Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6620
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10,
представлявано от управителя Радослав Велчев, твърди, че
на 10.10.2016г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит
№ ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР при предвидените условия към Общите
условия към него. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на
ответника сумата от 300.00 лева, като Е.М. заявил и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 09.11.2016г.
Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон
на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 10.10.2016г. Съгласно
условията по кредита към главницата са начислени лихви и такси, както следва:
договорна лихва в размер на 10.10 лева, начислена на основание т.6.1 от Общите
условия към договора за периода 10.10.2016г. до 09.11.2016г. и такса за
експресно разглеждане в размер на 76.89 лева. На договорения падеж по договора
09.11.2016г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите условия към него, от
10.11.2016г. – денят следващ падежната дата, „4финанс” ЕООД започнал да
начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на наказателен лихвен процент – 10.00% към договорения
лихвен процент – в конкретния случай 40.96% върху неизплатената главница за
периода на просрочието. От „4финанс” ЕООД били изпратени напомнителни писма до
ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала
информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни на
просрочие и начислена наказателна лихва. Писмата съгласно т.13.4 от Общите
условия към договора за кредит се таксували по 10.00 лева за всяко и са за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани,
ответникът не погасил задължениета си по договора. На 23.11.2018г. „4финанс”
ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на
който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит №
**********/10.10.2016г. в общ размер на 749.47 лева, от които главница – 300.00
лева, такса за експресно разглеждане – 76.89 лева, наказателна лихва за периода
от 10.11.2016г. до 22.11.2018г. – 312.48 лева и разноски за събиране
/стойността на изпратените напомнителни съобщения/ - 50.00 лева. По силата на
сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД до адреса, посочен
от ответника в договора за кредит, която обаче била върната като „непотърсена”,
с отметка „преместен”. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумите от 300.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/10.10.2016г.
и 312.48 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.11.2016г. до
22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.240 и сл. във вр.с чл.79, ал.1 във
вр.с чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Е.Й.М.
призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения
му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявените искове,
като твърди, че ответникът не е ползвал услугите на „4финанс” ЕООД, опериращо
под търговска марка „Вивус” и не е използвал интернет страницата www.vivus.bg. Е.М. не се е съгласявал с
условията по приложения по делото договор за кредит № **********/10.10.2016г.,
не го е подписвал под каквато и да е форма, като не е натискал бутон „подпиши”,
не са му предоставяни формуляри или друга информация по чл.8 от ЗПФУР и няма
представа от къде цесионерът и цедентът разполагат с неговите лични данни. Не е
получавал парична сума от 300.00 лева нито чрез система на „Изипей”, нито по
друг начин, поради което не дължи и каквито и да било парични суми на ищеца,
нито на „4финанс” ЕООД. Оспорва истинността и съдържанието на представените по
делото писмени доказателства: договор за кредит № **********/10.10.2016г. и
разписка за извършено плащане от 10.10.2016г. Твърди и че клаузите относно
размера на лихвения процент и ГПР в договора за кредит са неравноправни по
смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., поради което и тези клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с
„Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия
прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит №
**********/10.10.2016г. в общ размер на 749.47 лева, от които главница – 300.00
лева, такса за експресно разглеждане – 76.89 лева, наказателна лихва за периода
от 10.11.2016г. до 22.11.2018г. – 312.48 лева и разноски за събиране
/стойността на изпратените напомнителни съобщения/ - 50.00 лева. По силата на
сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задължението му.
Представена е разписка за извършено
плащане № 07000493269176/10.10.2016г., съгласно която в клон на „Изипей” АД била
изплатена сумата от 300.00 лева на лицето Е.М., като разписката е разписана за
получател и са изписани над подписа имената Е.М..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Договорът за заем за потребление по своята правна
характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка
заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се
задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между страните относно
сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а
писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем над
5 000.00 лева. В конкретния случай по делото се твърди от ищеца, че на 10.10.2016г. между „4финанс”
ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от
ЗПФУР при предвидените условия към Общите условия към него. По силата на този
договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата от 300.00 лева, като Е.М.
заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата – 09.11.2016г. Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума
била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден –
10.10.2016г.
Съдът намира за
основателно възражението на назначения на ответника особен представител, че по
делото не е доказано да е налице валидно сключен договор за кредит между
„4финанс” ЕООД и Е.М.. Процесният договор за паричен
заем е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото
не са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез
договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Комуникацията между страните се твърди, че е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е
подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и
лицето се е съгласило да получи заем. За този тип кредити се прилагат общите
изисквания на ЗПК, според чл.10 от който договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител. По делото не са налице електронни
записи, от които се да установява по безспорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител, въпреки, че съдът е задължил ищеца да
представи такива с оглед направеното оспорване истинността на представения
договор. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според
съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012
г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК), електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен
документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е
необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете
страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване
на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му,
нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184 ал.1, изречение първо от ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а при
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
Назначеният на
ответника особен представител е оспорил истинността и съдържанието на
представените по делото писмени доказателства: договор за кредит №
**********/10.10.2016г. и разписка за извършено плащане от 10.10.2016г., като
твърдението му е че ответникът не е ползвал услугите на „4финанс” ЕООД,
опериращо под търговска марка „Вивус” и не е използвал интернет страницата www.vivus.bg. Е.М. не се е съгласявал с
условията по приложения по делото договор за кредит № **********/10.10.2016г.,
не го е подписвал под каквато и да е форма, като не е натискал бутон „подпиши”,
не са му предоставяни формуляри или друга информация по чл.8 от ЗПФУР и няма
представа от къде цесионерът и цедентът разполагат с неговите лични данни. Не е
получавал парична сума от 300.00 лева нито чрез система на „Изипей”, нито по
друг начин, поради което не дължи и каквито и да било парични суми на ищеца,
нито на „4финанс” ЕООД. Във връзка с оспорването съдът е задължил ищеца да
представи по делото договора за кредит № **********/10.10.2016г. за кредит на
електронен носител, като е била и назначена съдебно-техническа експертиза,
която да провери как и от кого е бил сключен процесния договор. Ищецът нито е
представил договора на електронен носител, нито е внесъл възнаграждението на
вещото лице по назначената експертиза, поради която същата е била заличена по
делото. Съобразявайки това съдът намира оспорването за доказано и че не е
налице сключен договор за кредит № **********/10.10.2016г. между „4финанс” ЕООД
и ответника. Не е доказано, че ответникът е ползвал услугите на „4финанс” ЕООД,
опериращо под търговска марка „Вивус” и е използвал интернет страницата www.vivus.bg. Не е доказано и че Е.М. се е
съгласявал с условията по приложения по делото договор за кредит №
**********/10.10.2016г., да го е подписвал под каквато и да е форма, като е
натискал бутон „подпиши”, както и да са му били предоставяни формуляри или
друга информация по чл.8 от ЗПФУР. Не е доказано и че е получил парична сума от
300.00 лева именно по процесния договор за кредит чрез система на „Изипей” или
по друг начин, поради което не дължи и каквито и да било парични суми на ищеца,
нито на „4финанс” ЕООД. Представената разписка от „Изипей” АД не доказва
категорично факта на получаване на сумата от 300.00 лева от страна на
ответника, предвид обстоятелството, че същата не носи негово изявление и
подпис, че е получил тази парична сума именно във връзка с процесния договор за
кредит. Доказва единствено, че на посоченото в нея лице е изплатена и то е получило
тази сума.
Поради
гореизложеното предявените от ищеца обективно съединени искове се явяват изцяло
недоказани, а от там и неоснователно, поради което следва да се отхвърлят
изцяло.
Предвид
отхвърлянето на предявените искове, направените по делото разноски остават за
сметка на ищеца.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, ЕИК
*********, представлявано от управителя Радослав Велчев, против Е.Й.М., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен адрес:***, обективно съединени искове за сумите от 300.00
/триста/ лева, представляваща главница по договор
за кредит № **********/10.10.2016г. и 312.48 лева /триста и дванадесет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от
10.11.2016г. до 22.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съобщението за изготвеното решение
и препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: