№ 66
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110107555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "фирма" ЕООД, чрез
адв. И. Е., с която срещу"фирма" АД е предявен иск по чл. 435, вр. чл. 431, вр. чл. 429 КЗ за
сумата от 2400 лева, представляваща претендирано от ищеца застрахователно обезщетение
по застраховка "Професионална отговорност на счетоводители и одитори" за заплатена от
дружеството на трето за делото лице сума, представляваща за последното имуществена
вреда в резултат от професионалната дейност на ищеца.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника застрахователен договор с предмет осигуряване
на застрахователно покритие по клауза "счетоводители и експерт счетоводители" за
гражданската отговорност на правоспособни счетоводители, експерт-счетоводители и
специализирани счетоводни предприятия за вредите, причинени от тях на трето лица в
резултат от извършено или допуснато в срока на договора неправомерно действие или
бездействие при осъществяване на професионалната дейност. Поддържа, че по силата на
договор за счетоводно обслужване, сключен със "фирма" ЕООД, е предоставял на това лице
и обслужване, съгласно действащото трудово законодателство, в т.ч. и осъществяване на
комуникация с компетентните органи. Вследствие на пропуск, дължащ се на техническа
грешка от страна на ищеца, на това трето лице е било издадено наказателно постановление
от Дирекция "Инспекция по труда", заради това, че дружеството като работодател е
допуснало до работа лице без предварително да му предостави заверено копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до НАП относно сключения трудов договор. С
наказателното постановление на дружеството е била наложена имуществена санкция в
размер на сумата от 2500 лева. Поддържа, че имуществената вреда за това дружество е
възникнала в резултат на неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за
1
счетоводно обслужване и анексите към същия, с оглед което и ищецът е заплатил на
дружеството сума в размер на 2500 лева. При ответника е била регистрирана преписка по
щета на 06.08.2021 г., но застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение
по договора за застраховка. Счита, че отказът на застрахователя е незаконосъобразен.
Поддържа, че трудовоправните въпроси са неразривно и функционално свързани със
счетоводната дейност, с оглед което и е налице застрахователно събитие, представляващо
покрит по силата на застрахователния договор риск. С оглед договореното между страните
самоучастие от страна на застрахования при всяка една претенция в размер на сумата от 100
лева предявява иска за сумата от 2400 лева. Моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи за неговата неоснователност. Поддържа, че
процесните вреди са били причинени от неизпълнение на задължение, произтичащо от КТ,
което няма връзка с нормативно установените и застраховани счетоводни задължения на
ищеца. Позовава се на клаузите на т. 11, вр. т. 11.14 и т. 11.12. от приложимите към договора
общи условия. Счита, че при липсата на процесния договор и анекс към него отговорност за
застрахования не би възникнала. Противопоставя се на разширяването на предметния
обхват на застрахователното покритие съгласно изложението в исковата молба, като
заявява, че не е налице пречка счетоводителят да извършва и друго извън счетоводното
обслужване, но последното не обуславя отговорност на застрахователя, който е поел
задължение да покрива отговорността на счетоводителя в границите на съответната
професионална услуга. Позовава се и на клаузата на т. 11.7 от ОУ, както и на тази на т. 46 от
ОУ, доколкото застрахователят не е бил уведомен и не е давал съгласие за удовлетворяване
от страна на ищеца на претенцията на третото лице. Моли за отхвърляне на иска и
претендира в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявява
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада на делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че помежду им е бил сключен договор за застраховка
"Професионална отговорност на счетоводители и одитори", застрахователна полица № ***
г., по силата на който ответникът се е задължил за срока на договора да осигури
застрахователно покритие по клауза „Счетоводители и експерт-счетоводители“ и да изплати
застрахователно обезщетение при настъпване на събитие, представляващо покрит по
застраховката риск при самоучастие от страна на застрахования за всяко събитие в размер
на 100 лева, както и че ищецът е предявил преди предявяване на иска претенцията си до
застрахователя, като последният е отказал да удовлетвори същата.
По делото са представени общите условия, приложими към конкретния застрахователен
договор, като страните не спорят, че същите са приети и са част от съдържанието на
договора. Съгласно клаузата „счетоводители и експерт- счетоводители“ предмет на
2
застрахователна защита е гражданската отговорност на правоспособни счетоводители,
експерт-счетоводители и специализирани счетоводни предприятия за вредите, причинени от
тях на трети лица, в резултат на извършено или допуснато в периода на застрахователно
покритие по полицата неправомерно действие или бездействие при осъществяване на
застрахованата професионална дейност. Причинените от застрахования вреди по
предходното изречение подлежат на обезщетяване по тази клауза само в случай че
претенцията за обезщетение е предявена за пръв път срещу застрахования или
застрахователя писмено през периода на застрахователно покритие, договорен в полицата.
Раздел V от общите условия регламентира изключенията от застрахователно покритие.
Съгласно клаузата на чл. 11 от същите застрахователят не изплаща обезщетение за вреди
причинени, свързани или вследствие на: упражняването на какъвто и да е друг вид
професионална дейност, различна от застрахованата /11.12/, от представителство на
клиентите на застрахования пред държавни институции /11.7/, както и при забавяне или
неизпълнение на договорни задължения на застрахования, в това число и неустойки, както и
всякаква друга отговорност, поета от застрахования по силата на договор или друго
споразумение, освен ако отговорността би възникнала по закон и при липса на договор
/11.14/.
Съгласно клаузата на чл. 46 на ОУ, на която ответникът се позовава с отговора на исковата
молба, обезщетението се изплаща, когато със знанието и съгласието на застрахователя или
когато въз основа на влязло в сила съдебно решение застрахованият е удовлетворил
претенциите на увредените лица.
Като писмени доказателства в производството са приети още:
- договор за счетоводно обслужване от 01.10.2018 г., сключен между ищеца и „фирма“
ЕООД, с предмет извършване от страна на ищеца на счетоводни услуги, обезпечаващи
функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно
законодателство. По силата на клаузата на чл. 5 от договора ищецът в качеството си на
изпълнител по договора се е задължил да организира и поддържа счетоводното състояние на
дружеството, да извършва счетоводни записвания, да води счетоводни регистри, да
представя вярно имущественото състояние, финансовия резултат, промени в паричните
потоци и т.н., да съставя годишен счетоводен отчет, да изготвя и подава в установените
законови срокове платежни документи, справки и данъчни декларации, да отговаря за
счетоводната дейност на предприятието, да извършва годишните приключвания, да дава
консултации във връзка с данъчните задължения, да представлява възложителя пред
органите на данъчната администрация при извършвани проверки, ревизии, касаещи
дейността, предмет на договора, да върне счетоводната документация на възложителя при
прекратяване на договора;
- Анекс към договора, подписан на 01.12.2018 г., касаещ дължимото на изпълнителя от
възложителя по договора за счетоводно обслужване възнаграждение;
- Анекс № 2 от 02.01.2019 г. към договора, съгласно който „фирма“ ЕООД се е задължило да
3
отговаря за обслужването на дружеството възложител съгласно действащото трудово
законодателство, в това число да изготвя трудови договори, документи във връзка с
прекратяване на трудови правоотношения, да осъществява съпътстващата комуникация с
компетентните органи, включително НАП, НОИ и др.
В производството е прието наказателно постановление №23-003895 на директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по
труда“, с което на 21.07.2021 г. на „фирма“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ - за това, че е допуснал до работа
работник или служител преди да му представи копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Приетото платежно нареждане с наредител „фирма“ ЕООД установява плащане на
имуществена санкция по НП №23-003895 на 21.07.2021 г.
С писмо от 04.08.2021 г. от „фирма“ ЕООД е поканило ищеца да възстанови сумата,
заплатена като имуществена санкция, като е мотивирал поканата си за плащане с допусната
„грешка в счетоводството“.
Не е спорно също така и се установява от представеното по делото платежно нареждане, че
на 03.11.2021 г, ищецът е превел на „фирма“ ЕООД сума в размер на 2550 лева с основание
за плащане: „във вр. с наказателно постановление изд. Инспекция по труда – счет.грешка“.
С писмо от 20.08.2021 г. ответникът е уведомил ищеца за отказа си да удовлетвори
извънсъдебно предявената от страна на ищеца по застрахователния договор претенция, като
е посочил, че счита имуществената санкция, наложена за нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ, е
във връзка с дейност извън обхвата на ЗСчет. и предоставяните от застрахования по
договора счетоводни услуги.
За сведение на съда ищецът е представил длъжностна характеристика на длъжността
„счетоводител“. Същата съдът приема, че няма характеристиките на документ, с оглед което
и не следва да се разглежда като писмено доказателство по см. на процесуалния закон.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения иск и
формулираният петитум съдът приема, че е сезиран с претенция с правно основание чл. 435,
вр. чл. 431, вр. чл. 429 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ищеца и ответника, настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят се е задължил да носи риска, причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите, както и
че застрахованото лице е удовлетворило претенцията на увредения, насочена към него, с
оглед което и е настъпила суброгация в правата на увредения.
4
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу основателността
на предявените искове, в това число и че е налице изключен риск съгласно договора.
В конкретния случай страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
застрахователно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за
застраховка „Професионална отговорност на счетоводители и одитори“ по клауза
„Счетоводители и експерт счетоводители“ с период на действие 13.01.2021 г. – 12.03.2022 г.,
че застрахователната премия е била заплатена, с оглед което договорът е породил действие,
че от страна на застрахования е заявено настъпването на застрахователно събитие, че
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на
изключен от покритие по договора риск.
По делото спорни са обстоятелствата дали в периода на застрахователно покритие по
договора е настъпило застрахователно събитие, което да представлява покрит риск по
имуществената застраховка, с която е застрахована гражданската отговорност на
застрахования от професионалната му дейност на счетоводител, тъй като с отговора на
исковата молба ответникът се е позовал, че е налице изключен риск съгласно т. 11.7, 11.14,
т. 11.12 от ОУ.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради
наличие на изключен риск предвижда безспорно установяване на фактите, към които следва
да се приложи конкретното основание от ОУ, на което ответникът се позовава.
В конкретния случай се установява от представения Анекс №2 към договора за счетоводно
обслужване, че изпълнителят по договора /ищец по делото/ се е задължил да отговаря за
обслужването на дружеството съгласно действащото трудово законодателство, да изготвя
трудови договори, документи във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения и да
осъществява съпътстващата комуникация с компетентните държавни органи, включително
НАП.
Съгласно чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Доколкото компетентен орган е констатирал неизпълнение на това задължение от страна на
„фирма“ ЕООД, то и с наказателно постановление №23-003895 от Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ е бил наложена имуществена санкция на работодателя в размер на
2 500 лв. В производството е установено, че ищецът не оспорва, че с оглед на уговореното в
Анекс №2 към договора за счетоводно обслужване негово е било задължението да подаде
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до НАП от името и за сметка на дружеството работодател в
случая. Последното съдът приема за установено, тълкувайки волята на страните, изразена в
5
подписания между тях Анекс № 2, доколкото следва да се приеме, че подаването на
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ е изискване на трудовото законодателство, а поемайки
задължение да осъществява тази дейност по възлагане от работодателя, изпълнителят
/ищецът/ се е задължил да извършва и тази дейност за клиента си. Следователно
неизпълнението на това договорно задължение на изпълнителя се намира в причинна връзка
с налагането на имуществена санкция от страна на държавен орган за допуснато нарушение
на трудовото законодателство.
Следва да се даде отговор на въпроса дали поетото по силата на Анекс № 2 към договора за
счетоводно обслужване задължение е част от застрахованата от ответника професионална
дейност на счетоводителя и експерт-счетоводителя.
Терминът „професия“ /от латински professio/ съгласно речника на българския език
/Институт на българския език към БАН/ означава трудова дейност, изискваща определени
теоретични знания и практически умения, усвоявани обичайно в учебно заведение, която се
упражнява постоянно или продължително в социална среда като източник на средства за
прехрана. Професията също така е вид специализирана трудова дейност, специфична работа,
извършвана от специализирани в съответната област служители. Спецификите на една или
друга професионална дейност, отличителните знания и умения, са тези, които отличават
професиите една от друга.
Счетоводната дейност съдът приема, че е уредена преимуществено със Закона за
счетоводтството. Съгласно чл. 1 от този нормативен акт урежда:
1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в
предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на
активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите
за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети,
докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и
групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.
В този нормативен акт са разписани задълженията на предприятията във връзка с тяхната
счетоводна отчетност, изискванията към счетоводните документи, както и към лицата, които
са натоварени да съставят финансовите отчети /чл. 17 и чл. 18 от ЗСч./.
Със закона за независимия финасов одит пък нормативно е разписано придобИ.ето на
правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител –глава Втора от закона. Съгласно
разпоредбите на чл. 31 - чл. 32 ЗНФО регистрираният одитор има задължение за сключване
на задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Чл. 31, ал. 1, т. 8 ЗНФО
предвижда, че при упражняване на одиторската професия регистрираният одитор е длъжен
6
да се застрахова за рисковете на своята дейност за вреди, настъпили вследствие на виновно
неизпълнение на неговите задължения, с изключение на времето, през което не предоставя
услуги, включващи ангажименти за финансов одит, за преглед на финансова информация и
за изразяване на сигурност, различни от одит или преглед.
Към лице, извършващо дейност като регистриран експерт-счетоводител, не е предвидено
нормативно изискване за сключване на задължителна застраховка „Професионална
отговорност“. Последното обаче не е пречка да бъде сключена доброволна застраховка с
такъв предмет, какъвто договор е бил сключен и между страните в производството.
Въз основа на законовата регламентация на счетоводната дейност, разписана основно в
Закона за счетоводството и Закона за независимия финасов одит, настоящият състав на съда
приема, че професионалната дейност на счетоводителя е свързана с изпълнението на онези
специфични функции, характерни и необходими за осъществяване на счетоводната
отчетност на предприятието, така както последната е регламентирана с тези нормативни
актове. Несъмнено е, че именно във връзка с тази типична дейност на ищеца е сключен
процесният застрахователен договор, по силата на който ответникът се е задължил да
осигури застрахователно покритие и да репарира причинени на трети лица във връзка с
извършването на задълженията по същата вреди.
В подкрепа на горния извод е и съдържанието на първоначално сключения между ищеца и
третото за настоящия спор лице договор за счетоводно обслужване. Със същия ищецът е
приел да осъществява счетоводната дейност и отчетност на своя клиент, да организира и
поддържа счетоводното състояние на дружеството, да извършва счетоводни записвания, да
води счетоводните регистри, да представя вярно имущественото състояние, финансовия
резултат, промени в паричните потоци и т.н., да съставя годишен счетоводен отчет, да
изготвя и подава в установените законови срокове платежни документи, справки и данъчни
декларации, да отговаря за счетоводната дейност на предприятието, да извършва годишните
приключвания, да дава консултации във връзка с данъчните задължения, да представлява
възложителя пред органите на данъчната администрация при извършвани проверки,
ревизии, касаещи дейността, предмет на договора, да върне счетоводната документация при
прекратяване на договора. Осъществяването на тази дейност несъмнено съставлява
професионалната дейност на счетоводното предприятие.
В случая обаче се установява, че причинената на третото за спора лице, клиент на ищеца,
вреда е свързана с неизпълнение на задължение, произтичащо за това лице в качеството му
на работодател от трудовото законодателство, което задължение ищецът е поел да
изпълнява с допълнително подписания със същия възложител Анекс № 2.
Задължението по чл. 62, ал. 3 КТ възниква за всяко лице, което има качеството работодател
по смисъла на §1 КТ - всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
7
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. За подаването на уведомление
до НАП относно сключването на трудов договор законът не изисква специална
квалификация. Това действие може да бъде извършено както от физическото лице в
качеството му на работодател, от законния представител на дружеството работодател, от
негов пълномощник, от адвокат. Това действие може да бъде осъществено и от
счетоводителя на работодателя по възлагане, но експертизата на счетоводителя не е
необходимо условие за валидното извършване на действието.
От събраните по делото доказателства, както се посочи и по-напред, съдът приема, че
ищецът се е съгласил по възлагане от трето за делото лице да изпълнява задълженията на
последното, произтичащи от трудовото законодателство, в това число и да представлява
работодателя през НАП. Тези дейности обаче, по мнение на първоинстанционния съд в този
му състав, не са част от специфичната професионална дейност на счетоводителя.
Съгласно клаузата на т. 11.12 от приложимите към договора ОУ застрахователят не изплаща
обезщетение за вреди причинени, свързани или вследствие на упражняване на друг вид
професионална дейност, различна от застрахованата. В случая вредите за „фирма“ ЕООД са
възникнали от неизпълнение на изискване на трудовото законодателство. Приемането по
силата на договор тази дейност да бъде осъществявана от счетоводителя не означава, че тя е
част от присъщата професионална дейност на счетоводителя и експерт-счетоводителя. От
това следва, че е налице изключен риск съгласно условията на застрахователния договор.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 435, вр. чл. 431, вр. чл. 429 КЗ за осъждане на ответното дружество "фирма"
АД да заплати в полза на ищеца "фирма" ЕООД сумата от 2400 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка "Професионална отговорност на
счетоводители и одитори" за заплатена от дружеството на трето за делото лице сума,
представляваща за последното имуществена вреда в резултат от професионалната дейност
на ищеца, следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението и в отговор на заявените с исковата молба доводи за
неоснователност на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение и
позоваването от страна на ищеца на Национални стандарти за финансови отчети на малки и
средни предприятия, в частност на съществуващия стандарт 19 „Доходи на персонала“,
респ. „Доходи на наети лица“, следва да се посочи, че макар такъв счетоводен стандарт да
съществува, конкретно неизпълненото задължение на работодателя, възложено на ищеца,
има твърде далечна връзка със счетоводните стандартни, касаещи доходите на наетия от
работодателя персонал. Макар основание за дължимост на последните да са конкретни
трудови, служебни или граждански правоотношения, за съответния работодател
/предприятие/ същите съставляват разходна част от баланса и имат място в съответните
счетоводни записвания и отчети, т.е. съставянето на отчет и по тези стандарти е част от
професионалната дейност на счетоводителя, който извод не следва по отношение на
задължението по чл. 62, ал. 3 КТ.
8
Трудовоправната политика или политиката на съответното предприятие относно наетия
персонал, макар свързана със счетоводната дейност, е ясно разграничима от последната. При
тълкуване на волята на страните, отразена в процесния застрахователен договор, съдът
приема, че е уговорено осигуряването на застрахователно покритие във връзка с
професионалната дейност на счетоводното предприятие, но не и на всяка друга дейност,
която то по възлагане е приело да изпълнява, дори това да е типично и наложено в
практиката, както се поддържа с исковата молба.
Следва да се допълни още, че конкретното задължение за подаване на уведомление по чл.
62, ал. 3 КТ нормативно не е предвидено да се изпълнява от счетоводител, с оглед което и
позоваването на норми от различни от ЗСч нормативни актове не може да обоснове извод в
обратна насока.
От представените по делото писмени доказателства е установено, а и ищецът не отрича
това, че задълженията му по конкретния договор с третото за настоящия спор лице относно
обслужването на дружеството възложител съгласно действащото трудово законодателство,
в това число да изготвя трудови договори, документи във връзка с прекратяване на трудови
правоотношения, да осъществява съпътстващата комуникация с компетентните органи,
включително с НАП, са възникнали от допълнително подписаното между страните
съглашение и не са били част от първоначалното съдържание на договора за счетоводно
обслужване. Последното затвърждава застъпеното в решението становище, че тази
допълнителна дейност не е част от професионалната дейност на счетоводното предприятие,
а е допълнителна услуга, която може да бъде извършвана, ако това е уговорено, но за
извършването й не се изисква и не е необходима професионална счетоводна компетентност.
Ето защо и осъществяването й от счетоводител попада в хипотезата на т. 11.12 от ОУ – друг
вид професионална дейност, различна от застрахованата.
По изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на присъждане на разноски възниква само за ответната
страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се следва
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен от съда в
съответствие с Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "фирма" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. срещу "фирма" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., иск по чл.
435, вр. чл. 431, вр. чл. 429 КЗ за сумата от 2400 лева, представляваща претендирано от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Професионална отговорност на
счетоводители и одитори“ за заплатена на „фирма“ ЕООД сума, представляваща за
9
последното имуществена вреда, настъпила в резултат от професионалната дейност на ищеца.
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, да заплати на "фирма" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10