№ 60
гр. Шумен, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200141 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24-0869-002378/23.07.2024 год. на
Началник група към ОД на МВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Н. Р. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата и излага
конкретни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР-гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2024 год. жалбоподателят Н. Р. М. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес МЛ320 С” с рег.№Н2799КК, собственост на Д.М., с ЕГН**********, като се
движел по бул.“Симеон Велики“ в посока площад Оборище. Около 18.30 часа се намирал на
кръстовището, образувано от бул.“Симеон Велики“ и ул.“Тодор Икономов“. Светофарната
уредба работела, като водачът навлязъл в кръстовището на светеща жълта светлина на
светофара, направил обратен завой и продължил движението си.
Това обстоятелство било възприето от свидетелите П. С. П. и А. С. С., и двамата
служители в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, които в този момент се намирали
на същото кръстовище, но се движили в срещуположна посока от бензиностанция
„Кастрол“ към пл.Оборище и били спрели, за да изчакат смяната на светофарната уредба и
светването на зелена светлина. Двамата с помощта на управлявания от тях автомобил
последвали водача и го спрели в близост до Ресторант „Попшейтанова къща“ в гр.Шумен.
Във връзка с констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия GA, №1374251 от 05.07.2024 год., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1,
пр.второ от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не е посочил възражения, като
впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени
възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №24-0869-002378/23.07.2024 год. на Началник група към ОД на
МВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Н. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/
лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П. С. П. и на свидетеля А. С. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
П. С. П. и А. С. С., доколкото същите са възприели непосредствено поведението на
жалбоподателя по време на нарушението. Показанията им са последователни,
непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно
и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление. При съставянето им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото
на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното
постановление нарушение по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от констатациите в
Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е навлязъл в
кръстовището при светеща жълта светлина, като впоследствие е преминал през самото
кръстовището и е направил обратен завой. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита
на свидетелите П. С. П. и А. С. С., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя,
като свидетелстват, че същият непосредствено преди навлизане в кръстовището, въпреки, че
светофарната уредба е била снабдена с брояч, който е отчитал оставащото време до
съответната смяна на светлините, а зад неговия автомобил не е имало друг автомобил, не е
спрял, а е продължил движението на автомобила и е навлязъл в кръстовището при светване
на жълта светлина.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП светещата жълта светлина на
светофарната уредба означава "Внимание, спри!", като това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат
опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Както бе посочено и
по-горе от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и С., се установява, че водачът е
навлязъл в кръстовището на светеща жълта светлина, като при навлизане в кръстовището
зад неговия автомобил не е имало други автомобили, поради което се налага извода, че не се
е налагало преминаването на жълт сигнал на светофарната уредба с оглед избягване на
някаква опасност за движението.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че актосъставителят и административно-накацващият орган не са установили
действителната фактическа обстановка и че наказателното постановление се явява
необосновано и недоказано. Както бе посочено и по-горе от разпита на свидетелите П. С. П.
и А. С. С. се установява по безспорен начин, че двамата са имали пряка видимост към
автомобила на жалбоподателя и светофарната уредба и че категорично са възприели
поведението на жалбоподателя. В разпита си в съдебно заседание на 21.02.2025 год. и
двамата свидетелстват, че жалбоподателят се е движил с ниска скорост, която му е
позволявала да спре, виждайки изтичащото време на брояча на светофарната уредба, както и
че зад неговия автомобил не е имало друг автомобил, и спирането не би създало опасност за
останалите участници в движението. По изложените по-горе правни съображения съдът
намира показанията на тези свидетели за последователни, непредубедени и еднопосочни,
3
поради което ги кредитира изцяло.
Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със
светлинния сигнал, който в момента на навлизането му в кръстовището е бил с включена
жълта светлина и действащ брояч на светофарната уредба и е преминал през кръстовището,
извършвайки маневра обратен завой и действително е осъществил посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда налагане
на “глоба” за физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че при определяне на
наказанието, административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен
размер.
Съдът напълно споделя и извода на административно-наказващият орган, че
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В същото време съдът съобрази и обстоятелството, че
считано от 23.12.2021 год. е в сила нова разпоредба - чл.189з от ЗдвП, съгласно която
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима за нарушения по ЗДвП.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било потвърдено
изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0869-002378/23.07.2024 год. на
Началник група към ОД на МВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Н. Р. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5