Р Е Ш Е Н И Е

№ 519

гр.Русе, 30.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 688 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, след обезсилване от ВКС на РБ на Решение № 183/19.04.2018 год., постановено по в. гр. дело № 175/2018 г. на ОС Русе и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

Образувано е по въззивна жалба от М.М.Я. чрез адв. С.Т. против решение № 179/17.10.2017 г. на Беленски районен съд по гр. д. № 527/2017 г., с което са отхвърлени предявените от него против А.М.А., А.М.Я., А.Н.Н. и Г.Ю.Н. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на 3 бр. недв. имоти в с. Ценово, обл. Русе. Излага доводи за неправилност на решението и моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира направените разноски.

Ответниците по жалбата А.М.А. и А.М.Я., чрез адв. Б.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски по делото.

Ответниците по жалбата А.Н.Н. и Г.Ю.Н. не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:

В исковата молба, подадена от М.М.Я., се твърди, че М.А.Х., поч. на 8.03.2008 г., е негова и на двете ответници А.М.Я. и А.М.Я. майка. Заявява се, че по силата на решение № 7-94/11.02.1994 г. на ПК – с. Ц. на М.А.Х. били възстановени земеделски земи, представляващи три ниви с имотни номера: 008027 с площ от 25.001 декара, № 032002 с площ от 8.996 декара и № 020004 с площ от 10 декара. Сочи се, че до смъртта си М. Х. извършвала всички действия на управление и разпореждане с процесните имоти, свързвани с ползването, сключването на договори за отдаването под наем, получаването на наем/рента за съответната стопанска година. Поддържа се, че противно на тези безспорни факти, през 2011 г. двете сестри на ищеца – ответници по делото, се снабдили с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който били признати за собственици на въпросните ниви въз основа на осъществено давностно владение върху тях. Ищецът счита, че същите не са осъществили непрекъснато владение върху нивите в продължение на 10 години, който е изискуемият от закона период за придобиване на право на собственост върху недвижимости по давност, поради което 1/3 ид. ч. от имотите принадлежи на него. Ищецът релевира твърдения, че през 2015 г. двете сестри-ответници са прехвърлили правото на собственост върху трите ниви на А.Н.Н. по време на брака му с Г.Ю.Н.. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на 1/3 ид. ч., от процесните недвижими имоти, да отмени описания нотариален акт за собственост на земеделски земи, придобити по давност и наследство, в частта относно удостовереното право на собственост над 2/3 ид. ч., както и да осъди А.Н.Н. и Г.Ю.Н. да отстъпят собствеността и предадат на ищеца владението на 1/3 ид. ч. от всеки един от имотите. С разпореждане № 2743/10.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 688/2019 г., настоящият състав в изпълнение на задължителните указания на ВКС, е оставил без движение исковата молба. С молба вх. рег. № 12070/7.11.2019 г. ищецът е уточнил, че считано от датата на споразумителния протокол – 8.02.1993 г. и датите на въвод във владение – 27.07.1994 г. и 25.10.1994 г. до датата на своята смърт – 9.03.2008 г., майката и наследодател на ищеца и ответниците М.А.Х. е упражнявала фактическа власт и е държала процесните имоти като свои, явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, добросъвестно, необезпокоявана от никого и е упражнявала собственическите си правомощия за себе си повече от 10 години. Позовал се е на т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС.

По реда и в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.М.А. и А.М.Я., които оспорват предявените искове по основание. Заявяват, че земите никога не са били възстановявани на майка им М.А.Х. и тя не е била техен индивидуален собственик. Правят възражение за придобиване на правото на собственост върху процесните земи по давност, осъществена в продължение на повече от 10 години, начиная от 1999 г.

По делото по искане на ищеца е приложена преписка № 539, по която с решение № 7-94/11.02.1994 г. по заявление на М. А. А. ПК – с. Ц. е възстановила на наследниците на А. А. А. Ч. правото на собственост върху посевна площ от 25,001 дка в м. „Блатото“, землището на с. Н., имот № 008027 по плана за земеразделяне като с протокол № 62-94/11.02.1994 г. М. А. А. е въведена в имота.

От приложената по делото преписка № 538 на Общинската поземлена комисия – с. Ц. се установява, че с решение № 7-94/11.02.1994 г., издадено по заявление на М.А.Х., ПК с. Ценово е възстановила на наследниците на А.А.Ч. правото на собственост върху пет имота, сред които – посевна площ от 8,996 дка, м. „Борисов геран“, землището на с. Н., имот № 32002 по плана за земеразделяне като с протокол № 62-94/27.07.1994 г. М.А.Х. е въведена в имота.

Видно от приложената по делото преписка № 587, с решение № 7-94/11.02.1994 г. по заявление на М.А.М. ПК с. Ц. е възстановила на наследниците на А. М. А. правото на собственост върху четири имота, сред които – посевна площ от 10 дка, м. „Горен път“, землището на с. Н., имот № 020004 по плана за земеразделяне като с протокол № 135-4/16.11.1994 г. М.А.М. е въведена в имота.

Приложен е и споразумителен протокол от 8.02.1993 г., с който М.А.Х. и М.А.М. са се договорили, че разделят земеделските земи, оставени от наследодателите им А. А. Ч., А.А.Ч. и А. М. А., възстановени с преписки № № 538, 539 и 587 пред Общинската поземлена комисия – с. Ц., като М.А.Х. е получила 51,5 дка, а М.А.М. – 51,4 дка.

От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 06-08-618/8.12.2016 г. се установява, че М.А.Х. е дъщеря на А.А.Ч. и има 10 братя и сестри, сред които - М.А.М.. Представени са и доказателства, че М.А.Х. е била упълномощена от наследници на правоимащи лица да ги представлява в производството по възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на с. Н., както и с други права във връзка с тези имоти.

И двете страни са ангажирали гласни доказателства.

Св. Д. М. Д. дава показания, че познава ищеца и майка му от 1994 г., когато била основана кооперацията в с. Н., на която свидетелят бил председател. Майката на ищеца била един от основателите й, тъй като имала около 50-60 дка. Тя била тази, която сключила договор за обработването им. Дава показания, че от този момент насетне със земите се занимавал само ищецът, който си пишел лично ползване и идвал лично да получава продукцията. Това продължило до около 2002-2003 г., когато ищецът и майка му излезли от кооперацията и си дали нивите при св. П. М., за да ги обработва. Дава показания, че прехвърлянето е станало чрез него. Свидетелства още, че през целия период, през който земите се обработвали от кооперацията, никой друг освен майката на ищеца и самия той не са идвали при него по повод земите.

Св. Г. М. Ц. - дъщеря на ищеца дава показания, че баба й и нейната сестра разделили останалите в наследство от баща им земи, след което баща й и баба й ги дали на кооперацията да ги обработва и само те получавали рентата, на което ставала лично свидетел. Баба й живеела при баща й до около 2008 г.

Св. П. В. М. дава показания, че от около 1997 – 1998 година познава майката на страните, защото тя била титуляр на имотите, които му предоставила под аренда. Тя ги внесла в неговата кооперация. Договори за имотите били сключвани всяка година, като до 2008 год., до смъртта на М. договорите са сключвани само с нея и рентата е получавана само от нея.

Св. С. А. А. дава показания, че познава майката на страните – М. и децата й. Свидетелства, че живее във В., където живеят и двете ответници. М. починала през 2008 г. при дъщеря си А., където живяла повече от една година. Дава показания, че М. дала нивите на дъщерите си, а апартамента и вилата на сина си - ищеца. Разпределила ги така, за да равни децата й, да не се карат. Това разпределение било устно. Доколкото си спомняла било през 2002 г. Земите били обработвани от св. П. В. като докато била жива М. договорите за земите ги сключвала тя. Като остаряла ги прехвърлила на дъщерите си, било около две години преди да почине. Завява също така, че като починал мъжът на М. през 1996 г. тя отишла да живее при дъщерите си във В..

Св. А. И. К. дава показания, че живее във В., от където познава двете ответници. Като починал баща им, някъде през 1997 г. майка им М. отишла да живее при дъщерите си. М. се разпореждала с нивите. М. й била споделила, че била оставила апартамента на сина си, а земите оставали за дъщерите й. След 2000 год. – 2002 г. двете момичета /ответниците/ ходили да се оправят със земите. Говорили й за ренти. Пенсията си М. получавала в Свищов, а не във В.

Св. Ю. М. Ю. дава показания, че е син на М., която е сестра на М. като двете си поделили възстановените през 1993-1994 г. земи със споразумителен протокол като другите им братя и сестри били починали. Земите били обработвани от П.. Дава показания, че леля му ги давала под наем и преди да почине оставила дъщерите си да движат те нещата , свързани със земите. Това било след 2000 година, някъде 2001 – 2002 г. Доколкото бил чувал на тях била давана рентата. Свидетелства, че мисли, че преди да почине леля му била говорила с дъщерите си за земите и ги оставила на тях. Не бил виждал документ.

Приобщени към доказателствения материал са и нотариален акт за собственост на земеделски земи № 138, том 2, peг. № 1185, дело № 219 от 20.07.2011 год. на Н. Е. Д., рeг. № *** на НК, с район на действие Районен съд Бяла, с който въз основа на обстоятелствена проверка двете ответници А.М.А. и А.М.Я. са признати за собственици по давност и наследство на процесните три имота - имот № 008027, имот № 032002 и имот № 020004, както и нот. акт № 184, том 10, peг. № 8202, дело № 1170 от 20.10.2015 год. на същия нотариус, с който двете ответници А.М.А. и А.М.Я. са продали трите имота на третия ответник А.Н.Н.. Установено по делото е, че това се е случило по време на брака му с четвъртата ответница Г.Ю.Н.. Приложени са и нотариалните дела.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и молбата-уточнение съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост, основани на давност и наследство, искане по чл. 537 ГПК и ревандикационни искове. В тежест на ищеца е да установи изтекла в полза на наследодателката му М. Х. придобивна давност върху процесните три имота, в резултат на което към смъртта си същата е станала техен едноличен собственик. Следва също така да установи, че се легитимира като техен собственик по наследство съобразно заявеният от него размер от 1/3 ид. част. По отношение на заявената ревандикационна претенция е необходимо още да докаже, че някой от ответниците владее процесните имоти и това владение е без правно основание.

Съгласно чл. 79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За установяване този способ за придобиване на право на собственост е необходимо доказване наличието на фактическо упражняване съдържанието на това право през периода от време, определен в закона. Необходимо е да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага изводът, че общата на ищеца и първите две ответници наследодателка – М. Х. е установила владение върху процесните имоти през 1994 г. като ги владяла като свои до смъртта си през 2008 г.

Безспорно е установено, че по заявление на М. Х. е възстановено на наследниците на А. А. А. Ч. правото на собственост върху имот № 008027 и на 11.02.1994 г. М. А. А. е въведена в имота, както и отново по нейно заявление е възстановено на наследниците на А. А. А. Ч. правото на собственост върху имот № 008027 и на 27.07.1994 г. М. А. А. е въведена в имота.

От приложените писмени доказателства е установено също така, че по заявление на М.А.М. е възстановено на наследниците на А. М. А. правото на собственост върху имот № 020004 по плана за земеразделяне като на 16.11.1994 г. М.А.М. е въведена в имота.

Безспорно е също така, че двете заявителки М. А. А. и М.А.М. са сестри, както и че със споразумение от 8.02.1993 г. се договорили, че разделят земеделските земи, оставени от наследодателите им А. А. Ч., А.А.Ч. и А. М. А., възстановени с преписки № № 538, 539 и 587 пред ОПК – с. Ц., като М.А.Х. е получила 51,5 дка, а М.А.М. – 51,4 дка без обаче в това споразумение да са конкретно индивидуализирани имотите, които получава всяка една от тях.

От ангажираните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че от 1994 г., когато са извършени въводите във владение по преписки № № 538, 539 и 587 пред ОПК – с. Ценово до смъртта на М. Х. през 2008 г. последната е упражнявала фактическа власт върху получените вследствие на реституцията и споразумението със сестра й земеделски земи, стопанисвала ги е като свои, отдавала ги е под наем/аренда и е получавала наемите/рентите за съответните стопански години. Свидетелските показания и на двете групи свидетели са безпротиворечиви по отношение на тези обстоятелства. Противоречията са само относно момента, от който процесните земи са започнали да бъдат отдавани за обработване от първите две ответници – дали това е продължило до смъртта й или приживе двете сестри на ищеца от 1999 г. са започнали да упражняват фактическа власт върху тях с оглед въведеното с отговора на исковата молба възражение от тях и оспорения от страна на ищеца легитимиращ ефект на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност№ 138 от 20.07.2011 г.

2018 г. на ВКС, І Г. О.

Относно спорният по делото въпрос – моментът, до който наследодателката на страните М. Х. е упражнявала факт. власт върху процесните земеделски земи са събрани гласни показания от свидетели, водени от ищците и от свидетели, водени от ответниците, които са противоречиви.

Съдът дава вяра и кредитира показанията на св. П. М. при съобразяване на обстоятелството, че същият е незинтересован от делото, с преки и непосредствени впечатления, доколкото е обработвал процесните имоти до смъртта на М. Х. и след това, което се потвърждава и от показанията на св. Ю. Ю. и св. С. А.. Поради това съдът намира показанията му за обективни и достоверни. Същият заявява, че „До смъртта на М. през 2008 г. договорите са сключвани от нея и рентата е получавана от нея“. По делото в този смисъл са и дадените от св. Г. М. Ц. показания, които се преценяват по реда на чл. 172 ГПК с оглед възможната й, предвид обстоятелството, че е дъщеря на ищеца заинтересованост, но които съдът цени, доколкото същите са последователни и непротиворечиви и кореспондират с изложеното от св. М., поради което се кредитират в цялост. Св. показания на св. С. А. относно момента, до който факт. власт върху процесните земеделски земи е била упражнява от М. Х. са противоречиви и непоследователни, поради което не следва да бъдат ценени. Същевременно съдът отчита, че свидетелят на ответниците Ю. Ю. не разполага с непосредствени впечатления относно спорния факт „за земите мисля, че преди да почине леля е говорила с дъщерите си и ги е оставила на тях“, „някъде 2001-2002 ги движеха те,…доколкото съм чувал на тях са им давали рента“, а показанията на св. А. И. К. са откъслечни, изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателство, поради което също не се съобразяват от съда.

От така събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено, че М. Х. е установила владение върху процесните земеделски земи след реституцията им и споразумението със сестра си през 1994 г. като ги е владяла като свои до смъртта си през 2008 г. Не се установява до 2008 г. друг да е владял имотите с намерението да ги свои. Не се установява, в частност А.М.А. и А.М.Я. да са ги владели в сочения от тях период 1999 г. - 2015 г., когато са ги продали на третия ответник.

Въз основа на тези данни по делото и като анализира съдържанието на нотариален акт за собственост на земеделски земи № 138, том 2, peг. № 1185, дело № 219 от 20.07.2011 год., съдът счита, че въпросният нотариален акт е издаден в хипотеза, при която титулярите по нотариалния акт ответниците А.М.А. и А.М.Я. са се позовали на изтекла в полза на М. Х. придобивна давност, на наследствено правоприемство от М. Х. (в този смисъл е основаването на нотариалния акт на „наследство“, което сочи на признаване правата на починалото лице и тяхното наследяване), както и на придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници на починалия наследодател.

Нотариалният акт за собственост на земеделски земи № 138, том 2, peг. № 1185, дело № 219 от 20.07.2011 год. е оспорен от М.М.Я. относно удостоверените с него права. Въззивният съд намира, че по делото е оборено легитимиращото действие на този нотариален акт в частта, в която на титулярите по акта са признати права, придобити по силата на давностно владение по отношение идеалните части, оставени в наследство от М. Х. на другия й наследник по закон – М.Я.. Това е така, защото до 2008 г., както бе отразено по-горе, М. Х. е била жива и е владяла имотите, като е станала техен собственик на основание чл. 79, ал.1 ЗС - изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност, а след смъртта на М. Х. - на 8.03.2008 г. до издаване на нотариалния акт на 20.07.2011 г., респ. до 20.10.2015 г. , когато са ги продали на третия ответник не е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, необходим за придобиване по давност на идеалните части на другите наследници.

При това положение процесните имоти са запазили и към настоящия момент продължават да имат характер на наследствени по отношение, на които след смъртта на общия наследодател М. Х. е възникнала съсобственост между нейните наследници като при съобразяване разпоредбите на чл. 9 ЗН се налага изводът, че след смъртта на М. Х. ищецът и първите две ответници са притежавали по 1/3 ид. част от всеки от трите имота. Представеният по делото констативен нотариален акт е с доказателствена сила за правото на собственост на титулярите му, която доказателствена сила обаче е оборена в настоящото производство над размера на съответната 1/3 наследствена идеална част от процесните земеделски земи. При това положение и с оглед на изхода по спора относно собствеността на спорните три имота, като последица от него следва да бъде отменен констативният нотариален акт с титуляри А.М.А. и А.М.Я. - над размера на 1/3 ид.част - т.е. над полагащите им се по наследство идеални части. Отмяната на този акт /частична/ е изрично разпоредена законна последица съгласно чл. 537 ал.2 ГПК от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Колкото до искането за отмяна на последващия договор за покупко –продажба, обективиран в нот. акт № 184, том 10, peг. № 8202, дело № 1170 от 20.10.2015 год. на Н. Е. Д., рeг. № 567 на НК, с район на действие Районен съд Бяла следва да се отбележи, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, а не и такива за сделки, независимо дали с последните е прехвърлено право, което е погасено и/или не несъществува, респективно между страните по тези сделки бъде признат порок на същите, те бъдат отменени или развалени. При сделките, сключени с нотариален акт легитимиращият му ефект отпада с вписване на самото съдебно решение, с което е констатиран или обявен порока им, е развалена или отменена сделката, респективно е признато, че прехвърленото с нея право е погасено и/или несъществува. (ТР№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Съобразно горното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени предявените положителни установителни искове за собственост, основани на давност и наследство, искането по чл. 537 ГПК и ревандикационните искове в установителната им част и вместо него следва да се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени.

Що се отнася до искането за предаване на владението, не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, че ответниците са установили своя фактическа власт върху имотите, оспорвайки правата на ищеца, като владението им да е без основание. Ето защо претенцията за предаване на владението на 1/3 ид. част от процесните имоти - собственост на ищеца от ответниците правилно е била е отхвърлена от районния съд и в тази част решението следва да се потвърди.

По разноските:

Такива са претендирани само от ищеца и от двете ответници - А.М.А. и А.М.Я..

Претендираните от ищеца разноски съгласно представени и неоспорени списъци по чл. 80 ГПК са: 1376,91 лв. за производството пред РС Бяла, 1389 лв. за производството пред ВКС, 1200 лв. за производството пред настоящия въззивен съд и претенция за адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА за производството по в. гр. д. № 175/2018 г. по описа на ОС Русе, което настоящият състав при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на 1210 лв., или общо 5175,91 лв.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в съотношение, определено според основателна част от жалбата му, или общо 4313,25 лв., от които 3450,60 лв. следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемите А.М.А. и А.М.Я. с оглед цялостното уважаване на исковете срещу тях и 862,65 лв. - в тежест на въззиваемите А.Н.Н. и Г.Ю.Н. с оглед уважаване на ревандикационните искове само в установителната част.

Ответниците А.М.А. и А.М.Я. са претендирали по 600 лв. за всяка от трите инстанции за платено адв. възнаграждение, или по 1800 лв. за всяка. Разноски пред настоящата инстанция не се претендират. С оглед изхода на спора по отношение на предявените срещу тях искове, разноски не следва да им бъдат присъждани.

Въззивният съд констатира, че дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба не е събрана в пълен размер от първоинстанционния съд, поради което жалбоподателят М.М.Я. следва да бъде осъден да довнесе 27,50 лв. държавна такса по сметка на ОС Русе.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 179/17.10.2017 г., постановено по гр. д. № 527/2016 г. на Беленския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на М.М.Я., ЕГН ********** за признаване на установено по отношение на А.М.А., ЕГН **********, А.М.Я., ЕГН **********, А.Н.Н., ЕГН ********** и Г.Ю.Н., ЕГН **********, че ищецът е собственик по давност и наследство на 1/3 (една трета) идеална част от следните имоти: ИМОТ № 008027 с площ от 25.001 дка, ИМОТ № 032002 с площ от 8.996 дка и ИМОТ № 020004 с площ от 10.000 дка, и трите находящи се в землището на с.Н., ЕКАТТЕ 51977, общ.Ц., обл.Русе, в частта, с която е отхвърлена претенцията по реда на чл. 537 ГПК на М.М.Я., ЕГН ********** за отмяна на нотариален акт за собственост на земеделски земи придобити по давност и наследство № 138, том 2, peг. № 1185, дело № 219 от 20.07.2011 година на Н. Е. Д., рeг. № 567 на НК, с район на действие Районен съд Бяла в частта относно удостовереното право на собственост над 2/3 ид. ч., за горницата в размер на 1/3 ид. част от следните имоти: ИМОТ № 008027 с площ от 25.001 дка, ИМОТ № 032002 с площ от 8.996 дка и ИМОТ № 020004 с площ от 10.000 дка, и трите находящи се в землището на с.Н., ЕКАТТЕ 51977, общ. Ц., обл. Р., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.А., ЕГН **********, А.М.Я., ЕГН **********, А.Н.Н., ЕГН ********** и Г.Ю.Н., ЕГН **********, че М.М.Я., ЕГН ********** е собственик по давност и наследство на по 1/3 (една трета) идеална част от следните имоти: ИМОТ № 008027 с площ от 25.001 дка, с начин на трайно ползване ПОСЕВНА ПЛОЩ, категория на земята IV, находящ се в местността “ БЛАТОТО “, в землището на с.Н., ЕКАТТЕ - 51977, община Ц., обл.Русе, при граници и съседи: имот № 008026 - посевна площ на Д. Т. П., имот № 008017 - посевна площ на “Агрофактор “ ЕООД, имот № 008028 - посевна площ на “ Агрофактор “ ЕООД и имот № 008043 - полски път на общ.Ценово, обл.Русе, ИМОТ № 032002 с площ от 8.996 дка, с начин на трайно ползване ПОСЕВНА ПЛОЩ, категория на земята IV, находяща се в местността “БОРИСОВ ГЕРАН“ в землището на с.Н., ЕКАТТЕ - 51977, общ.Ц., обл.Русе, при граници и съседи: имот № 032003 - посевна площ на П. И. С., имот № 032026 - полски път на общ.Ц., имот № 032005 - посевна площ на наследници на А. Г. Н. и др. и имот № 32006 - посевна площ на “А. “ ЕООД и ИМОТ № 020004 с площ от 10.000 дка, с начин на трайно ползване ПОСЕВНА ПЛОЩ, категория на земята III, находящ се в местността “ГОРЕН ПЪТ“ в землището на с.Н., ЕКАТТЕ 51977, общ.Ц., обл.Р., при граници и съседи: имот № 020003 - посевна площ на К. М. С., имот № 000050 - полски път на общ.Ц., имот № 020005 - посевна площ на С. М. Ю. и др. и имот № 000051 - полски път на общ.Ц., обл.Р.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/17.10.2017 г., постановено по гр. д. № 527/2016 г. на Беленския районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** *** и А.М.Я., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.Я., ЕГН ********** *** сумата от 3450,61 лв. /три хиляди четиристотин и петдесет лева и шестдесет и една стотинки/ разноски за производството пред всички инстанции.

ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** и Г.Ю.Н., ЕГН **********,*** ЗАПЛАТЯТ на М.М.Я., ЕГН ********** М.М.Я., ЕГН ********** *** сумата от 862,65 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски за производството пред всички инстанции.

ОСЪЖДА М.М.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк (България) ЕАД, Русе, BIC: ***, IBAN: *** по въззивната жалба в размер на 27,50 лв. /двадесет и седем лева и петдесет стотинки/.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	519
Дата:	30 декември 2019 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия:	Антоанета Йорданова Атанасова

Дело:	20194500500688
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	9 октомври 2019 г.

Решение по дело №688/2019 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта