РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Карлово, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100667 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен
от М. Т. Б., ЕГН: ********** от гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „П. К.”
№**, ет.*, чрез адв. Г.Б., против К. П. Б., ЕГН: ********** от с. К., обл. П.,
ул. „**-та“ №*. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати обезщетение от общо 4000 лева за причинени
неимуществени вреди – преживени психически травми, негативни емоции,
психическо разстройство, потиснатост, тревожност и душевен дискомфорт,
от извършено спрямо нея престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за
което ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение по
НОХД №757/2020 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва от датата
на причиняване на вредите – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 28.05.2019г в землището на с. К. общ. К.
ответникът я нападнал с коса и като замахвал срещу нея й нанесъл няколко
удара в тялото, лявото рамо и мишницата, като й отправил заплахи: „Ще те
убия“. Силно уплашена, ищцата се защитавала с ръце. Била силно шокирана,
защото по никакъв начин не била предизвикала проявената спрямо нея
1
агресия от страна на ответника. В продължение на повече от месец след това
трудно заспивала, събуждала се и въпреки предписаните й успокоителни,
продължила да бъде неспокойна. Страхувала се да ходи в село К., където
живеели родителите й, които били над 86 годишна възраст.
За извършеното от ответника К. П. Б. деяние било образувано ДП
410/2019 г. по описа на РУМВР К., а впоследствие и НОХД 757/2020 г. на PC
К.. Делото приключило на 15.12.2020 г. с Определение, с което било одобрено
споразумение. Подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото в
обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било
отложено с изпитателен срок от три години. Поради прекратяване на делото
със споразумение, ищцата не упражнила правата си на граждански ищец и
частен обвинител.
Твърди, че от престъплението, в резултат на осъщественото спрямо нея
физическо насилие и заплахи с убийство, претърпяла морални,
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на психиката й –
тревожно разстройство на психиката, шок, стрес, безпокойство, дискомфорт и
страхова невроза, вследствие на което продължавала да чувства несигурност
и безпокойство при изпълнение на битовите и служебните си задължения.
Случилото се я уплашило, депресирало и потиснало.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от адв. Н.Г.,
признава иска по основание. Оспорва го по размер и заявява, че за същия
случай е било образувано дело от частен характер, по което доброволно
заплатил на ищцата 3000 лева за причинената й лека телесна повреда. Моли
съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното като доказателство по делото НОХД №757/2020 г. по
описа на Р. с. гр. К., се установява, че съдът е одобрил споразумение между
РП К. и К. П. Б., с което същият се признава за виновен за това, че:
- на 28.05.2019 г. в землището на с. К., обл. П., се е заканил с убийство
на М. Т. Б., ЕГН: ********** от гр. П. и това заканване би могло да възбуди у
М. Т. Б., ЕГН: ********** от гр. П. основателен страх за осъществяването му
– престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК;
2
- на 18.06.2020 г. в с. П., обл. П., по хулигански подбуди е причинил
лека телесна повреда на Ф. А. Г., ЕГН: ********** от с. Р., обл. П.,
изразяваща се в оток на лява китка и предмишница, довело до причиняване на
болка и страдание - престъпление чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от
НК;
- в периода от началото на 2019 г. до 05.10.2020 г. на територията на
общините К. и С., обл. П. е упражнявал професия „ш. на т.“ с код
**********по националната квалификация на професиите и длъжностите, без
да има съответна правоспособност, съгласно Закона за автомобилните
превози и Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта, обн. ДВ, бр. 109 от 14.12.1999г., - престъпление по
чл.324, ал.1 от НК.
За извършените престъпления на К. П. Б. е наложено едно общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението.
По настоящото делото е приета съдебно-психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.В.. Видно от експертното заключение, описаното
в исковата молба деяние от 28.05.2019 г. се е отразило върху психологичното
и емоционалното състояние на М. Т. Б.. Преживяното е причинило
психологичен дискомфорт, който повлиява и на емоционалното състояние на
освидетелстваната. Изпитвала е неудоволствени изживявания, с негативен
емоционален нюанс, вероятно с различна продължителност и интензитет във
времето. Не се установяват оплаквания, които да обективизират симптоми и
синдромкомплекс на психично разстройство. Не се наблюдава настъпила
житейска дезадаптация, като следствие от случилото се. Понастоящем
психологическото и емоционално състояние на Б. е в обичайни стойности на
нормално функциониращи психични сфери, налице са епизодични
ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Към момента подекспертната е ангажирана в процеса с развито чувство за
търсене на справедливост. Това показва добра мобилизация и концентрация
на когнитивните умения.
Описаната физическа агресия в качеството си на фрустратор заплашва
3
самооценката и самоуважението на личността. По време и непосредствено
след обсъждания период, както и по - късно, поведението й е било осмислено
и рационално, в което определящ фактор са били характеристиките на
нейната личност. В тази връзка са били реакциите й по време на случилото се,
както и административните постъпки по-късно, като социално приемлив
начин да се противопостави и да защити позицията и личността си.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2
НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното
от наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици
/чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и
от гледна точка на вида и естеството на увреждането. Установена е и вината
на ответника, като тези въпроси не подлежат на пререшаване.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В
настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта
неимуществени вреди, техният интензитет и продължителност.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и
морални ценности – здравето, психическата сфера, душевния мир,
трудоспособността и др.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички кумулативно
изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане
на ищцата – деянието, вследствие на което са причинени вредите, причинната
връзка между деянието и вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка
4
и непосредствена последица от поведението на ответника. Съдът кредитира
изцяло приетата и неоспорена от страните съдебно-психологическа
експертиза, която намира за обективна и компетентно изготвена. В резултат
на описаното по-горе деяние няма съмнение, че ищцата М. Т. Б. е претърпяла
психически и емоционални болки и страдания. За тези неимуществени вреди
законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото
им се обезщетение ще се определя на принципа на справедливостта – чл.52 от
ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока,
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия
вредоносен резултат допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия,
осакатявания и др.
Съдът, като се съобрази с горепосоченото и константната съдебна
практика относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото и тяхната оценка – Постановление №
4/1968 г., намира, че нанесените от ответника на ищцата М. Т. Б.
неимуществени вреди с отправената спрямо нея закана за убийство, се
изразяват в преживени негативни емоции, стрес, тревожност и душевен
дискомфорт, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 2 000 лева.
Настоящият състав счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на
действителното причинените неимуществени вреди, на техния вид,
интензитет и продължителност. За разликата до предявената в претенция в
размер от 2000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Основателни са и претенциите за дължимост на законна лихва.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването
му – 28.05.2021 г., като деецът е станал известен още тогава – чл.114, ал.3 от
ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се
смята в забава и без покана.
Съдът не споделя доводите на ответника за това, че е компенсирал
ищцата със заплащането на парична сума по водено между тях дело от частен
характер. Дори и да става въпрос за същия случай (това дело или материали
5
от него не са представени), доколкото самият ответник твърди, че й е платил
обезщетение за причинена лека телесна повреда, то очевидно не я е
обезщетил за вредите, които са предмет на настоящото дело и произтичат от
отправена закана за убийство.
По разноските:
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса по делото. С оглед изхода на спора, съдът следва, да осъди
ответника да заплати по сметка на РС К. държавна такса върху размера на
уважената част от иска по чл.45 от ЗЗД или общо 80.00 лева.
Ищцата е претендирала присъждане на направените по делото разноски
и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГП, такива
й се полагат, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, претенцията е да се присъдят разноски в размер на
общо 1224.40 лева. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се
присъждат разходите на ищцата за транспорт – 78.30 лева, за медицинско
свидетелство – 30 лева; за заверен препис от съдебен протокол – 5 лева и за
пощенски разходи – 0.80 лева. Съгласно задължителната съдебна практика
(Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК),
отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за
един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Пътните
разходи за придвижване на адвокат до сградата на съда и обратно следва да се
считат включени в уговореното възнаграждение. Сумите за пътни разходи не
са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на
основание чл.78 от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5663/2013 г., IV г. о., ГК). Тези разходи, както и разходите на ищцата за
снабдяване със заверен препис от съдебния протокол и медицинско
свидетелство, за изпращане на писма по делото (пощенски разходи) се правят
по преценка на страната, която сама избира дали да ги стори и не се включват
в разноските по производството, които се присъждат по реда на чл.78, ал.1 от
ГПК.
С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
6
разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска – 555.00 лева от
доказани и признати от съда разноски в размер на 1110.00 лева, от които за
адвокатски хонорар – 860.00 лева и депозит за вещо лице – 250.00 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищцата разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска –
250.00 лева от доказани разноски в размер на 500.00 лева.
По компенсация ответникът следва да заплати на ищцата разноски в
размер на общо 305.00 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН: ********** от с. К., обл. П., ул. „**-та“ №* да
заплати на М. Т. Б., ЕГН: ********** от гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„П. К.” №**, ет.* сумата от общо 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживени негативни
емоции, стрес, тревожност и душевен дискомфорт, от извършено спрямо нея
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което ответникът е признат за
виновен с влязло в сила споразумение по НОХД №757/2020 г. по описа на РС
К., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите –
28.05.2019 г., до окончателното плащане, като над тази сума, до пълния
претендиран размер от 4000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН: ********** от с. К., обл. П., ул. „**-та“ №* да
заплати на М. Т. Б., ЕГН: ********** от гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„П. К.” №**, ет.* сумата от сумата от общо 305.00 лв. (триста и пет лева),
представляваща разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН: ********** от с. К., обл. П., ул. „**-та“ №*да
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8