МОТИВИ:
Производството по делото е образувано на 23.01.2019 г. по тъжба на пострадалата Б.С.Ж.
***, чрез повереника ѝ адв.
П.Д. ***, с която на подсъдимата И. *** се повдига обвинение за престъпление по
чл. 130, ал 1 от НК.
В тъжбата се излагат фактически
твърдения, мотивираща частната тъжителка да обвини подсъдимата в това, че на 24.06.2018 г., около 19 часа, пред заведение в
центъра на с. Агатово, общ. Севлиево, й нанесла удари с бухалка по главата и
тялото, с което ѝ причинила контузия на лявата
ушна мида с кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана в долната ѝ част; оток и силна
болезненост в областта на долночелюстния ъгъл вляво със
затруднено отваряне на устата и болки
при стискане на зъбите; кръвонасядания
и болезнени отоци по задната лява
повърхност на гръдния кош; масивно
кръвонасядане и болезненост
в лявата поясна област; охлузвания на
дясното коляно; световъртеж, поради причиненото
ѝ сътресение на мозъка – всички шест с характер на леки телесни повреди,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от частната тъжителка Б.Ж. - конституирана в
процеса като граждански ищец, против подсъдимата , с който се претендира присъждане
на обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинението, неимуществени
вреди в размер на сумата от 6000 лв. (по 1000 лв. за всяка телесна повреда),
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
В хода по съществото на делото частната тъжителка, лично и чрез повереника си адвокат Д., поддържа обвинението, като счита,
че същото е установено и доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен
начин. Адв. Д. пледира за налагане на справедливо
наказание на подсъдимата. Намира че гражданският иск е основателен и доказан,
поради което следва да се уважи в пълен размер. Претендира за присъждане на
разноските.
Подсъдимата заявява, че е получила в
срок препис от тъжбата и разбира обвинението. Дава обяснения, чрез които на
практика не оспорва фактическото и правното обвинение. В хода на съдебните
прения, лично и чрез защитника си адвокат С.К. ***, пледира за налагане на
наказание, което да е съобразено с материалните ѝ възможности.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства -
гласни и писмени - преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата И. е родена на *** г. Няма завършена образователна степен. Не е
осъждана. Не работи.
Към инкриминираната в тъжбата дата частната тъжителка Б.Ж. и подсъдимата ***. Познавали се. Отношенията им не били
добри и допълнително се усложнили след скандал и сбиване между сина на
тъжителката и мъжа, с който живее на семейни начала подсъдимата, случили се
няколко дни преди датата на деянието.
На 24.06.2018 г., около 19 часа, пострадалата Ж. била седнала на масичка,
разположена пред заведение с магазин, намиращо се в център на с. Агатово, общ.
Севлиево. Заедно с нея били свидетелите М.И.Х.и Ш.А.Ж.. По същото време през
магазина минала свидетелката С.И.Д.– дъщеря на подсъдимата. Между пострадалата
и св. Д.се провел кратък разговор. Според свидетелката тъжителката Ж. я
обиждала. С.Д.си тръгнала от магазина и впоследствие съобщила на майка си, че Б.Ж.
в момента е в центъра на селото. Малко след това, с автомобил марка „Мерцедес“,
управляван от съжителстващия с подсъдимата свидетел И.Д.Ж., подсъдимата пристигнала на мястото, където в този момент
се намирала пострадала. Слязла от автомобила. В ръцете си държала сравнително
къса дървена тояга, която присъствалите там свидетели оприличават на бухалка.
Подсъдимата се насочила към масата, на която била седнала тъжителката Ж., след
което започнала да ѝ нанася удари с дървения предмет. Ударите попаднали в
областта на главата, и по-точно – лявото ухо и челюстта отляво на пострадалата;
по гърба и кръста ѝ. Пострадалата не успяла да окаже съпротива. В един
момент паднала от стола и се озовала на земята, като си охлузила коляното на
десния крак. Свидетелят Ш.Ж. се намесил и успял да прекрати продължаването на
побоя. Подсъдимата се качила обратно в
автомобила, с който дошла, и се отдалечила от мястото.
Същата вечер – на 24.06.2018 г.,, след повикване, пострадалата Ж. била
прегледана в дома си в с. Агатово от дежурен лекар в ЦСМП – Габрово. В журнала
на ЦСМП тъжителката е регистрирана с диагноза: Контузия на гърба (лява поясна област) и дясно коляно. Разкъсно-контузна
рана в областта на лявото ухо. В представената по делото справка от ЦСМП се
посочва, че на пациентката е направена първична хирургична обработка на раната,
поставена ѝ е обезболяваща инжекция и медикамент за понижаване на
артериалното ѝ налягане и е извършено рентгеново изследване на гръден
кош.
На 26.06.2018 г. тъжителката Б.Ж. била прегледана от д-р Я.К.– началник на
отделението по съдебна медицина на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, за
което е съставено съдебномедицинско удостоверение № 82/2018 г. със заключение
след прегледа: контузия на лявата ушна
мида с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в долната ѝ част; оток и силна болезненост
в областта на долночелюстния ъгъл вляво със затруднено
отваряне на устата и болки при стискане на
зъбите; кръвонасядания и болезнени отоци по задната лява
повърхност на гръдния кош; масивно
кръвонасядане и болезненост
в лявата поясна област; охлузване
на дясното коляно и оплаквания от световъртеж.
Съдът назначи съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на основните въпроси, свързани с вида, характера
и механизма на получаване на уврежданията при тъжителката. Заключението на
вещото лице д-р С.Р. не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано
и законосъобразно относно медико-биологичните признаци на уврежданията. Анализирайки
данните от съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р Я.К., документите
от ЦСМП и от свидетелските показания, д-р Р. дава заключението, че на
тъжителката Б.Ж. са причинени следните увреждания: 1. Травма на главата,
изразяваща се в синкаво-мораво кръвонасядане на
външната повърхност на лявата ушна мида и разкъсно-контузна
рана в горната част на висулката (меката част) на ушната мида, покрита с
тъмночервена коричка, както и оток и силна болезненост при натиск в областта на
ъгъла на долната челюст вляво, водещи до болки при отваряне на устата и
стискане на зъбите и затрудняващи храненето. Посочените увреждания вещото лице
приема, че са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
при продължителност на възстановителния период от 10-14 дни за травмата в
областта на ушната мида и около 1 месец за травмата в областта на долната
челюст. 2. Травми по гръбната повърхност на тялото:
групирани кръвонасядания с морав цвят в горната част
на гърба вляво от срединната линия; кръвонасядане с моравовиолетов до
леко жълтеникав цвят и оток на меките тъкани по хода на долните ребрени дъги, задностранично вляво; масивно моравовиолетово
кръвонасядане по лявата странична поясна
област, в което се забелязват две леко по-бледи косо-хоризонтални ивици с
неясни очертания. Според вещото лице всяко от описаните увреждания е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от 1-2 седмици.
3. Охлузване с тъмночервена коричка по дясното коляно, причинило болки и
страдания за срок от около 1 седмица. Относно механизма на причиняване на
уврежданията експертизата приема за възможно травмите да са причинени при удари
с или върху твърд тъп предмет с неголяма площ, включително и удар с дървена
пръчка в посочените области. Охлузването на дясното коляно може да се причини
при допирателни действия на твърд тъп предмет. Вещото лице намира, че липсва
медицинска документация, която да обоснове наличие на претърпяно мозъчно
сътресение, а главоболие и световъртеж могат да се дължат на травма на главата
и лявото ухо и не могат по категоричен начин да бъдат свързани с претърпяно
мозъчно сътресение.
Видно от приложената препис с вх. № 638/2018 г. на РП –
Севлиево, с постановление от 14.12.2018 г. е отказано образуване на досъдебно
производство по случая.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи при
анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, на доказателствените източници:
гласните доказателствени източници – обясненията на подсъдимата И., съпоставени
с показанията на свидетелите М.И.Х., Ш.А.Ж., В.П.К., И.М.М.,
Е.М.Ф., И.Д.Ж. и С.И.Д.; писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение
№ 82/2018 г. от 26.06.2018 г., издадено от д-р Я.К.след освидетелстване на П.Д.;
справка от ЦСМП – Габрово, с приложени заверени преписи от журнала на центъра и
Фиш за спешна медицинска помощ; справка за съдимост на подсъдимата; както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Подсъдимата дава
обяснения по обвинението. Същата признава, че на посочената дата и място е
нанесла удари с дървен предмет по тялото на пострадалата, по който начин
причинила на Ж. описаните телесни увреждания. Твърди, че поведението ѝ
било провокирано от прояви на грубо неуважение от страна на тъжителката спрямо
нейната дъщеря Славка, както и случили се няколко дни преди деянието по
обвинението скандали и сбивания между лица от близките на пострадалата и нейните
близки.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът счита, че анализът на доказателствата по делото води до
несъмнения извод, че на 24.06.2018 г., около 19.00 часа, през заведение в
центъра на с. Агатово, общ. Севлиево, чрез нанасяне на удари с дървен предмет
по главата и тялото ѝ подсъдимата И. причинила на Б.С.Ж. *** телесни
увреждания с характер на лека телесна повреда, протекла с разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – контузия на лявата ушна мида с кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана в долната ѝ част; оток и силна болезненост в областта на долночелюстния ъгъл вляво със затруднено отваряне на устата
и болки при стискане на зъбите; кръвонасядания и
болезнени отоци по задната лява повърхност на гръдния кош; масивно кръвонасядане и болезненост в лявата поясна
област и охлузване на дясното коляно, с което както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила признаците от състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК, за което беше призната за ВИНОВНА. Посочените увреждания са довели
до разстройство на здравето, а не само до болки и страдания, тъй като при
всички се касае за нарушаване на анатомическата цялост на организма и/или
изменение във физиологични функции, надхвърлящи болката и страданието, поради
което обективно следва да се отнесат към престъпния състав по чл. 130, ал. 1 от НК, в каквато насока е установено и в Постановление № 3/79 г. по н.д. № 6/79 г.
на Пленума на ВС. От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл на вината, като е
съзнавала общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът намира, че липсват несъмнени доказателства, от които да се
установява, че тъжителката Б.Ж. е претърпяла и контузия на главата със симптоми
на мозъчно сътресение. В тази насока са налице единствено субективните
твърдения на пострадалата, материализирани в съдебномедицинското удостоверение
от прегледа ѝ при съдебния лекар, извършен два дни след деянието. Подобни
изводи обаче не се извеждат от резултати от медицински изследвания или съответни
тестове, за да се потвърди тази диагноза; не се съдържат данни за подобно
увреждане и при съпоставка на свидетелските показания. По изложените
съображения съдът призна подсъдимата за
НЕВИННА в това на посочената от обвинението дата и място да е причинила на
пострадалата Б.Ж. телесно увреждане с разстройство на здравето, изразяващо се в
световъртеж, произтичащ от контузия на главата със симптоми на мозъчно
сътресение и я ОПРАВДА в тази част на повдигнатото ѝ с тъжбата обвинение
за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
За престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода до
две години или пробация.
Подсъдимата
е чисто съдебно минало. Към датата на
извършване на престъплението не е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV на гл. VІІІ на НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които подлежат на
възстановяване. При това положение са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което съдът освободи подсъдимата от
наказателна отговорност и ѝ наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата , включително липсата на
осъждания, по които да е настъпила реабилитация; направените от нея пълни
самопризнания, с което изцяло съдейства за установяване на обективната истина. Като
отегчаващо обстоятелство съдът взе под внимание, че деянието разкрива елементи
на хулигански действия, тъй като е извършено демонстративно и на публично място
(в центъра на селото и пред всички присъстващи), чрез нанасяне на поредица от
удари по пострадалата. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства, като
взе под внимание данните за материалното положение и имотното състояние на
подсъдимата, съдът счете, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите обстоятелства, в размер над минималния и значително под средния - а
именно глоба в размер на 1300 лв.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
специалната и на генералната превенция, очертани в чл. 36 от НК.
По гражданския иск
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от частната
тъжителка Б.Ж. против подсъдимата , с който се претендира присъждане на
обезщетение за причинени от деянието, квалифицирано като престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, неимуществени вреди в общ размер от 6000 лв., по 1000 лв. за
всяко от уврежданията.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката Ж. е претъпяла
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея от подсъдимата престъпно деяние, съставляващо престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в разстройство на здравето - контузия на
лявата ушна мида с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в долната ѝ част; оток и силна
болезненост в областта на долночелюстния ъгъл вляво
със затруднено отваряне на устата и болки при стискане на зъбите; кръвонасядания и болезнени отоци по задната лява повърхност
на гръдния кош; масивно кръвонасядане и болезненост в
лявата поясна област и охлузване на дясното коляно.
От изложеното следва, че гражданският иск е основателен. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно приетото в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В конкретния случай се
установи, че на пострадалата Ж. са причинени уврежданията, които са нарушили анатомичната
цялост и са предизвикали затруднения на физиологичната функция на организма ѝ
като цялост. В този смисъл обезщетението следва да се определи общо, а не
поотделно за всяко от телесните увреждания. Описаните увреждания са довели до
накърняване на телесното здраве за различни периоди,
но без да се надхвърля обичайното за увреждания от този вид. Вземайки под
внимание всички установени по делото обстоятелства, по справедливост, съдът
осъди подсъдимата да заплати на тъжителката
Б.Ж. обезщетение за причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди в размер на 1 500 лв.., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на причиняване на вредите – 24.06.2018 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съдът отхвърли предявения от Б.Ж. граждански иск до размер на 6 000
лв., като неоснователен и недоказан. Така претендираната
сума е прекомерна предвид характера на причинените увреждания и свързаните с
това неблагоприятни последици за пострадалата. По делото не се представиха
доказателства за извършени допълнителни лечения, извън първоначалните, за
проведена медикаментозна терапия, и изобщо за наличие на неблагоприятни
последици, които да обосновават присъждане на обезщетение в по-висок размер.
На основание чл. 189, ал 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на частната тъжителка Б.Ж.
направените разноски по делото в общ размер от 567 лв., от които 400 лв.
възнаграждение за повереника, 150 лв. разноски за
изготвяне на експертизата, 12 лв. държавна такса, платена от тъжителката за
образуване на делото и 5 лв. държавна такса за изготвяне на справка за съдимост
на подсъдимата.
С присъдата съдът осъди подсъдимата да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Севлиево
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60 лв., както и държавна
такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че
сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: