М О Т И В И
към присъда № 128 от 08.05.2014 год. по
НОХД № 638/2014 год. на СлРС
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Й.Й. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 195 от НК, така както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и
проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което да бъде намалено с една трета, като намаленото наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, да бъде отложено за изпитателен
срок от една година и шест месеца.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият И.Й.Й. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.
Адв.
Г. *** – служебен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото
да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия
наказание „Пробация”, изразяваща се в задължителните две пробационни мерки за
срок от една година.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.Й.Й. е непълнолетен, с основно образование,
учи, не работи, неосъждан.
Свид.
П.В. притежавал къща с двор в с. Ч., общ. Сливен, на ул. *****, където живеел
сам. В близост до неговата къща живеел и подс. Й., заедно със семейството си.
На
05.04.2013 год. свид. П.В. бил през целия ден в с. Жельо войвода, общ. Сливен,
където помагал за поставяне на покрив. Подс. Й. забелязал, че в къщата на свид.
П.В. няма никой и решил да влезе вътре и да открадне нещо, което намери за
подходящо. Веднага пристъпил към изпълнение на намерението си. Тъй като пътната
врата била заключена, подс. Й. прескочил дворната ограда и влязъл в двора.
Отишъл зад къщата, където имало задна врата. Натиснал със сила вратата, като по
този начин касата се откъртила и подс. Й. влязъл в къщата. Първо отишъл в
кухнята откъдето взел ножица за клони „ЩИЛ” – 1 брой, ножица за клони –
китайска – 1 брой, лозарска ножица – 2 броя. След това подс. Й. влязъл и
започнал да тършува по стаите, откъдето насякъл и взел кабелите от електроуреди
– ел.проводник от прахосмукачка – 5 метра, ел.проводник от бързовар 1,5 м., ел.кабел от 2 броя
хладилници с дължина по 1,50
м. След това от спалнята взел мъжки боксерки – 2 броя и
мъжки чорапи – 1 чифт. След това подс. Й. излязъл от къщата и влязъл в гаража.
От там откраднал медна лозарска пръскачка – 1 брой; комплект за пръскане – 1
брой; меден кингирит – 1 брой, меден тас за баня – 2 броя, велосипед „SPRINT” –
1 брой, велосипед „YAKIMA” – 1 брой, клещи комбинирани – 1 брой, прожектор „GP
Discoveri” – 1 брой, бронзови дръжки за брава – 1 брой, бронзова фигурка
„Конник ездач” – 1 брой. На няколко курса подс. Й. отнесъл откраднатите вещи в
дома си.
Впоследствие
подс. Й. взел кабелите и медната пръскачка и ги предал като скрап в пункт за
изкупуване на вторични суровини в гр. Сливен. Част от вещите скрил до параклис
в гората над селото.
След
разкриване на кражбата, с протокол за доброволно предаване свид. П. Й. – брат
на подс. Й., предал на органите на полицията чифта чорапи и 1 брой боксерки
(откраднати от брат му), а свид. Й.П. предал двата броя велосипеда. С
постановление на РП – Сливен посочените вещи са върнати на собственика. Също
така свид. Й.П. лично върнал на свид. П.В. четирите броя откраднати ножици.
Видно
от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на
движимите вещи, предмет на кражба, собственост на П.В. ***, по пазарни цени към
момента на извършване на деянието, възлиза на 525,57 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на в.л., изготвило съдебно –
оценителната експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността му.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.Й.Й. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
тъй като на 05.04.2013 год. в с. Ч., общ. Сливен, макар и непълнолетен, но като
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
извършил кражба на чужди движими вещи (медна лозарска пръскачка – 1 брой;
комплект за пръскане – 1 брой; меден кингирит – 1 брой; меден тас за баня – 2
броя; ел.проводник от прахосмукачка – 5 метра; ел.проводник от бързовар 1,5 м.; ел.кабел от 2 броя
хладилници с дължина по 1,50
м.; ножица за клони „ЩИЛ” – 1 брой; ножица за клони –
китайска – 1 брой; лозарска ножица – 2 броя; велосипед „SPRINT” –
1 брой; велосипед „YAKIMA” – 1 брой; клещи комбинирани – 1 брой; прожектор „GP Discoveri” –
1 брой; бронзови дръжки за брава – 1 брой; бронзова фигурка „Конник ездач” – 1
брой; мъжки боксерки – 2 броя; мъжки чорапи – 1 чифт), всичко на обща стойност
525,57 лева (петстотин двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки),
собственост на П.Д.В. от с.с., като деянието не представлява маловажен случай.
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот (разбиване на врата).
Подсъдимият
И.Й.Й. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално
за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да
разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките
си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е
страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да
не осъзнава извършеното.
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил
с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното
съжаление за извършеното, липсата на образувани наказателни производства и
чистото му съдебно минало.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди
да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия И.Й.Й., съдът
редуцира предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия И.Й.Й. при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното
от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2
от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал.
1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно
за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (изразеното от
него съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало и липса на образувани
наказателни производства), които съдът приема като многобройни в този случаи,
съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като
същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия И.Й.Й. при определяне на
наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия И.Й.Й. за извършеното от
него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на основание
чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, наказание
„Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”***, за срок от девет месеца като подсъдимият
следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от девет месеца.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият И.Й.Й. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева) в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: