Решение по дело №368/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 260012/25.1.2021г.                            25.01.2021 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 06.10.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 368/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Б.Й.К., действаща чрез законния си представител Й.П.К., чрез адв.С.Ч., се обжалва срещу решение № 162 от 12.03.2020г., постановено по гр.д. № 1638/2019г. по описа на ЯРС, с която исковете на ищцата срещу ЗК„Бул Инс“АД с ЕИК *********, с правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ  за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000лв. частичен иск от 60 000 лв./шейсет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо й П. К. К., настъпила в резултат на ПТП от 14.04.2018г., виновно причинена от застрахования по задължителна застраховка „ГО“ при ответника водач, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението, са отхвърлени като неоснователни. Във въззивната жалба се излага, че решението на ЯРС е неправилно, постановено и в противоречие с материалния и  процесуалния закон. Възразява се, че ЯРС неправилно е приел, че по делото не е установено, че  ищцата и починалия са изградили особено близка и трайна връзка и че ищцата търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своя дядо с продължително проявление във времето. Излагат се съображения, че от приетата СПЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява изключително близка емоционална връзка между ищцата и починалия неин дядо. Смята, че не е изпълнено изискването на чл.236, ал.2 от ГПК и чл.121, ал.4 от Конституцията на РБ за мотивиране на решението. Възразява, че приетото от ЯРС противоречи на съдебната практика, която отчита изключителността на отношенията дядо-внуче в аналогични случаи. По тези и останалите изложени във въззивната жалба съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се направените разноски в двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение съгласно действащата Наредба за минимални адвокатски възнаграждения.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв от ЗК„Бул Инс“АД с ЕИК *********, чрез адв.М.Г., в който се изразява становище за неоснователност на възраженията и аргументите във въззивната жалба, за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и потвърди като правилно атакуваното решение.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/2018 г., изготвен от автоконтрольор А. Т. при РУ-С., ОД МВР – Я., се установява, че  на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на АМ „Тракия” км.297+300 в посока гр. София, при участници лек автомобил с рег. № У 1981 АТ, марка „Форд”,  модел Транзит”, собственост на Васил И. Йорданов и със същия водач, със застраховка  „ГО”  в  ЗД „Бул Инс” АД, в който са описани пострадалите лица, като под №1 е записан П. К. К./пътник ППС/ на 42 год. - загинал. По случая е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа. За настъпилата смърт на П. К. К. е представен препис-извлечение от акт за смърт №03 от 15.04.2018г. съставен в кметство Воденичане, Община Стралджа, обл.Ямбол.

От представеното удостоверение за наследници на П. К. К. изх.№ 108/12.12.2018г. се установява, че Й.П.К. - майка на малолетната ищцата Б.Й.К., е негова дъщеря, а от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 575/29.11.2016г. на Община Ямбол се установява, че Й.П.К. е майка на малолетната ищцата Б.Й.К., от което следва, че ищцата е внучка на загиналия Петър Колев Киров.

От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на постъпили данни от застрахователните компании на застраховка „ГО” на автомобилистите се установява, че лек автомобил с рег. № У 1981 АТ има регистрирана застраховка ГО в ЗД „Бул Инс” АД по застрахователна полица BG/22/116001103767 за периода 11.04.2016г. до 11.04.2017г.

Представена е молба-претенция от 02.04.2019г., отправена до ЗК „Бул Инс” АД от наследниците на Петър Колев Киров, между които и от Б.Й., за заплащане на застрахователно обезщетение  за причинените им вследствие смъртта на наследодателят им от ПТП-то неимуществени вреди: болки и страдан в размер на по 60 000 лв., ведно с дължимата законна лихва. В отговор на молбата  ЗД ”Бул Инс” АД са изпратили писмо изх. № НЩ-3505/22.04.2019 г., с което уведомяват пълномощника на родителите на Б.Й.К., че застрахователното дружество няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щета № **********, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди.

Представени са и документи изготвени по досъдебното производство: тройна автотехническа експертиза, фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествие от 14.04.2018г., от 16.04.2018г. и от 18.04.2018г.

По делото е назначена и изготвена съдебна-автотехническа експертиза. В заключението е  описан механизмът на настъпилото ПТП, като е посочено, че аварийното движение на автомобила се изразява в загуба на контрол над управлението, вследствие на което е започнало транслиращо движение па асфалта, косо насочено на дясно, след което навлизат в десните крайпътни площи и преминава в режим на плъзгане,  „прелитане”, заораване и преобръщане. Посочено е че скоростта на движение на лек автомобил форт  транзит с рег.- № У 1981 АТ преди и към момента на настъпване на произшествието  е била около 130 км:/ч. според вещото лице водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е действал адекватно с органите на управление на автомобила като по този начин запази контрол над него. Вещото лице е посочило, че от практическа гледна точка мерки за недопускане на ПТП следвало да се предприемат от водача на автомобила, изразяващи се в това да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил и да не допуска същият да напуска платното за движение и преминаването му в крайпътните площи, да съобрази радиусът на завиване с наличната постъпателна  скорост. Вещото лице е констатирало, че постъпателната скорост и рязката промяна на траекторията е довела до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация на дясно, с водеща предна лява част – при рязко завиване на автомобила надясно е описана крива с такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е явявала  като надкритична за тази траектория. В този смисъл може да се направи извода, че причината за  изпадане на автомобила в аварийна ситуация и напускане на платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с наличната постъпателна скорост на движение.

По делото пред ЯРС е назначена и изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р Т. Ч. В заключение при външния оглед аутопсията и трупа на П. К. К. причината за настъпването на смъртта на същия е тежката съчетана травма с обхващане на главата с множествени счупвания на черепните кости и контузия на мозъчната тъкан; счупване на шийния сигмент на гръбначния стълб с пълно прекъсване на гръбначния мозък; тежка гръдна травма, с множество счупвания на левите ребра, счупвания и на десните ребра, тежки контузионни увреждания на белите дробове предимна на левия бял дроб, тежка коремна травма с разкъсвания на слезката и черния дроб и тежка  травма на десния долен крайник. Тези травми са довели  рязко до изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Тя е била неизбежна и неминуема. Според вещото лице смъртта на П. К. К. се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните в заключението  травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена  последица на възникналото ПТП.

По делото е назначена и  изслушана съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от д.-р Л. Д. Същата след преглед лично на Б.Й.К. и анализ на медицинската документация е дала заключение, че Б.Й.К. нито пряко, нито индиректно не е преживяла остра  стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство. Предвид това, че не са възникнали нито едно от посочените състояния или друг вид реакция на скръб не може да се коментира въпроса с каква продължителност са  били те. В случая не е обективизирано клиничното състояние на лицето и затова не може да се говори за развитие в емоционалните реакции на ищцата. В случая може да има само житейска интерпретация на отминалото събитие. Освидетелстваното дете има нормално психологично развитие, което по никакъв начин не е повлияно от визираното  по делото събитие. Детето има нормално нервно – психично развитие и загубата на П. К. К. не е повлияла по никакъв начин на нормално – психологичното функциониране на детето. На 14.04.2018г. когато е настъпила ПТП в резултата на което П. К. К. – дядо на Б.Й.К.  е починал тя е била на 1,4 г. / 16 месеца/. Към тази възраст вещото лице посочва, че детето става по отворено към други хора, които не са му познати. Проявява интерес км тях и започва да разпознава различията между познати и непознати  лица. През този период детето не може да формира самостоятелна представа за  членовете на семейството от  порядъка баба, дядо, брат, сестра, други близки. Към тази възраст детето все още има изключителна и силна емоционална връзка единствено и само  към майката.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на ищеца - З. М. А. и И. Н. И. - баща на ищцата Б.Й.К..

Свидетелката З. А. е познавала П. К., откакто са били съседи. Знае, че той е починал при катастрофа. Твърди, че отношенията между Б. и дядо й П. били много близки, като тя била постоянно с него все в ръцете му. Имал доста деца които били при него в къщата и цял ден стояли при него. Когато починал дядо й Б. била на годинка и половина. Към днешна дата тя не го помни.

Свидетелят И. И. познава П. К., който е баща на неговата жена. Знае, че той е починал при катастрофа на 14.04.2018г. Твърди, че с Петър живеели заедно в една къща. Посочва, че дядо й не се разделял от нея, само като ходел на работа на частно и като са връщал пак бил с нея. Свидетелят твърди, че Б. не го помни, но по снимки го познава. След като те тъгували и тя заедно с тях тъгувала. Твърди, че тя има чувства към дядо си, има липса към него.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове: главен с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.

По иска с правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ  се иска осъждане на ответника-застраховател да заплати на ищцата-въззивница сумата от 5000лв. - частичен иск от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо й Петър Колев Киров, настъпила в резултат на ПТП от 14.04.2018г., виновно причинено от застрахования по задължителна застраховка „ ГО“ при ответника водач, а по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В случая съдът следва да съобрази при решаване на делото постановеното ТР № 1 от 21.06.2018г.  по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. С ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд,а именно: родители; деца;съпруг и лице във фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго лице,освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено. Като внучка на загиналия от ПТП Петър Колев Киров, ищцата е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт.

Няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „Форд”, модел „Транзит” с д.к.№ У1981 АТ, валидна към датата на произшествието.

Не е спорно настъпилото на 14.04.2018г. на АМ”Тракия застрахователно събитие, както и че то представлява покрит риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". По делото е установен механизма на процесното ПТП от САТЕ. Водачът В. И. Й. е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 като не е контролирал непрекъснато управляваният от него автомобил по такъв начин, че да запази праволинейната му траектория на движение върху пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните площи, където е настъпило преобръщането му. Деянието е извършено виновно от прекия делинквент, при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, а именно, че ще причини ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако внимателно е управлявал автомобила и не е губил контрол върху движението му. Безспорно е  установено със заключението на СМЕ, че настъпилата смърт на пострадалото лице  В. И. Й., е в причинна връзка със застрахователното събитие.

Според разясненията дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.

От събраните гласни доказателства е установено, че между въззивницата Б., която към момента на смъртта на дядо си е била на 1година и 4 месеца, е имало близка връзка, която е от характера на обичайните взаимоотношения между дядо и внучка. Свидетелите с показанията си установяват, че към днешна дата Б. не го познава. От заключението на съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от д-р Л. Д., се установява, че Б.Й.К. не е преживяла нито пряко, нито индиректно остра стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство. Съобразно възрастта на ищцата към момента на деликта, като тя е била на 1 година и 4 месеца, вещото лице заключава, че в този период детето не може да формира самостоятелна представа за членовете на семейството от порядъка баба, дядо, брат, сестра, други близки. Към тази възраст детето все още има изключителна и силна емоционална връзка единствено и само към майка си. Предвид изложеното, ЯОС приема, че с оглед установеното по делото не може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания у въззивницата. Не е доказана връзка, която да предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. В случая няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното, искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и допълнителния иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по делото доказателства е постановил правилен и мотивиран съдебен акт.

Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторени разноски. От представеното по делото адв.пълномощно е видно, че въззиваемата страна е направила разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв., платени в брой. Въззивникът прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. С оглед защитавания интерес минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 580лв. и предвид обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото - изготвяне на отговор на жалбата, както и молба, с оглед фактическата и правна сложност на делото, ЯОС смята за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение и на въззиваемата страна следва да се присъди 600лв. - направени разноски във въззивната инстанция.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 162 от 12.03.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1638/2019г. по описа на ЯРС.

Осъжда въззивницата Б. Й. К., ЕГН **********, действаща чрез законния си  представител Й.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК„Бул Инс“АД, ЕИК *********, направените във въззивното производство разноски в размер 600 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                  

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                   2.