Мотиви към присъда № 31 от 30.06.2020 г. по НОХД
№ 148/2019 г. по описа на РС -
Севлиево
Районна прокуратура - Севлиево е повдигнала
обвинение пред съда на подсъдимия И.С.С., роден на *** г. в гр. Стара
Загора, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, със средно
образование, управител на „С."***, неженен, осъждан, за това, че на 11.12.2018 г.,
около 3,30 часа в гр. Севлиево, в съучастие със З.А.Ф. и Б.М.Б., в качеството
му на съизвършител, влезли в чуждо жилище - апартамент № 1 намиращ се на етаж 1
на дом № 11 на ул. "***", собственост на С.Т.И., обитавано от сина му
Т.С.И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок
и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от
две лица - престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Районна прокуратура - Севлиево е повдигнала
обвинение пред съда и на подсъдимия З.А.Ф., роден на *** ***, с ЕГН **********,***,
българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен,
осъждан, за това, че на 11.12.2018 г., около 3,30 часа в гр. Севлиево, в съучастие
с Б.М.Б. и И.С.С., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо жилище -
апартамент № 1 намиращ се на етаж 1 на дом № 11 на ул. "***",
собственост на С.Т.И., обитавано от сина му Т.С.И., като употребили сила
/взломили входна врата на входа на жилищният блок и входна врата на апартамент
№ 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две лица – престъпление по чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Районна прокуратура - Севлиево е
повдигнала обвинение пред съда и на подсъдимия Б.М.Б., роден на *** г. в гр. С.,
с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, за това, че на 11.12.2018 г., около 3,30 часа в
гр. Севлиево, в съучастие със З.А.Ф. и И.С.С., в качеството му на съизвършител,
влезли в чуждо жилище - апартамент № 1 намиращ се на етаж 1 на дом № 11 на ул.
"***", собственост на С.Т.И., обитавано от сина му Т.С.И., като
употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок и входна
врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две лица чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В съдебното заседание, представителя
на РП - Севлиево, поддържа обвинението срещу подсъдимите от фактическа и правна
страна така, както е предявено с обвинителния акт. Счита, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие,
се установяват по несъмнен начин обективните и субективните
признаци на престъплението, за което на тримата подсъдими е повдигнато обвинение, поради
което следва да се ангажира тяхната наказателна
отговорност за същото
престъпление. Предлага на подсъдимите да
се наложи наказание лишаване от свобода около минималния размер, което същите да изтърпят.
Повереникът на частните
обвинители Т.С.И. и С.К.Ц., се солидаризира със становището на прокурора, като
допълнително излага, че обясненията на подсъдимия С., в частите, в които
отрича извършване на инкриминираното
деяние са защитна теза, опровергана от
останалия доказателствен материал.
Частните обвинители се
присъединяват към казаното от повереника им.
В съдебното заседание, подсъдимия
И.С.С. е упражнил правото си да има защитник, като е упълномощил трима защитници - адв. Л.Ц., адв. Н.Г. и адв. Д.З..
Преди даване ход на делото, в заседанието, в което е обявено съдебното
следствие за приключено, подсъдимия С. е заявил отказ от защитника си адв. Н.Г..
В същото заседание непосредствено преди обявяване съдебното следствие за
приключено, подсъдимия С. е заявил отказ и от двукратно упълномощавания от него
в хода на съдебното производство защитник адв. Л.Ц., като е обосновал същия с непълноценна
защита. В заседанието, в което е обявено
съдебното следствие за приключено, защитника на подсъдимия С. - адв. Д.З., не е присъствал,
като е посочил като причина за отсъствието си служебна ангажираност.
Подсъдимият И.С.С. се явява в съдебно заседание.
Дава обяснения в хода на съдeбното следствие, в които заявява, че годината
преди заседанието, към 7,00 – 8,00 ч. вечерта, отишъл на едно крайпътно
заведение, извън града. След около половин час дошли и другите двама подсъдими.
Със свидетеля Т.И., били стари приятели, познавал отдавна и бившата му съпруга,
която помолила подсъдимия С. да наглежда детето им, което живее с И.. Процесната
вечер, И. се бил напил до степен, че не можел да говори и да пише. Същата вечер
И. пишел на С., че някакви хора му обикалят апартамента и има разправии с
някакви момчета, ако има възможност, С. да
дойде и да му помогне. Около 2,00 – 3,00 часа И. написал на С.: „Иване ела у
дома, защото някой се опитва да разбие вратата“. Подсъдимия С. видял едно такси
да спира отвън, станал рязко и тръгнал да излиза за да може да го хване, след
което другите двама подсъдими тръгнали след него. Подсъдимия С. обяснил на Ф. и
Б., че един приятел му писал, че някой се опитва да влезе у тях. Тримата се качили
в колата и помолили таксиметровия шофьор да ги откара по - бързо до дома на И..
След като таксито спряло подсъдимия С. видял как двама
човека с шапки на главата - единия държащ бухалка, другия метална тръба,
излизат от вратата и тръгват да бягат в тъмната част на блоковете. Подсъдимия С.
казал на Ф. и Б., да ги хванат, да видят кои са и двамата подсъдими побягнали след маскираните. Таксиметровия
шофьор стоял отвън, а подсъдимия С. се качил да види какво става със свидетеля Т.И.
и с децата. Входната врата била отворена, И. лежал на един от диваните и се
държал за корема. И. казал, че двама са влезли, разбили са вратата и започнали
да го бият. Единия го блъснал и той паднал назад, след като счупил някакво
стъкло и се нарязал. И. видимо бил много пиян. Съпругата му била в другата
стая. Ф. и Б. дошли, влезли вътре и казали,
че не могли да намерят двамата с шапките. Ф. питал И. какво му има, но
последния станал и взел да го бута и да говори някакви неща, които подсъдимия С.
не разбрал. Подсъдимия С., видял че детето спи и казал на Ф. и Б. да излизат, а на И. да се обади на
бърза помощ и на полицията. Тримата подсъдими излезли отвън, където срещнали
един техен приятел - ******, след което се качили в таксито и потеглили.
Подсъдимия С., счита, че И.
бил пиян и не помнел нищо, а отделно нямал пари и гледал да осъди С. за да
вземе пари. Подсъдимия С., заявява, че процесната вечер И. не му писал за пари, които
иска да му върне. Съпругата на И. давала на С. пари да му наеме адвокат, но И.
след това бил пиян няколко дена и не можал да се срещне с адвоката, като парите
били върнати на съпругата на И.. След даване ход на съдебните прения подсъдимият
И.С.С., заявява становище, че тъй като няма защитник, му е отнето правото на
защита. Излага, че не е доказано по никакъв начин, че подсъдимите са отишли да
направят нещо лошо на приятел, който познават, както и недоказаност на мотива
им. Подсъдимия С. упражнява правото си на последна дума, като заявява, че и тримата
подсъдими са невинни и не са извършили това, в което ги обвиняват.
В съдебното заседание, подсъдимия
З.А.Ф. е упражнил правото си да има защитник, като е упълномощил двама защитници - адв. Н.Б. и адв. И.И. – С..
В хода на делото, подсъдимия Ф. е заявил отказ от защитника си адв. Н.Б..
Защитникът на подсъдимия З.А.Ф. –
адв. И.И. – С. заявява, че обективната истина е останала неразкрита. Излага,
че били събрани оскъдни доказателства и не били събрани други доказателства. Счита,
че по никакъв начин не се е установило спрямо З.Ф. да е извършил
престъплението, което му се вменява във вина с обвинителния акт. Нямало никакви
доказателства, които да сочат, че Ф. е имал мотив за извършването на деянието. Показанията
на разпитаните свидетели били оскъдни и абсолютно противоречиви, за което свидетелствало
прочитането по реда на чл. 281 НПК на показанията на свидетели, които са дали
на ДП. Счита, че разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК, според която осъдителната
присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4,
представлява основание за постановяване по делото на оправдателна присъда. Твърди,
че Ф. не е употребил сила при инкриминираното деяние. Излага, че протокола за
оглед не бил годно доказателствено средство, тъй като от разпита на свидетелите
станало ясно, че полицейските служители са пристигнали, извикали са линейка и
са тръгнали преди да дойде линейката, а протокола бил съставен сутринта. Иска
признаване на подсъдимия Ф. за невиновен по предявеното му обвинение.
Подсъдимият
Ф. се присъединява към доводите на защитника си, а в последната си дума иска от
съда да бъде признат за невинен.
В съдебното заседание, подсъдимия
Б.М.Б. е упражнил правото си да има защитник, като е упълномощил двама защитници - адв. В.И. и адв. Д.З.. В
заседанието, в което е обявено съдебното следствие за приключено, защитника на
подсъдимия Б. - адв. Д.З., не е присъствал, като е посочил като причина за
отсъствието си служебна ангажираност.
Защитникът на подсъдимия Б.М.Б. –
адв. В.И. заявява, че обвинението, което е предявено на Б. е несъставомерно от
обективна и субективна страна. Излага, че за да е налице съучастие под формата
на съизвършителство следва да е установено от субективна страна поотделно
участие на всеки един от подсъдимите за да е налице общ умисъл на всички
участници и задружно осъществяване на престъпното деяние. Счита, че не е налице
връзка в поведението на Б. и останалите подсъдими. Твърди, че по делото не са се
събрали доказателства за целта, мотивите, подбудите и причините подсъдимия Б.
да е целял настъпването на обществено опасните последици за ползвателя на
жилището. Счита, че Б. е влязъл в жилището в един късен момент, поради което
вина не може да се извлече от това поведение, дори да се приеме, че е факт. Иска
признаване на подсъдимия Б. за невиновен и оправдаване по предявеното му
обвинение.
Подсъдимият Б. се присъединява
към доводите на защитника си, а в последната си дума иска от съда да бъде оправдан.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателствени материали, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 11.12.2018 г., около 3,30 часа, свидетеля Т.И. се намирал в хола на
жилището което обитавал, свидетелката С.Ц. се намирала в спалнята на същия апартамент, където
спяла заедно с най – малкото от трите им деца, а двете по – големи
деца спели в детската стая на апартамента. Жилището,
което обитавал свидетеля Т.И., заедно със съжителката му - свидетелката С.Ц. и
децата, представлявало апартамент, намиращ се в гр. Севлиево на ул. "***" № 11, ет. 1, ап. 1, като същото
било собственост на бащата на Т.И.
- свидетеля С.И..
На същата дата 11.12.2018 г., тримата подсъдими И.С.С.,
З.А.Ф. и Б.М.Б. ***. Същите решили да проникнат в обитаваното от свидетеля Т.И.
жилище, и да се саморазправят с него нанасяйки му побой. В изпълнение на така
взетото решение, тримата отишли до жилищният блок, в който се намирал
апартамента, обитаван от свидетеля Т.И., след което разбили входната врата за
жилищният блок. След това тримата се изкачили до първият етаж, на който се
намирало чуждото за тях жилище, като около 03,30 часа на 11.12.2018 година,
чрез използване на сила разбили входната врата на същото. След като подсъдимите
разбили входната врата, проникнали в самото жилище и в коридора на същото.
Свидетеля Т.И., намирайки се в хола на жилището, станал и тръгнал да излиза в
коридора, като видял, че в апартамента е влязъл подсъдимия С., а след него и подсъдимия
Ф.. Последен в жилището влязъл подсъдимия Б., който останал в коридора на
апартамента. Подсъдимият С., блъснал в гърдите свидетеля Т.И., в резултат на
което същият политнал назад и с тялото си счупил стъклото на вратата на хола,
след което паднал на пода в стаята. Подсъдимите С. и Ф. започнали да нанасят
удари по тялото и главата на пострадалият, докато същият се намирал на пода в
помещението. Свидетеля И. успял да се изправи, като в това време в стаята
влязла свидетелката Ц., която възприела в жилището подсъдимите и застанала
между тях и съжителя си свидетеля И.. Свидетелката Ц. започнала да вика и подсъдимите
се отдръпнали. Свидетеля Т.И. бил с кръв по лицето и главата. Подсъдимият С.
запитал свидетеля Т.И. дали той му е забил брадва в колата, на което същият
отговорил отрицателно. След това подсъдимите си заминали, а свидетеля И. подал
сигнал до РУ на МВР - Севлиево, от където бил изпратен автопатрулен екип, сред
който и свидетелите М. и М., които възприели обстановката в жилището и
състоянието на пострадалият И., на които били съобщени и имената на
извършителите на деянието. Свидетеля Т.И. ***, за оказване на медицинска помощ.
Пристигнала дежурна група и бил извършен оглед на
местопроизшествието.
Извършена е съдебно - медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице /л. 32 – 35 от ДП/
се установява, че на свидетеля Т.И. са причинени следните увреждания —
контузия на главата с клинична данни за мозъчно сътресение, „охлузвания синини,
отоци и хематоми" в областта на главата лява гръдна половина и лява
лопатка. Оплаквания от главоболие и световъртеж. Няма данни за загуба на
съзнание по време на и след инцидента. Уврежданията по тялото и главата не са
описани детайлно, няма описани рани. Според свидетелските показания е имало и
кръвотечение от нараняване/наранявания на главата, но не са уточнени - възможно
е да са резултат от счупването на стъклото на врата и порязване. Получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК). Липсват данни за трайни увреждания и
опасност за живота. Уврежданията могат да са причинени при побой, падане, както
и евентуално някои от тях - от счупеното стъкло на вратата.
Подсъдимият И.С.С. е роден
на *** г. в гр. Стара Загора, живущ ***. Същият е
българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ като управител на „С."***,
с ЕГН **********, осъждан.
Подсъдимият З.А.Ф. е роден
на *** ***. Същият е българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, с ЕГН **********,
осъждан.
Подсъдимият Б.М.Б. е роден на ***
г. в гр. С., живущ ***. Същият е
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с
ЕГН **********, осъждан.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена от доказателствените материали
по делото: гласни доказателства, а именно свидетелски показания: показанията на Т.И., показанията на С.Ц., показанията на С.И., показанията на Х.М., показанията на Ю.М., частично от обясненията
на подсъдимия И.С.; заключението
на вещото лице по извършената съдебно - медицинска експертиза /л. 32 – 35 от ДП/; от събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали: протокол за оглед, ведно с
фотоалбум находящи се на л. 4 – л. 12 от ДП, епикриза за Т.С.И., находяща се на
л. 20 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия И.С., находяща се на л. 39 и л.
40 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия З.Ф., находяща се на л. 42-43 от
ДП, справка за съдимост на подсъдимия Б.Б., находяща се на л. 45-46 от ДП,
информационна карта за дейността на наряда, находяща се на л. 47 от ДП,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия И.С.,
находяща се на л. 50 от ДП, декларация за семейно и материално състояние на З.Ф., находяща се на
л. 51 от ДП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
находяща се на л. 52 от ДП; искане за образно изследване на подсъдимия С.,
находящо се на л. 23 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, резултати от
образно изследване, находящи се на л. 23 от НОХД № 148/2019 г. на РС -
Севлиево, кардиограма за подсъдимия И.С., находяща се на л. 24-25 по НОХД №
148/2019 г. на РС - Севлиево, медицинско направление за подсъдимия С., находящо
се на л. 32 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, епикриза за подсъдимия С.,
находяща се на л. 34 от НОХД № 148/2019 г. на РС- Севлиево, кардиограма на
подсъдимия И.С., находяща се на л. 35 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево,
катетеризационен протокол № 599/2019 г. на подсъдимия С., находящ се на л. 36
по НОХД № 148/2019 г. на РС- Севлиево, справка за съдимост на подсъдимия С.,
находяща се на лист 105-106 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, справка за
съдимост на подсъдимия Ф., находяща се на л. 107-108 от НОХД № 148/2019 г. на
РС - Севлиево, справка за съдимост на подсъдимия Б.Б., находяща се на л. 109 -
110 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, справка за съдимост на подсъдимия Б.,
находяща се на л. 182 - л. 183 от НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, справка за
съдимост на подсъдимия Ф., находяща се на л. 184-186 по НОХД № 148/2019 г. на
РС- Севлиево, справка за съдимост на подсъдимия С., находяща се на л. 187 - 188
по НОХД № 148/2019 г. на РС - Севлиево, протокол от 01.06.2020 г. по НОХД
183/2020 г. на РС – Севлиево, находящ се на л. 195-197 по НОХД № 148/2019 г. на
РС – Севлиево, амбулаторен лист № 23 от 09.06.2020 г. за подсъдимия С., находящ
се на л. 212 от НОХД № 148/2019 г. по описа на РС - Севлиево, искане за образно
изследване, ведно с резултат от образното изследване за подсъдимия С., находящи
се на л. 213 по НОХД № 148/2019 г. по описа на РС - Севлиево, рецепта за
подсъдимия С., находяща се на л. 214 от НОХД № 148/2019 г. по описа на РС -
Севлиево; споразумение, ведно с декларация, находяща се на л. 3 от приложеното
НОХД № 183/2020 г. на РС - Севлиево, споразумение, ведно с декларация, находящи
се на л. 15 по приложеното НОХД № 183/2020 г. на РС - Севлиево, протокол от
01.06.2020 г., приложен на л. 18 - л. 20 по приложеното НОХД № 183/2020 г. на
РС – Севлиево; един
брой диск - CD, находящ се на л. 211 от НОХД № 148/2019 г. по описа на РС -
Севлиево и рентгенови снимки, находящи се на л. 215 - л. 218 по НОХД № 148/2019
г. по описа на РС – Севлиево. Описаните доказателствени материали
анализирани поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото - факта
на извършване на деянието, авторство, времето, мястото и механизма на
осъществяването му, субективната му страна, личността на подсъдимите, степента
на обществената им опасност.
При разглеждане на делото пред
настоящият съдебен състав, с оглед изминалия период от над една година от инкриминираната
дата се установи, че свидетелите – Т.И., С.Ц., С.И., Ю.М., Х.М.,
не си спомнят
конкретни факти /първите трима свидетеля и свидетеля М. датата, а свидетеля М.
освен датата и мястото и други обстоятелства от заявените на досъдебното
производство пред съдия и пред орган на досъдебното производство, поради което
и по реда на чл. 281 НПК, тези им показания бяха приобщени към доказателствения
материал в хода на съдебното следствие. Съдът констатира, че протокола за разпита, в който са удоставерени показанията на свидетеля С.И., дадени пред орган на досъдебното производство е
неподписан от този орган, което налага изключването им от даказателствената
съвкупност, поради което не основава изводите си на тези показания. Посоченото
процесуално нарушение не се отразява обаче на доказателствените изводи по
настоящото дело по никакъв начин, доколкото разпита на свидетеля С.И., извършен
в хода на съдебното следствие е далеч по - детайлен от този по ДП и установява
всички факти от значение за разкриване на обективната истина, за които
свидетеля има възприятия. Обстоятелството наложило приобщаването на показанията
на свидетеля С.И. от ДП – липсата на спомен за инкриминираната дата е установено
от всички останали доказателствени източници, поради което е без значение
липсата на тези данни конкретно в показанията на свидетеля С.И.. Неоснователни са и доводите на
защитата, че поради прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на показания на свидетели, дадени
по досъдебното производство, тъй като съгласно чл. 281, ал. 8 НПК, осъдителната присъда не може
да се основава само на такива показания следва да се постанови по делото на
оправдателна присъда. По делото по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, конкретно на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2
НПК, са
прочетени единствено показанията на свидетеля Х.М.М., дадени пред орган на
досъдебното производство, и то само в частта, за датата и времето на
обстоятелства, за които свидетеля дава сведения, защото свидетеля заявява, че не си спомня точна дата. С оглед изложеното и предвид, че инкриминираната
дата се установява еднозначно от показанията на свидетелите Т.И., С.Ц. и Ю.М.,
които не са четени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, доводите на защитата
очевидно се обосновават с неверни факти, поради което не се нуждаят от по
обстоятелствено обсъждане, тъй като са явно неоснователни.
Съдът намира показанията на свидетелите Т.И., С.Ц., С.И./само дадените пред настоящият състав/, Ю.М.,
Х.М., за подробни, детайлни и последователни; същите
възпроизвеждат релевантните за разкриване на обективната истина факти с висока
степен на конкретика. В частност свидетелите дават информация за времето,
мястото на деянието, конкретното описание на деянието и обстоятелствата, при
които същото е извършено, поради което съдът кредитира обсъжданите показания на посочените
свидетели, възприемайки ги като безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с
останалия доказателствен материал по делото и поради това достоверни.
Не следва частично да се
кредитират обясненията на подсъдимия И.С., в частите, извън заявеното от същия посещение
на инкриминараното място и присъствието на тримата подсъдими в посоченото в
обвинителния акт време на това място. В тези части, в които подсъдимия С. разказва, че причините подсъдимите
да посетят инкриминирания апартамент са за да помогнат на нападнатия свидетел Т.И., че на входа на
блока се разминали с две маскирани лица, а свидетеля И., ги обвинил, че те са
го нападнали поради алкохолно опиване и с цел да осъди С. за пари, обясненията
на подсъдимия И.С. са вътрешно противоречиви и нелогични, противоречащи и на
останалите доказателствени материали и поради това съдът не ги кредитира. В
обсъжданите части, обясненията на подсъдимия И.С. противоречат на първо място
на показанията на свидетелката С.Ц.,
която С. изобщо не споменава в обясненията си - същият не сочи била ли е Ц., в
инкриминирания апартамент, дали същата е спяла след изкъртването на входната
врата и безспорно нанесения побой на съжителя й. Обратно на нелогичните
обяснения на С., в показанията на свидетелката С.Ц. ясно, точно, конкретно и
логично се възпроизвежда присъствието на С., на инкриминараното място и
извършване на инкриминираното деяние. Изложеното за показанията на
свидетелката С.Ц. в пълна степен важи и за показанията на свидетеля Т.И.,
същите са ясни, точни, конкретни и логични, като детайлно възпроизвеждат присъствието на С. и другите
двама подсъдими, на инкриминараното място, блъскането, ударите осъществени от С.
и Ф. и в цялост извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите.
Показанията на свидетелите С.Ц. и Т.И., в частите опровергаващи обясненията на
подсъдимия С., кореспондират и със заключението на вещото лице по съдебно -
медицинската експертиза, което установява, че уврежданията на Т.И. могат да са
причинени при побой, падане, както и евентуално някои от тях - от счупено
стъкло на вратата. С оглед изложеното и имайки предвид и двойнствената същност
на обясненията – доказателствено средство и средство за защита, съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в обсъжданите части. Извън посочените
части, за останалите съществени за изясняване на обективната истина
обстоятелства, а именно за заявеното от подсъдимия посещение на инкриминараното
място и присъствието на тримата подсъдими в посоченото в обвинителния акт време
на това място, обясненията на подсъдимия са достоверни, като подкрепени от
показанията на свидетелите и другите данни по делото.
Неоснователни са доводите на
защитата, че протокола за оглед не е годно доказателствено средство, тъй като
от разпита на свидетелите станало ясно, че полицейските служители са
пристигнали, извикали са линейка и са тръгнали преди да дойде линейката, а
протокола бил съставен сутринта. На първо място от показанията и на двамата
свидетели полицейски служители - Ю.М. и Х.М. се установява обратното на
твърдяното от защитата, а именно, че същите са останали и след тръгване на
линейката за да запазят местопроизшествието, а от показанията на М., тези сведения са детайлизирани
– същият е останал до края на работната му смяна - 08,00 часа сутринта, след
което дошъл нов екип да запази местопроизшествието. Вярно е, че в протокола за
оглед е записано, че същият е съставен от 8,30 до 9,00 часа, а също така, че местопроизшествието
не е запазено, но вписването на последното обстоятелство в протокола, не го
прави невалиден, доколкото по делото не са установени основания, които да
поставят под съмнение извършването на това процесуално-следствено действие и
неговите резултати. Обстоятелствата, дали местопроизшествието е било запазено и
от кого е било запазено, биха били от значение при наличие на съмнения за
манипулация върху мястото, каквито съмнения в случая не се пораждат /в този смисъл решение № 62 от
17.07.2018 г. по н. д. № 61 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение/.
При така установените обстоятелства съдът
намира, че всеки от подсъдимите И.С.С., З.А.Ф. и Б.М.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Съставомерността на престъплението по чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, съобразно въведените с обвинението
факти, изисква от обективна
страна деецът да използва сила и да влезе в чуждото жилище, като за да са налице
и квалифициращите обстоятелства, посочени в обвинителния акт, следва деянието
да е извършено нощем и от две или повече лица
. От субективна страна е необходимо деецът да действа при форма на вината
пряк или евентуален умисъл.
Установи се по делото от
обективна страна, съобразно възприетата фактическа обстановка, че в
инкриминираното време и на инкриминираното място, посочени в обвинителния акт
на РП – Севлиево, подсъдимият И.С.С., в съучастие със З.А.Ф. и Б.М.Б., в
качеството им на съизвършители, са влезли в чуждо жилище - апартамент № 1,
намиращ се на етаж 1 на дом № 11 на ул. "***", собственост на С.Т.И.,
обитавано от сина му Т.С.И., като употребили сила /взломили входна врата на
входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица. Осъществено от подсъдимия е
изпълнителното деяние - употребена е сила, конкретно взломени са входна врата
на входа на жилищният блок и входната врата на апартамент № 1, тъй като същите
преди посещението на подсъдимия С. са били здрави и заключени, а след това
разбити, видно от показанията на свидетелите С. Ц. и Т. И.. Осъществено е от подсъдимия
С. и влизане в жилище, което несъмнено е чуждо, предвид липсата на правно основание
за подсъдимия да пребивава в него. Видно от
посочения в обвинителния акт и установен по делото инкриминиран час деянието е
извършено нощем, като същото е осъществено от две или повече лица, по смисъла
на чл. 93, т. 12 НК, доколкото в самото му изпълнение
са участвували три лица. С оглед изложеното налице са обективните елементи от
състава на престъплението.
От субективна
страна подсъдимият С. е извършил обсъжданото престъпление при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – взломяването на входната врата на
входа на жилищният блок и входната врата на апартамент № 1, с което е
употребена сила и влизането в чуждо жилище. Подсъдимият е предвиждал и
общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Предвиждал
е и е искал участието в престъплението и на
другите двама подсъдими, съзнавал е общественоопасния характер и на тяхното
поведение. Отново от субективна страна подсъдимият С. е действал с особен мотив – същият е считал, че
свидетеля Т.И. е забил брадва в неговия автомобил, поради невърнатите му пари
дадени във връзка с дело на Т. И., като това обстоятелство се установява
несъмнено от показанията на Т. И. и Ц..
По процесуалния
довод на подсъдимия И.С.С., че тъй като няма защитник, му е отнето правото на
защита, съдът намира същият за неоснователен. Както бе посочено по – горе, в
хода на съдебното
заседание, подсъдимия И.С.С. е упражнил правото си да има защитник, като е
упълномощил трима защитници - адв. Л.Ц. (двукратно), адв. Н.Г. и адв. Д.З.. Преди
даване ход на делото, в заседанието, в което е обявено съдебното следствие за
приключено, подсъдимия С. е заявил отказ от защитника си адв. Н.Г., а
непосредствено преди обявяване съдебното следствие за приключено, е заявил
отказ и от двукратно упълномощавания от него в хода на съдебното производство защитник
адв. Л.Ц., като е обосновал същия с непълноценна защита. В конкретния случай, е налице явна
злоупотреба с правото на защита от страна на подсъдимия С.. Злоупотребата с
правото на защита се характеризира в теорията и съдебната практика, като такова
упражняване на предоставено право, което излиза извън обхвата на законовото му
и социално предназначение и с насоченост не към постигане на целите на закона,
а към удовлетворяване на лични, егоистични
интереси, осигуряване на лични предимства, противни и във вреда на
правосъдието, както и респективно във вреда на правата и законните интереси на
другите участници в процеса. За да е законосъобразно упражняването на дадено
право, то следва да е упражнявано добросъвестно, според целите на закона.
Злоупотреба с право ще е налице, когато макар да липсват формални нарушения,
при упражняването му е налице недобросъвестност, която се извежда от съвкупната
оценка на конкретните обстоятелства. Понятието за злоупотреба с право следва да
се възприеме като правило или принцип, позволяващ да се ограничи упражняването
на дадено право, предоставено от разпоредбите на закона. Изцяло в съответствие
с горните характеристика на злоупотребата с право е и процесния случай с
процесуалното поведение на подсъдимия С.. В настоящия случай производството
пред първата инстанция е продължило малко повече от година, като са проведени десет
открити съдебни заседания, като доказателствата по делото са събрани в голямата
си част в две от тях, а в повечето от останалите заседания основния въпрос за
решаване е бил дали да се даде ход на делото. Отлагане на съдебните заседания е
предизвиквано не само по причини свързани с подсъдимия С. (трикратно, извън заявеното от С. искане за отлагане в
последното заседание), а и по такива произтичащи от
поведението на други участници в процеса. Фрапиращо обаче в конкретния случай е
поведението на С., в последното съдебно заседание, провело се на 30.06.2020 г.,
в което същия се отказва от двама от тримата си защитници, като за втория,
когото е упълномощил в хода на делото двукратно, съответно двукратно е преценил
и неговите професионални качества, подсъдимия е посочил като причина за отказа
- упражнявана непълноценна защита. Самия момент на отказа на подсъдимия С. от защитника
си адв. Л.Ц. - непосредствено преди обявяване съдебното следствие за
приключено, свидетелства за явна недобросъвестност при упражняване правото на
защита от страна на С.. Всичко изложено преценено наред с обстоятелствата, че в
настоящото производство защитата от защитник не е задължителна, че подсъдимия С.
неколкократно е предизвикал отлагане на делото, че същият е предупреден още в
открито съдебно заседание на 07.01.2020 г. за необходимостта да си осигури
договорен защитник, който желае да го представлява, както и че при
неосигуряване на такъв съдът може да приеме това обстоятелство за злоупотреба с
правото му на защита и само в случай на необходимост да му назначи служебен
защитник, налага извод, че в конкретния случай се касае за очевидна хипотеза на
злоупотреба с право на защита, която не
следва да се толерира, тъй като в противен случай би се стигнало до увреждане
правата и законните интереси на другите участници в процеса и недопустимо
игнориране на целите на закона и правосъдието, поради което доводът на С. за
нарушено право на защита е неоснователен.
С оглед всичко изложено
подсъдимия С. бе признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Установи се по делото от обективна страна,
съобразно възприетата фактическа обстановка, че в инкриминираното време и на
инкриминираното място, посочени в обвинителния акт на РП – Севлиево,
подсъдимият З.А.Ф., в съучастие с Б.М.Б. и И.С.С., в качеството им на съизвършители,
са влезли в чуждо жилище - апартамент № 1,
намиращ се на етаж 1 на дом № 11 на ул. "***", собственост на С.Т.И.,
обитавано от сина му Т.С.И., като употребили сила /взломили входна врата на
входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица. Осъществено от подсъдимия е
изпълнителното деяние - употребена е сила, конкретно взломени са входна врата
на входа на жилищният блок и входната врата на апартамент № 1, тъй като същите
преди посещението на подсъдимия Ф. са били здрави и заключени, а след това
разбити, видно от показанията на свидетелите С. Ц. и Т. И.. Осъществено е от
подсъдимия Ф. и влизане в жилище, което несъмнено е чуждо, предвид липсата на
правно основание за подсъдимия да пребивава в него. Видно от посочения в обвинителния акт и установен по
делото инкриминиран час деянието е извършено нощем, като същото е осъществено
от две или повече лица, по смисъла на чл. 93, т. 12 НК, доколкото в самото му
изпълнение са участвували три лица. Дори да можеше да се приеме по довода на
защитата на Ф., че
същият не е употребил сила, това не е
основание да се приеме несъставомерност от обективна страна, доколкото престъплението
по чл. 170, ал. 1 НК е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез
влизане и употреба на сила, в конкретния случай, като е достатъчно всеки от
дейците да осъществи поне един от двата акта за да се осъществи състава. С оглед изложеното налице са обективните
елементи от състава на престъплението.
От субективна страна подсъдимият Ф. е
извършил обсъжданото престъпление
при пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние – взломяването на входната врата на входа на жилищният блок и входната
врата на апартамент № 1, с което е употребена сила и влизането в чуждо жилище.
Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е
искал тяхното настъпване. Предвиждал е и е искал участието в престъплението и
на другите двама подсъдими, съзнавал е общественоопасния характер и на тяхното
поведение. Отново от субективна страна подсъдимият Ф. е действал с особен мотив – същият е считал, че свидетеля Т.И. е забил брадва
в автомобила на С., поради невърнатите от последния пари, дадени
във връзка с дело на Т. И., като това обстоятелство се установява несъмнено от
показанията на Т. И. и Ц. и същото наред с близките отношения на Ф. със С. е обосновало в
съзнанието на Ф. взетото решение за извършване на деянието.
С оглед всичко изложено подсъдимия Ф. бе
признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Установи се по делото от
обективна страна, съобразно възприетата фактическа обстановка, че в
инкриминираното време и на инкриминираното място, посочени в обвинителния акт
на РП – Севлиево, подсъдимият Б.М.Б., в съучастие със З.А.Ф. и И.С.С., в
качеството им на съизвършители, са влезли в чуждо жилище - апартамент № 1,
намиращ се на етаж 1 на дом № 11 на ул. "***", собственост на С.Т.И.,
обитавано от сина му Т.С.И., като употребили сила /взломили входна врата на
входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица. Осъществено от подсъдимия е
изпълнителното деяние - употребена е сила, конкретно взломени са входна врата
на входа на жилищният блок и входната врата на апартамент № 1, тъй като същите
преди посещението на подсъдимия Б. са били здрави и заключени, а след това
разбити, видно от показанията на свидетелите С. Ц. и Т. И.. Осъществено е от
подсъдимия Б. и влизане в жилище, което несъмнено е чуждо, предвид липсата на
правно основание за подсъдимия да пребивава в него. Видно от посочения в
обвинителния акт и установен по делото инкриминиран час деянието е извършено
нощем, като същото е осъществено от две или повече лица, по смисъла на чл. 93,
т. 12 НК, доколкото в самото му изпълнение са участвували три лица. С оглед
изложеното налице са обективните елементи от състава на престъплението.
От субективна страна подсъдимият Б.
е извършил обсъжданото престъпление
при пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние – взломяването на входната врата на входа на жилищният блок и входната
врата на апартамент № 1, с което е употребена сила и влизането в чуждо жилище.
Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е
искал тяхното настъпване. Предвиждал е и е искал участието в престъплението и
на другите двама подсъдими, съзнавал е общественоопасния характер и на тяхното
поведение. Отново от субективна страна подсъдимият Б. е действал с особен мотив – същият е считал, че
свидетеля Т.И. е забил брадва в автомобила на С., поради невърнатите от
последния пари, дадени във връзка с дело на Т. И., като това обстоятелство се
установява несъмнено от показанията на Т. И. и Ц. и същото наред с близките
отношения на Б. със С. е обосновало в съзнанието на Б. взетото решение за
извършване на деянието.
Предвид изложеното по – горе, при
съобразяване показанията на Т. И. и Ц., а също и обясненията на подсъдимия С., в кредитираната
част, даващи сведения за внезапното вземане на решение за проникване в жилището
на Т. И., неоснователни се явяват изложените доводи на защитникът на подсъдимия
Б., че обвинението, което е предявено на Б. е несъставомерно от обективна и
субективна страна и за липса на общ умисъл между тримата подсъдими.
С оглед всичко изложено
подсъдимия Б. бе признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.
170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
За извършеното престъпление в
Особената част на НК е предвидена възможност да бъде наложено наказание –
лишаване от свобода от една до пет години. При индивидуализацията по вид и
размер на наказанието, които наложи на подсъдимия С., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието – невисока за обсъждания вид деяния и на
подсъдимия – средно висока такава. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид от една страна установените смекчаващи
отговорността обстоятелства – подсъдимия работи, със средно образование е и е с
недобро здравословно състояние; а от
друга страна установените отегчаващи отговорността обстоятелства – установи се,
че подсъдимия е осъждан и ръководната роля на С. в осъществяване на престъпния
състав, изводима от мотивите на тримата подсъдими за извършване на деянието,
произтичащи от опита на С. да се саморазправи, с лицето повредило автомобила
му.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и липса на изключително такова обстоятелство или
многобройни такива обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, предвид липса на
основания за приложение разпоредбата на чл. 55 НК. При съвкупната преценка на
обсъдените по – горе обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
По отношение на изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът намери, че не следва
да приложи чл. 66 НК, предвид, че подсъдимия е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения, в конкретния случай е наложително същият да изтърпи
наказанието.
Съдът намери, че така наложеното
на подсъдимия наказание напълно съответства на извършеното от него и би могло
да му въздейства в необходимата степен поправително и превъзпитателно. Това
наказание се явява съответно и на целите на генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК и ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б "б" ЗИНЗС, съдът постанови
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца да се
изтърпи от подсъдимият С., при първоначален строг режим на изтърпяване, тъй като
това е наложително с
оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения.
При индивидуализацията по вид и
размер на наказанието, които наложи на подсъдимия Ф., съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието – невисока за обсъждания вид деяния и на
подсъдимия – невисока такава. При определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид от една страна установените смекчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимия е млад човек, същият е бил мотивиран от неверните
представи за налично провокиращо поведение от страна на пострадалия – Т. И., формирани
у негов близък (подсъдимия С.); а от друга страна установените
отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимия е осъждан.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и липса на изключително такова обстоятелство или
многобройни такива обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, предвид липса на
основания за приложение разпоредбата на чл. 55 НК. При съвкупната преценка на
обсъдените по – горе обстоятелства в пределите предвидени за извършеното
престъпление в Особената част на НК /от една до пет години/ съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година.
По отношение на изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът намери, че не
следва да приложи чл. 66 НК, предвид, че подсъдимия е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, в конкретния случай е наложително
същият да изтърпи наказанието.
Съдът намери, че така наложеното
на подсъдимия наказание напълно съответства на извършеното от него и би могло
да му въздейства в необходимата степен поправително и превъзпитателно. Това
наказание се явява съответно и на целите на генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК и ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б "б" ЗИНЗС, съдът постанови
наказанието лишаване от свобода за срок от една година да се изтърпи от
подсъдимият Ф., при първоначален строг режим на изтърпяване, тъй като това е
наложително с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения.
При индивидуализацията по вид и
размер на наказанието, които наложи на подсъдимия Б., съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието – невисока за обсъждания вид деяния и на
подсъдимия – невисока такава. При определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид от една страна установените смекчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимия е бил мотивиран от неверните представи за налично
провокиращо поведение от страна на пострадалия – Т. И., формирани у негов
близък (подсъдимия С.), липсата на участие в извънсъставомерната принуда (нанесения побой на свидетеля Т. И.); а от друга страна установените отегчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимия е осъждан.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и липса на изключително такова обстоятелство или
многобройни такива обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, предвид липса на
основания за приложение разпоредбата на чл. 55 НК. При съвкупната преценка на
обсъдените по – горе обстоятелства в пределите предвидени за извършеното
престъпление в Особената част на НК /от една до пет години/ съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година.
По отношение на изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът намери, че не
следва да приложи чл. 66 НК, предвид, че подсъдимия е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, в конкретния случай е наложително
същият да изтърпи наказанието.
Съдът намери, че така наложеното
на подсъдимия наказание напълно съответства на извършеното от него и би могло
да му въздейства в необходимата степен поправително и превъзпитателно. Това
наказание се явява съответно и на целите на генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК и ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съдът постанови наказанието лишаване от свобода за срок от една година
да се изтърпи от подсъдимият Б., при първоначален общ режим на изтърпяване, тъй
като това е предпоставено от степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, от целите на наказанието и преди всичко е необходимо за поправяне на осъдения.
От справката за съдимост на
подсъдимият Б., се установи, че престъплението, за което същият е съден по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на осъждането му по две дела на
РС — Троян. Престъплението предмет на настоящото дело е от общ характер,
извършено е умишлено и наложеното наказание е лишаване от свобода. Всичко
изложено налага извод, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 НК, поради което
съдът приведе в
изпълнение определение № 19/11.03.2016 г., влязло в сила от 11.03.2016 г. по
дело № 741/2015 г. на Районен съд -
Троян, с което подсъдимият Б., е осъден на лишаване от свобода за срок
от шест месеца за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. ал. 1 и изпълнението
на наложеното наказание е било отложено за изпитателен срок от три години и определение
№ 31/12.05.2016 г., влязло в сила от 12.05.2016 г. по дело № 161/2016 г. на
Районен съд - Троян, с което подсъдимият
Б., е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца за престъпление по
чл. 343в, ал. 2 във вр. ал. 1 и изпълнението на наложеното наказание е било
отложено за изпитателен срок от три години. Така приведените в изпълнение
наказания лишаване от свобода, съдът постанови да се изтърпят от подсъдимият Б.,
при първоначален общ режим на изтърпяване, по съображенията изложени по – горе
при обсъждане определянето на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието наложено по настоящото
дело.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК, по една трета част от установените от доказателствата разноски
по делото бяха възложени в тежест на всеки от подсъдимите.
Воден от тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: