Решение по дело №7/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                   №     /15.04.2019              

                                   

                                       гр.Плевен 15.04.2019г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

            ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на двадесети март  

            през две хиляди и деветнадесета     година                          в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                             : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

   при секретаря  Жени Стойчева                                        и в присъствието    на

   прокурора   Иво Радев                                           като разгледа  докладваното

   от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                              въззивно        гр.дело № 7

   по     описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:

          Производство по чл.258 и сл.  ГПК .

            С решение на Никополски Районен съд №182 от 27.11.2018г., постановено по гр.д.№522/2018г.по описа на същия съд е  прекратено производството по гр.д.№522/18г. на НРС в частта относно предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, предложение второ, т.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ поради тяхната недопустимост,в която част решението е с характер на определение.Със същото решение на НРС са отхвърлени като неоснователни и недоказан предявените от П.Д.Т., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.Н. от ПлАК с адрес *** срещу Прокуратурата на Република България ,гр.С., бул.“***“№*** искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за сумата в размер на 15 000лв., претърпени неимуществени вреди от Т. в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.167, ал.2 от НК и по чл.167, ал.1 от НК, за които било образувано ДП№42/2018г. по описа на НРП, прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2018г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски,

          Срещу  така постановеното решение на Никополски РС е постъпила въззивна жалба от П.Д.Т. -ищец пред НРС,чрез неговия пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК в отхвърлителната му част. Изложени са доводи,че изводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ не кореспондират със събраните по делото гласни доказателства.В жалбата са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели,въз основа на които се твърди, че са  установени обстоятелствата предмет на доказване,а именно   наличието на  причинна връзка между действията на   Прокуратурата на РБ, във вр.с образуваното ДП №42/2018г.по описа на РП Никопол и причинените на ищеца неимуществени вреди ,изразяващи се в невъзможност същият да се придвижва свободно в периода от 19.02.2018г.-15.03.2018г.,срам,притеснения от широкия обществен отзвук на наказателното производство в с.***,Община Г. в гр.Г.,уронване на доброто име в обществото ,притеснение,стрес и напрежение  относно изхода на наказателното производство,невъзможност да участва в избирателната кампания за частичен избор  за кмет в с.*** в качеството на застъпник на един от кандидатите,невъзможност да ръководи пряко и ежедневно работата на собственото му търговско предприятие „***“ЕООД и земеделски производител „П.Т.“,уронване на репутацията  му на човек с достойнство и авторитет в с.***,Община Г.. Подробни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът моли съда да отмени  решението на НРС в обжалваната му част като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, като  постанови друго,с което  предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1т.3 вр.с чл.4 от ЗОДОВ бъде уважен като основателен и доказан . Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 20.03. 2019г. пред ПОС въззивникът П.Т. и неговият пълномощник  адвокат Н.Н. от ПАК не се явиха,като от адвокат Н. е депозирано писмено становище  с искане да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея оплаквания,като се претендират и направените разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

         От П.Т. ,чрез неговия пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК е депозирана и частна жалба срещу решението на Никополски РС с характер на определение,в частта,в която е прекратено производството по гр.д.№522/2018г.по описа на същия съд.Изложени са доводи,че НРС незаконосъобразно и неоснователно е разделил предявения иск на иск с правно осн.чл.2,ал.1т.1 от ЗОДОВ и иск с правно осн.чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ,че това разделяне на два отделни самостоятелни иска  е неправилно.Жалбоподателят счита,че прекратяването на производството  по чл.2 ал.1т.1 ЗОДОВ е в нарушение на закона,като се позовава на решение №215/02.12.2016г.на Пловдивски Апелативен съд по в.гр.д.№377/2016г.В заключение жалбоподателят моли съда да отмени  решението на НРС,с характер на определение в частта,в която е прекратено производството по гр.д. №522/2018г.по описа на НРС  относно предявените искове по чл.2 ал.1, предл. второ ,т.1 от ЗОДОВ във вр.счл.4 от ЗОДОВ,ведно със законните последици.

          Въззиваемата страна –Прокуратурата на РБ,чрез М. Г. Административен ръководител-Районен прокурор на РП Никопол е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на Никополски РС е правилно и законосъобразно.Изложени са доводи,че ДП е прекратено на осн.чл.199 и чл.243 ал.1т.2 НПК-недоказаност на обвинението,което основание не е сред визираните в чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и не попада в обхвата на тази разпоредба,поради което искът се явява неоснователен.Твърди се,че липсват доказателства за претърпяно от ищеца  компрометиране на работното място и в обществото,за накърнена чест и достойнство  и наличие на др.сериозни негативни емоции,че неподкрепено с доказателства е твърдението,че вследствие проведеното  срещу ищеца наказателно производство последният е бил лишен от възможността  да участва активно  в избирателната кампания на провеждания частичен избор за смет на с.***,Община Г.,както и да ръководи търговското предприятие „***“ЕООД и земеделски производител “П.Т.“. В отговора на жалбата са изложени подробни доводи и съображения в тази насока. Въззиваемата страна се позовава и на предходните осъждания на Т.,с оглед представената справка за съдимост.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което на осн.чл.271 ГПК да бъде потвърдено решението на НРС като  правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила.Така изразеното становище в писмения отговор на Прокуратурата на РБ се поддържа от прокурор Иво Радев от ОП Плевен и в съдебното заседание на 20.03.2019г.

          От ответника по частната жалба Прокуратурата на РБ,чрез М. Г. Административен ръководител-Районен прокурор на РП Никопол е депозиран писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че решението на НРС с характер на определение е правилно и законосъобразно. 

          Окръжният съд, като прецени визираните във въззивната и в частната жалби оплаквания, становищата на страните и  представените по делото доказателства приема за установено следното :

          Въззивната  жалба е   подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК.Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК.И двете жалби са допустими, подадени от  надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.Разгледани по същество въззивната жалба е частично основателна,а частната жалба е основателна.

          Предмет на разглеждане в настоящото производство,а и пред НРС е  предявен   от П.Д.Т. срещу Прокуратурата на РБ иск  с правно основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ ,като претенцията е за заплащане на сумата 15 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на водено срещу ищеца ДП №42/2018г.по описа на РП Никопол,прекратено с постановление от 18.05.2018г.,влязло в сила,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 18.02.2018г.до окончателното й изплащане.

         Безспорно по делото е с оглед  приложеното ДП №42/2018 по описа на РП Никопол е,че същото е образувано на 16.02.2018г.С постановление на разследващ орган при ОД на МВР Плевен от 18.02.2018г./л.16-17 от ДП/ П.Д.Т. е привлечен като обвиняем за две престъпления, съответно:1./по чл.167 ал.2 НК,затова,че на 10.02.2018г.в с.***,Община Г.дал на В. М. Т. от с.с. имотна облага-парична сума в размер на 130лв.,с цел да го склони да упражни избирателното си право на 18.02.2018г.на частичен избор за кмет на Кметство с .***,Община Г.в полза на определен кандидат –М. П. К. и 2./по чл.167 ал.1 НК, затова,че на 13.02.2018г. в с.*** ,Община Г.,чрез заплашване пречил на  А. В. А. и на К. Б. Й. от с.с.да осъществят избирателното си право на 18.02.2018г. на частичен избор за кмет на Кметство с .***,Община Г..На същата дата 18.02.2018г.с постановление на районния прокурор на РП Никопол, П.Т. е задържан за срок от 72 часа./л.19/.На 19.02.2018г.от РП Никопол е внесено искане до НРС за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

           Няма спор,че с определение на Никополски РС №27/19.02.2018г.по НЧД №65/2018г./л.36-37 от ДП/е отхвърлено като неоснователно искането на РП Никопол за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо П.Т..Със същото определение на НРС по отношение на Т. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.Определението на НРС е влязло в сила на 22.02.2018г.С последващо определение на НРС №43/15.03.2018г.по НЧД №81/2018г./л.39 от ДП/е изменена взетата по отношение на П.Т. мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в „Подписка“.Това определение на НРС е влязло в сила на 19.03.2018г.

            С постановление на РП Никопол от 18.05.2018г./л.315-318 от ДП/ е прекратено ДП №42/2018г.по описа на РП Никопол,образувано за престъпление по чл.167 ал.2 НК и за престъпление по чл.167 ал.1 НК ,водено срещу П.Д.Т..Със същото постановление е отменена и взетата спрямо П.Т. мярка за неотклонение“Подписка“.ДП е прекратено на основание чл.199,чл.243 ал.1т.2 НПК ,поради недоказаност на обвинението. Постановлението за прекратяване на ДП е връчено на страните на 22.05.2018г.,не е обжалвано в 7-мо дневния срок и е влязло в сила на 30.05. 2018г.

          При така изяснената фактическа обстановка Окръжният съд приема,че искът по чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ е доказан по своето основание.Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в случаите на обвинение в извършване на престъпление,ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.В конкретната хипотеза е налице влязло в сила постановление на РП Никопол ,с което наказателното производство срещу ищеца е прекратено,поради недоказаност на обвинението.Неоснователни са изложените в отговора на жалбата доводи от представителя на Прокуратурата,поддържани и пред НРС с писмения отговор по чл.131 ГПК,че не е налице хипотезата на чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ,тъй като ДП е прекратено ,поради недоказаност на обвинението,а не поради това,че деянието не е извършено от лицето.Отговор на това възражение е даден в т.7 от ТР на ОСГК на ВКС №3/22.02. 2004г.на ВКС по тълк.гр. д. №3/2004г.,където е прието,че когато наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението,основанието за обезщетяване на вреди по чл.2 т.2 ЗОДВПГ е,че деянието не е извършено от лицето.Нормата на чл.2т.2 от ЗОДВПГ  /преди изм.заглавието- ДВ, бр. 30 от 2006г./е идентична със сега действащата разпоредба на чл.2,ал.1т.3, предл.второ.от ЗОДОВ ,като дадените разяснения в цитираното ТР на ОСГК на ВКС са приложими и по отношение на  ЗОДОВ. Влязлото в сила постановление на РП Никопол за прекратяване нак. производство срещу ищеца,поради недоказаност на обвинението,респ.поради това,че деянието не е извършено от лицето е основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ като правозащитен орган по реда на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ.Тази отговорност на Прокуратурата е обективна . Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1  т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът е уличен в извършване на две престъпления по чл.167 ал.2 НК и по чл.167 ал.1 НК ,привлечен е като обвиняем за тях ,а  впоследствие наказателното производство е прекратено,поради недоказаност на обвинението по смисъла на НПК,а по смисъла на ЗОДОВ,поради това,че деянието не е извършено от лицето.При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно,независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.

         За да отхвърли предявения иск на посоченото основание, Никополски РС е приел,че от ищеца не са претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива,свързани с положението му на обвиняем.Тези доводи не се възприемат от въззивната инстанция и не кореспондират със събраните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетеля С. П. се установява,че  познава ищеца от дълги години и работи в с.*** като ***, че  е разбрал за ареста на  П. в деня когато това е станало ,преди изборите за кмет на селото  от разговори по телефона с техни  общи познати. Свидетелят посочва ,че П. живее в селото,заедно  с майка си ,баща си и дядо  си,че го е посещавал в дома му в периода,когато е бил с мярка  за неотклонение домашен арест и П. е бил стресиран и изплашен,че е присъствал ,когато са  идвали   полицаи,за да проверят дали  П. спазва мярката домашен арест. Свидетелят твърди,че П. се е притеснявал да не го нагласят,че ще го осъдят и ще влезе в затвора за нещо,което не е направил,че мярката за неотклонение е възпрепятствала дейността му,че за период от около месец –два всички хора  в с.*** са коментирали обвинението,като докато е бил под домашен арест П. е отслабнал,имало е разлика във физическото му състояние.

От показанията на свидетелката И. П. се установява,че е съседка на ищеца,че през м.февруари 2018г.сутринта е видяла много полицаи в дома  на П.,които са правили проверка и са търсили пари и бюлетини,а впоследствие П. е отведен с полицейски автомобил.Същата посочва, че по-късно е разбрала,че П. е задържан за разнасяне на бюлетини и подкуп, че това се е коментирало и от хората  в с. *** цял месец,че от  фейсбук съпругът й е научил,че П. е задържан,заради изборите. Свидетелката, която е *** и работи в *** на с.*** установява,            че в периода ,когато П. е бил с мярка домашен арест е бил нервен, неспокоен, превъзбуден,не е можел да се храни и да спи от притеснение,че  във вр.със здравословното му състояние е търсена от близките му ,като му е давала от своите лекарства “***“за успокоение за период от около една седмица. Същата посочва,че един от кандидатите за кмет М. К. е неин зет,а П. му е помагал за изборите,като не знае дали е бил застъпник. Свидетелката установява,че като единствена *** се среща с хората от цялото село ,които са я питали и са коментирали случая, че е чувала някои от тях  да говорят ,че П. е най-големия престъпник,а същевременно,че  хората в селото го уважават.

В този смисъл са и показанията на свидетелката Р. Е.,съседка на ищеца.Същата посочва,че през м.февруари 2018г.,в съботен ден около 6.50ч. сутринта е била в магазина ,когато е видяла кордон полицейски коли ,че след като се е прибрала   в дома си, е  видяла   много хора в жилището на П., а по-късно от майка му е разбрала,че той е отведен,че полицаите са търсили пари и бюлетини.Същата установява,че впоследствие от П. е разбрала,че той е под домашен арест,като близо месец го е виждала стресиран,стреснат , уплашен,отслабнал,неспокоен от начина по който ще приключат нещата.От показанията на тази свидетелка се установява,че П. е подкрепял кандидата за кмет М. К.,че  цялото село е говорило за неговия случай,че някои от хората негови врагове и конкуренти са коментирали ,че е продавал бюлетини  и е давал пари,като настроенията са били различни,част от хората са го подкрепяли и са считали,че обвиненията са измислици,а др.са били враждебно настроени.Същата посочва,че П. се занимава със земеделие , има собствена стопанска дейност и работници,като й е споделял притесненията си относно това как ще се справи с предстоящите задачи и работата по полето. Според свидетелката П. се ползва с авторитет в селото и е познат на хората като добър човек,но обвинението е уронило авторитета му,придобило е популярност в социалните мрежи,за което тя самата е научила от своята дъщеря и внучка.

 Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,които са незаинтересовани от изхода на спора,непротиворечиви са и се основават на непосредствените им впечатления за начина по който се е отразило на ищеца воденото срещу него наказателно производство.При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства , съдът приема,че ищецът е  претърпял неимуществени вреди , в резултат на незаконното обвинение.За период от три месеца и половина,от 18.02.2018г.,когато е привлечен като обвиняем до 30.05.2018г.,когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на ДП, ищецът е  преживял негативни емоции,свързани с притеснения и стрес от начина по който ще приключи делото,чувствал се е несправедливо обвинен,отслабнал е ,имал е проблеми със съня, за период от около седмица е приемал  успокоителни.Следва да се отчете и факта,че ищецът е от малко населено място-с.*** , където хората се познават,като обвинението срещу него за купуване на гласове във вр.с частичния избор  на кмет на селото, задържането му под стража и извършеното претърсване на дома му,са станали достояние на много  хора от селото,като в продължение на месец-два  това обвинение е коментирано и обсъждано от жителите на селото.Недоказано е твърдението в ИМ,че ДП е било широко разгласено в печатни и електронни медии,както и в интернет платформи .В тази насока не са ангажирани писмени доказателства,а показанията на разпитаните свидетели за интернет публикации на обвинението се основават не на техните непосредствени впечатления,а на това,което им е разказано от близки и познати.В периода на воденото срещу ищеца наказателно производство,същият за един ден е бил задържан под стража с постановление на РП Никопол,а впоследствие близо  месец е бил с мярка за неотклонение“Домашен арест“.Тази мярка е една от най-тежките,в много отношения се приравнява до задържането под стража,тъй като ищецът не е имал възможност да  напуска жилището си, да се придвижва свободно,да упражнява и ръководи дейността си като земеделски производител,съответно да реализира и  доходи от стопанска дейност.Всички гореописани негативни последици върху личността на ищеца,според съда са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство,което е прекратено с влязло в сила постановление,поради недоказаност на обвинението.

Окръжният съд като съобрази вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди,периода на продължителност на наказателното производство -три месеца и половина,характера на обвинението-за две престъпления по чл.167 ал.2 НК и по чл.167 ал.1 НК ,за първото от които е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 10 000 до 20 000лв., приема ,че обезщетение в размер на  3 000 лв.с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД е достатъчно да компенсира претърпените от ищеца  неимуществени вреди.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази факта,че нак.производство е приключило в кратък срок,както и личността на ищеца,който видно от справката за съдимост е осъждан,има четири влезли в сила присъди  за различни престъпления.Искът с правно осн.чл.2 ал.1  т.3  от  ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен за сумата 3 000лв. Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на влизане в сила на постановлението на РП Никопол за прекратяване на ДП-30.05.2018г. до окончателното й изплащане.От този момент  Прокуратурата като държавен орган е в забава,а не от момента на привличане на ищеца като обвиняем -18.02.2018г.В този смисъл са дадените разяснения в ТР на ОСГК №3/22.04. 2004г. по тълк.д. №3/2004г.-т.4. В този смисъл неоснователна е  претенцията за присъждане на лихва за забава върху главницата,за  периода от 18.02.2018г./датата,когато ищецът е привлечен като обвиняем/ до 30.05.2018г.,в която част искът   следва да бъде отхвърлен. За разликата над 3 000лв.до                    15  000лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.

         По изложените съображения,решението на Никополски РС в частта,в която искът по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 3 000лв., обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.05.2018г.до окончателното й изплащане е неправилно и на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се  отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл като уважи иска.В частта,в която искът е отхвърлен за разликата над 3 000лв.до 15 000лв.и в частта,в която е отхвърлена претенцията за присъждане на лихва за периода от 18.02.2018г.до 30.05.2018г. решението на НРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

        В частта,в която решението на НРС е с характер на определение и е прекратено производството по делото относно предявените искове с правно осн.чл.2,ал.1,предл.второ,т.1 във вр.с чл.4 ЗОДОВ,определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения. Неправилно НРС е приел,че е сезиран и с иск по чл.2,ал.1,т.1 предл.второ от ЗОДОВ.С исковата молба е предявен един  иск с правно осн.чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ,като се претендира  обезщетение за неимуществени вреди в резултат на прекратено нак.производство,което обхваща и вредите от МН домашен арест. От обстоятелствената част на ИМ,а и от изложеното в частната жалба на П.Т. се налага извода,че  ищецът не е предявил  самостоятелен иск по чл.2 ал.1т.1,предл.второ от ЗОДОВ за неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение домашен арест.В т.13 от цитираното по-горе ТР на ОСГК на ВКС№3/22.04.2004г.по тълк.д.№3/2004г.също е направено разграничение между двата иска,като е прието,че държавата отговаря за вреди по чл.2 т.1 ЗОДВПГ,сега чл.2,ал.1т.1 от ЗОДОВ,когато задържането под стража е отменено като незаконно,в който случай обезщетението се определя самостоятелно .В същото ТР е възприето становището,че ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,държавата отговаря по чл.2 т.2 от ЗОДВПГ,сега чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ,в които случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.След като се е произнесъл по непредявен иск и е прекратил производството по делото в тази му част,НРС е постановил едно недопустимо определение и решението в тази му част с характер на определение следва да бъде обезсилено.   

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.10 ал.3 ЗОДОВ ,ответникът следва да заплати на ищеца внесените ДТ в размер на 30 лв./10лв.при образуване на делото , 5 лв.за въззивната жалба и 15 лв.за частната жалба/ и адв.възнаграждение за двете инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 350 лв.или общо деловодни разноски в размер на 380лв.В частта ,в която искането за разноски е отхвърлено,решението на НРС също следва да се отмени,а Окръжният съд се произнесе в горния смисъл.

Водим от горното , Окръжният съд

                                     

                                     Р      Е     Ш     И    :

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решението на Никополски Районен съд №182 от 27.11.2018г.,постановено по гр.д.№522/2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която същото е с характер на определение и е прекратено производството по делото по предявените искове с правно основание  чл.2, ал.1,предложение второ т.1 от ЗОДОВ във вр.с чл.4 от ЗОДОВ,поради недопустимост на исковете.

ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Никополски Районен съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск  от П.Д.Т., ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес : адвокат Н.Н. ***  срещу  Прокуратурата на Република България,гр.С., бул.“***“№*** с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 3000лв.,обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, в резултат на обвинение за извършени престъпления по чл.167 ал.2 НК и по чл.167 ал.1 НК,за което е образувано ДП №42/2018г.по описа на РП Никопол,прекратено с постановление от 18.05.2018г.,поради недоказаност на обвинението,В ЧАСТТА,в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г.до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА,в която е отхвърлено искането  за разноски КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,гр.С., бул.“***“№*** ДА ЗАПЛАТИ  на П.Д.Т., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:адвокат Н.Н. ***  сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, в резултат на обвинение в  извършване на престъпления по чл.167 ал.2 НК и по чл.167 ал.1 НК, за което е образувано ДП №42/2018г.по описа на РП Никопол,прекратено с постановление на РП Никопол от 18.05.2018г.,влязло в сила на 30.05.2018г., ведно със законна лихва върху сумата,считано от 30.05.2018г.до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Никополски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ, гр.С., бул.“***“№***  ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:адвокат Н.Н. *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 380 лв./30 лв.внесени ДТ и 350лв. адв.възнаграждение/, съобразно уважената част от иска.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,по реда на чл.280 ГПК  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :