Р Е Ш Е Н И Е
№ 235/03.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 182 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от Б.К.Т. ***, чрез пълномощника адв.Г., със съдебен адрес ***, против решение на МС на Р.България № 12/06.01.2023 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/, с която оспорва определения размер на обезщетение за част от поземлен имот 11137.133.4 по КККР на с.Винище, община Монтана, с оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на този имот e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана, иска допускане на съдебно-оценителна експертиза.Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, оспорва основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че следва да се приеме заключението, което съответства с определените размери с посочените в оценителския доклад пазарни аналози, а да се отхвърлят тези по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ и допълнително включените аналози, т.к. същите са при съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода и взетите предвид сделки и такива в друго землище. Единствено правилно и съобразеното със закона е посоченото в оценителския доклад, като са взети предвид посочените пазарни аналози в посочения период 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г., съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 11137.133.4 по КККР на с.Винище, община Монтана, земеделска територия – нива, с площ от 5.001дка и отчуждена част 0.582 дка, с определено обезщетение в размер на 113 лева.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Винище, община Монтана, където се намира имотът на жалбоподателя. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Винище, община Монтана, земеделската земя се оценява предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, в тези землища са определени „пазарни цени“, т.к. съгласно предоставена информация от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Монтана, за землището на с.Винище са посочени 11нотариални акта, според оценителя на сделки със сходни имоти за посочения период 30.05.2021 г.– 30.05.2022 г. са взети 3, без да е ясно защо са избрани точно тези 3, предвид посоченото от АВ за 11 броя, и е изведена „осреднена цена“ 193.42 лв./дка.. По този начин за засегната площ на всички 194 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 66 134 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
Вещото лице е изготвило експертно заключение от 28.03.2023 г., като в него е възприело, след представена допълнителна информация, в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице в експертното заключение е дало три възможни варианта, вкл. и по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ . В последната част от заключението вещото лице е добавило три пазарни аналога – два от 01.06.2021г. и един от 02.06.2021 г., като предвид факта, че в същите фигурира и с.Долна Вереница, но за същото е налице пазарен аналог от същата дата 01.06.2021 г., е пресметнало осреднената цена като е изключило цената за с.Долна Вереница, предвид определената в акта от 01.06.2021 г. само за това землище. След което така приетите аналози са добавени към посочените в оценителския доклад за с.Винище и е получена осреднена цена от 1046 лв./дка, предвид което е изведена стойност за имот с идентификатор 11137.133.4 – нива с площ 5.001 дка, отчуждена площ 0.582 дка в размер на 608.77лв./0.582 х 1046 лв./. Като изрично в с.з. вещото лице заяви, че приетите в оценителския доклад аналози са почти на данъчна оценка.
Настоящият съдебен състав не кредитира първата част от заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, за които се установи, че не са пълни, подходът е неправилен и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение.
Няма пречка обаче съдът да цени последния вариант на заключението като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на закона, касаещо допълнително приложени и изследвани сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, от друга страна не е ясно защо след като са посочени от АВ наличие на 11 броя, от оценителя са взети предвид само 3 и то по цени почти по данъчна оценка, а от вещото лице са взетите за пазарни аналози сделки в посочения времеви период, макар да са разгледани по-разширително.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу втория вариант от заключение на вещото лице и то с оглед три от сделките, които са използвани от него като аналог с оглед позоваването на допълнителни нотариални актове, т.к. това е в противоречие с разпоредбите на ЗДС. Съдът го намира за неоснователно. От една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ, изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посочените са от посочения времеви период, като само са взети предвид допълнителни пазарни аналози, като са изключени други такива за съседно землище.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение съгласно оценителя, предвид три сделки на цени почти равни на данъчните оценки, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в посочения период, а и така са посочени от АВ – 11 на брой, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 11137.133.4 по КККР на с.Винище, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи от 113 лева на 608.77 лева.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 810 лв., от тях 10 лв. държавна такса, 400 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза, както и 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от поземлен имот с идентификатор 11137.133.4 по КККР на с.Винище, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи от 113 лева на 608.77 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Б.К.Т. ***, разноски в производството в размер на 410/шестстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на адв.Ю.О.Г. от САК, с посочен адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лева
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: