№ 1464
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20251110201518 по описа за 2025
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. К. С., ЕГН **********, чрез адв. К. О.
срещу наказателно постановление № 23-4332-016341/04.08.2023 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДВП/са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, както и на
основание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1 т.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се иска отмяна на обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя са
наложени две отделни административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“, всяко за срок от 24 месеца /тоест, че общият размер на това
административно наказание е 48 месеца/. Твърди се, че АНО е наложил
1
наказание над допустимия в закона максимален размер и че така определено,
същото противоречи на целите на административното наказание. Сочи се, че
по начина, по който е формулирано обжалваното НП в санкционната му част,
противоречи на философията на материалния и процесуалния закон, както и
на тълкувателната практика на ВАС. В тази насока са изложени съображения,
че жалбоподателят следва да изтърпи наказанията „лишаване от право да
управлява МПС“ успоредно - за срок от 24 месеца, а не последователно за 48
месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. К. С. се явява лично. Депозира
кратки обяснения, в които посочва, че не е получил никакви документи по
време на проверката, не му бил съставен АУАН и няма спомен да му е издаден
талон за медицинско изследване. Посочва, че е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества поради широко
разпространени твърдения, че тестовете дават фалшиво положителни
резултати, а самият жалбоподател бил употребил медикаменти, които
вероятно биха отчели положителен резултат. Заявява, че няма спомен да му е
връчен АУАН.
В хода на съдебните прения упълномощеният процесуален представител
на жалбоподателя – адв. О. моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение и представя разписка за платената сума.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована се представлява от юрк. ***, която моли съда да
остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да остави в
сила обжалваното НП. Заявява, че нарушенията са извършени от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, като целта му е била да
бъде избегната отговорност при установяване на положителни резултати от
пробите за употреба на алкохол и наркотични вещества. В зависимост от
изхода на делото моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2023 г., около 04:10 ч. в гр. София жалбоподателят Б. К. С.
управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, движейки се
по бул. „***” с посока на движение от ул. „***” към ул. „***”. На
кръстовището с ул. „***” той бил спрян за проверка от полицейски служители
от 01 РУ- СДВР, сред които и свидетелят Е. Г. К.. На място бил повикан екип
от ОПП- СДВР за оказване на съдействие с цел водачът С. да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. За
оказване на съдействие на място пристигнал екип на ОПП- СДВР, част от
2
който бил и свидетелят Р. Б. Б.. Водачът С. бил поканен от служителите на
ОПП- СДВР да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0215, но същият отказал. При
покана да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARAM
0007 жалбоподателят също категорично отказал. На жалбоподателя бил
издаден талон за медицинско изследване № 0151462 с отбелязване, че следва
да се яви във ВМА до 40 минути от връчването му, а именно считано от 04:50
часа на 07.07.2023 г. Жалбоподателят отказал да подпише издадения талон за
медицинско изследване и да получи екземпляр от него, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. До посочения в талона за
медицинско изследване час – 05:30 часа, жалбоподателят не се явил в
болничното заведение, за даване на биологични проби за изследване за
употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя Б. К. С. да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества и/или техни аналози, свидетелят Р. Б. Б., заемащ длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение серия GA №1025082/07.07.2023
г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който отказал да го
подпише и да получи екземпляр от него. Отказът на жалбоподателя бил
удостоверен с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не
били депозирани възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН на 04.08.2023 г. ***, началник
група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, издала обжалваното наказателно
постановление. Екземпляр от него бил връчен на жалбоподателя на 30.12.2024
г., а на 13.01.2025 г. по пощата била депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Е. Г. К. и Р. Б.
Б., обясненията на жалбоподателя Б. С., писмо от Военно-медицинска
академия с рег. № И-2122/27.02.2025 г., талон за медицинско изследване №
0151462, справка „Картон на водача“, заверено копие от заповед № 513з-
12708/28.08.2020 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед №
8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля Р. Б., който е служителят на ОПП- СДВР, изпратен
за оказване на съдействие на колегите му от 01 РУ- СДВР. Показанията на
свидетеля са в значителна степен подробни, детайлни и информативни и
същите се явяват източник на преки доказателства относно отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични
3
вещества и/или техни аналози. Свидетелят подробно разказа пред съда за
извършената проверка, за времето и мястото на осъществяването й, както и за
категоричния отказ на водача да бъде изпробван с Алкотест дрегер 7510 за
употреба на алкохол и Дръг тест 5000 – за употреба на наркотици и/или техни
аналози.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Е. К., който е част
от полицейския екип, спрял за проверка жалбоподателя. Свидетелят изясни
пред съда, че тъй като към процесната дата не разполагал с правомощия за
проверка на водачи с технически средства за употреба на алкохол и
наркотични вещества, нито да съставя АУАН били повикани служители на
ОПП- СДВР, в чиито правомощия се включително извършването на проверки
и съставяне на АУАН. Свидетелят К. потвърди заявеното от свидетеля Б., че
водачът на автомобила е отказал категорично да бъде изпробван за употреба
на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози. От показанията на
свидетеля К. се извеждат данни, че именно жалбоподателят е бил лицето,
което е управлявало спрения за проверка автомобил.
В синхрон с показанията на свидетелите К. и Б. са и писмените
доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в който са
отразени отказите на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол и наркотични вещества, който талон водачът е отказал
да подпише и да получи. В съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 9
/предишна ал. 8/ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози „Отказът на лицето да попълни, подпише или да
получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел“, като в
случая отказът на жалбоподателя да подпише и получи талона за медицинско
изследване е удостоверен с подписа на свидетеля ***. По делото е приобщено
и писмо от заместник-началника на Военно-медицинска академия, от което е
видно, че лицето Б. С. не е регистрирано в болничната информационна
система на ВМА и няма данни да е посетило лечебното заведение за
медицинско изследване и предоставяне на биологични проби за изследване.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят даде обяснения, в които
посочи, че не е получил никакви документи от полицейските служители, в т.ч.
АУАН и няма спомен да е получавал талон за медицинско изследване. Не
отрича, че отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
алкохол с техническо средство, като посочва, че тъй като към момента на
проверката приемал лекарства имал притеснения, че те биха повлияли на
резултата и същият би бил недостоверно положителен. Съдът намира, че в
частта, в която жалбоподателят потвърждава обективирания от него отказ да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества и/или техни аналози обясненията му намират подкрепа в
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Б., поради което им се
довери. Що се отнася до останалите му твърдения, касаещи неполучаването на
екземпляр от АУАН и талон за медицинско изследване, съдът намира, че тези
4
обстоятелства не се дължат на неправомерни действия от страна на
контролните органи от ОПП-СДВР или актосъставителя, тъй като видно и от
двата документа /АУАН и ТМИ/ жалбоподателят е отказал да ги подпише и
получи, като тези откази са надлежно удостоверени, съобразно изискванията
на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с
подписа на един свидетел.
От представените по делото заверено копие от заповед № 513з-
12708/28.08.2020 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед №
8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, видно от
представената по делото заповед № 513з-12708/28.08.2020 г. на директора на
СДВР, и т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, актосъставителят Р. Б. Б. в качеството си на „младши
автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН по ЗДвП. Действително
в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от
*** „началник група в СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е
групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се
установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в длъжността началник
на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 04.08.2023 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушенията, а наказателното постановление е издадено по-малко от месец
по-късно. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани ясно, точно и
конкретно, като са им дадени съответстващи на описанието правни
квалификации.
Относно нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3,
5
пр. 2 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда и/или след употреба наркотични вещества и/или техни аналози. За
установяване употребата им от водачите, контролните органи имат
правомощия да изпробват същите с технически средства, респ. да издават
талони за провеждане на медицинско изследване с цел установяване
наличието на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така
и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база
на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в
кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай
е приложима нормата на чл. 18 от ЗДвП.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че на посочените в обжалваното наказателно
постановление дата и място жалбоподателят Б. К. С. е осъществил съставите
на нарушенията по чл. 174, ал.3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП. В конкретния случай
безспорно се установява (от показанията на свидетелите Б. и К., както и от
талона за медицинско изследване и писмото от ВМА), че жалбоподателят С. в
качеството си на водач на МПС е отказал да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол, както и с тест за употребата на наркотични
6
вещества и/или техни аналози. По този начин същият е осъществил от
обективна страна съставите и на двете административни нарушения,
предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От субективна страна и двете нарушения са извършени от
жалбоподателя Б. К. С. с пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва
да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и с техническо
средство алкотест дрегер за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му, но съзнателно е отказал да стори това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършените от жалбоподателя нарушения разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанията за тези нарушения, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества и/или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение или
престъпление /управление на МПС след употреба на посочените вещества/,
което пък от своя страна сериозно застрашава здравето и живота на
участниците в движението по пътищата.
Санкционната част на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст – както по пр. 1, така и по
пр. 2, кумулативното налагане на две административни наказания „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 2 години и
„глоба” в размер на 2 000 лева. Както вече беше посочено, с отказа да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества и/или техни аналози жалбоподателят е осъществил две отделни
нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за всяко от което следва да се наложат
отделни административни наказания. Законодателят е определил размерите на
административните наказания в абсолютен размер, поради което АНО не е
допуснал нарушение на закона като за всяко от извършените нарушения /на
чл. 174, ал. 3 пр. 1 и чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП/ е наложил именно този размер
на лишаването от право да управлява МПС и глоба, поради което въпрос за
намаляването им не може да се поставя.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях“. Изрично в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия е посочено, че
„нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като
процесуална административнонаказателна норма не подлежи на
разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две
административни нарушения, извършени от един деец, приложима е
7
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за двете отделни административни нарушения
следва да се наложат две отделни административни наказания“. В жалбата се
излага тезата, че наложените наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ не следва да е „сумират“ тоест иска се за извършените две нарушения
да бъде определено едно наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът счита, че искането е неоснователно. В процеса по ЗАНН не се прилагат
разпоредбите на чл. 23-25 от НК тоест при извършване на две или повече
административни нарушения за тях не се налага едно общо най-тежко
наказание, а за всяко нарушение се налага съответно административно
наказание, което съобразно императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН се
изтърпява „поотделно“. Жалбоподателят е посочил, че съобразно речника на
българския език думата е наречие, означаваща „едно по едно, всяко нещо само
за себе си, поединично“, но неправилно е разтълкувал това значение. Именно
поради това, че „поотделно“ означава „едно по едно“, то и наложените
административни наказания за всяко нарушение на основание чл. 18 от ЗАНН
се изтърпяват „едно по едно“ тоест първо следва да се изтърпи наказанието за
едно от извършените нарушения, а след това за следващото нарушение, като
не може да се сподели тезата на процесуалния представител, че същите следва
да се изтърпят успоредно. Отново следва да се подчертае, че за всяко
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя АНО е
наложил административни наказания, съответстващи на посочения в закона
размер, поради което не е допуснато нарушение при индивидуализирането им.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление в тази му
част, касателно нарушенията на чл. 174, ал. 3 пр. 1 и пр.2 от ЗДвП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, именно за това, че по време на проверката е без
контролен талон тоест, че не носи в себе си контролния талон към СУМПС.
Разпоредбата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП /в сила към инкриминираната
дата – 07.07.2023 г./ е задължавала водачите на МПС да носят в себе си
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Съдът намира, че по делото не беше
установено по несъмнен и категоричен начин, че по време на проверката
жалбоподателят не е носил в себе си КТ към СУМПС. Нито свидетеля К., нито
свидетелят Б. изложиха твърдения в тази насока. Изрично и двамата
свидетели К. и Б. посочиха, че не помнят дали е било установено и друго
нарушение, извън отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол, наркотични вещества и/или техни аналози. Ето защо
на първо място съдът намери вмененото на жалбоподателя нарушение по т. 3
от НП за недоказано.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до
8
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С ДВ бр. 67/2023 г., в сила от 08.08.2023 г. разпоредбата на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП беше изменена, като отпадна задължението на водачите
да носят в себе си контролния талон към СУМПС. Следователно към
настоящия момент е в сила по-благоприятен за жалбоподателя закон, съгласно
който описаното в т. 3 от НП негово поведение вече не представлява
административно нарушение, поради което и прилагайки правилото на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се отмени в тази му
част.
В хода на настоящото производство и двете страни са направили
своевременно искане за присъждане на разноски по делото.
Тъй като съдът достигна до извод, че наказателното постановление
относно две от вменените на жалбоподателя нарушения следва да се
потвърди, то в полза на СДВР следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител на въззиваемата
страна дейност.
Доколкото наказателното постановление в частта, касаеща нарушението
по чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП следва да се отмени, то жалбоподателят
принципно има право на разноски. В случая обаче съдът намира, че не е
доказано извършването на разноски от страна на жалбоподателя. На първо
място не е представен договор, сключен между жалбоподателя и
процесуалния му представител, от който да може да се направи извод за
размера на уговореното възнаграждение. По делото са представени
единствено пълномощно и документ, озаглавен „разписка“, в която е вписано,
че жалбоподателят е „внесъл“ парична сума, веднъж посочена като 600 лева, а
след това 610 лева, която сума е определена „според таблицата по параграф и
буква“. Представеният документ, озаглавен „разписка“ е подписан обаче не от
лицето, което се твърди да е получило сумата тоест не от адв. О., а от
жалбоподателя, тоест от лицето, за което се твърди да е дало сумата. На
следващо място в разписката е посочено, че сумата е „внесена“, а не платена в
брой /и на кого/, като е неясно къде е внесена, дали е внесена по банкова
сметка и ако да, то тогава това обстоятелство следва да се удостовери с
извлечение от банкова сметка, а не с документ, изходящ от лицето, което се
твърди да е направило разхода. Разписката за получена сума се издава от
получателя на сумата, за да удостовери именно получаването й. Документ, в
който едно лице посочва, че е предоставило парична сума на друго лице, без
това второ лице да е удостоверило с подписа си, че действително сумата е
получена не може да докаже извършеното плащане. Ето защо съдът намира,
че тъй като не се доказа извършването на разноски от страна на
жалбоподателя, поради което и такива не следва да му се присъждат.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 1 от
ЗАНН и чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-016341/04.08.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, В ЧАСТТА,
в която на жалбоподателя Б. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1 т.1 пр. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
016341/04.08.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР В ЧАСТТА, в която на жалбоподателя Б. К. С., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Б.
К. С., ЕГН ********** са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП Б. К. С., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10