Р Е Ш Е Н И Е
№ 1094/ 13.6.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурор Йорданка Тилова-Вълчева, разгледа докладваното от
съдия Юрукова касационно административно дело № 913, по описа на съда за 2022
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Д.Е., подадена чрез адвокат М., и касационна жалба
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 26/10.01.2022 г., постановено по
АД № 1238/2021 г. на Административен съд Пловдив.
Т.Д.Е.
обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени
му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 15 000 лева до
претендирания такъв от 30000 лева, като от
касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния закон и неспазен принцип на
справедливост при определяне на размера на обезщетението. Иска отмяната му в
оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се
уважи предявеният от него иск в претендирания размер.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, т. 2 от ЗАдв.
Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., обжалва решението в частта му, с която е уважен
предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за
сумата над 500 лева до присъдения размер от 15000 лева като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.
209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби,
като счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Т.Д.Е., с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на
обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди по
време на престой в Затвора Пловдив - пенитенциарно
заведение под юрисдикцията на ответника, за периода от 21.12.2003г. до 12.05.2021г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Твърденията са, че вредите са породени от пребиваването му в
пренаселени килии и лоша хигиена, липса
на вентилация, работещи санитарни възли, липса на такива за период 21.12.2004г.
до 01.06.2005г., липса на изолация, липса на вентилация, липса на индивидуална
и корекционна работа, липса на медицински грижи за преболедуавне на ковид, нечовешки
условия при изтърпяване наказанието „изолиране в наказателна килия“. Твърди, че
с горното са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. Тези вреди
оценява на сумата от 30 000 лв. С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 15000
лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания
размер от 30 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът
е приел, че по време на престоя си в Затвор – Пловдив през периодите от при
пребиваването му в Затвора Пловдив за периодите: от 05.12.2003г. до
25.10.2016г., от 26.01.2018г. до 29.01.2018г., на 31.01.2018г., от 09.02.2018г.
до 21.02.2018г., на 26.02.2018г., от 08.03.2018г. до 08.07.2020г., от
24.07.2020г. до 26.01.2021г. и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г., администрацията
е поставила изтърпяващия наказание Е. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Посочени са аргументи за пренаселеност, липса на уединение
в санитарните възли, липса на санитарен
възел в килията на пребиваване за период 21.12.2004г. до 01.06.2005г., липса на
достатъчно мебели, липса на санитарен възел при изтърпяване наказанието
„изолиране в наказателна килия“. Съдът не е установил доказаност
на твърденията за липса на медицински грижи, липса на вентилация, липса на
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите на пребиваване, липса на изолация на
външни стени, отопление, липса на индивидуална и корекционна
работа, спиране от работа през първите 10 години от изтърпяване на наказанието.
С
оглед на установеното съдът е счел, че обезщетение в размер на 15 000 лв.
представлява адекватно овъзмездяване за претърпените
от касатора Е. неимуществени вреди, като се отчитат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция,
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да
бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия
или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които
се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите при пребиваването му в Затвора Пловдив за периодите: от
05.12.2003г. до 25.10.2016г., от 26.01.2018г. до 29.01.2018г., на 31.01.2018г.,
от 09.02.2018г. до 21.02.2018г., на 26.02.2018г., от 08.03.2018г. до
08.07.2020г., от 24.07.2020г. до 26.01.2021г. и от 05.02.2021г. до 12.05.2021г.
В другите периоди, заявени с исковата молба, от 26.10.2016г.
до 26.02.2017г., от 01.01.2018г. до 25.01.2018г., от
30.01.2018г. до 08.02.2018г., от 22.02.2018г. до 25.02.2018г., от 27.02.2018г.
до 07.03.2018г. и от 29.01.2021г. до 04.02.2021г. не се установява нарушение от
страна на администрацията.
Неоснователни
са възраженията на ГДИН и Е., че решението е необосновано. Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС правилно е установил
фактите по делото, като съобразно тяхната съвкупност е приел за частично доказани
твърдени в исковата молба факти. Последиците от недоказването също са правилно
приложени, съобразявайки се с нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно
жилищна площ, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, липса на
доказателства за санитарен възел в наказателна килия, обзавеждане, в следствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пловдив,
където е изтърпявал наказание ищеца.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на Е. за недоказаност на извършена
дезинфекция, деритаризация и дезинсекция. Приложените
договори и протоколи са достатъчни за установяване на обстоятелството, че
администрацията е предприела действия за решаване на проблема с насекоми и
гризачи. По делото са налице установявания, че администрацията на ГДИН е
провеждала индивидуална работа и възпитателна дейност по отношение на Е..
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите
на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените
критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от
исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в
съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила. Решението на Административен съд -
Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни
- без уважение.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХVI – състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 26/10.01.2022 г., постановено по АД № 1238/2021 г. на
Административен съд Пловдив.
Оставя
без уважение искането на Т.Д.Е. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за присъждане на разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.