№ 329
гр. Варна, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000313 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Подадена е въззивна жалбa от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., против
решение № 436 от 29.10.2023 г., постановено по т. д. № 333/2023 г. на
Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
240/26.05.2024 г., в частта, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С.
И. Н. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
30.06.2022 г., за горницата от 10 000 лв. до пълния уважен размер от 20 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата. Предвид тези параметри
претендира отделно редуциране на обезщетението, с оглед твърдяното от
жалбоподателя наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
в размер на 20 %. Въззивникът сочи, че съдът не е взел предвид, че тя се е
возила без правилно поставен обезопасителен колан. Навежда подробни
доводи и относно завишения според него размер на обезщетението, определен
от съда в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. В подкрепа на твърденията
си цитира съдебна практика. По така изведените оплаквания за неправилност
и необоснованост, моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна С. И. Н., подаден чрез процесуалния й представител адв. С.
С.. Счита за неоснователна и необоснована въззивната жалба на
застрахователя. Моли съда да остави същата без уважение.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от С. И. Н., чрез адв. С. С., против
решение № 436 от 29.10.2023 г., постановено по т. д. № 333/2023 г. на
Варненския окръжен съд, в частта с която е отвхърлен искът й за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
30.06.2022 г., за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран от нея размер
от 28 000 лв., като неоснователен. Инвокира подробни доводи за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Счита, че определеното обезщетение не отговаря
на действително претърпените болки и страдания, както и че не е съобразено с
лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за
отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване
изцяло на предявения от нея иск.
В законоустановения срок не постъпил писмен отговор от ЗД „Бул Инс“
АД.
Страните не са отправили искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
С постановеното определение № 390/27.06.2024 г., в подготвителното
производство по чл. 267 ГПК, въззивният съд е посочил жалбите, като
подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са приети за процесуално допустими и са насрочени
за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното на 12.11.2024 г. съдебно заседание пред въззивния съд
страните поддържат изложеното в подадените от тях жалби, отправят
насрещния искания по разноските и възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател
2
на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е
осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена
застрахователна претенция от 26.09.2022 г. /л. 11 от делото/.
Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до
правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се
произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.
Спорният предмет във въззивното производство се очертава около
размера на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и
направеното от ответника възражение за съпричиняване, което според него
неправилно не е отчетено от първата инстанция, като неговото процентно
съотношение следва да се отнесе към определения справедлив размер на
имуществена обезвреда.
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивният състав намира за необходимо преди да се произнесе по повод
справедливия размер на застрахователно обезщетение да разгледа въпроса
свързан с приноса на дееца за настъпване на увреждането.
Спорът между страните е търговски. Искът е насочен срещу
застраховател и претенцията за заплащане на обезщетение възниква на
основание застрахователен договор. Спорът произтича от настъпило
застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на виновния водач, от застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна
3
търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. По тези съображения делото следва да
бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК,
съответно приложими при настоящото производство са правилата за
разглеждане на търговски спорове поместени в Глава XXXII, наименована
„Производство по търговски спорове“, на ГПК.
В рамките на производството пред първата инстанция застрахователното
дружество е депозирало отговор на искова молба. При изпълнение процедура
по размяна на книжа на ответното дружество е връчен препис от исковата
молба на 29.06.2023 г. (л. 38 от делото, гръб, разписка за полученото
съобщение), от който момент е започнал да тече и предвидения в чл. 374, ал. 1
ГПК двуседмичен срок за подаване на отговора. Отговорът на ответника е
изпратен до съда чрез лицензиран куриерски оператор, като след извършена
служебна справка от първата инстанция, се установява, че въпросните книжа
са предадени на куриер на 19.07.2023 г. (съгласно справка, л. 49 от делото).
След това, на 20.07.2023 г., отговорът е входиран от служители на съда и е
докладван. Действително, в отговора е поместено и отправено от страната
възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Все пак книжата
са подадени след изтичане на преклузивните срокове за това. Следва да се има
предвид, че срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на
последната седмица (чл. 60, ал. 4 ГПК). Последният ден на срока продължава
до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или
да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на
работното време. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата ( също така чрез лицензиран куриерски
оператор) или в електронна форма. С оглед момента на връчване на исковата
молба (29.06.2023 г.) двуседмичният срок за отговор изтича на 13.07.2023 г.,
дни преди подаване на процесния отговор. Поради това представеният пред
първата инстанция отговор на искова молба е депозиран след
законоустановения срок за това.
Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е въведено
своевременно в процеса. Макар и приносът за настъпилите увреждания да има
обективен характер, то съдът не следи служебно приложението на
материалноправната норма на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Този извод не противоречи и
на сочената от въззивника съдебна практика. Анализът на
материалноправната норма и тълкуването й съобразно т. 7 на ППВС №
4
17/1963 г. водят до извод, че уредбата "може" да бъде приложена, ако са
налице законовите изисквания - регламентирани в процесуалноправни и
материалноправни норми. Анализирайки съдържанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
законодателната техника при изписване на текста, посочвайки, че
"обезщетението може да се намали" и съдържанието на т. 4 и т. 7 на ППВС №
17/63 г., в които се сочи, че "може да се прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД",
не би могло да се аргументира тезата за въведено служебно задължение за
произнасяне от съдилищата при определяне на размера на обезщетението и по
въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия. Безспорно е, че при
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят разполага с всички
материалноправни и процесуалноправни възражения, основаващи се както на
застрахователното му отношение със застрахования, така и на деликтното.
Тази защита изисква предприемането на определени процесуални действия,
след като тежестта на доказване в производството, свързано с
правоотношенията по застраховка "Гражданска отговорност", пада основно
върху ищеца, т. е. третото увредено лице. Но във всички случаи в
производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин, при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В този
смисъл е и последователно формираната практика по реда на чл. 290 ГПК
/решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК, Решение № 151/12.11.2012 г. по
т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. №
679/2009 г. на I т. о./. Въззивният състав намира, че посочените във въззивната
жалба съдебни актове (определение № 156 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4066/2008 г., II г. о., ГК, постановено в производство по чл. 288 ГПК, както и
коментираното там решение № 3204/23.ХII.1974 г. по гр. д. № 2222/1974 г. на
ВС I ГО) не представляват задължителна съдебна практика, с която съдът
следва да се съобразни, а и не сочат отклонение от изложените постановки
свързани с своевременното въвеждане в процеса на възражението за
съпричиняване на уврежданията. Понеже отговорът на искова молба е
подаден след преклузивните срокове по чл. 374, ал. 1 ГПК и доколкото съдът
няма задължението да следи служебно за приноса на пострадалия при
настъпване на увреждането, въззивният съд намира, че въведените с жалбата
5
оплаквания за неотчитане от първата инстанция на направено възражение за
съпричиняване, за неоснователни.
По размера на вредите:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което
придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо
такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна,
зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане,
поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната
афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. при определяне размера на обезщетение за
понесени неимуществени вреди и при прилагане на понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се извърши преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни
увреждания (както в случая) биха могли да са свързани с начина на
причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото
обществено и социално положение, среда и занятия. Внимание следва да се
отдели и на отражението, което събитието е дало в ежедневието на
пострадалия, възстановителния период необходим за всеки конкретен случай,
както и дали вредите са оставили своето трайно отражение във физиологията
на пострадалия.
Поради необходимостта от специални знания, свързани с претърпените
болки и страдания, психологичното и емоционално състояние на ищцата, в
производството пред първата инстанция са назначени и изслушани съдебно-
медицинска (СМЕ) и съдебно-психологична експертиза (СПЕ). Установява се,
както от съдебно-медицинската експертиза, така и от представените писмени
доказателства, че вследствие на процесното ПТП, С. И. Н. е получила мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия на долната челюст,
кръвонасядания по лицето, дясното рамо, дясната хълбочна област и двете
подбедрици. Категорично се установява, че уврежданията са резултат на удари
6
с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата, дясната
хълбочна област, долните крайници. Следва да се вземе предвид
обстоятелството, че разстройството на здравето е било временно, неопасно за
живота, все пак при прегледа на освидетелстваното лице е забелязан белег
разположен върху лицево-челюстната област, който ще остане завинаги. По
отношение на останалите травми, според вещото лице, те отзвучават в
рамките на 2-3 седмици, но се установява от събраните гласни доказателства
пред първата инстанция, че в настоящия случай този период е бил по-
продължителен (в рамките на месец и половина).
Отново вследствие на преживяното събитие ищцата е развила остър стрес
и силен страх (по данни от СПЕ). Ищцата е била травмирана от случилото се,
появили са се хронични заболявания (мигренозни пристъпи, главоболие).
Чувството за страх се засилило от обстоятелството, че не е можела
самостоятелно да се грижи за себе си, станала напрегната, раздразнителна.
Несъмнено случило се дава своето отражение и към момента на извършения
преглед от експерта психолог, който свидетелства за състоянието на
безпокойство и тревожност, което все още се наблюдава у пострадалото лице.
Това именно дава основание за извод, че нормалния живот на ищцата е бил
сериозно нарушен от настъпилото произшествието (обстоятелство, за което
свидетелства и разказа на свидетеля Й.Л.). Ищцата е имала активен начин на
живот (намира се в трудоспособна възраст, излизала е с дъщеря си), който се
повлиял от случилото се, наложило се да се лекува на легло, което неминуемо
е повлияло на установения жизнен ритъм, социални контакти и съвсем
логично е развило чувството за тревожност в пострадалата. Все пак вземайки
предвид и възрастта на ищцата (43 години към момента на инцидента) и данни
от съдебно-медицинската експертиза, се установява, че болките и
физическите страдания на ищцата са отшумели, тя се възстановила напълно.
Съдът обаче отчита трайният характер на увредата по отношение видимия
белег на лицето , както и факта, че същият може да бъде премахнат само
чрез пластична операция. Поради изложеното съдът намира, че следва да се
определи размер на обезщетение от 28 000 лв., който счита за справедлив,
съответстващ на претърпените болки, страдания и емоционални
преживявания свързани с процесното произшествие. Определеният размер
съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, индиция за която са и предвидените в Кодекса за застраховането
7
лимити на застрахователното покритие на гражданската отговорност / чл. 492
КЗ/.
Съобразяването на целия комплекс от фактори, както и съдебната
практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, и принципа за справедливост заложен
в разпоредбата, сочат, че претендираното обезщетение в размер на 28 000 лева
съставлява справедлива обезвреда за претърпените неимуществени вреди.
Основателността на главния иск влече след себе си основателност и
акцесорния такъв за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователна
претенция пред застрахователя, 26.09.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения постановеният първоинстанционен акт
следва да бъде отменен в отхвърлителната си част, а предявеният от ищцата
иск уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора се налага ревизиране на решението на първата
инстанция в частта относно разноските.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено от адв. С. С.
при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. С оглед уважаването на предявения иск в
претендирания размер от 28 000 лв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в общ размер 2 890 лв. за първоинстанционното
производство.
Пред настоящата инстанция страните също са претендирали разноски.
Исканията са направени в преклузивните за това срокове, представени са
списъци по чл. 80 ГПК, ищцата е получила правна защита по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА. Съобразявайки изхода на спора, разноски за процесуално
представителство следва да се присъдят на въззивницата С. И. Н., ЕГН
**********.
Настоящият състав съобразява, че с решение на СЕС по дело C –
432/2022 г. е дадено задължително тълкуване, което обвързва националните
съдилища (чл. 633 ГПК). След постановяване на посоченото решение на СЕС
е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т.
д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д.
№ 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера
8
на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съдът взема предвид,
че настоящото производство не е с фактическа и правна сложност, протекъл е
в едно съдебно засадение и без събиране на доказателства. Предмет на
установяване са факти, които са общи за двете страни. С оглед на изложеното,
уважаването на искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираното
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 900 лв.
С оглед на изложеното, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 436 от 19.10.2023 г., постановено по търг. дело №
33/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен
иска на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу Застрахователно
дружество „Бул инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, район Лозенец", ул."Джеймс Баучер" № 87,
предявен на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, за разликата над 20 000 лева до предявения размер
от 28 000 лева, като неоснователен и вместо него постановява :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец",
ул."Джеймс Баучер"№87, заплати на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: *****
сумата от 8 000 лева / осем хиляди лева / над присъдения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 30.06.2022г.
ИЗМЕНЯ решение № 436 от 19.10.2023 г., постановено по търг. дело №
33/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му относно разноските
като :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец", ул."Джеймс
Баучер"№87, да заплати на адвокат С. Б. С. сумата 2 890 лв. / две хиляди
осемстотин и деветдесет лева / , включваща разходите за адвокатско
9
възнаграждение, сторени пред първоинстанционното производство, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец", ул."Джеймс
Баучер"№87, да заплати на адвокат С. Б. С. сумата 900 лв. / деветстотин лева
/,включваща разходите за адвокатско възнаграждение, сторени пред
въззивната инстанция по защита срещу въззивна жалба, на основание чл. 78
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436 от 19.10.2023 г., постановено по търг.
дело № 33/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
Решение № 436 от 19.10.2023 г., постановено по търг. дело № 33/2023 г.,
по описа на Окръжен съд – Варна, като необжалвано в размер до 10 000 лева е
влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10