Решение по дело №642/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 636
Дата: 26 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20233100500642
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500642 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 85694/12.12.2022 г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу решение №3539/17.11.22г.,
постановено по гр.д.№2323/22г. на ВРС, в частта, с която е осъдено ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Д. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „***** разликата над 5013.97 лева до претендираните
7983.97 лева( обжалваем интерес от 2970 лева), заявена като частична
претенция от цялата в размер на 11 083.97 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег.
№ ***** в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. в гр. Варна по вина на
застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД водач на МПС марка „Фиат Седичи“, с рег. № ****
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-
24.02.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Изложени са съображения, че при определяне
на обезщетението при условията на „тотална щета“ на увреденото имущество,
1
съдът не е приспаднал т.нар.“ползи от вредите“ и по този начин е допуснал
неоснователно обогатяване. Счита, че всички части на автомобила, които не
се установява да са увредени, следва да се считат за „запазени“ и с тяхната
стойност следва да се намали размер на обезщетението. В тази връзка сочи, че
по отношение двигателя на автомобила не са забелязани деформации.
Поддържа, че определянето на запазени части е възможно. На самостоятелно
основание оспорва решението в частта, в която е уважен иска за законна
лихва, като счита, че такава се дължи от датата на дерегистрация на
автомобила, за каквато няма данни. С оглед на изложеното настоява за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Д. Т. Г., чрез адв. А.
депозира писмен отговор. Акцентира, че ответникът не е въвел своевременно
в процеса твърдение за наличие на запазени части по автомобила. При
завеждане на щета, на ответника е представен автомобила, поради което
същият е разполагал с възможност да направи такова възражение. Позовава
се, че по делото няма данни за съхранени детайли, които да могат да се
предложат на пазара за употребявани части. Счита, че обезщетението следва
да съответства на действително претърпените вреди към датата на ПТП (9900
лева), като от тази сума следва да се приспадне сумата от 1 916,03 лева-
заплатена извънсъдебно. Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се представляват. С
нарочни молби поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
2
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е
действително. Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с оглед
неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена претенция
пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, за обективиран отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение в предявения размер, искът се
преценява за допустим.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на сумата от
сумата от 7983.97 лева /след допуснато изменение в размера на предявения
иск/, заявена като частична претенция от цялата в размер на 11 083.97 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № *****, собственост на ищеца,
изразяващи се в повреди на предна броня, капак двигател, решетка
декоративна пред радиатор, калник преден ляв, фар за мъгла ляв, рамка
решетка халоген ляв, дюзи умивател фар ляв, преден десен калник, десен фар,
ляв фар, конзола ПВЦ предна броня, дифузьор интеркулер, конзола РУС - 2
бр. средни за предна броня, основа предна броня, буфери между предна броня
и предни рогове - 2 бр., радиатор отоплителна система, зарядка климатик,
радиатор охладителна система, антифриз подмяна, интеркулер, тръбопроводи
пред и под интеркулер, конзоли - 3 бр. окачване интеркулер, кутия
дехидрататор и дехидрататор, рамка радиатор РУС, дифузьор ел.
вентилатори, капак интеркулер, тампони преден и ляв двигател, тръбопровод
от климатик към компресор - 2 бр., преден десен 1 рог, преден ляв рог, реглаж
преден мост, парктроници - 2бр. леви на предна броня и сензор за удар на
рамка радиатор, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. в
гр. Варна по вина на застрахования по „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД водач на МПС марка „Фиат
Седичи“, с рег. № ***** Д.Д., ведно със законната лихва считано от подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът е твърдял настъпила в неговия патримониум имуществена
увреда по вина на застрахован при ответника водач на „л.а. „Фиат“, модел
„Седичи“, рег. № *****.
В депозирания отговор ответникът е оспорил противоправно поведение
на застрахования при него водач на л.а. „Фиат“, модел „Седичи“, рег. № ****
както и механизма на произшествието. Възразява относно съпричиняващо
3
поведение на водача на увредения л.а. „Ауди А6“, с рег. № *****. Позовава се
на настъпила тотална щета и възразява, че определеният и изплатен на ищеца
размер на обезщетението съответства на вредите. По изложените
съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
С протоколно определение от 21.10.2022 г., на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством
неговото увеличаване за сумата от 7983,97 лв., частично 11 083,97 лв.,
съставляваща дължимо обезщетение, определено като разликата между
действителната стойност на автомобила и заплатеното от застрахователя
обезщетение.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
В случая обжалваното решение е влязло в сила е частта в която е
присъдено обезщетение за вреди за сумата от 5013,97 лева. Със
стабилизиране на решението в тази част е формирана силата на пресъдено
нещо относно основанието за възникване и съществуването на вземане за
обезщетяване на вреди от деликт от застраховател. Следователно в
настоящото производство фактите относно механизма на произшествието, в
това число относно противоправното поведение на застрахован при ответника
водач, са установени и преклудирани от силата на пресъдено нещо.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до размера на
дължимото застрахователно обезщетение в контекста на приспадане на
запазените части.
Действително, при плащане на застрахователно обезщетение при
наличието на "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ
застрахователят може да иска намаляване на обезщетението със стойността на
запазените части от автомобила, които са годни за употреба. Целта на
приспадане на запазените части от размера на застрахователното обезщетение
е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и
4
отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на
действителните вреди. Установяването на наличието на запазени части и
тяхната стойност е в доказателствена тежест на застрахователя. В настоящия
случай същият нито е въвел такива насрещни твърдения в процеса
(независимо от факта, че всички изчислени от вещото лице по СТЕ варианти
на възстановителната стойност на увредения автомобил надвишават 70 на сто
от посочената от него действителна стойност на автомобила 9900 лв.), нито е
посочил и представил доказателства за тяхното установяване. От събраните
по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил обект на
няколко огледа от страна на застрахователя, но при тях не е описал запазените
части, поради което би следвало да понесе неблагоприятните последици от
това, че същите не могат да бъдат установени в настоящото производство.
С оглед горното и като се имат предвид установените от заключението
на СТЕ действителна стойност на увредения автомобил на ищеца към датата
на настъпване на застрахователното събитие (9900 лв.), и неоспорената във
въззивното производство действителна стойност на разходите за
възстановяване на повредите (14 256,07 лв.), общия размер на претендираното
обезщетение и безспорния факт, че ищецът е получил част от него (1916,63
лв.), то обосновано следва да се заключи, че разликата в размер на 7983,97
лева / от които предмет на въззивна проверка е само разликата над 5013,97
лева/ се дължи за плащане от ответното дружество на ищеца като собственик
на увреденото МПС.
Оплакването относно присъдената върху определеното обезщетение
законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване на иска,
поради липса на доказателства за дерегистрация на автомобила, е повдигнато
едва с жалбата, поради което въпросът следва да се прецени като
преклудиран.
Само за изчерпателност съставът на въззивния съд посочва следното:
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач.
Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за
изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). По арг. от
чл. 390, ал. 1 КЗ началният срок на забавата при увреждане в хипотезата на
5
„тотална щета“ тече от представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила. При преценка за наличие на тотална щета обаче
и определяне на обезщетение по този ред застрахователят е задължен да
изпрати съответно уведомление по служебен път от информационните
системи на Гаранционния фонд чл. 18а ал. 7 от Наредба №I-45 от 24.03.2000
г. За собственика на увредения автомобил подобен ангажимент не се
предвижда.
В конкретния случай при определяне на размера на обезщетението по
предявената извънсъдебна щета няма данни застрахователят не е
квалифицирал увредата като „тотална щета“, съответно да е изпратил
уведомление за дерегистрация на увредения автомобил. В резултат от
поведението си самият длъжник се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, поради което и то се дължи без допълнителни условия.
С оглед на изложеното наведените оплаквания срещу
законосъобразността на обжалваното решение се явяват необоснования.
Първоинстанционният акт следва да се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 480 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност, което е релевирано
своевременно, се явява неоснователно, доколкото заплатеният хонорар е
съобразен с минималния размер по Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3539/17.11.22г., постановено по гр.д.
№2323/22г. на ВРС, в частта, с която е осъдено ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве АД да заплати на Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„***** разликата над 5013.97 лева до претендираните 7983.97 лева(
6
обжалваем интерес от 2970 лева), заявена като частична претенция от цялата
в размер на 11 083.97 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ***** в
резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. в гр. Варна по вина на
застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД водач на МПС марка „Фиат Седичи“, с рег. № ****
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-
24.02.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на Д.
Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***** сумата от 480 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7