РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002403/ 23.03.2021
г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на К. И. М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лв.,
както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 10,00 лв.
В подадената чрез процесуалния си представител жалба , К. ИЛ. М.,
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, вместо него се явява адв. П., който поддържа подадената жалбата и
излага допълнителни аргументи за отмяна на НП. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана процесуална помощ.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В молба-становище от Началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е изпратена преписката на съда, се
излагат съображения за потвърждаване на процесното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.03.2021 г. около 19:51 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Шести септември“ и бул. „Руски“ полицейските служители Н. С. Я. и М. Г.
Б., извършвали обход в района, когато чули, а по-късно и видели
жалбоподателят да управлява мотоциклет Хонда ЦБР 600 Ф с рег.№ *****,
чужда собственост, издавайки необичайно силен шум. Решили да извършат
проверка, при която установили, че шумозаглушително устройство на
мотоциклета липсвало, което представлявало значителна неизправност на
управляваното МПС. При проверката било установено също, че
жалбоподателят не носи свидетелството си за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория.
В резултат на направените констатации св.Н.Я. съставил АУАН Серия
GA № 373224 от 08.03.2021 г., връчен на М. лично срещу подпис. В графата
за възражения на АУАН нарушителят посочил, че има такива, но не ги е
конкретизирал. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с
което на К. И. М. са наложени административни наказания - глоба в размер на
200,00 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл. 183, ал. 1,
т.1, пр. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на Н.Я. – актосъставител и М.Б., очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както
и от писмените доказателства по делото – копие от Заповеди № 8121з-
515/14.05.2018г., № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, копие от справка за нарушител-водач.
Разпитан пред съда, актосъставителят Н.Я. потвърди изцяло
направените в съставения от него АУАН констатации. В допълнение посочи,
че непосредствено преди спиране за проверка и при изпреварване на
полицейската кола от управлявания от М. мотоциклет излизало „като
пламък“. Било установено, че липсвало „гърне“ на мотоциклета. При разпита
на св. Б., тези данни се потвърждават, като същият при разговор с нарушителя
установил, че шумозаглушителната уредба на мотоциклета била свалена – за
поправка или за да бъде сложена нова, но не помни точно.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като намира
същите за обективни, последователни и непротиворечиви.
Доказателства, опровергаващи направените в съставения АУАН
2
констатации, не бяха представени пред настоящата инстанция.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото доказателства,
опровергаващи направените в АУАН констатации не се представиха пред
настоящата инстанция, съдът приема, че описаната в акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка е обективно установена.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
той нямал качеството „Водач“ по смисъла на ЗДвП, след като и двамата
свидетели възприели той да управлява процесното превозно средство,
непосредствено преди извършване на проверката и съставяне на АУАН.
По отношение на релевираните в жалбата и съдебно заседание
оплаквания за неправилност на направените правни изводи, доколкото
значителната неизправност не била установена с техническо средство, поради
което и неправилно установената неизправност била квалифицирана като
значителна следва да се отбележи първо, че мотоциклетът е бил с премахнат
шумозаглушител, и по този въпрос няма спор между двете страни.
В нормата на чл.139 е забранено управление на технически неизправно
МПС. В чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата е посочено в кои случаи МПС е технически неизправно, като чл. 10,
т. 10 б. „б“ от ЗДвП посочва, че неизправно МПС е и това МПС, чието ниво
на шум на двигателя не съответства на предписаните норми. Видовете
неизправности и категоризирането им като значителни, незначителни и
опасни е предвидено в § 6, т. 71, 72 и 73 от ЗДвП. Съгласно § 6, т. 72 от ЗДвП
"значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съгласно чл. 101, ал.
4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредба
по чл. 147, ал. 1. Тази Наредба е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. В Приложение № 5 към тази Наредба са посочени
елемент, метод, причини за неизправност и оценка на неизправностите
/незначителни, значителни, опасни/. В случая, прилагайки критериите за
определяне на неизправностите, е прието, че неизправностите по отношение
на системата за намаляване на шума са значителни. В АУАН и НП е
изяснена причината за неизправността на този елемент от МПС – липсващо
шумозаглушително устройство. Според методиката определена в
Приложението към горепосочената Наредба по отношение на този елемент на
МПС, при проверка на системата за намаляване на шума, оценката е
субективна съгласно т. 8.1.1 от Приложението, освен когато нивото е на
границата на допустимото, като в този случай следва да бъде извършено
измерване на шума чрез използване на шумомер.
3
Съдът приема, че в случая преценката следва да е единствено
субективна, като не е било необходимо използване на шумомер. Естеството
на неизправността - липсваща шумозаглушителна система и прякото
възприемане от свидетелите на неизправността на шумозаглушителното
устройство е достатъчно, за да се приеме, че не е необходимо допълнително
разследване и прилагане на други критерии и използване на други средства
при оценка на неизправността. Неизправността е била пряко възприета от
двамата свидетели и именно тя е била причина за спиране на МПС за
извършване на проверка. Не са необходими специални знания, за да се
направи логичния извод, че премахването на тази система повишава шума от
работа на двигателя. Защото нейната задача е да минимизира шума от
работата на двигателя, да намали изхвърляните вредни газове в атмосферата,
като изкарва изгорелите газове. В случай, че има повреда по тази система,
шумът от двигателя се увеличава, а нивото на изхвърляните вредни газове се
повишава. Това е извод за факт, основан на опита и техническите правила.
Още повече този процес се задълбочава при премахването на
шумозаглушителна система. В случая излизащият пламък при управление на
въпросния мотоциклет подкрепя извода, че шумозаглушителната уредба е
била премахната, а също следва да се има предвид, че жалбоподателят не
оспорва този факт. При тези установени обстоятелства съдът приема за
безспорно доказано, че при проверката мотоциклетът на жалбоподателя е бил
с премахната шумозаглушителна уредба/популярно наричана - гърне/, което е
повишило шума на двигателя над установените норми.
Въпреки горното, съдът намира за основателно възражението за
незаконосъобразност на обжалваното НП в частта, която касае досега
коментираното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, която норма е
бланкетна и актосъставителят е следвало да посочи конкретната
неизправност, която е преценил, че е налице – нивото на шума не съответства
на предписаните нормативни стойности, а именно чл. 10, ал. 1, т. 10, б. б от
ППЗДвП. Този недостатък на акта е пренесен и в издаденото наказателно
постановление, където като виновно нарушени законни разпоредби, отново е
посочена само тази по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същевременно наложената
санкция е по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, относима при констатирана
значителна неизправност. В случая административнонаказващият орган
отново не се е позовал и не е посочил и правната квалификация по чл. 10, ал.
1, т. 10, б. б от ППЗДвП или някоя от конкретните хипотези на съгл. §6, т. 72
от ДР към ЗДвП.
При така установеното съдът намира, че наказателното постановление
страда от сериозен дефицит, изразяващ се в липса на задължителен реквизит
по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, НП трябва да
съдържа законните разпоредби, които са били виновно нарушени. Посочване
само на бланкетна норма, без попълването й с конкретното приложимо
4
съдържание към препращащата норма води до непълно описание на
нарушените законови норми, респективно до липса на конкретност в
елементите на състава на нарушение, за извършване на което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Това е сериозен недостатък, тъй като правната
квалификация, е дължима от административнонаказващия орган и
непосочването й пряко препятства правото на защита. Липсата на такава води
до незаконосъобразност на НП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното НП в частта с
която за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Относно нарушението, описано в т. 2 от НП.
Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, възвежда като задължение на всеки
водач на МПС да носи у себе си СУМПС за съответната категория, както и
контролния талон към него. В случая, безспорно установено е че СУМПС и
контролният талон към СУМПС са поискани от проверяващия служител на с-
р "Пътна полиция". Жалбоподателят не ги е представил, тъй като не са се
намирали у него, с което е осъществил и състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Нарушението е правилно подведено под така определената в АУАН и
НП материална норма. Според настоящия съдебен състав в конкретния
случай, както в АУАН, така и в НП са описани достатъчно ясно установените
при проверката факти и са спазени законовите изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описани са ясно действията на
жалбоподателя по управление на МПС, място и време на това управление.
Описано е също така и какви документи не е представил и съответно, не е
носил при проверката жалбоподателят. С оглед на всичко това според
настоящия съдебен състав са описани всички съставомерни действия на
жалбоподателят, за да разбере последният какви факти са преценени от
актосъставителя и наказващия орган като такива, с които се осъществяват
административните нарушения, чиято правна квалификация е дадена в
съставените надлежно АУАН и НП.
В тази връзка, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
описание на нарушението, от което не ставало ясно какво бил извършил
жалбоподателят и за какво бил санкциониран – за „не носене“ или за „не
представяне“ на въпросните документи. На първо място лишено от всякаква
житейска логика е поведение на жалбоподателя, при което в хода на
извършвана от контролните органи проверка той да не представи изисканият
от него контролен талон към СУМПС, въпреки че се намира в него. Прави
впечатление и това, в подадената жалба и в съдебно заседание, че същият не
твърди по време на проверката да е носил със себе си СУМПС и контролен
талон към СУМПС, но да не ги е представил. В този смисъл жалбоподателят
много добре е разбрал за кое свое поведение от фактическа страна е наказан, а
5
правото му на защита не е ограничено по никакъв начин, като сочените
доводи от жалбоподателя целят единствено освобождаването му от
отговорност на формално основание.
Съдът не намира за основателно и възражението на жалбоподателят за
това, че тъй като е извършил две отделни нарушения на закона по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, а именно не носел свидетелството си за управление на МПС
от съответната категория и отделно то това, не носел и контролен талон към
СУМПС от съответната категория, а на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1,2 от
ЗДвП административнонаказващият орган му наложил едно наказание, то е
налице материална незаконосъобразност на издаденото НП, представляваща
основание за неговата отмяна. Действително в случая са налице две отделни
нарушения по ЗДвП и съгласно правилата на чл. 18 от ЗАНН е следвало М. да
бъде санкциониран за всяко от тях с отделни наказания. Наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като
административно-наказващият орган неправилно е санкционирал
нарушението. Това обаче не представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, доколкото той е санкциониран със санкция
само за едно нарушение при извършени от негова страна две отделни
нарушения. В случая налагането на едно наказание глоба в размер на 10,00лв.,
вместо две отделни по 10,00лв. е по-благоприятно за нарушителя и в този
смисъл допуснатото нарушение не води до ограничаване на неговите права.
Освен това, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган извършва
преценка дали да издаде НП и да бъде санкциониран нарушителят. Да се
приеме обратното от съда означава при безспорно доказани извършени две
нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от жалбоподателят,
административнонаказващият орган да е издал НП с което налага едно
наказание за тях, а съдът да го отмени и него, защото не са били наложени две
наказания. По този начин нарушителят би останал изцяло ненаказан за своето
противоправно поведение. Това би довело до невъзможност за постигане на
основната цел при налагане на административните наказания, предвидена в
чл. 12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Същината на
правораздавателната функция не следва да е подчинена единствено на целта
да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира
се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Размерът на наложеното наказание е фиксиран в закона и не подлежи на
преоценка от страна на съда.
Съдът не приема възражението на защитникът, че не ставало ясно за кое
противоправно поведение е санкциониран нарушителят, защото самият той в
съдебно заседание приема, че нарушенията са ясни - неносеното на СУМПС е
6
едното нарушение на закона, а другото е неносене на контролен талон към
него, но че е наложено едно наказание за двете.
При извършената служебната проверка по второто наказание съдът не
констатира допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Въпреки че не се изтъква като оплакване в жалбата, настоящата
инстанция намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Степента на обществена опасност на нарушението по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е типична, нарушението е формално, като за настъпването му не е
необходимо настъпване на каквито и да е вредоносни последици.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено в частта, с която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В
останалата си част, като законосъобразно, обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса. С оглед крайния изход на спора, и двете страни имат
право разноски по съразмерност. Искане за разноски е направено единствено
от страна на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на
така наложеното наказание по т. 1 от НП, право на такива има
жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на
производството договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой
сума в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
неоснователно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес, съдът намира, че претендираният от жалбоподателя размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като размерът на
отмененото в т. 1 от НП наказание е 200,00лв., а общо наложените наказание
е в размер на 210,00лв., следва и съразмерно да се уважи искането за разноски
за защитник, а именно в размер на 285,71 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002403 от 23.03.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, В ЧАСТТА в която на К. И. М., ЕГН ********** за нарушение на
7
чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-002403 от
23.03.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, В ЧАСТТА в която на К. И. М., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10,00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М., ЕГН
********** сумата в размер на 285,71лв. /двеста осемдесети пет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8