№ 138
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
при участието на секретаря Виолета В. Драгиева
и прокурора Георги Иванов Згуров (ВОП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
Наказателно дело от общ характер № 20216200200106 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият *** Д. ХР. М., служещ във в.ф. *** – *** се явява лично
и с адв. Д.Д. от АК – Пловдив, упълномощен по досъдебното производство.
Явява се процесуалният представител на ощетеното юридическо лице
военно формирование *** – София *** Св. Д. Ст..
От *** С. са постъпили документи, удостоверяващи неговата
юридическа правоспособност, както и актуално пълномощно, ***сано от
Командира на Военновъздушните сили на Република България и към тях е
приложено и искане за прекратяване на наказателното производство по
делото на основание чл. 343, ал. 2 НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЮРК. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване
1
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимия.
*** Д. ХР. М., от в.ф. *** – ***, на ***, роден на ***. в гр. ***, живеещ
в гр. Пловдив, бул. „***, ***, с българско гражданство, *** неосъждан, ЕГН
**********, получил своевременно препис от обвинителния акт и
Разпореждане № 62/13.10.2021 г. на съда на 21.10.2021 г.
Разясниха се правата на страните по чл. 274 и 275 от НПК, а на
подсъдимия и по чл. 55 от НПК.
Такива не постъпиха по делото.
Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото за
разпоредително заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за разпоредителното заседание.
Председателят даде думата на страните за становище по въпросите по
чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, от гледна точка на
прокуратурата, съгласно чл. 36 ал. 1 и чл. 396 НПК, делото е подсъдно на
Пловдивския военен съд, към момента липсват основания, предвидени в чл.
243 и 244 НПК, за прекратяване или спиране хода на наказателното
производство. Според прокуратурата на нито един етап, към момента, не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Доколкото в Глава Тридесет и първа
НПК са предвидени особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на
военен съд, са налице основанията за разглеждане на делото по реда на Глава
Тридесет и първа, не са налице основанията за разглеждане на делото по реда
2
на Глава Двадесет и осма или Двадесет и девета, според прокуратурата няма
основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и при
останалите, предвидени в тази точка обстоятелства. Прокуратурата няма
искания или възражения относно мярката за неотклонение, взета на
досъдебното производство. Към момента това е становището на
прокуратурата.
ЮРК. С.: Господин председател, преди началото на днешното съдебно
заседание депозирах искане на основание чл. 24, ал. 1 т. 9 от НПК, направих
искане за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка,
изброявайки разпоредбите на чл. 248 НПК по произнасянето като
представител на ощетеното юридическо лице, считам че настоящото
наказателно производство е родово местно подсъдно на Военен съд –
Пловдив, по т. 2, считам че са налице, предвидените в НПК основания за
прекратяване на наказателното производство, както споменах с депозираното
от мен по-рано искане. Бих искал, от името на командването на
Военновъздушните сили на РБългария, като надлежно упълномощен, да
изразя позицията за самото прекратяване и мотивите ми за искането за
прекратяване. Имайки предвид високорисковата дейност, свързана с
пилотирането на летателни апарати, Командването на ВВС счита, че не
следва да се наказва летателен и осигуряващ състав за допуснати от тях
деяния, довели до повреда на авиационна техника. В тази връзка
Командването на ВВС не желае да води наказателни производства за търсене
на наказателна отговорност срещу пилоти от състава на ВВС на РБългария. В
тази връзка е и направеното искане.
АДВ. Д.: Първо, да не повтарям изцяло всичките ми съображения във
връзка с настоящото даване ход на т.н. от Вас разпоредително заседание,
въпреки че такова с разпореждане е обявено. Поддържам всичките си цялото
си становище, изложено в предходното съдебно заседание. Считам, че няма
налице основание за провеждане на такова разпоредително заседание. Ще
взема отношение по т.н. искане. Казвам т.н искане. Деянието по чл. 343 НК е
престъпление от общ характер. Процесуалният представител на
Командването на ВВС е конституиран като гр. ищец. В това си качество,
съгласно разпоредбите на чл. 232 и 233 от ГПК, той има правото да оттегли
гражданския иск, или да направи отказ от граждански иск при всяко
положение на делото. Прекратяването на това искане е само по искане на
3
пострадалия. Само че гражданското лице и юридическото лице не е
пострадал, съгласно смисъла на наказателния процес. Съгласно съдебната
практика пострадал може да бъде само физическо лице. Юридическото лице
може да бъде гражданският ищец. Що се касае до мотивирането, че не следва
да се носи отговорност, това становище съм го изразил в предходните
съдебни заседания, подробно го изразих и във Военно-апелативния съд, че
има член от Кодекса на труда, там съм го цитирал, за рискова дейност и че не
следва да се носи отговорност. Това по време на съдебното заседание
прокурорът на три пъти говореше за рискова дейност, че той изпълнява
рискова дейност. Така че този въпрос е стоял пред мен, но той е основание
евентуално за опазване на гражданската отговорност, ако има вина
подсъдимият, ако се докаже вината му. Считам, че това искане не е
процесуално издържано. Моят подзащитен е неоснователно обвинен, аз няма
за какво да го защитавам. Процесуалният представител на ВВС на основание
чл. 233 да направи отказ от предявения иск, защото оттеглянето на
предявения иск не значи, че след една година и половина, като хрумне на
някой друг командващ или министър, защото зная, че цялото това дело е
инсценирано от предишния министър, поради това, че той обжалва заповедта
си за дисциплинарно наказание, наново могат да заведат гражданско дело
срещу него. Но ако той сега тук, съгласно пълномощното, не е за
прекратяване, а за отказ от иска, с удоволствие бихме го приели, защото в
тази част съдът няма да се произнася или който и да е вече съд. Въпросът е
решен. Това е моето становище по това искане за прекратяването. Поддържам
изцяло всичките съображения казани от мен в предходното съдебно
заседание, че това производство трябва да завърши с оправдателна присъда,
за да се види несъстоятелността на обвинението и как прокуратурата
изпълнява поръчки.
ПОДСЪДИМИЯТ: Уважаеми господин военен съдия, единственото,
което искам да кажа, е, че вече над две години и половина минавам през
мъките на това нещо. Високо оценявам това, което новото командване на
ВВС иска да направи по въпроса. За мен всичко това да приключи е едно
голямо облекчение. Съгласен съм със становището на юрк. С.. Не мога да
преценя правните казуси, аз юридически не съм подготвен, но съм благодарен
и съгласен с искането на ВВС. Солидаризирам се и с казаното от адв. Д.,
защото вярвам, че иска най-доброто за мен. Искам да допълня, господин
4
съдия, че аз продължавам да работя в редиците на ВВС, отново казвам, че
съм изключително благодарен за възможността, която ми е дадена, и се
солидаризирам с тях, оставям на Вас, Вие да прецените кое е най-доброто за
мен.
АДВ. Д.: Във връзка със становището на *** М., като негов защитник,
съм длъжен още и миналия път стана ясно, да изразя юридическата страна на
проблема, да изкажа, да обясня. Днес нямахме възможност да се видим и да
му обясня какво означава оттегляне на иска. Отказ и оттегляне на иска, тези
две правни възможности на гр. ищец имат много големи последствия.
Отказът от иска тук да се запише, че се прави отказ от иска е едно, а
оттеглянето на иска е съвсем друго. Ако приемете правнонеиздържаната теза
на представителя на ощетеното юридическо лице, остава въпросът за иска да
го прекратите. Какво става с иска, той е конституиран, приет е за съвместно
разглеждане. Той трябва да направи, съгласно ГПК, разглеждането на
предявения иск в наказателния процес върви по ГПК, т. е. трябва изрично да
заяви оттегля ли иска, отказва ли се от него. Вие какво ще решите за
наказателната част, защото това е неговата процесуална възможност, а не да
иска прекратяването като пострадал. В това отношение ще му бъдат
благодарни, да направи отказ от иска, а не оттегляне на иска.
ПРОКУРОРЪТ (становище): Няма да ставам адвокат на подсъдимия,
но така се получи, в някои аспекти не съм съгласен с адвоката му. Иска се
прекратяване на наказателното производство. Адв. Д. започна в един момент
да говори за прекратяване на иска, но ние не сме чули още от юрк. С., в
качеството на пострадало юридическо лице. Адвокатът говори дали
законодателят има предвид, че и пострадало юридическо лице може да
направи искане за прекратяване на наказателното производство. Аз
предоставям на съда, защото съм убеден, че той най-справедливо и
акедемично ще реши този въпрос. На основание чл. 250 НПК мога да кажа,
че при това правно положение, след като чух изявлението на представителя
на ощетеното юридическо лице, и след като Вие, г-н съдия, вземете решение,
ще имам възможност за протест, след като сериозно обмисля мотивите и
основанията за такъв. Същото е казано по отношение на разноските, мярката
за неотклонение и веществените доказателства. Не се говореше за иска, адв.
Д. започна да говори за иск. Той предполага, че някога някой ще може да се
5
насочи отново срещу М.. Може би е забравил, че на първия етап М. беше
осъден, беше признат за виновен. Аз нямам против да продължим
наказателното производство и да се докаже, че по непредпазливост виновно е
причинил значителни имуществени вреди. Дали ощетеното юридическо лице
ще оттегли иска, това си е негово право и решение.
АДВ. Д. (реплика): *** С. е тук като процесуален представител на
гражданския ищец, такъв е конституиран и не може да му се отнеме това
право. Той може да изрази становище по прекратяването. В предходната си
пледоария казах, че от 1975 г., откакто съм запознат с военното правосъдие,
няма летец даден на съд за причинени щети, поне на територията на
пловдивския военен съдебен район. Въпреки че са падали два МИГ-а,
катапултираха летците, разследване е имало винаги, но никога не са били
предавани на съд. Това би облекчило цялата процедура, ако имаме отказ от
иска. Пак казвам това виси в съдебното производство. Той е конституиран
като представител на гражданския ищец, като такъв се е явил във втората
инстанция, вземал е отношение, искал е да бъде осъден. Съгласно чл. 233
ГПК ищецът има право при всяко положение на делото да направи отказ от
иска. Той това може да го направи и във Върховния касационен съд. За
другото не виждам да има процесуална възможност да направи това.
Съдът, след съвещание, по повод направеното от страна на ощетеното
юридическо лице искане за прекратяване на наказателното производство по
делото срещу подсъдимия Д.М., счита и приема за установено следното:
Спрямо подсъдимия Д. ХР. М. има повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. а, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода до една година или
пробация. В днешното разпоредително заседание се явява представител на
ощетеното юридическо лице, в лицето на *** С.С., който, видно от
представените от него документи, освен че е юрист, се явява и процесуален
представител на командира на Военновъздушните сили (ВВС) на Република
България *** Д. П., видно от представеното в днешното съдебно заседание
пълномощно от дата 25.11.2021 г. В самото пълномощно Командирът на ВВС
е упълномощил юрк. С. с правата да прави искания за прекратяване на
наказателно производство по дела, по които ВВС на РБългария се явява
6
ощетено юридическо лице. Тук възниква въпросът, поставен от защитата на
подсъдимия, а именно според защитника адв. Д. искането се явява
процесуално недопустимо, предвид обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК искане за прекратяване на наказателното
производство може да направи само пострадалият, а не и ощетеното
юридическо лице, в случаите, когато се касае за престъпление по ал. 1, б. „а“
на същия текст. Това становище на защитата на подсъдимия не се споделя от
съдебния състав. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК
образуваното наказателно производство се прекратява когато в предвидените
в особената част на НК случаи пострадалият и/или ощетеното юридическо
лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
направи искане за прекратяване на наказателното производство. Ерго,
прекратяването на наказателното производство, така както изисква именно
процесуалният закон, може да бъде извършено не само от пострадалия, и тук
съдът е напълно солидарен с адв. Д., че пострадал може да бъде само
физическо лице, но може да бъде направено и от ощетеното юридическо
лице. Апропо, ако се приеме тезата на защитника на подсъдимия М., че само
физическите лица имат правото да искат прекратяване на наказателно
производство в случаите на чл. 343 ал. 2, т. 1 НК, то това, според настоящият
съдебен състав, би влязло в крещящо противоречие с разпоредбите на
Конституцията на Република България. Най-малко поради обстоятелството,
че всички физически и юридически лица, общините и държавата
включително, са равнопоставени помежду си и не може на определена
категория лица да бъдат предоставяни повече права, за сметка на другите.
Това впрочем противоречи и на европейското законодателство, където този
въпрос също е разрешен в договора за Европейския съюз. Именно, с оглед
равнопоставеността на правните субекти, нормата на чл. 343 ал. 2 НК не
следва да бъде тълкувана стеснително, в какъвто смисъл е искането на
защитата на подсъдимия. Впрочем по този текст от НК има богата съдебна
практика и тя е еднозначна. Необходимо е да се вземе становище и по
твърденията на защитата на подсъдимия, че липсва процесуална възможност
Военновъздушните сили да направят изявление, че искат наказателното
производство по делото да бъде прекратено. Аргументите на адв. Д. в тази
насока се базират на обстоятелството, че, според него, като граждански ищец
в процеса ощетеното юридическо лице може само да направи искане за
7
оттегляне на иска, или за отказ от предявения гр. иск. Действително, съгласно
ГПК, отказ от иск в гражданския процес може да бъде направен във всеки
един момент от развитието на процеса. Оттегляне на граждански иск може да
бъде направено само и единствено със съгласието на ответника. За целта е
необходимо да има граждански ищец. В настоящия наказателен процес такъв
няма. В настоящия наказателен процес по това дело, Военновъздушните сили
на Република България не са искали и в разпоредителното настоящо съдебно
заседание този състав на съда не е конституирал граждански ищец. Дори и
обаче да беше направил това, дори и ВВС на РБългария да бяха
конституирани в качеството им на граждански ищец в процеса, то това не ги
лишава от възможността, предвидена в чл. 343 ал. 2, т. 1 НК, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 9 НПК, до започване на съдебното следствие в първата инстанция да
направят искане за прекратяване на наказателното производство. Да, само
тогава и в тази хипотеза адв. Д. би бил прав, че наред с искането за
прекратяване на наказателното производство, би следвало да има и изявление
от страна на конституиран,обаче, гр. ищец, дали желае или не производството
по делото да продължи само в гражданската част, или прави отказ и от
гражданския си иск. Ето защо съдът счита, че е изправен пред хипотезата на
чл. 343 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, б. „а“ НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и ще следва,
съгласно разпоредбата и на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК наказателното
производство да бъде прекратено от съда.
Предвид прекратяването на наказателното производство взетата по
отношение на подсъдимия марка за неотклонение „***ска“ следва да бъде
отменена.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Входно устройство на двигателите; Лопата носещ винт; Подвижна
рама на МТО радар; Носов капак – рама за закрепване на електронна оптична
глава; Фар за лебедка с крепежни елементи; Капак за дясна група горивни
помпи; Задни дренажи – 2 броя; Дренаж преден десен; ЕОГ (електронна
оптична глава); Неизправен процесорен блок *** на ***; Носов обтекател на
***; Двигател *** 1A1 № 2974 и Двигател *** 1A1 № 9045, намиращи се на
съхранение в специално помещение на в.ф *** – ***, следва да бъдат върнати
на Военновъздушните сили на Република България.
По делото има направени разноски в размер на 3 878,72 лв. на
8
досъдебната фаза и в размер на 1 598.80 лв. в хода на съдебното следствие,
които съгласно чл. 190, ал. 1 НПК следва да останат за сметка на Държавата.
Предвид изложеното и на основание чл. 250 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 106/2021 г.
по описа на Военен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Д. ХР. М. мярка за
неотклонение „***ска”.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Входно устройство на двигателите; Лопата носещ винт; Подвижна
рама на МТО радар; Носов капак – рама за закрепване на електронна оптична
глава; Фар за лебедка с крепежни елементи; Капак за дясна група горивни
помпи; Задни дренажи – 2 броя; Дренаж преден десен; ЕОГ (електронна
оптична глава); Неизправен процесорен блок *** на ***; Носов обтекател на
***; Двигател *** 1A1 № 2974 и Двигател *** 1A1 № 9045, намиращи се на
съхранение във в.ф. *** – ***, ДА СЕ ВЪРНАТ на Военновъздушните сили на
Република България, след влизане в сила на настоящото определение.
Разноските в размер на 3 878,72 лв., направени в хода на досъдебната
фаза на делото и в размер на 1 598.80 лв., направени в хода на съдебното
следствие, на основание чл. 190, ал. 1 НПК ОСТАВАТ за сметка на
държавата.
Определението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Военно-апелативен съд – София.
Поправки на протокола може да се искат от страните по делото в
тридневен срок от датата на изготвянето му.
Заседанието се закри в 10:40 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
9
Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
10