Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при
секретаря С.А., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 300 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал.4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано въз
основа на жалба вх.№ УРИ 372000-17932/12.09.2018г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен, допълнена с
уточняваща молба рег.№ ДА-01-2140 от 26.09.2018г. по описа на ШАдмС, депозирани
от С.Н.С., ЕГН **********,***, против Заповед за задържане на лице № УРИ
372зз-106/29.08.2018г. и Заповед за задържане на лице № УРИ
372зз-107/29.08.2018г., издадени от полицейски орган - М.И.Р. - младши инспектор
при ОДМВР-гр.Шумен.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваните заповеди, по същество свеждащи се до издаването им в нарушение на материалния закон. В тази връзка се
твърди, че не е била
налице нито една от хипотезите на чл.70 от ЗМВР, изискващи установяване
самоличността на оспорващия, доколкото преди задържането му той е представил
личните си документи на издателя на заповедите. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на същите. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и в хода на
устните състезания излага подробни аргументи в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения. В допълнение сочи, че в заповедите не са посочени фактическите
основания за тяхното издаване, тъй като в тях не е отразено защо се е наложило
установяване на самоличността му. Счита, че същите са постановени при
несъблюдаване на законовата цел и в разрез с принципа за съразмерност, тъй като
чл.70 от ЗМВР изисква преди да се пристъпи към задържане като крайна мярка, да
се предприемат други действия за установяване на самоличността на задържаното
лице, които са по-малко репресивни. Твърди, че съставителят на заповедите го е
познавал, както и, че поне половината от служителите в полицията го познавали и
са могли да посочат кой е. Отправя искане за отмяна на оспорваните индивидуални
административни актове, както и за присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответната
страна – Полицейски орган - младши автоконтрольор в група "Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност" ("ОДПКПД") на
сектор "Пътна полиция" ("ПП") към отдел "Охранителна
полиция"("ОП") при ОДМВР-гр.Шумен, лично и чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт И.С., в съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена в съда и в хода на устните състезания оспорва основателността на
жалбата, като отправя искане за отхвърлянето ѝ. В тази връзка твърди, че
двете заповеди са издадени от компетентен административен орган и в изискуемата
форма, при посочване на фактическото и правно основание за тяхното издаване.
Сочи също, че заповедите са съставени при спазване изискванията на ЗМВР и Инструкция
№ 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, като са
били налице материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР за
задържане на оспорващия, тъй като последният отказал да предостави документите
си за самоличност, служителите на реда не са го познавали и е било необходимо
лицето да бъде приведено в РУП за установяване на самоличността му. Въз основа
на изложените аргументи се отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за задържане на лице № УРИ 372зз-106/29.08.2018г., издадена от младши
инспектор М.И.Р. - мл.автоконтрольор в група "ОДПКПД" в сектор
"ПП" при ОДМВР-гр.Шумен, на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР
оспорващият бил задържан за 24 часа, считано от 10.00 часа на 29.08.2018г., за
установяване на самоличността му, като в заповедта било описано, че се касае за
"лице от мъжки пол, висок около 160 см, на видима възраст около 60, по
негови данни лицето се определя като С.Н.С.". Заповедта била връчена на
оспорващия срещу подпис, видно от представляващата неразделна част от същата,
разписка.
Впоследствие
била издадена Заповед за задържане на лице № УРИ 372зз-107/29.08.2018г., в
която било отразено, че на основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР "лицето С.Н.С.,
с ЕГН **********,***" се задържа за 24 часа за установяване на
самоличността му, считано от 10.00 часа на 29.08.2018г., до 11.25 часа на
29.08.2018г. В цитираната заповед административният орган отразил изрично, че в
посочения час лицето е освободено поради отпадане на необходимостта от
задържане. Заповедта била връчена на оспорващия срещу подпис, видно от
представляващата неразделна част от същата, разписка.
Ведно със заповедите, по делото е
приложена и Декларация Приложение № 1 към чл.15, ал.2 от 29.08.2018г. на С.Н.С.,
видно от която, на последния са били разяснени правата като задържано лице, в
т.ч. правото на адвокатска защита, правото да посочи какви здравословни
проблеми има и правото член от семейството му или друго заинтересовано лице да
бъде уведомено за задържането му. Представени са също Протокол за обиск на лице
от 29.08.2018г., съдържащ описание на вещите, намерени при обиска на оспорващия,
подписан от последния, в който е отразено, че са намерени син калъф за
документи, лична карта № *********, свидетелство за регистрация на МПС, част II, № 00423295 и контролен талон към СУМПС № 3952154.
Приложена е и Разписка за върнати вещи
на задържано лице от 29.08.2018г. Цитираните документи също са подписани от
оспорващия.
Към административната преписка е приложен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия Д, № 469475 от
29.08.2018г., издаден от М.И.Р. - младши автоконтрольор в сектор ПП при
ОДМВР-гр.Шумен, срещу С.Н.С. за извършено от последния нарушение на чл.103,
чл.6, т.1 и чл.98, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътишата (ЗДвП), а
именно за това, че на 29.08.2018г. в 09.55 часа в гр.Шумен, на ул.Сан Стефано в
посока от ул.Добри Войников към ул.Бачо Киро управлявал и паркирал л.а. Пежо
307 с рег.№ Н4587ВА, собственост на Адвокатско дружество "С. и партньори",
като при извършване на проверка от контролен орган след поискване на документи
за автомобила и свидетелство за управление в качеството си на водач С.С.
отказал да предостави свидетелство за управление на МПС, контролен талон към
него и свидетелство за регистрация на МПС, част II, като същият размахвал калъф с документи и не ги представил, и не дал
възможност на актосъставителя да установи чии са документите, като с действията
си не изпълнявал указанията на контролен орган, навлязъл след пътен знак
"В1" и паркирал пред вход на гараж на ОДМВР-гр.Шумен, като затруднил
достъпа до него.
По делото е приложен и АУАН бл.№
0261680/29.08.2018г., издаден от Д.Н.Д.- служител на Районно управление -
гр.Шумен към ОДМВР-гр.Шумен, срещу С.Н.С. за това, че на 29.08.2018г. около
10.00 часа в гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2 при извършване на полицейска проверка
по Закона за българските лични документи (ЗБЛД) не представил документ за
самоличност, съставляващо нарушение на чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
В хода на съдебното производство по искане
на оспорващия ответната страна е представила писмените възражения на оспорващия
срещу АУАН № 0261680/29.08.2018г. и АУАН № 469475/29.08.2018г., депозирани чрез
министъра на вътрешните работи, в които оспорващият посочил, че на 28.08.2018г.
вечерта се намирал във вила в Природен парк"Шуменско плато". На около 800 метра се намирала вила
"Пазачница", която била общинска собственост и от същата се чувала
силна музика. По тази причина в периода от 20.30 ч. до 00.50 часа оспорващият
телефонирал на дежурния в Община Шумен, на телефон 112, в РУ на МВР - гр.Шумен
и накрая на дежурния телефон на МВР, в резултат на което около 01.00 часа
музиката замлъкнала. Поради тази причина на 29.08.2018г. сутринта оспорващият
решил да посети директора на ОДМВР-гр.Шумен и около 09.30 часа, нарушавайки
забранителния знак, спрял пред входа на ОДМВР-гр.Шумен. Дежурният полицай
опитал да го изгони, но оспорващият настоявал да бъде приет от директора. Дежурният
полицай извикал полицай от сектор "ПП", който му поискал документи.
Оспорващият ги предоставил, но отказал да ги предаде, тъй като дежурният на
входа на ОДМВР и проверяващият го познавали. След това бързо и организирано
дошла група полицаи, които насилствено го арестували и отвели в РПУ.
Впоследствие, докато бил арестуван, при него дошъл служителят от сектор
"ОП" Г.Б., който му обяснил какво са се опитали да сторят през
предната нощ, за да преустановят музиката, както и по какви причини не са успели
да се справят.
В хода на съдебното производство по делото са представени още удостоверение
№ УРИ 372000-19141/01.10.2018г., от което е видно, че считано от 10.02.2017г.
до настоящия момент младши инспектор М.И.Р. заема длъжността младши автоконтрольор
I степен в група "ОДПКПД" в сектор
"ПП" на отдел "ОП" при ОДМВР-гр.Шумен; заповед №
372з-277/06.02.2017г. за назначаване на последния на заеманата длъжност, ведно
с акт за встъпване от 10.02.2017г.; типова длъжностна характеристика за длъжността
младши автоконтрольор, ведно с протокол № УРИ 372р-2425/11.02.2016г.,
удостоверяващ, че същата е връчена на издателя на оспорваните заповеди на
07.02.2016г.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани следните
полицейските служители: Ивайло Боянов Величков, който на 29.08.2018г. бил наряд
на входа на ОДМВР-гр.Шумен, контактувал е с оспорващия по повод изразеното от
последния желание да се срещне с директора на ОДМВР-гр.Шумен и е възприел
последвалите действия на мл.автоконтрольор М.Р. по повод задържането на С.С.; К.В.А., К.К.К.и А.С.Д.- полицейски служители
в звено "Конвой" на ОДМВР-гр.Шумен, които на 29.08.2018г. сутринта
били пеши патрул и при излизане от сградата на РУ на МВР - гр.Шумен, движейки
се в посока към входа на ОДМВР-гр.Шумен, станали свидетели на действията на М.Р.
преди задържането на С.С. и взели участие в действията по задържането му; Г.С.Б.
- началник на сектор "Охранителна полиция" при Районно управление на
МВР - гр.Шумен, който е разговарял с оспорващия, докато последният е бил
задържан, във връзка с предприетите от органите на МВР действия по повод
сигналите за силна музика, подадени вечерта на 28.08.2018г. от С.С..
Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени
доказателства, приложени по преписката, които не са оспорени от страните по
предвидения в закона ред, както и въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, съдът намира,
че жалбата е процесуално допустима,
доколкото атакуваните заповеди са връчени на жалбоподателя на 29.08.2018г., а
жалбата срещу тях е депозирана на 12.09.2018г., видно от положения върху нея
вх.№ УРИ372000-17932/12.09.18г., т.е.същата е подадена в рамките на нормативно
регламентирания 14-дневен преклузивен срок – обстоятелство, което не се оспорва
от ответната страна. Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правото и интереса
да оспори обжалваните актове, доколкото оспорващият е адресат на същите и с тях
са засегнати негови права, свободи и законни интереси.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните
съображения:
Чл.146 от АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна
хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорените административни актове, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само
с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорените административни актове на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Двете оспорвани заповеди по
същество обективират едно властническо волеизявление, като разликата в тях се
свежда единствено до обема информация за самоличността на задържаното лице,
поради което идентичните доводи, касаещи законосъобразността им, следва да
бъдат изложени общо за двата акта.
Съгласно чл.56 от ЗМВР,
органи на структурите по чл. 37
от ЗМВР (в т.ч. ОДМВР - чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР) и на техните структури и
звена, са държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 2 и ал. 3 от ЗМВР, като органите на областните дирекции са
и полицейски органи (чл.57, ал.1 от ЗМВР). С оглед на това и доколкото оспорваните
заповеди № УРИ 372зз-106/29.08.2018г. и
№ УРИ 372зз-107/29.08.2018г. са издадени от младши инспектор М.И.Р.,
заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен
в сектор "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност"
в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при
ОДМВР-гр.Шумен, т.е. от полицейски орган по смисъла, вложен в чл.57, ал.1 и
чл.72 от ЗМВР, същите се явяват издадени от компетентен административен орган.
Досежно компетентността на административния орган по делото не е налице спор, а
и тя се установява от приложеното удостоверение № 372000-19141/01.10.2018г.,
издадено от ОДМВР-гр.Шумен, заповед № 372з-277/06.02.2017г. на директора на
ОДМВР-гр.Шумен, ведно с акт за встъпване от 10.02.2017г., типова длъжностна
характеристика, както и от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден
със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 13
от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., изм. и доп., бр. 30 от 11.04.2017
г., бр. 97 от 5.12.2017
г., бр. 14 от 13.02.2018 г.,
и бр. 48 от 8.06.2018 г., според която длъжността младши
автоконтрольор I степен със специфично наименование младши инспектор
се заема по служебно правоотношение, от държавен служител по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР.
Атакуваните заповеди
са издадени в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и
притежават визираните в чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР задължителни
реквизити. В унисон с изискванията на чл.8, ал.8 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015г. в Заповед № 372зз-106/291.08.2018г. са отразени полът, видимата
възраст, телосложението, характерните белези и други данни за задържаното лице,
а в последващата Заповед № 372зз-106/291.08.2018г. са описани данните за
самоличността на лицето, както и начален час на задържане, съвпадащ с посочения
в предходната заповед такъв" (съобразно чл.8, ал.8, т.1 от Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015г.). Същите обаче са изготвени в нарушение на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като описаното в тях фактическо основание за издаването
им е непълно и не удовлетворява изискването за мотивираност на актовете. По-конкретно,
като фактическо основание за издаване на двете заповеди е посочено "за
установяване на самоличност", а като правно такова - чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба урежда хипотезата
за задържане на лице от полицейски орган при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл. 70
от с.з. В чл.70, ал.1 от ЗМВР са изброени хипотезите, при които полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване на лице (за което има данни,
че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред (т.1);
когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при
образувано административнонаказателно производство (т.2); при осъществяване на
контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в
страната(т.3); на контролен пункт, организиран от полицейските органи(т.4); по
искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон(т.5)). В алинея втора на същия законов текст е посочено, че
установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В
случая административният орган е посочил единствено, че задържането на лицето
се налага за установяване на самоличността му, но не е отразил причините,
наложили предприетите действия в тази насока, както и не е посочил защо
самоличността на лицето не може да бъде установена по някой от начините,
визирани в чл.70, ал.2 от ЗМВР. Това обстоятелство обуславя извод за
немотивираност на издадените административни актове и представлява съществено
нарушение на изискванията за форма, тъй като е ограничило възможността на
жалбоподателя да разбере защо следва да бъде установена самоличността му и по
какви причини това не може да бъде сторено с някой от останалите способи,
визирани в чл.70, ал.2 от ЗМВР. Действително, към административната преписка са
приложени два броя АУАН, съставени срещу оспорващия за извършени от него
административни нарушения, а чл.70, ал.1, т.2, предл.2 от ЗМВР допуска
извършване на проверки за самоличност при образувано административнонаказателно
производство. В случая обаче не е налице хипотезата, когато част от мотивите на
оспорените заповеди са изложени в друг съпътстващ документ, тъй като в двете
заповеди липсва изрично препращане към друг документ (в т.ч. и двата АУАН), а и
въпросните актове са издадени след издаване на заповедите и нямат характер на
мотиви към същите, а са доказателствени средства за целите на настоящото
административно производство.
По изложените съображения съдът намира, че заповеди №
УРИ 372зз-106/29.08.2018г. и № УРИ
372зз-107/29.08.2018г. са издадени в нарушение на изискванията на чл.74, ал.2,
т.2 от ЗМВР, предвид непълното описание на фактическото основание за издаване
на същите, което е довело до
ограничаване правото на защита на задържаното лице.
На следващо място, съдът приема, че атакуваните
заповеди са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел.
В тази връзка следва да се посочи, че издаването
на две заповеди за задържане, разминаващи се единствено досежно обема
информация, отнасяща се до самоличността на задържаното лице, принципно е
съобразено с изискването на чл.11, ал.8 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015г. Не така стои въпросът обаче досежно съблюдаването на изискването
на чл.35 от АПК. В разрез с цитираната разпоредба, процесните заповеди са
издадени, без да се изяснят фактите и обстоятелствата, от значение за случая и
без да се обсъдат обясненията и възраженията на оспорващия.
Задържането за срок до 24 часа е принудителна
административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има
предупредително-възпиращ или преустановителен характер и се предприема с цел
осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяването на вече
започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. Фактическият
състав по чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР дава
възможност полицейските органи да задържат лице при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70 от ЗМВР. Т.е.
приложението на тази мярка предполага липса
на възможност да се идентифицира самоличността на лицето по реда и начините,
предвидени в чл. 70, ал.2 от ЗМВР, а те са следните: чрез представяне на
документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на
достоверни данни. Убеждаващото въздействие на трите способа за идентифициране
самоличността на проверяваните лица е с еднакъв интензитет, като административният
орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени кой от способите да
приложи, но когато единият от способите не може да се приложи, следва да се
предприемат действия за установяване самоличността на лицето по някой от другите
способи. Касае се за ограничаването на правото на свободно придвижване,
гарантирано с Конституцията, обуславящо приложението на мярката при стриктно
спазване на предпоставките на закона – при невъзможност да се идентифицира
самоличността на проверяваното лице в случаите и по начините по чл. 70 от ЗМВР.
Тежестта да докаже, че установяването на самоличността на С.С. по някой от
способите по чл. 70, ал.2 от ЗМВР не е било възможно, е на административния
орган, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Липсват докладни
записки, въз основа на които би могло да се формират фактически изводи за
обстоятелствата, свързани с проверката на самоличността на жалбоподателя,
представил ли е той документ за самоличност и ако не - по какви причини, съществувала
ли е възможност да се съберат сведения от граждани с установена самоличност,
които познават лицето, респ. наличен ли е бил друг способ, годен за събиране на
достоверни данни с оглед твърдението на С.С., че издателят на заповедите за задържане,
а и част от останалите присъствали полицейски служители, са го познавали.
Действително,
от събраните по делото гласни доказателства, както и от АУАН №
469475/29.08.2018г. и АУАН № 02611680/29.08.2018г. става ясно, че оспорващият е
разполагал с документи за самоличност, но категорично е отказал да ги
предостави на полицейските служители, за да идентифицират самоличността му, като
израз на граждански протест, въпреки, че неколкократно е бил поканен да го
стори както от издателя на заповедта, така и от тримата полицейски служители от
звено "Конвой" при ОДМВР-гр.Шумен. Същевременно обаче от тях става
ясно и, че административният орган не е предприел никакви мерки за установяване
самоличността на лицето чрез някой от другите способи, визирани в чл.70, ал.2
от ЗМВР. Този извод се потвърждава от показанията на разпитаните полицейски
служители от звено "Конвой", които в деня на задържането са били пеши
патрул и са взели участие в действията по задържането на лицето. Според
показанията на св.К.А., "Въпреки всичко ние му обяснихме:"Даваш
документите за самоличност, колегата ти съставя един фиш за това, че си нарушил
пътния знак, пожелаваме си приятен ден.... След около 15-тина минути, като
видяхме, че лицето категорично отказва и няма да даде документите си за
самоличност, ние му разяснихме, че от този момент нататък той е
задържан до установяване на самоличността му...". Св.К.К.сочи:
"Господинът каза, че не желае да представи документите си и няма да ги
представи... Докато бяхме там, господинът не представи документи за
самоличност, каза, че е юрист, знае си правата и задълженията и какви са
последствията срещу него. Колегата му каза, че трябва да бъде задържан за
установяване на самоличността и той каза, че е запознат..." Св. А.Д.описва
следното: "Докато бяхме там, при многократно поискване от моя страна и
впоследствие от колегите, които бяха на место, г-н С. отказа да представи
всякакъв документ за самоличност...Аз лично му обясних какво следва от това
непредставяне на документите, че ако не представи документи за самоличност, ние
трябва да го задържим в полицейското управление..." Т.е. от показанията на
тримата свидетели става ясно, че полицейските органи не само не са предприели
действия за установяване самоличността на лицето по друг начин, но не са и
имали намерение да го сторят, доколкото през цялото време са разяснявали на
оспорващия, че задържането е задължителна последица от непредставянето на
документ за самоличност, което не кореспондира с разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР.
В
тази връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на разпитаните
свидетели, задържането на оспорващия е било осъществено в непосредствена близост
до сградата, където се помещават ОДМВР-гр.Шумен и РУ-гр.Шумен и в присъствието
на четирима полицейски служители. Доколкото от показанията на полицейските
служители не се установява поведението на оспорващия да е налагало засилено
полицейско присъствие и оспорващият е съобщил имената си преди въвеждането му в
районното управление (видно от показанията на св.К.Кирилов, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви), е съществувала възможност
някой от служителите да извърши справка чрез АИС"БДС" в районното
управление, респ. да изготви разпечатка от системата с имената и данните на жалбоподателя, като по този начин се установи
самоличността му без да се прибягва до задържане с цел отвеждането му в
полицейското управление.
Освен
това, с оглед професията на оспорващия (която е станала известна на
полицейските служители, видно от показанията на св.Кирилов), факта, че
задържането му е осъществено в работен ден (29.08.2018г.), в светлата част на
деня и по време, в което държавните институции обичайно работят (10.00 часа
сутринта), както и предвид обстоятелството, че действията за установяване
самоличността на оспорващия са били предприети в непосредствената близост до
сградите на ОДМВР-гр.Шумен, РУ-гр.Шумен и Съдебната палата(чието местоположение
е общоизвестно, а и към нея от сградата на РУ и ОДМВР има пряка видимост),
откриването на негови колеги, които биха могли да удостоверят самоличността му
по реда на чл.70, ал.2 от ЗМВР, също не е представлявало сериозно затруднение. До
такива опити за идентификация на лицето обаче административният орган изобщо не
е прибягнал. Освен това, от показанията на всички свидетели става ясно, че
поводът оспорващият да паркира автомобила си пред сградата на ОДМВР-гр.Шумен е
недоволството му от взетите от органите на МВР мерки по повод подадените от
него предната вечер, в т.ч. и в ОДМВР-гр.Шумен, сигнали за силна музика, което
лесно е можело да се провери. Също така, св.Г.Б. - началник сектор
"ОП" в РУ-гр.Шумен, сочи, че още вечерта е разбрал, че подателят на
сигнала за силна музика в района на "Шуменско плато" е г-н С., като
от изявленията на последния е очевидно, че свидетелят е познавал оспорващия, а
и е бил на работа в деня на задържането му, като дори след въвеждането му в районното
управление е осъществил контакт с него, за да му разясни какви мерки са взели
подчинените му служители по повод подадените предната вечер сигнали за силна
музика.
От
всичко изложено следва, че оспорващият е бил задържан, без способите за
установяване самоличността му по чл.70, ал.2 от ЗМВР, да са били изчерпани. А и
след като издателят на заповедите е заявил на оспорващия "По физиономия
сте ми познат. Участвахте в някакво телевизионно предаване, но имена и данни за
Вас не зная" (установено по реда на чл.176 от ГПК), а св.К.К.сочи, че
преди да влязат в районното управление оспорващият си е казал имената и в
Заповед за задържане на лице № УРИ 372зз-106/29.08.2018г. е посочено, че лицето
"се определя като С.Н.С.", е очевидно, че последният е съдействал за
установяване самоличността му без представяне на документ за самоличност, каквато
възможност административният орган изначално е изключил, в разрез с
изискванията на чл.70, ал.2 от ЗМВР.
От
всичко изложено следва, че оспорващият е бил задържан при липса на
предпоставките, визирани в чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, тъй като цитираната разпоредба
е приложима, когато самоличността на лицето не може да се установи по начините,
описани в чл.70, ал.2 от ЗМВР, а в настоящия казус възможността за установяване
на самоличност без съответните документи от ЗБЛД изобщо не е била изследвана от
административния орган. Това от своя страна обосновава извода за издаване на
атакуваните заповеди при неспазване на изискванията на чл.35 от АПК за
изясняване на фактите и обсъждане на възраженията на заинтересованите граждани.
Нарушението на цитираното административнопроизводствено правило е съществено,
тъй като при неговото съблюдаване е съществувала реална възможност за
установяване самоличността на лицето, без ограничаване на правото му на
свободно придвижване. Това от своя страна е довело до постановяване на
оспорените актове при липса на материалноправните предпоставки за това.
Оспорваните
заповеди са издадени и в несъответствие с целта на закона. Всяко правомощие е предоставено на административните органи с конкретна
цел. Несъответствие с целта на закона е налице тогава, когато предоставеното на
административния орган публично субективно право е упражнено не за
осъществяване на интереса, за който е установено от закона. Органите на
публична власт могат да се намесват в личния живот гражданите с цел предотвратяване
извършването на престъпления или за защита правата и свободите на другите, но
при спазване на принципите на законност, гарантиращи, че ограниченията от
подобен характер са необходими, подходящи и съразмерни. Правомощията на
полицейските органи следва да се осъществяват по начин, който осигурява
спазването на тези принципи. Като вид административна принуда, ПАМ по чл.72,
ал.1, т.4 от ЗМВР не е средство за реализиране на отговорността на лицето по
повод извършеното от него административно нарушение по ЗБЛД и ЗДвП. С оглед
данните по административната преписка в настоящия случай, оспорените заповеди
за задържане се явяват недопустими и незаконосъобразни допълнителни санкции за
поведението на С.С., което той е имал на 29.08.2018г. около 10.00 часа. При
издаването на заповедите полицейският орган е действал при условията на
оперативна самостоятелност да избере начина, по който да установи самоличността
на лицето. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК административните актове се издават за
целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността
като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт.
Именно в така определените от цитираните норми рамки следва да се упражнява
предоставената на административния орган компетентност, когато той действа при
условията на оперативна самостоятелност. В случая органът е излязъл извън тези
рамки, нарушил е принципа на съразмерност и е засегнал правата на адресата на
акта в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която
актът е издаден, тъй като за установяване самоличността на лицето не е било
необходимо същият да бъде задържан, без да бъде изследвано наличието на други
възможности за установяване самоличността му и предвид факта, че оспорващият е
информирал контролните органи относно своята самоличност.
Обстоятелството,
че след задържането на оспорващия спрямо него са съставени АУАН за нарушения на
ЗДвП и ЗБЛД не обосновава обратен извод, тъй като нарушенията на цитираните
разпоредби подлежат на санкциониране по друг ред, а задържането по реда на
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР няма характер на мярка за наказание и назидание на
лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени
правила.
В обобщение на изложеното съдът намира, че атакуваните Заповед за
задържане на лице №
УРИ 372зз-106/29.08.2018г. и Заповед за задържане на лице № УРИ 372зз-107/29.08.2018г. са
издадени от компетентен административен орган, но в нарушение на изискванията
за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
неспазване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъдат
отменени, като незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
оспорващият своевременно е направил искане за присъждане на деловодни разноски
в размер общо на 840 лева, в т.ч. внесена държавна такса в размер на 20 лева,
внесено възнаграждение за свидетел в размер на 20 лева и договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Съдът намира за
основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото в частта досежно внесената от
последния държавна такса в размер на 20 лева, поради което заплатената от него
сума в посочения размер, представляваща внесена държавна такса, следва да се
присъди в тежест на ОДМВР-гр.Шумен. Що се отнася до искането на оспорващия за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, следва да се
отбележи, че независимо от представените по делото доказателства, че С.С. е
внесъл по сметка на Адвокатско дружество "С. и партньори",
представлявано от него, сумата от 800
лева по договор за правна защита и съдействие № **********/26.09.2018г. за
защита по настоящото дело, същата не подлежи на репариране от ответната страна.
Както беше посочено по-горе, при отмяна на акта от бюджета на органа, издал
акта, се възстановява възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв. В случая оспорващият не е бил представляван в съдебното производство
от процесуален представител, поради което няма право на присъждане на
възнаграждение за такъв. Обстоятелството, че самият оспорващ е адвокат не променя
този извод, тъй като в настоящото производство той е участвал не като
процесуален представител на страна по делото, а като страна по същото. Що се
отнася до искането за присъждане на внесените от оспорващия разноски за
възнаграждение на свидетел, доколкото такива не са изплащани, същите подлежат
на възстановяване на последния по реда на чл. 4б от Закона за държавните
такси, поради което не следва да се присъждат в тежест на ОДМВР-гр.Шумен. По
изложените съображения, искането на оспорващия за присъждане на направените от
него деловодни разноски в размер на 820 лева, включващи 800 лева договорено и
платено адвокатско възнаграждение и 20 лева възнаграждение за свидетел, следва
да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №
УРИ 372зз-106/29.08.2018г. и Заповед за задържане на лице № УРИ
372зз-107/29.08.2018г., издадени от полицейски орган М.И.Р. - младши инспектор
при ОДМВР-гр.Шумен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр.Шумен да заплати на С.Н.С.,
ЕГН **********,***, направените от
него разноски в размер на 20 (двадесет) лева, представляващи внесена държавна
такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Н.С.,
ЕГН **********,***, да му бъдат присъдени разноски в размер на 820 (осемстотин
и двадесет) лева, включващи договорено и заплатено възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № **********/26.09.2018г. в размер на 800 лева и
възнаграждение за един свидетел в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: