не го пипам и бутам. С краката си разтвори моите крака и ме принуди по този начин да ги вдигна, като аз непрекъснато се опитвах да ги сваля и да си стисна краката, но В. не ми позволяваше и проникна в мен с члена си.Доста ме заболя и казах на В. да спре, че не ми е приятно, но В. не спря … Аз станах, облякох се и дори се разревах. … не е свършвал в мен, мисля, че свърши в банята.” 

На 21.03.2017 год. отново се срещнахме… Отидохме в хотел „ Брилянс”, като се качихме видях, че той взема ключ за хотелска стая, а не отиваме на спа. Качихме се в стаята, седнахме на леглото и той ме съблече.Аз се дърпах защото не исках… когато излязох от банята той стана е ме придърпа към себе си. Отново му казах, че не искам да правим секс, … хвърли ме на леглото и отново ми хвана ръцете, легна върху мен, отново ми разтвори краката и проникна в мен…”/.

Следва да се съобрази и съдебната практика, според която принудата чрез сила или заплашване като обективен съставомерен признак, очертан в чл.152, ал.1, т.2 НК, предпоставя не само целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при извършване на неправомерния сексуален акт, но и реализирано психическо и физическо въздействие, в предхождащ го момент или период от време, при субективната насоченост към неговото осъществяване, или чрез поставянето на жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи изход и алтернативи в избора на поведение, при които тя се съгласява на полово съвкупление. При това не могат да се поставят и формални изисквания по отношение на реализираната съпротива, нейния интензитет и продължителността й. В тази насока релевантни са редица фактори – зрелостта, смелостта и силата на жената, положението и обстановката, в която тя е поставена, състоянието на уплаха и смущение, в което може да изпадне и което може да парализира в значителна степен съпротивителните й способности. / Решение № 250 от 14.05.2012 г. по н. д. № 778/2012 г., ІІІ н.о. на ВКС/.

По наказанието

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът прецени: степента на обществена опасност на деянията, която прецени като висока по отношение и на двете деяния – и в двата случая се касае за посегателство срещу личността и половата неприкосновеност на лице в първия случай навършило 14 години, а във втория 16 години, т.е. непълнолетно, осъществено в първия случай чрез използване на заплаха, а във втория – използване на сила и заплахи, които обуславят висока степен на обществена опасност на самите деяния. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, който видно от справката за съдимост е осъждан за деяния по чл.142а, ал.4,вр.ал.1 от НК и по чл.159б,ал.1,вр.чл.159а,ал. 1 от НК, касаещи противозаконно лишаване от свобода на лице и транспортиране и привеждане през граница на това лице, с цел да бъде използвано за развратни действия. Смекчаващи отговорността обстоятелства състава на съда не намери.

Предвид изложеното , съобразявайки предвиденото наказание, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия по отношение престъплението по чл.150,ал.1,предл.2,вр.чл.26,ал.1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим.

За престъплението по чл. чл.152,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1 от НК съдът счете за справедливо на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.

На осн. чл.23,ал.1 от НК определи общо наказание на подсъдимия измежду наложените му наказания с настоящата присъда, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок  от „три години”  при първоначален общ режим на изтърпяване съобразно чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.

По предявения граждански иск

Според състава на съда предявеният иск е доказан по своето основание несъмнено и категорично, но е предявен в завишен размер. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е поставил определянето на размера  на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най – вече от характера на увреждането и степента на страданието.

При определяне размера на иска съда взе предвид възрастта на пострадалата, обстоятелството, че е засегната  половата и телесната й неприкосновеност, душевните преживявания .

Затова съдът осъди подс. И.  да заплати на постр. М.И.  сумата от 13 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. чл.152,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 20.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част за сумата над 13 000 лв. до 25 000 лв. беше отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

Съгласно чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 662,12 лв. в полза на ОД МВР Варна, както и сумата от 150.00 лв. по сметка на РС Варна, както и ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 520.00 лв.. 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: