М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 1481/15г.
Производството е по реда на
чл.356 и следващите от НПК.
Срещу подс. Т.Г.Т. е повдигнато обвинение по чл. 343б
ал.2 вр. ал.1 НК затова, че на 17.11.2015 г. в с. Розово общ.Казанлък, по ул. ‘Освобождение’
в посока юг-север е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ‘Ровер 214 СИ’
с рег. № СТ 7179 КК с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3.03 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство ‘Дрегер
Алкотест 7410’ с фабр. № ARMS 0189,
след като е осъден с влязла в сила присъда- Определение от 28.09.2007 г.
на Районен съд Казанлък по НОХД №
970/2007 г. в сила от 28.09.2007 г. за деяние по чл.343б ал.1 от НК и със
Споразумение № 220/17.11.2011 г. на Районен съд гр. Казанлък по НОХД № 1136/11 г.
в сила от 17.11.2011 г. за деяние по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебното заседание след приключване на
съдебното следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира
съдът да признае подс. за виновен, като
му определи наказание около една година
и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер от 500 лв., като на
основание чл. 343г от НК подс. бъде лишен и от право да управлява МПС за срок
от три години.
В съдебното
заседание подс. Т.Г.Т. не се признава за
виновен и дава обяснения за случилото
се.
Защитника на
подс. Т.Т. след приключване на съдебното следствие пледира невиновност и
постановяване на оправдателен съдебен акт, тъй като подс. не е извършил
деянието, в което е обвинен.
Съдът като взе
предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства- показания на
свидетели,писмени,обясненията на подс. Т.
и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Подс. Т.Г.Т. ***.Разведен
е, работи и с лоши характеристични
данни. Осъждан общо пет пъти, като с
Определение по НОХД № 970/07 г. по описа на РС-Казанлък е бил осъден на
основание чл.343б ал.1 от НК на пробация,
а определението е влязло в законна си на 28.09.2007 г.. Със споразумение
по НОХД № 1136/11 г. по описа на
РС-Казанлък е осъден за деяние по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК на шест
месеца лишаване от свобода изпълнението, на което е било отложено за срок от
три години. Споразумението е влязло в законна сила на 17.11.2011г..
На 16.11.2015 г. подс.Т. си купил лек автомобил
марка ‘Ровър 214 СИ’
с рег. № СТ 71 79 КК, но автомобила не бил прехвърлен на негово име.
На 17.11.2015 г.
след като употребил алкохол се качил на автомобила и го управлявал в центъра на
селото.
Св.К. полицейски
служител при РУ Казанлък, отговарящ и за с. Розово, в с.Бузовград получил обаждане от скрит номер, че лице във
видимо нетрезво състояние управлявал лек
автомобил в с. Розово.
Със личния си
лек автомобил св.К. отишъл в с. Розово и
когато наближил центъра на селото видял в далечината кола която паркирала на
тротоара.
Св.К. отишъл до
мястото където спрял подс. Т. и спрял от
другата на улицата и видял подс. Т. да сяда на маса пред магазин на ‘Наркооп’.
Там на масата
бил седнал св. Б. В., който бил приятел
на подс.Т..
Св. В. извикал
на св. Х.- магазинерка да донесе една
бира.
Св.Х. изнесла
една бира ‘Ариана’ от 0.500 мл. В
пластмасова бутилка а подс., когото тя не познавала и казал,че бирата била за
него.
Тогава там
отишъл св.К. и поискал документите на подс.Т., но последния казал,че не ги
носел както и да не се заяжда със него и да го остави на
мира.
Докато
разговарял с него св. К. установил, че подс. лъха на алкохол, поради което се
обадил за съдействие на колегите му.
През това време
подс. бил оставил ключовете на автомобила на масата пред магазина а св.Х. като
се опасявала,че няма да и бъде платена бирата ги взела и влязла вътре в
магазина.
На место
пристигнали служители на РУ Казанлък и св.И.Ц. тествал подс.Т. с техническо
средство ‘Алкотест
Дрегер 7410’ с фабр. № ARSM 0189, който отчел концентрация на алкохол от 3.03 промила.
Св.Ц. издал
талон за медицинско изследване с бл. № 0037590 от 17.11.15 г., но подс. Т. отказал да
го получи. Св.Ц. съставил и акт за установяване на административно нарушение пс
бл. № 062904 от 17.11.2015г..
Пред св.Ц. , подс.Т.
заявил, че бил пил бира .
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.К., Б.В., К.К.,И.Ц.
и Л.Х. като показанията на последната бяха прочетени и на основание чл. 281
ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и дадени на досъдебното производство, които се
подкрепят от писмените доказателства по делото - акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 062904
от 17.11.2015г., талон за медицинско изследване № 0037590 от 17.11.2015 г.,извлечение
от паметта на Алкотест Дрегер, справка за средствата за измерване преминали
последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на
алкохол и справка в централна база –
КАТ.
Съдът не давя
вяра на обясненията на подс. Т. в частта им, в която твърди, че не е управлявал
автомобила под въздействие на алкохол, а алкохол е употребил преди идването на
св.К. и св.Ц. като ги счита за негова защитна позиция на която той има право но
която се опровергава от показанията на останалите свидетели;
1.В показанията
си св.К. твърди,че почти веднага след като подс. е спрял автомобила на тротоара,
той е спрял срещу магазина и не е видял подс. да е употребява алкохол.
2.В показанията
си св. В., който е бил седнал около масата пред магазина също твърди,че не е
видял подс. да употребява ракия или алкохол от патрончета.
3.В показанията
и св.Х. твърди,че е отворила една бира
която изнесла отвън пред магазина и
от която не било пито и която после
изхвърлила .
4.В показанията
си св.Ц. твърди,че подс.Т. му заявил,че
бил пил бира.
5.Освен това
видно от показанията на техническото
средство концентрацията на алкохол на подс. Т. е 3.03 промила за
достигането на която е необходимо употребата на немалко количество алкохол
и която концентрация кореспондира със показанията на св.К., че подс. е лъхал
силно на алкохол и с показанията на св. Ц., че подс. е бил във видимо нетрезво
състояние.
Предвид на това
съдът не дава вяра на обясненията на подс. Т., че не е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Имайки предвид
установената фактическа обстановка съдът счита, че подс.Т.Г.Т. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна
страна след като подс.Т. е бил осъждан
по НОХД № 970/07г. и НОХД № 1136/11 г. и двете по описа на РС-Казанлък за
деяния по чл.343б ал.1 от НК на 17.11.2015г.
в с.Розово е управлявал моторно превозно средства - лек автомобил
марка ‘Ровър СИ’ с рег. № СТ
7179 СК с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда / установена
концентрация на алкохол от 3.03 промила на хиляда/, поради което деянието му следва да се
квалифицира по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК.
Концентрацията
на алкохол е била установена със
техническо средство при спазване изискванията на чл.3 и др. от Наредба № 30 за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Видно
от справката за средствата за измерване преминали последваща проверка в мястото
на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол от 17.09.2015 г.,
техническото средство с което е установено концентрацията на алкохол е
технически годно по предназначението си.
От
субективна страна подс.Т.Т. е действал умишлено с пряк умисъл.
Подс. е съзнавал обществено- опасния характер
на деянието си /знаел,че е
управлява МПС след употреба на
алкохол и то след като бил осъждан с влезли в сила присъди пак за управление на МПС след употреба на алкохол/, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и се е стремил към тях / въпреки,че е съзнавал обективните признаци
от състава на престъпление е продължил управлението на МПС/.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита,че подс.Т.Г.Т. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема –обремененото му съдебно минало - осъждан общо пет пъти като последните три присъди са за
престъпление по чл.343б от НК, и лошите му характеристични данни- криминално
проявен.
Смекчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Въпреки
това съдът счита,че наказанието му следва да се определи около предвидения в закона минимум, тъй като
се касае за лице което не е пребивало досега в местата за лишаване от свобода и
пребиваването му в такова място макар и във долната граница определена от
закона ще му даде възможност да преосмисли поведението и да се поправи.
Предвид
на това и за постигане целите на чл.36 от НК съдът счита,че наказанието на
подс.Т.Т. следва да бъде една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим- затворническо общежитие от
закрит тип- затвор тъй като по
последната присъда на подс. по НОХД №
1136/11г. не е настъпила реабилитация.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;