Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 11744 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
163214 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 2988/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в, са
отхвърлени като неоснователни предявените от “Банка ДСК“ ЕАД срещу Я.В.Д.Д.,
поданик на Кралство Нидерландия, роден на *** г. с личен № NL*********осъдителни искове по чл.432, ал.1 ТЗ вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими
съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.12.2015г., а
именно: 4950лв. – главница, 1468,24лв. договорна лихва, начислена за периода
20.05.2016г. – 11.01.2018г., 78,79лв. – натрупани такси за нереволвиране,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба - 12.01.2018 г. до окончателното изплащане.
В срок е
подадена въззивна жалба от ищеца “Банка ДСК“ ЕАД
срещу решението, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с изложени
доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Според въззивника липсата на декларация за владеенето на български
език от Я.В.Д.Д. не е основание за обявяване на
кредита за недействителен, тъй като знанието на български език се установява от
всички подписани документи по кредита. Освен това в случая възражението за
незнание на български език е направено от особения представител, а не от
кредитополучателя, който многократно е усвоявал суми по кредита и съответно е
погасявал същите в продължителен период от време. В производството е доказано,
чрез представените документи и констатациите на експерта по ССчЕ,
че договора за кредит е сключен, предадена е пластиката – кредитна карта на
ответника-потребител, положени са подписи от страните по договора и последния
съдържа необходимите реквизити, които сочат за изпълнение изискванията на ЗПК. В
периода 11.12.2015 г.-20.05.2016 г. са извършвани множество валидни усвоявания
и погасявания по договора за кредит от страна на кредитополучателя- ответник.
Въпреки това първоинстанционният съд е достигнал при така установената
фактическа обстановка до неправилни изводи, че непогасените суми не са дължими
от ответника без мотиви за това. Отправя искане за отмяна на решението като
неправилно и постановяване на друго, с което предявените осъдителни искове
бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Я.В.Д.Д., чрез особения представител адв.
К.И., е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Заявява, че правилно районният съд е отхвърлил
исковете като неоснователни, като е приел, че Я.В.Д.Д.
не знае български език, след като липсва отбелязване за присъствие на преводач
и всичките му данни са изписани с латински букви. Поддържа възраженията си, че
липсва методология за изчисляване на ГПР и на кредитополучателя не са
представени условията по кредита, което сочи за нарушения изискванията на ЗПК.
Поради това и сключения договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Отправя искане за потвърждаване решението на СРС като правилно и претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел че между “Банка ДСК“
ЕАД и Я.В.Д.Д. е сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 11.12.2015г. На следващо място е приел, че не са
инкорпорирани по ясен и разбираем за
потребителя начин всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Не били посочено какви лихви, нито размер
на комисионна и за какво се дължи тя. В договора не е уговорена такава
комисионна, а договорния лихвен процент е променлив – с неясен размер и начин
на формиране. Не е представен формуляр за уведомяване на потребителя за
условията, сравними с други такива, нито изобщо данни да е уведомен какви лихви
и такси се дължат при отпускане на кредит в конкретен размер, при което ответникът
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Също така кредитополучателят
Я.В.Д.Д. не е могъл
да разбере текста на предоставените му документ, след като последният не е
разбирал български и не е присъствал преводач при подписване на договора. С
оглед на което е обвил кредита за недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради
това че при сключване на договора не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С оглед
изложените доводи за неправилност, съдът намира следното:
При съобразяване
съдържанието на процесния договор за кредит от 28.10.2010 г., както и на
поетите с него права и задължения въззивният съд
намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски
кредит и страните са подчин или правоотношението на
правилата на ЗПК. Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор,
уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател
е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Във връзка с поставения
от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение, следва да бъде
установено дали е налице валиден обвързващ страните договор, като преценката за
това се направ и, както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, респ. ЗЗП.
Чрез събраните пред
първата инстанция писмени доказателства и констатациите на приетата ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на
чл.202 ГПК се установява, че между страните кредитор “Банка
ДСК“ ЕАД и кредитополучател Я.В.Д.Д. е сключен в
писмена форма договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.12.2015 г.
Договорът за банков кредит е изготвен в писмена форма на български език,
включително общи условия към него, които носят и положен подпис и за двете
страни- банка и заемополучател /чл.430 ТЗ/.
Доводите на
ответника, че не е получил парични суми по кредита, съдът намира за
неоснователни. Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства
и изслушаната пред първата инстанция ССчЕ, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че пластиката
на кредитната карта е получена от заемополучателя
/протокол за получаване на кредитна карта/, както и че кредитополучателя- ответник е усвоявал
парични суми по договора за кредитна карта в размери и на дати подробно
посочени в приложение към ССчЕ, чрез теглене на суми
от банкомат и плащане през ПОС терминал.
Установено е
от анализа на движението по кредитната карта за посочената банкова сметка, ***чени минимални месечни вноски за периода от 20.06.2016
г.-20.11.2016 г. в общ размер на 3135.00 лв. /таблица 1 на ССчЕ/.
Установено е чрез констатациите на експерта, че към 23.11.2017 г. са
констатирани неплатени остатъци от задълженията от страна на кредитополучателя,
както следва:
Неплатен
остатък от главница – 4950.68 лв. към 21.11.2016 г.;
Неплатена
договорна лихва – 1468.29 лв. за периода 20.05.2016 г. до 11.01.2018 г.,
включваща: начислена и незаплатена възнаградителна
лихва 492.39 лв. за периода 20.05.2016
г.-20.11.2016 г. и изчислена договорна лихва за забава 975.90 лв. за периода
22.11.2016 г.-11.01.2018 г., както и
Неплатен
остатък за такси по кредитната карта – 78.79 лв., включващи:
Неплатени
такси за нереволвиране в общ размер на 75.00 лв. за
периода 08.07.2016 г.-09.11.2016 г.;
Неплатена
такса парични инструменти – 3.25 лв. начислена на 03.06.2016 г. след последното
плащане по кредитната карта на 01.06.2016 г. и
Неплатен остатък
на такса получаване на суми по карта – 0.54 лв. начислена на 14.05.2016 г. с
размер 0.56 лв.
Съгласно постоянната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І
т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанции е свързана с установяване истинността
на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. При отчитане
на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният
съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на
спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите,
очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263,
ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи
/например неправилно установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или
неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания
всички събрани относими и релевирани
своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235,
ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи
относимите материалноправни норми.
В отговора на исковата
молба ответникът е възразил, че от самите уговорки между страните не става ясно
какъв е размерът на дължимите задължения, както и че договорът е сключен на
български език, който ответника не е разбирал към този момент.
Съдът намира последното възражение за неоснователно. Установява се, че по кредитното досие на ответника не е налице
декларация на кредитополучателя, че разбира текстът на договора и общите
условия към него изписани на български език като същевременно не е отбелязано присъствие на преводач. Не са
налице данни и за това кой език кредитополучателя владее и разбира. Договорът
за кредит и общите условия към него в т.ч. погасителен план и протокол за
предаване на пластиката на кредитната карта са изготвени в писмена форма на
български език и е налице полагане на подпис от страна на кредитополучателя-
ответник. Съответно налице са множество извършени парични операции по усвояване
на суми от кредитната карта и погасяване на задължения по договора от страна на
ответника.
С оглед това съдът
намира, че самият факт, че документът е подписан от чужденец не обуславя извод,
че същият не е могъл да разбира съдържанието на документа и че липсва съгласие
с вписаното в него, следователно само по себе си това не е основание за
признаване порок на договора. Също така не може да се приеме, че незнанието на
български език е порок, водещ до нищожност поради липса на съгласие. В
практиката и теорията е изведено, че липса на съгласие е налице когато волята се изразява изрично,
но тя е толкова
негодна, че изобщо не може
да породи правни последици. Следователно трябва да съществува някакво
волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност
липсва съгласие на едната или
на двете страни. Липсва съгласие
при договорите, сключени от малолетни или поставени под пълно запрещение, тъй
като са недееспособни, защото не разбират в достатъчна степен свойството и
значението на изразената от тях воля, поради което тя е ирелевантна,
приравнена от закона на липса на волеизявление. Липсва съгласие също когато
договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го извършва.
Също така е налице липса на съгласие, когато двете волеизявления на страните не
съвпадат. В процесния случай не може да се приеме, че са налице горните
хипотези.
В случая бе установено,
че Я.В.Д.Д. е подписал процесния договор, като е използвал по предназначение и
сумите по кредитна си карта, чийто общ размер на усвоени парични средства възлиза
на сумата 4950,86 лв. С оглед това съдът намира че при липса на проведено
доказване, че ответникът не е разбирал съдържанието на договора за кредит,
което е изписано на български език, то договорът за кредит е изготвен на
разбираем за потребителя език- чл.11, ал.1 ЗПК.
С чл. 1, ал.
2 от Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица е уговорен променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 14,95%
годишно или 0,04% на д., формиран от стойността на 6-месечния Софибор в размер на 0,986% и надбавка в непосочен размер,
като лихвения процент се променя с
промяната на 6 месечния Софибор в сроковете и при
условията, посочени в Общите условия, но не може да е по-нисък от 13,964%. Посочен е Годишен процент на разходите 16,02. В ОУ в раздел Годишен процент на
разходите и други разходи по кредита е записано, че размерът на годишния
процент на разходите, посочен в договора включва лихви и комисионно възнаграждение
на посредник. Чрез представените писмени документи и констатациите на експерта
по ССчЕ е установено, че комисионно възнаграждение на
посредник не е предвидено и начислено по договора. С оглед това възражението на
ответника, че е налице нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК се явява неоснователно.
Установената
съдебна практика приема категорично, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по делото има качеството потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става
въпрос за вземания въз основа на договор за потребителски кредит, по който на
ответника е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП.
Съгласно чл.
22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
В случая към
момента на сключване на договора – 11.12.2015 г. сочените изисквания на чл.10,
ал.1 ЗПК /ред.ДВ, бр. 18/05.03.2010 г./ са спазени. Договорът за потребителски
кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Освен това договорът позволява на
потребителя да се запознае с условията по него по ясен и разбираем начин,
съдържа погасителен план с посочване не само на всяка погасителна вноска, а и
на разпределението в нея на различните включващи се суми /оставаща главница,
договорна лихва, такси/. Доводите на въззиваемата
страна за нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, т.10 и т.1 ЗПК и
съответно за недействителност на договора по реда на чл.22 ЗПК /ред.ДВ, бр.
18/05.03.2010 г./ съдът намира за неоснователни. В сключения договор за заем са
посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с което
е спазено изискването на чл.11, т.10 ЗПК, както и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, с което
е спазено изискването на чл.11, т.11 ЗПК. Както бе посочено в погасителния план
са посочени конкретно дължимите месечни погасителни вноски при определения
фиксиран размер на договорна лихва, както и размера на оставащата главница след
всяко плащане, падеж за плащане на всяка вноска и конкретен размер.
Доводите на въззивната страна за изпълнение на посочените изисквания
при сключване на договора за паричен кредит, съдът намира за основателни.
С оглед
изложеното, следва да се приеме, че неправилно районният съд е приел, че по
отношение на клаузата уреждаща ГПР
/годишен процент на разходите/ е осъществена хипотезата на чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, което обосновава
неравноправния й характер и съответно нейната нищожност.
С оглед
констатациите на ССчЕ, съдът намира че дължими от
кредитополучателя са сумите 4950лв. – главница, 1468,24лв. договорна лихва,
начислена за периода 20.05.2016г. – 11.01.2018г., 78,79лв. – натрупани такси за
нереволвиране, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба - 12.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Поради
разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
отменено като неправилно и предявените искове по чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат
уважени в цялост.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 1320.50 лв.-разноски
за първата инстанция и сумата 200.00 лв.-разноски за въззивната
инстанция включващи 50.00 лв.-възнаграждение за юрисконсулт, 50.00 лв.-разноски
за заплатена държавна такса и 100.00 лв.-възнаграждение за особения
представител на ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 163214 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 2988/2018 г., по описа на СРС,
25 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от “Банка ДСК“ ЕАД
/с правоприемник Б.Д. АД/ срещу Я.В.Д.Д., поданик на
Кралство Нидерландия, роден на *** г. с личен № NL*********искове по чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими съгласно
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 11.12.2015г., а именно: 4950лв. – главница,
1468,24лв. договорна лихва, начислена за периода 20.05.2016г. – 11.01.2018г.,
78,79лв. – натрупани такси за нереволвиране, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба -
12.01.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я.В.Д.Д., поданик на Кралство
Нидерландия, роден на *** г. с личен № NL*********да заплати на Б.Д.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.432, ал.1 ТЗ
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми,
дължими съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.12.2015г., а
именно: 4950лв. – главница, 1468,24лв. договорна лихва, начислена за периода
20.05.2016г. – 11.01.2018г., 78,79лв. – натрупани такси за нереволвиране,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба - 12.01.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я.В.Д.Д., поданик на Кралство Нидерландия, роден
на *** г. с личен № NL*********да заплати на Б.Д.“ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1320.50
лв.-разноски за първата инстанция и сумата 200.00 лв.-разноски за въззивната инстанция включващи 50.00 лв.-възнаграждение за
юрисконсулт, 50.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса и 100.00
лв.-възнаграждение за особения представител на ответника.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.