№ 5
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000394 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
С Решение № 53/ 29.11.2021 г., постановено по т.д. № 184/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ПОТВЪРДИЛ, на
основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, постановеният Отказ № 20211021173250-3/
27.10.2021 г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВ към МП –
гр. София, с който е отказано вписването на промяна в обстоятелствата по
партидата на „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр. Плевен, по
Заявление вх. № 20211021173250/ 21.10.2021 г., подадено от адвокат П. К. П.,
в качеството му на пълномощник на „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, а
имено: вписване прехвърлянето на дружествени дялове, заличаване на
съдружници, вписване едноличен собственик на капитала и промяна
фирменото наименование; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 25, ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. Наредба за
заплащане правната помощ, „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД да заплати на
АВ-ТР деловодни разноски в размер на 80 лева юрисконсултско
1
възнаграждение.
Недоволен от постановеното Решение, заявителят „КУРСМОС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, чрез
пълномощника адвокат П. от АК – гр. Варна, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за незаконосъобразност и немотивираност на обжалвания
съдебен акт. Навежда се довод, че тълкуването на разпоредбата на чл. 129 ТЗ
от Плевенския Окръжен съд няма нищо общо с разпоредбата на закона.
Твърди се, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг
се извършва свободно, а на третите лица – при спазване изискванията за
приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми задължения.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от Апелативния съд
да отмени обжалваното Решение и вместо него да постанови друго, с което да
отмени обжалвания Отказ и постанови вписване на желаните промени по
партидата на заявителя. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, АВ-ТР е подала
отговор чрез пълномощника юрисконсулт И.К.. Изразено е становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че разпоредбата на чл. 129 от ТЗ
следва да бъде тълкувана по-широко, с оглед целите посочени в
законопроекта за изменението й, а имено – задължението за представяне на
декларация по образец за липсата на задължения се отнася не само по
отношение прехвърлянето на дела на третите лица, но и за съдружниците.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите, като се цитира съдебна
практика. Иска се от Апелативния съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
С Отказ № 20211021173250-3/ 27.10.2021 г. ДЛР към АВ-ТР е отказало
вписване на заявените, със Заявление вх. № 20211021173250/ 21.10.2021 г.,
обстоятелства по партидата на „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, поради непредставяне на декларация по образец, че няма
2
изискуеми и неплатени задължения по ал. 1. Чл. 16, ал. 2-4, въпреки дадените
на два пъти указания в този смисъл.
Отказът е бил обжалван пред Плевенския Окръжен съд, който с
постановеното Решение го е потвърдил с мотиви, че изискването за
представяне декларация по образец за липсата на изискуеми и неплатени
задължения се отнася до всички прехвърляния на дялове, независимо дали е
между съдружници или в полза на трети лица. Извършвайки смислово и
граматическо тълкуване на нормата на чл. 129 от ТЗ Плевенският Окръжен
съд е посочил, че разпоредбата следва да се тълкува разширително с оглед
целта на законопроекта за изменението й – да прекрати или ограничи
порочната от години практика фирми със задължения да се прехвърлят на
малоимотни и социално слаби граждани.
В този смисъл несъстоятелен е довода в жалбата, че решението е
немотивирано.
На настоящия състав на Великотърновския Апелативен съд е известно
наличието на противоречива съдебна практика при тълкуването на
измененията в разпоредбата на чл. 129 от ТЗ.
Следвайки разбирането за стеснително тълкуване на разпоредбата на
чл. 129 от ТЗ, Великотърновският Апелативен съд приема следното:
С § 6, т. 2 от ЗИД на КТ /ДВ бр. 102/ 2017 г. – в сила от деня на
обнародването 22.12.2017 г. – е била изменена разпоредбата на чл. 129, ал. 1
от ТЗ: „Дружественият дял може да се прехвърля и наследява.
Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица – при спазване изискванията за приемане на нов
съдружник.“, като в изречение второ накрая се добавя: „и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
дял“. Следователно, това изменение въвежда ограничение при прехвърляне на
дружествения дял и по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА, когато една такава
норма е неясна, тя се тълкува ограничително, а не разширително. Изхождайки
и от целта на мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на
ТЗ /№ 754-01-39 от 06.07.2017 г., 44-то НС/, следва да се приеме че при
3
систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата ясно се различават
двете хипотези: първата е прехвърлянето на дружествен дял от един
съдружник на друг, което се извършва свободно, а втората – такова
прехвърляне на трето лице, което се извършва при две условия: при спазване
изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени
изискуеми задължения. В случая е налице първата хипотеза и декларация по
образец за липсата на изискуеми задължения не е необходимо да се
представя. Като е изискало такава, ДЛР към АВ-ТР, е постъпило
незаконосъобразно, поради което постановеният от него Отказ и решението
на Плевенския Окръжен съд, с което същия е потвърден, са неправилни и
следва да се отменят. На ДЛР към АВ-ТР следва да се укаже да впише
исканите със заявлението промени по партидата на търговеца.
Относно разноските:
Във въззивната жалба е направено искане за присъждане на
направените разноски по делото.
Видно от приложените към подадената пред Плевенския Окръжен съд
жалба платежно нареждане за заплатена държавна такса и договор за правна
защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
жалбоподателят е направил разноски пред Плевенския Окръжен съд общо в
размер на 207,50 лева, които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на
делото.
Също с оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените разноски пред Великотърновския Апелативен съд в
размер на 15 лева, представляващи държавна такса във връзка с подаване на
въззивната жалба, или общо разноски в размер на 222,50 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 53/ 29.11.2021 г., постановено по т.д. № 184/
2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, както и
ОТКАЗ № 20211021173250-3/ 27.10.2021 г. на ДЛР към АВ-ТР по №
20211021173250/ 21.10.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
4
УКАЗВА на ДЛР при АВ да впише обстоятелствата, поискани да бъдат
вписани по партидата на „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
Заявление вх. № 20211021173250/ 21.10.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по
вписванията, с адрес: гр. София 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, да
заплати на „КУРСМОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Плевен, площад „Свобода“ № 25, Централ мол
Плевен, ниво 4, представлявано от управителя Б. Х. Г., сумата 222,50 /двеста
двадесет и два лева, и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5