Определение по дело №639/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 826
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Тошка Иванова
Дело: 20195600500639
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

№ 826

 

гр.  Хасково, 23.10.2019 год.

 

Хасковският окръжен съд………………………………………………………….………… в закрито

заседание  на двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1. АННА ПЕТКОВА

                                                                                 2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

 

     при секретаря…………………………………………………………...………и в присъствието на прокурора………………………………………………...………….като разгледа докладваното от съдия   И В А Н О В А …….……в.ч.гр.д.№ 639 по описа за 2019  год., взе предвид следното:

 

                                               Производството е по чл.627 е, ал.3, вр. чл.627 и, вр. чл.538, вр. чл.278  от ГПК.

                                               ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ – А.М.М.  и С.Е.М. са останали недоволни от определение № 1378 от 09.08.2019 год., постановено по ч.гр.д.№ 1914 / 2019 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради което го обжалват с молба същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания за издаване на европейско удостоверение за наследство.

                                               Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                               Производството по ч.гр.д. № 1914 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по молба на А.М.М. и С.Е.М. с искане за издаване на европейско удостоверение за наследство, обосновано с твърдения за това, че същото им е необходимо за представяне в Банка „Крайсшпаркассе“ Кьолн, Германия в която наследодателят им - Е. Б.М., починал на 13.11.2018 год., е имал разкрита влогова сметка. В молбата са изложени твърдения и за това, че през месец септември 2016 год., Е.М. е заминал на работа в Германия, като по време на годишната си отпуска е пребивавал в България. От приложения към молбата извлечение от акт за смърт се установява, че наследодателят на страните е починал в гр.*** Федерална Република Германия на посочената по-горе дата.

                                                           Съгласно чл.627 е, ал.1 от ГПК, европейско удостоверение за наследство се издава в случаите, когато българският съд е международно компетентен съгласно чл.4, 7, 10 и 11 от Регламент /ЕС/ № 650/2012  на   Европейския парламент  и  на съвета от 04.07.2012 год. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство /Регламента/. Компетентността за издаване на удостоверението, очертана в посочената по-горе правна норма е идентична с тази, уредена и в чл.64 от Регламента. Изхождайки от изложените в молбата твърдения и приложените към нея документи, съдът счита, че разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, посочени в цитираните две правни норми по следните съображения: Разпоредбата на чл.4 от Регламента, определя като компетентен да се произнесе по искането за издаване на удостоверение, съдът по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му – 13.11.2018 год., настъпила в разглеждания случай  в гр.***, Германия, където наследодателят на молителите се е установил да живее и работи от есента на 2016 год. Отчитайки продължителността и редовността на престоя на Е.М. в Германия, съдът приема за установено, че обичайното му местопребиваване по смисъла на цитираните по-горе правни норми, е било в Германия, където е бил съсредоточен и неговия социален живот, съгласно  на т.23 и т.24 от Преамбюла на Регламента, на разясненията в които разпоредби, необосновано се позовават жалбоподателите. Нормата на чл.7 от Регламента определя компетентността в случай на избор на право, а тази на чл.10 – субсидиарната компетентност – хипотези, в които също не попада разглеждания казус. Не са налице и предпоставките, определящи компетентността на Районен съд - Хасково и в хипотезата на чл.11 от Регламента.

                                                           Изхождайки от изложените по-горе съображения, изключващи компетентността на Районен съд – Хасково, очертана изчерпателно в т.4, 7, 11 и 11 от Регламента, за издаване на европейско удостоверение за наследство и с оглед разпоредбата на чл.15 от Регламента, съгласно която, когато съд на държава членка бъде сезиран относно наследствен въпрос, който не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той се обявява за служебно некомпетентен, съдът счита, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                                                           Мотивиран така, съдът

 

                        О         П         Р         Е          Д         Е          Л         И

 

                                                           ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1378 от 09.08.2019 год., постановено по ч.гр.д. № 1914 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково.

                                                           Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: