№700 дата 19 юни 2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 08 юни 2020г.,
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 3010 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156,
във вр. с чл.129 от ДОПК, във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Производството по делото е образувано
по жалба на „МИДЕКС“ ЕООД, гр.Бургас против Акт за прихващане или
възстановяване № 30-4203-1/09.08.2019г., издаден от главен експерт КРДС в
Община Поморие, потвърден с Решение № 30-4203-1/18.11.2019г. на кмета на Община
Поморие.
Жалбоподателят „МИДЕКС“ ЕООД обжалва
издадения АПВ, като навежда доводи за неговата нищожност поради издаването му и
потвърждаването му от некомпетентни орган по приходите и горестоящ
административен орган. Друга част от доводите материална незаконосъобразност на
акта, като се посочва, че задълженията, с които е извършено прихващането не са
били установени с акт за установяването им. Счита също така, че неправилно са
били изчислени и задълженията на дружеството, срещу които е извършено
прихващането, тъй като неправилно органът не е съобразил обстоятелството, че се
касае за жилищни имоти, които са били обложени двукратно – веднъж по данъчната
им оценка и втори път като включени в отчетна стойност, поради което счита, че
е налице недължимост на задълженията, срещу които се прихваща, респ. не може да
бъде извършено прихващане. Иска се отмяна на издадения АПВ.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – кмет на Община Поморие не
се явява и не се представлява, но чрез пълномощник е депозирал писмено
становище, видно от което счита всички изложени от жалбоподателя доводи за
отмяна на акта за неоснователни, поради което моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна – адресат на акта и в предвидения
от закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Данните от административната преписка
сочат, че с молба вх. № 30-4203-1/07.08.2019г. жалбоподателят „МИДЕКС“ ЕООД е
поискал възстановяване на недължимо платени суми по декларация №
14001904/08.08.2013г., отнасящи се за 2013г., 2016г. и 2018г., предвид
постановяването на съдебно Решение № 1313/09.07.2019г. по адм.дело № 74/2019г.
на Административен съд Бургас, с което съдът е обявил за нищожен отказът на
директора на Дирекция ПМДТ в Община Несебър да възстанови недължимо платени
суми по декларация №
14001904/08.08.2013г., отнасящи се за
2016г. и 2018г., обективиран в писмо изх. № 91-1220-2/30.11.2018г.,
потвърден от кмета на Община Поморие с писмо изх. № 91-1220-2/31.12.2018г.
В изпълнение на този съдебен акт е
издаден обжалваният понастоящем АПВ № 30-4203-1/09.08.2019г. от главен експерт
КРДС в Община Поморие, като видно от неговата обстоятелствена част, органът по
приходите е извършил проверка в информационната система на Дирекция ПМДТ, в
резултат на която е установено, че дружеството има недължимо внесени суми за
2013г. за ДНИ – 57,32лв. и ТБО – 172,81лв., за 2016г. надвнесените суми за ДНИ
е 206,34лв., а за ТБО е 275,95лв. и за 2018г. надвнесения ДНИ е 206,34лв., а
ТБО – 482,84лв. Посочено е, че за 2019г., съобразно декларация №
14001904/08.08.2013г. е начислен ДНИ в размер на 213,85лв. и ТБО в размер на
743,03лв. Предвид обстоятелството, че задължението е възможно платимо на две
вноски, първата от която изискуема на 30.06.2019г., но неплатена, органът по приходите
е определил изискуемо вземане до размер на ½ от дължимите за 2019т. ДНИ
и ТБО – съответно 108,08лв. и 375,53лв. и тези две суми са били прихванати от
установените суми за възстановяване като недължимо внесени за 2013г., 2016г. и
2018г., конкретно посочени по-горе. Погрешно в колона 6 - сума възстановяване,
отнасяща се за ДНИ, е посочена цифрата 482,84лв., като в действителност верният
сбор е 470лв., както е посочено в мотивите на акта, т.е. органът е вписал
погрешно по-висока сума за възстановяване, което съдът няма да обсъжда по
същество, защото би се влошило положението на жалбоподателя.
Издаденият АПВ е законосъобразен.
Не се констатира твърдяната нищожност
на акта поради некомпетентност на неговия издател. По делото е представена
Заповед № РД-16-1/02.01.2019г. на кмета на Община Поморие, с която са
определени служителите на общината с функции и правомощия на органи по
приходите, измежду които и издателя на процесния АПВ, вписан под т.4 от
заповедта.
Неясно остава възражението
защо страната счита, че кметът на общината не е компетентния за случая
горестоящ орган. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 7 ДОПК, актовете за прихващане или
възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Видно
от чл.152, ал. 2 ДОПК при
обжалването по административен ред решаващ орган е съответния директор
на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП,
който съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК се произнася с мотивирано решение.
Уредбата в ЗМДТ препраща към тази в ДОПК, като видно от чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ именно кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, поради което съдът счете
възражението за ненадлежен горестоящ орган за неоснователно.
Неоснователно съдът счете и
възражението, че задълженията, с които се извършва прихващане, не са били
установени с акт за установяването им. В
хипотезата на прихващане със задължения за ДНИ и ТБО, нарочен акт за
установяването им не е необходим за целите на прихващането, още повече, че
жалбоподателя не оспорва задълженията по основание. Данъчните задължения
възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния
закон падеж и в този смисъл, издаването на нарочен акт (напр.по чл.107 от ДОПК)
има само декларативно, а не конститутивно действие, защото с него не се създава
данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на държавата/общината
да получи едно данъчно вземане или такса. В този смисъл, данъчните задължения
са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони/местни
наредби, т. е. те винаги са определяеми/ликвидни и с настъпване на датата на
падежа им стават и изискуеми. Това становище е застъпено и в мотивите на ТР №
1/07.05.2009г. на ВКС по т.д. №1/2009г., както и аналогично е разбирането и на
Върховния административен съд, видно от мотивите на постановено от него Решение
№ 1755/10.02.2017г. по адм.дело № 109/2016г., където съдът е посочил, че нито
възникването, нито изпълнението на задълженията за ДНИ и ТБО законодателят е
обвързал от издаването на нарочен акт от общината.
Неоснователно съдът счете и
възражението за неправилно определени размери на задълженията за ДНИ и ТБО за
2019г., срещу които се прихваща. В подадената декларация №
14001904/08.08.2013г., дружеството е декларирало земята в част І, като
представляваща УПИ в строителните граници на населеното място, декларирало е и
сградите в част ІІ, в таблица 3. В част ІІІ от декларацията е попълнил и продължението
на таблица ІІІ за имотите по част І и ІІ, като е вписал земя и сгради, частна
собственост, с отчетна стойност 69465лв. Сградите в част ІІ са декларирани като
жилищни. Пренасяйки обаче тези сгради и в част ІІІ от декларацията,
дружеството по същество декларира взаимноизключващи се и противоречиви данни,
защото в част ІІІ от декларацията се вписват само нежилищни имоти и това
е видно от второто изречение в образеца на част ІІІ – „Подава се само за
нежилищни имоти на предприятия!“. В този смисъл, дружеството декларира
едновременно едни и същи имоти – веднъж като жилищни, втори път – като
нежилищни, поради което, ако се стига до двукратно облагане, както твърди
страната, то е именно в резултат на декларираното от жалбоподателя. За да се
избегне този ефект и облагането да съответства на действителното фактическо
положение, необходимо е жалбоподателят да подаде коригираща декларация за
промяна на декларираните данни, като тази корекция не е служебно дължима от
администрацията. Впоследствие подадени коригиращи декларации през 2018г. от
другия собственик не са били зачетени от администрацията поради неизпълнени
указания, поради което не са повлияли при изчисляване на размерите на ДНИ и ТБО
за 2019г.
Следващо възражение на
страната, че декларираната отчетна стойност не може да се разграничи между
земята и сградите съдът също счете за неоснователно. Видно е, че в резултат на
придобивния способ – възлагане при публична продан, земята и сградите са
възложени общо, с посочване на обща стойност, без разграничение и съобразно 55%
от тази стойност, колкото е делът на дружеството, е извършено и декларирането в
подадената декларация № 14001904/08.08.2013г. Няма как обаче да се очаква
органът по приходите да извърши разграничението на стойностите между земята и
сградата, като това е задължение на жалбоподателя, вкл. и от отчетен характер в
собственото му счетоводство.
Жалбоподателят представи по
делото съобщение от Община Поморие за внасяне на дължимите за 2020г. ДНИ и ТБО
за земя и сграда, съобразно подадена декларация **********/20.12.2019г., за
което посочва, че облагането вече се извършва при коригирани данни и по данъчна
оценка, което съобщение не влияе върху решаването на настоящия спор, тъй като
дори да се приеме, че касае корекция на част от декларираните имоти с
предходната декларация №
14001904/08.08.2013г., то е видно, че корекцията е настъпила след издаване на
процесния АПВ, т.е. не може да бъде съобразена и отнесена и за 2019г., тъй като
касае облагането относимо за 2020г.
На основание изложените мотиви
съдът счете издадения АПВ за законосъобразен, като постановен от надлежен
орган, в предвидената законова форма, не се констатират съществени процесуални
нарушения, както и материалният закон е правилно приложен, като е извършено
прихващане с изискуеми задължения за ДНИ и ТБО – първа вноска за 2019г.,
изчислени съобразно декларираното от жалбоподателя в декларация №
14001904/08.08.2013г.
Жалбата, като неоснователна,
следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.160, ал.1 и ал.6 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мидекс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Славянска“ № 6 против Акт за
прихващане или възстановяване № 30-4203-1/09.08.2019г., издаден от главен
експерт КРДС в Община Поморие, потвърден с Решение № 30-4203-1/18.11.2019г. на
кмета на Община Поморие.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: