Р Е Ш Е Н И Е
№
........../06.03.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2290 по описа на ВРС за 2013г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.247 ГПК,
чл.248 ГПК и чл.250 ГПК и чл.83 ГПК.
Образувано е по молба
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р.: за поправка на ОФГ в решението по втора фаза;
за допълване на решението по втората фаза; за изменение на решението по втората
фаза в частта по разноските; за освобождаване от такси и разноски; по съответно
посочени причини.
Насрещната страна по молбата не
взема отношение по нея.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното:
По искането по чл.247 ГПК:
Съгласно тази разпоредба ОФГ е налице при несъответствие между формираните в
мотивите на съдебния акт изводи и обективирането им в
диспозитива на същия. В случая подобно несъответствие
напълно липсва поради което молбата се явява абсолютно неоснователна.
По искането по чл.83, ал.2 ГПК:
При влязло в законна сила решение, както в случая, молба по чл.83, ал.2 ГПК е
изначално неоснователна, защото този ред касае разглеждане отпадане на бъдещите
задължения за заплащане на такси и разноски занапред, а не вече разпоредените задължения за съдебни разноски, след като
съдът е десезиран от спора с влязло в сила решение.
Друг е въпросът, че молба по чл.83, ал.2 ГПК на Д.Р. е била вече разгледана от
ВОС, ВАпС и ВКС и е била отхвърлена. Понастоящем
следва аналогично произнасяне.
По молбите по чл.250 ГПК:
Когато предмет на подялба е поземлен имот, ведно с всички построени сгради
върху него, е налице практика на ВКС, според която в този случай не се налага
индивидуализиране на сградите поотделно.Още по – малко се следва посочване, че делбеният терен се дели „заено с
построените в него сгради“, ако последните са самостоятелно индивидуализирани.
Ето защо в тази част молбата е неоснователна.
В останалата част, макар формално да са
налице резерви по приложението на чл.250 ГПК, за яснота при бъдещите действия
по извършване на делбата може да се приеме за целесъобразно допълнителното
индивидуализиране на сградите, с посочване на данните им по актуална към
предявяване на иска скица.
По молбите по чл.248 ГПК:
По окончателната държавна такса от Д.Р.
е относимо изцяло гореизложеното по молбата по чл.83,
ал.2 ГПК. Тази страна е депозирала по делото молби за освобождаване от такси,
които молби не са били уважени от ВРС, ВОС, ВАпС и
ВКС в предходен момент, което е достатъчно за определеното от съда задължение
за окончателна такса. А представеното заедно с молбата по чл.248 ГПК
определение от 20.02.2018г. на ВАпС не касае изобщо
настоящото дело, а друго такова със самостоятелен и различен предмет.
По разноските за адв.
хонорар на ищците Рахневи: Действително е вярно, че съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв, адвокат, който е осъществил представителство по дело
на свой роднина безплатно, има право да получи възнаграждение от другата
страна. Като начало обаче се изисква въпросната насрещна страна да е загубила
делото, до което, в производство по съдебна делба, не може да се стигне (освен
ако се твърди липса на съсобственост и тя се установи с отхвърляне на иска, не
какъвто е случаят). На следващо място е от съществено значение, че по делото Д.Р.
е страна и защитава и свои права. На практика всичките съдопроизводствени
действия са извършени в общ интерес на Д. и Д. Рахневи, които са сънаследници на общия на трите страни наследодател. Поради
това им качество е неоправдано да се прилага нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, като се присъжда пълен адвокатски хонорар в полза на
страната – дъщеря – адвокат. Друг е въпросът как подобен хонорар би се съотносил към „квотите на страните“ за които, като меродавни
за разноските, разпорежда чл.355, изр.1 ГПК. Впрочем за това е налице и
произнасяне на ВКС (Определение
№47/29.01.2015г. по гр.д. №6919/2014г. на ВКС, първо ГО), че адвокатски
хонорари между страните не следва да се присъждат в дело за делба. В обобщение
пълен адвокатски хонорар в полза на Д.Р. ***, сънаследник на делбените терени заедно с другите страни, дъщеря на ищцата Д.Р.,
извършила множество съвместни процесуални действия със съсобственичката и своя
майка Д.Р. – не следва да се присъжда.
В останалата част съдът поддържа изцяло
мотивите си, изложени във влязлото в законна сила решение по втората фаза на
делбата, а именно:
Разноските в производството по съдебна делба
следва да се понесат според стойността на дяловете на съделителите
(чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с определените в първата фаза квоти.
Ето защо и при отчитане стойностите на
дяловете и на имота, които бяха мотивирани, двете страни следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса на осн.
чл.8 от ТДТ по ГПК, както следва: за делбения терен –
138.96лв. такса за Д.Р. и по 1414.77лв. такса за Д.Р. и за К.Р.; за делбената сграда 10135.2564.273.1 – 50.00лв. за Д.Р.,
298.28лв. за Д.Р. и 313.98лв. за К.Р.; за делбената
сграда 10135.2564.273.3 – по 50.00лв. за Д.Р. и за К.Р.; за делбения
гараж - по 50.00лв. за Д.Р. и за К.Р..
От сбора на горните суми следва да се
приспадне внесената при подаване на исковата молба такса от 25.00лв., от
задължението на Д.Р..
Разноски за задължителната за втората
фаза СТЕ не се следват между съделителите, тъй като
депозитът е съобразен с квотите им.
Адвокатски хонорари между страните не
следва да се присъждат в дело за делба (Определение
№47/29.01.2015г. по гр.д. №6919/2014г. на ВКС, първо ГО).
Разноските на ответника за повторната
СТЕ следва да се поемат (1/2част) от ищците по делото, според квотите в
съсобствеността, т.е. 150.00лв.
От разноските на ищците, посочени на
списък (л.603-гръб) следва да се признаят само разходите за вписване на
исковата молба и за удостоверения от съда досежно
самото разглеждане на делото, общо в размер на 77.60лв., които съотнесени към квотата на ответниика
се дължат до 38.80лв. Другите вписани в списъка разходи не се следват, защото
не обуславят разглеждането на делото (данъчна оценка по делбено
дело не е задълъжителна, нотариални заверки също,
аналогично преписи за вписване на решения и другите дейности по инициатива на
самата страна).
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА
решение
№5315/21.12.2018г. по гр.д. №2290/2013г. на ВРС, в частта
в която са индивидуализирани
допуснатите до публична продан сгради,
като същите следва да се четат:
- Жилищна
сграда с идентификатор 10135.2564.273.3, предназначение: едноетажна
еднофамилна жилищна сграда /стопанска постройка/, със ЗП от 36 кв.м., по скица
със ЗП от 45кв.м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.273, съседи на терена имоти с №№ 10135.2564.232,
10135.2564.1467, 10135.2564.271, 10135.2564.261, с адрес: ***, ведно със съответния
процент идеални части от прилежащите общи части и от правото на строеж върху
земята, върху която е построена сградата, върху която сграда Д.Т.Д.-Р. притежава еднолично запазено право
на пожизнено и безвъзмездно ползване;
- Жилищна
сграда с идентификатор 10135.2564.273.1, предназначение: двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, със ЗП 60.66 кв.м. и РЗП 181.98кв.м., по скица със
ЗП от 82кв.м., състояща се от: сутеренен етаж със самостоятелен външен вход,
включващ - зимник, котелно помещение, две битови стаи, коридор и тоалет; първи
жилищен етаж, включващ - входно антре, дневна, трапезария, кухня, баня с
тоалет, перално помещение, тераса с външно стълбище и вътрешно стълбище от
първия до втория етаж; втори жилищен етаж, включващ - четири спални, баня с
тоалет, коридор и два балкона; таванско помещение; функционално свързана с гаража,
находяща се в поземлен имот с идентификатор
10135.2564.273, съседи на терена имоти с №№ 10135.2564.232, 10135.2564.1467,
10135.2564.271, 10135.2564.261, с адрес: ***, ведно със съответния процент идеални части от
прилежащите общи части и от правото на строеж върху земята, върху която е
построена сградата, върху която сграда Д.Т.Д.-Р. притежава еднолично запазено право на пожизнено и
безвъзмездно ползване,
- Гараж
с идентификатор 10135.2564.273.4 със ЗП 29кв.м., функционално свързан с
двуетажната сграда, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.273, съседи на терена имоти с №№ 10135.2564.232,
10135.2564.1467, 10135.2564.271, 10135.2564.261, с адрес: ***, ведно със съответния
процент идеални части от прилежащите общи части и от правото на строеж върху
земята, върху която е построена сградата,
на
осн. чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р., за допълване на решение № 5315
от 21.12.2018г. по гр.д. №2290/2013г.
на ВРС, в останалата част по допъллнителна индивидуализация на делбените
сгради и терен, извън описаните в решението и в настоящия съдебен акт, на осн. чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р. за поправка на ОФГ в решение №5315
от 21.12.2018г. по гр.д. №2290/2013г.
на ВРС, на осн. чл.247 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р., за освобождаването на Д.Т.Р., ЕГН**********, от такси и разноски в производството по
гр.д. №2290/2013г. на ВРС, което е
приключило с влязло в сила решение №5315
от 21.12.2018г., на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р. за изменение на решение № 5315
от 21.12.2018г. по гр.д. №2290/2013г.
на ВРС, в частта за разноските, чрез
това да се присъди на Д.П.Р., ЕГН**********, адвокатски хонорар по
чл.38, ал.2 ЗАдв, в пълния предвиден в Наредба
№1/2004г. размер за делбеното производство, на осн. чл.248 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
от 31.01.2019г. на Д.П.Р. и на Д.Т.Р. за изменение на решение № 5315
от 21.12.2018г. по гр.д. №2290/2013г.
на ВРС, в частта за разноските, чрез
всички останали искания за отпадане и/или намаляване размера на определени от
съда задължения за разноски към БСВ или към насрещната страна и за присъждане
на допълнителни разноски на молителките, на осн.
чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО,
във всичките му части, подлежи на
обжалване пред ВОС, от страните по делото, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………