Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260369 / 1.4.2021г. 01.04.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и втори март Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06490 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д.С., с ЕГН:********** и адрес:с***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът, в качеството му на наследник на Б.Р.Й.- поч. на ***., не му дължи сумата от 1826,19лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 315,67лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.05.2012г. до окончателното и изплащане, сумата от 42,84лв. за държавна такса и сумата от 200,00лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ А. В.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Видно от приложеното към настоящето дело копие на изп.д.№***. по описа на ЧСИ А. В. същото е образувано на ***. въз основа на молба от ответното дружество, към която е приложен и изпълнителен лист от 03.09.2012г., издаден по ч.г.д.№***. на ПРС, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
С процесния изпълнителен лист Б.Р. Й./***/ е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 3652,37лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 631,34лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.05.2012г. до окончателното и изплащане, сумата от 85,67лв. за държавна такса и сумата от 400,00лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С постановление от 24.06.2014г. на ЧСИ А. В. като страни по делото са конституирани наследниците на Б.Р.Й.- поч. на ***., а именно синовете и С.Д.С. и Р.Д.С..
Видно от отбелязванията на гърба на процесния изпълнителен лист по процесното изпълнително дело в полза на взискателя е преведена сума в общ размер от 478,88лв., като последното изпълнително действие е извършено на 06.03.2015г.
С постановление от 27.04.2020г. ЧСИ А. В. е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на ответника от 23.09.2020г. е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011г., ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 415, респ. чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и вземанията се погасяват с общата петгодишна давност. Такова решение в случая няма. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и следв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр. дело №113/2019г. на ПОС.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК правнорелевантни в настоящето производство са само фактите, които са настъпили след 03.09.2012г., когато е настъпил стабилитет на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
С молба от ответното дружество от ***. е образувано производство по принудително изпълнение, като длъжникът е извършил възлагане на изпълнителни правомощия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По аргумент от същото решение редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Поради това и молбата на ответника от ***. прекъсва давността.
Видно от отбелязванията на гърба на процесния изпълнителен лист по процесното изпълнително дело в полза на взискателя е преведена сума в общ размер от 478,88лв., като последното изпълнително действие е извършено на 06.03.2015г.
Към този момент обаче е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г.
Поради това и към 23.09.2020г., когато е образувано новото изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., вече е била изтекла давността за процесните вземания.
Видно от отбелязванията на гърба на процесния изпълнителен лист по процесното изпълнително дело в полза на взискателя е преведена сума в общ размер от 478,88лв.
На основание чл. 121 и сл. от Правилник за администрацията на съдилищата, съдът приема отбелязванията върху изпълнителния лист за надлежно направени и отразяващи вярно реално извършени плащания от съдебния изпълнител в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК.
След съобразяване правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, то съдът намира, че със сумата от 478,88лв., са платени сумата от 400,00лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и част от сумата за държавна такса в размер на 78,88лв. от общо дължимата се държавна такса от 85,67лв. по изпълнителния лист.
Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасени чрез плащане, но погасени по давност по процесния изпълнителен лист са следните вземания на ответника: сумата от 3652,37лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 631,34лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.05.2012г. до окончателното и изплащане, сумата от 6,79лв. за държавна такса.
Доколкото ищецът е наследника на 1/ 2 идеална част от наследството, то и съдът намира, че следва да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 1826,19лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 315,67лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.05.2012г. до окончателното и изплащане, сумата от 3,40лв. за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ А. В..
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и сумата от 39,44лв., представляваща направени разноски за държавна такса и сумата от 200,00лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите суми вече са погасени чрез плащане в изпълнителното производство.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 571,05лв., от които сумата от 450,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В процесния случай минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. е в размер на 396,93лв.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да присъди на ищеца сумата от 400,00лв. за направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и в съответствие с уважената част от исковете на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 476,61лв. за направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 8,53лв. в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С. Д.С., с ЕГН:********** и адрес:с***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът, в качеството му на наследник на Б.Р.Й.- поч. на ***., не дължи на ответника сумата от 1826,19лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 315,67лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.05.2012г. до окончателното и изплащане, сумата от 3,40лв., представляваща направени разноски за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност и сумата от 39,44лв., представляваща направени разноски за държавна такса и сумата от 200,00лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни, да заплати на С. Д.С., със снети данни, сумата от 476,61лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д.С., със снети данни, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата от 8,53лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: